№ 116
гр. Сливен, 04.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Частно наказателно дело №
20222200200158 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът се съобрази със следното:
Настоящото производство е образувано по искане на прокурор от ОП –
Сливен за вземане на мярка за неотклонение Задържане под стража по
отношение на Г. Ж. Г., обвиняем по досъдебно производство ДП № 163/2022
г. по описа на РУ на МВР Нова Загора, вх. № 541/2022 г., пор. № 76/22 г. по
описа на ОП – Сливен, във връзка с повдигнатото спрямо него обвинение за
престъпление по чл.354а ал. 1 изр. 1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура поддържа направеното
искане, което мотивира с наличието на законовите предпоставки за вземане
на най-тежката мярка за неотклонение.
Обвиняемият и неговият защитник оспорват искането и претендират
определяне на по-лека мярка за неотклонение, предвид наличието на
постоянен адрес, липсата на опасност обвиняемият да се укрие.
След преценка на наличните по делото доказателствени материали
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Досъдебното производство е започнато на 31.03.2022 г. на основание чл.
212 ал. 2 от НПК, т.е. с първото действие по разследване - претърсване и
изземване, за това, че на същата дата в жилищен имот /къща/в гр. Нова
Загора, ул. „Паисий Хилендарски“ №3, без надлежно разрешително е държано
високорисково наркотично вещество – метамфетамин с бруто тегло 9 гр., с
цел разпространение – престъпление по чл. 354 ал. 1 от НК.
С постановление на разследващия орган от 01.04.2022 г. в качеството на
1
обвиняем е привлечен Г. Ж. Г., за това, че на 31.03.2022 г. в гр. Нова Загора,
при условията на опасен рецидив, в жилищен имот, находящ се на ***, без
надлежно разрешително по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите държал високорискови наркотични вещества –
метамфетамин,поставени в 7 бр. прозрачни самозалепващи се полиетиленови
пликчета с бруто тегло 9,76 гр. с цел тяхното разпространение – престъпление
по чл. 354а ал.2 изр. 2 т. 4, вр. ал. 1 изр. 1 предл. 4, вр. чл. 29 ал.1 б. „а“ от НК.
Постановлението, респективно обвинението, е предявено на обвиняемия
на 01.04.2022 г. в присъствието на защитник.
Разпитан в качеството на обвиняем Г. е заявил, че разбира в какво се
състои обвинението срещу него, че са разяснени процесуалните му права,
като и, че се признава за виновен и е дал обяснения по случая. В обясненията
си обв. Г. твърди, че намереното в дома му наркотично вещество е за лична
употреба.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 01.04.2022 г. обв. Г. е
задържан считано от 16.00 часа на 01.04.2022 г. до довеждането му пред ОС
Сливен за вземане на мярка за неотклонение Задържане под стража, но не
повече от 72 часа.
В хода на разследването до настоящия момент е извършено претърсване
и изземване в неотложни случаи, за което е съставен съответния протокол,
който е одобрен от съдия от СлОС в предвидения от закона 24-часов срок.
В хода на това претърсване в имот обитаван от обв. Г. са намерени
вещества, които при направен полеви тест са реагирали като наркотични
такива. Тези вещества са били иззети по съответния ред.
Разпитани са няколко лица в качеството на свидетели, някои от които са
заявили, че са възнамерявали да се снабдят от обвиняемия с наркотични
вещества, за които знаели, че той изготвя и разпространява.
В качеството на свидетел е разпитана и приятелката на обв. Г., която
заявява, че той и друго лице са изготвяли наркотични вещества в обитаваното
от тях жилище.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост
обвиняемият е осъждан за престъпления по чл. 354а ал. 1 предл. 4 от НК и по
чл. 197 т. 1, вр. чл. 194 ал. 1 от НК. За първото деяние на обв. Г. е било
наложено наказание 3 години Лишаване от свобода, чието изпълнение е било
отложено за изпитателен срок то 5 години. За второто деяние на Г. е било
2
наложено наказание Пробация, което в последствие с определение на СлОС
от 13.02.2017 г. по ЧНД № 50/2017 г. е било заменено с 5 месеца и 17 дни
Лишаване от свобода ефективно, като на основание чл. 68 ал.1 от НК е било
приведено в изпълнение отложеното наказание 3 години Лишаване от
свобода по предходното осъждане.
Видно от представеното в днешното съдебно заседание копие от писмо
на РП – Сливен до РС - Нова Загора, наказанието 5 месеца и 18 дни Лишаване
от свобода е било изтърпяно за времето от 03.01.2020 г. до 30.05.2020 г. и
обвиняемият е бил освободен на 29.05.20202 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Искането на Окръжна прокуратура Сливен за вземане на мярка за
неотклонение Задържане под стража спрямо обв. Г. Ж. Г. по цитираното по-
горе досъдебно производство и във връзка с посочено то по-горе обвинение е
основателни и като такова следва да бъде уважено.
На лице са законовите предпоставки за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение.
Г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 354а ал.
2 изр. 2 т. 4, вр. ал.1 изр. 1 предл. 4, вр. чл. 29 ал.1 б. „а” от НК, за което се
предвижда наказание Лишаване от свобода от 5 до 15 години и Глоба от
20 000 лв. до 100 000 лв., т.е. касае се за тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл. 93 т. 7 от НК.
Събраните към настоящия момент писмени и гласни доказателства
позволяват да се направи обосновано предположение за съпричастност на
обвиненото лице към престъплението, за което то е привлечено в това
качество.
Независимо от обстоятелството, че разследването е започнало едва
преди два дни събраните доказателствени материали, приложени в
досъдебното производство, са достатъчни с оглед обосноваването на тази
предпоставка визирана в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от НПК.
В имот обитаван от обвиняемия са намерени вещества, които при
извършения полеви тест са реагирали като наркотични такива. По делото са
разпитани няколко свидетели, които заявяват, че са възнамерявали да си
закупят наркотични вещества от обвиняемия, за когото са знаели, че същият
произвежда и разпространява такива. Както беше посочено по-горе в
3
качеството си на свидетел е разпитана и приятелката н обвиняемия, която
заявява, че последният, заедно с друго лице са произвели наркотични
вещества и в частност метамфетамин в обитаваното от тях жилище в гр. Нова
Загора.
За нуждите на производството за вземане на мярка за неотклонение
Задържане под стража не е необходимо наличните доказателства да
обосновават несъмнен и категоричен извод за виновно поведение, а е
достатъчно от тях да може да се направи обосновано предположение за
съпричастност на обвиненото лице към деянието представляващо
престъпление. Необходимо е да се отбележи и че разследването е в съвсем
начален етап и предстои събирането и на други доказателства за изясняване
на фактическата обстановка обективно, всестранно и в пълнота.
Налице е реална опасност обвиняемият да извърши престъпление ако се
намира на свобода. Този извод произтича от наличните по делото
доказателства. В искането си прокуратурата се позовава на разпоредбата на
чл. 63 ал. 2 т. 1 и т. 2 от НПК във връзка с квалифицирането на извършеното
от обвиняемия като престъпление осъществено при условията на опасен
рецидив.
Съдът споделя този извод, предвид наличните по делото доказателства
и намира, че с оглед квалифицирането на деянието на обвиняемия, като
такова извършено при условията на опасен рецидив е налице законовата
презумпция съдържаща се в цитираната по-горе разпоредба на чл. 63 ал.2 т.1
от НПК. Съгласно тази разпоредба, ако от доказателствата по делото не се
установява противното, при първоначалното вземане на мярка за
неотклонение Задържане под стража реалната опасност обвиняемият да се
укрие или да извърши престъпление е налице, когато лицето е привлечено в
това качество за престъпление извършено повторно или в условията на
опасен рецидив.
В настоящия случай липсват каквито и да било доказателства, които да
поставят под съмнение това предположение на закона.
В днешното съдебно заседание защитата на обвиняемото лице оспорва
тази правна квалификация, като аргументира извод, че се касае за
престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК, с което се обосновава искане за вземане
на по-лека мярка за неотклонение.
Съдът намира това възражение за неоснователно. Дори да се приеме, че
4
деянието на обвиняемия не е извършено при условията на опасен рецидив,
доколкото в материалите по делото не се съдържа информация за това дали и
кога е изтърпяно приведеното по реда на чл. 68 ал.1 от НК наказание 3 години
Лишаване от свобода по първото осъждане, с оглед на наличните по делото
доказателства може да се направи извод за съществуване на реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, дори да не е налице
хипотезата на чл. 63 ал. 2 от НПК.
Реалната опасност да бъде извършено престъпление или обвиняемият
да се укрие произтича от обремененото му съдебно минало, вкл.
обстоятелството че той вече е осъждан за такова престъпление; от тежестта на
извършеното престъпление; както и от обстоятелството, че самият обвиняем
употребява наркотични вещества, а под въздействието на същите лицата в
значително по-голяма степен са склонни да вършат престъпления.
Не е без значение обстоятелството, че прилаганата към обвиняемия до
настоящия момент наказателна репресия, вкл. и изтърпяното наказание
Лишаване от свобода ефективно, по никакъв начин не е постигнала целите
си, вкл. да му бъде попречено да върши престъпления. В този смисъл най-
тежката мярка за неотклонение се явява единствената адекватна за
постигането на целите визирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК.
Неоснователни са възраженията на защитата на обвиняемият,
респективно претенциите за определяне на по-лека мярка за неотклонение.
Обстоятелството, че обв. има постоянен адрес по никакъв начин не
влияе върху направената вече преценка от съда за съществуване на реална
опасност той да извърши престъпление, ако се намира на свобода. Освен това
претендира се мярка за неотклонение Домашен арест, която би следвало да
бъде изпълнявана по настоящия адрес на обвиняемото лице. В тази връзка
обаче следва да се посочи обаче, че именно на този адрес обвиняемият е
произвел наркотичните вещества и е имал намерение част от тях да
разпространи, т.е. както наличието на постоянен адрес, така и претендираната
по-лека мярка за неотклонение не биха му попречили да продължи да върши
престъпления.
С оглед на горните съображения спрямо обв. Г. Ж. Г. следва да бъде
взета най-тежката мярка за неотклонение, като бъде уважено искането на ОП
- Сливен за това.
На основание чл. 64 ал. 5 от НПК, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на Г. Ж. Г., ЕГН ********** – обвиняем по
досъдебно производство № 163/2022 г. по описа на РУ на МВР Нова Загора,
вх. № 541/2022 г., пор. № 76/22 г. по описа на ОП – Сливен, мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
Обвиняемият Г. Ж. Г. да се приведе в ГД „ИН” сектор Арести при
Затвора – Сливен.
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
Определението може да бъде обжалвано или протестирано в тридневен
срок, считано от днес пред Апелативен съд - Бургас.
В случай на жалба или протест насрочва съдебно заседание пред
Апелативен съд – Бургас на 11.04.2022 г., от 14:00 часа, за която дата се
съобщи на страните.
Препис от настоящото определение да се връчи незабавно в Арести при
Затвора гр. Сливен за изпълнение, а след влизането му в сила и на Окръжна
прокуратура гр. Сливен.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
6