№ 3
гр. Варна, 06.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
СъдебниАлбена Кръстева Димова
заседатели:Атанаска Иванова Иванова
при участието на секретаря Галя Ст. Иванова
и прокурора Пл. Д. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Цв. Атанасов Наказателно
дело от общ характер № 20213100201273 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:10 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Д. Б. Д. - редовно призован, явява се лично и с адв. Г.Г.,
надлежно упълномощен и приет от съда от днес.
ПОСТРАДАЛИЯТ МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ – редовно призовани.
Представляват се гл.ю.к. А., като представител на ТД на НАП-Варна.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в
съдебно заседание, тъй като се явяват всички лица по чл.247 б НПК, съгласно
разпореждането за насрочване на разпоредително заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Снема самоличността на подсъдимия:
ПОДС.Д. Б. Д., роден на 22.04.1965 г. в гр. Варна, български гражданин, със средно
образование, разведен, неосъждан, работи, ЕГН **********.
Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл.
247б от НПК и констатира, че същите са спазени.
1
Председателят на състава разясни правата на явилите се лица по НПК, както и за
последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 НПК.
Искания за отвод не постъпиха.
Съдът докладва постъпила молба от Министъра на финансите, представляващ
Държавата, с която се предявява граждански иск срещу подс.Д. Б. Д. за сумата от 76 764.56
лева, представляваща обезщетения за имуществени вреди в резултат на престъплението,
ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането или довършване на
престъплението – 29.03.2016 г.
Съдът пристъпва към изслушване на лицата по чл. 247б ал.1 и 2 НПК по всички
въпроси, посочени в чл.248 ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, делото е подсъдно на ВОС.
Няма основание за прекратяване, или спиране на наказателното производство. По делото не
са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на
пострадалия. Към настоящия момент няма основание за разглеждане на делото по реда на
особените правила. Не са налице основания делото да се гледа при закрита врата, да се
привлича резервен съдия, или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице,
преводач, или тълковник и да се извършват съдебни следствени действия по делегация.
Намирам мярката за неотклонение за правилна и законосъобразна. Нямам искания за
събиране на нови доказателства. Относно насрочването на делото предоставям на съда.
Относно гражданският иск относим и допустим е, своевременно предявен. Няма да затрудни
наказателния процес.
ГЛ.Ю.К. АНДОНОВА: Аз съм приложила молба, в която съм взема отношение по
всички въпроси. Поддържам я.
АДВ.Г.: Уважаеми г-н Председател, делото е подсъдно на ВОС. Няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство. Относно дали са допуснати на
ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, считам, че има такова и
го произвеждам от обвинителния акт. Според мен обвинителния акт не отговаря на
нормативните изисквания и обвинението в него е неясно, с което се затруднява
възможността за правилна защита. Какво имам в предвид. Пише в обвинителния акт в
обстоятелствената част и диспозитива, в обстоятелствената част ще ви моля да обърнете
внимание, че се пише за приходи за сделки от цялата 2015 г., че не са осчетоводени и върху
тях не е начислен данък. Обаче какви са тези сделки, кога са получени по тях тези приходи,
между кои страни са били, за какви стоки за били, в какъв обем, с кои фактури? За това нещо
няма нито ред. Особено много се затруднява защитата в този случай, защото от текста на
обвинителния акт се вижда, че става въпрос за търговия със зърно. Обаче нашето обвинение
е за неплащане на корпоративен данък върху печалбата. За да има печалба трябва да има
2
приход разбира се, но и някакъв разход. Разликата между двете е печалбата. Т.е. за тези
приходи, тъй като не е ясно за кои стоки става въпрос, има ли срещу тях разходи, няма ли
режийни разходи, транспорти разходи и каква би била печалбата в този случая, няма как да
се изведе от текста на обвинителния акт. Разглеждайки делото се опитвах да се ориентирам,
поне от експертизата макар, че не би следвало, но и от там не става ясно. По тези
съображение аз си мисля, че е налице нарушение на процесуалните правила в този смисъл и
то затруднява правота на защита на подсъдимия.
По останалите въпроси с оглед наведените основания за неяснотата в обвинението
ние не можем да знаем за каква печалба става въпрос и за какъв данък, който ние да внесем и
поради тази причина няма как да постигнем споразумение с прокуратурата или да искаме
съкратено съдебно следствие. За това не е налице основание за разглеждане на делото по
особените правила.
Не са налице основания делото да се гледа при закрита врата, да се привлича
резервен съдия, или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач, или
тълковник и да се извършват съдебни следствени действия по делегация. Относно мярката за
процесуална принуда предоставям на съда. Относно искането за събиране на нови
доказателства прави такова в условията на евентуалност и то ще бъде нова експертиза, ако
прецените, че не са налице посочените от нас процесуални нарушения и дадете ход на
съдебното следствие, но след изслушване на вещото лице и поне на първия свидетел, който
е счетоводител на фирмата. Насрочването на съдебното заседание предоставям на съда, ако
прецени, че не са налице основания да върне делото на прокурора.
Относно гражданския иск. Гражданският иск е от пълномощник на Министъра, с
пълномощно от 21.10.2021 г. Този министър, не е министър към момента, нито към момента
на депозиране на гражданския иск. Този който е подписал пълномощното към момента не е
бил министър. Бил е сегашния. Пълномощното важи докато човекът е на съответния пост,
упълномощителя. Ние нямаме надлежна страна, нямаме процесуална представителна власт,
чрез която да се депозира този граждански иск. Освен това не е допустим, тъй като ще
затрудни разкриването на обективната истина по делото и ще помоля да не бъде приеман.
Ако бъде приет ще взема отношение след приключване на съдебното следствие, тъй като
тогава ще бъдат ясни доказателствата.
Предявяването на гражданския иск е днес. Внасянето е едно, а предявяването е днес.
На 03.12.2021г. когато е била внесена тази молба В.И.Б., не мога да си спомня хронологията
на събитията. Към момента трябва да бъде потвърдено това искане за приемане. Няма
пълномощник министъра на финансите в заседанието.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, на първо място по претенциите за
допуснати процесуални нарушения считам, че такова няма в никакъв случая по смисъла на
чл.249. Въпросите, които постави колегата, са въпроси касаещи доказването и въпроси по
същество, а изброените в чл.249, които биха могли да доведат до връщане не съществуват.
Относно искането за нова експертиза, считам за неоснователно. На първо място не
3
разбрахме допълнителна или повторна експертиза, но аз намирам, че не бяха посочени
основания за назначаване нито на повторна, нито на допълнителна експертиза, но не тези
визирани в хипотезата на чл.153 от НПК. Що се отнася до гражданския иск аз отново твърдя,
че той е своевременно предявен по предвидения процесуален ред. Настъпилите в
последствие промени в министерски съвет не биха могли да влияят върху това, че иска е
предявен своевременно, още повече новия министър се явява правоприемник на предходния.
В едно наказателно производство могат да настъпят промени, но това не е основание за
неразглеждане на гражданския иск.
ГЛ.Ю.К.АНДОНОВА: Аз бих допълнила, това което каза прокурорът. Реално съм
упълномощена от министъра на финансите в качеството му на тази длъжност, а не от
физическото лице, което към момента заема длъжността. Считам, че съм редовно
упълномощена. Настъпват промени. Самият министър на финансите ме е упълномощил.
АДВ.Г.: Относно процесуалното нарушение за мен е съвсем очевидно пропуските в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Наведох твърдения, надявам се да съм
правилно разбран. За нас е ясно горе-долу как ще прочете делото. Въпроса е да се изяснят
тези моменти за да може ние да направим адекватна защита. Относно твърденията, че
пълномощното е от министъра на финансите, като институция, категорично не мога да
приема такова виждане. Министърът е човек и всеки един си упълномощава сам
физическото лице. Във всички дела, в които сме се явявали и има смяна на ръководителя,
винаги се представя ново пълномощно.
Съдът като взе предвид становището на страните и материалите по делото намира
следното:
Делото, съгласно разпоредбата на чл. 35 от НПК е подсъдно на Окръжен съд, а с
оглед правилата на местната подсъдност на Окръжен съд-Варна.
Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
В хода на ДП не са допуснати отстрани съществени нарушение на процесуалните
правила довели до ограничаване на процесуалните права на обв.Д. Б. Д., съгласно
посочените такива в чл.249 ал.4 от НПК.
Не са и на лице нарушенията твърдени от защитата визирани като претенция към
обвинителнеят акт. Съгласно утвърдената съдебна практика и най-вече тълкувателно
решение № 2/2002 г. на ВКС, което е потвърдено и от последваща задължителна
тълкувателна практика, съгласно ТР №6/19.02.2018 по тд.№ 6 / 2017г, обвинителния акт
поставя рамката на обвинението, като в него следва да се посочат всички съставомерни
признаци, съгласно предмета на доказване. В настоящият случай претенцията на защитата
се свежда за това, че в обвинителния акт отсъстват конкретни стойности на приходи и
разходи на дружеството, представлявано от подсъдимият, поради което и пречка да бъде
разбрано обвинението, въз основа на какви суми се е формирал дължимия корпоративен
данък.
4
В обвинителният акт ясно е посочено, че през 2015 г. дружеството е имало общо
приходи в размер на 768520.12 лева и всичко разходи в размер на 874.55 лв. Отново в
обстоятелствената част е написано, че „при това положение данъчната печалба на
търговското дружеството е била в размер на 767645.57 лева, а дължимия корпоративен
данък е бил в размер на 76764.56 лева“ Последната сума е посочена в диспозитива на
обвинението като недеклариран корпоративен данък за внасяне, съгласно подадена
конкретно посочена годишна данъчна декларация по ЗКПО.
От изложеното следва, че твърдяното нарушение от защитата не е допуснато, поради
което и обстоятелствата навеждани към него не могат да бъдат пречка за разглеждане на
делото в съдебната фаза.
По делото не е наложително да се привлича резервен съдия, или съдебен заседател,
да се назначава защитник, вещо лице, преводач, или тълковник и да се извършват съдебни
следствени действия по делегация или разглеждане на делото при закрити врати.
Взетата мярка за неотклонение в хода на ДП е съобразена с предявеното обвинение,
личността на подсъдимия и ще изпълни целите на чл.57 от НПК, поради което следва да
бъде потвърдена.
На 03.12.2021 г. в съда е депозира молба за предявяване на граждански иск от името
на министъра на финансите, като представляващ държавата, за нанесени имуществени вреди
в резултат на престъплението описано в обвинителния акт. Молбата е предявена от гл.ю.к А.
при ТД на НАП Варна. Същата е придружена с пълномощно П-359 от 12.10.2021г.
Пълномощното е издадено от министъра на финансите В. Белчев. Към настоящия момент,
на провеждане на настоящото съдебно заседание лицето В. Белчев не изпълнява длъжността
министър на финансите. Съдът не е сезиран с пълномощно от същия, кое лице да го
представлява в наказателния процес. Съдебната практика изисква процесуалния
представител на министъра на финансите да има надеждна представителна власт, каквато в
случая отсъства. Това е причина, макар и молбата да е подадена своевременно гражданския
иск да не бъде приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.
Доколкото не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
диференцираните процедури, следва същото да бъде насрочено с призоваване на лицата
посочени в приложението към обвинителния акт.
Предвид горното, и на основание чл. 248,ал.5,т. 4 и ал.6 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1. Делото е подсъдно на Окръжен съд-Варна;
2. Няма основание за прекратяване, или спиране на наказателното производство;
3. По делото не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
5
обвиняемия и пострадалия;
4. Не са налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
5. Няма основание делото да се разглежда на при закрити врати, да се привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава на защитник, вещо лице, преводач,
или тълковник и да се извършването на съдебни следствени действия по делегация;
6. Потвърждава мярката за неотклонение „Подписка“ на подс. Д. Б. Д. .
7. Няма искания за събирането на нови доказателства на този етап от производството;
8. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на гл.ю.к А. при ТД на НАП Варна за
конституирането на министъра на финансите, като представляващ държавата в качеството
на граждански ищец в наказателния процес и за приемане за съвместно разглеждане на
граждански иск за имуществени вреди причинени в резултат на престъпление по чл.255 НК
срещу подсъдимия Д. Б. Д..
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за 22.02.2022 г. от 09.00 часа,
за която дата и час ВОП, подсъдимия и защитата да се считат за уведомени.
Да се призоват посочените в приложението към обвинителния акт свидетели и вещи
лица.
Настоящото определение по т. 3 и т. 6 подлежи на обжалване в седмодневен срок
пред АС-Варна по реда на глава ХХІІ НПК.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:10 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6