Р Е Ш Е Н И Е
№260585/13.5.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5004 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.П.П. срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
4034052, издаден от ОДМВР – Варна, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание разпоредбите
на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят намира
издадения електронен фиш за незаконосъобразен, като излага доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице, и нарушение на материалния закон. Отправя
искане за отмяна на обжалвания електронен фиш.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – гр. Варна не изпраща процесуален или законен
представител по време на открито съдебно заседание. До даване ход на делото
пред въззивната инстанция са постъпили писмени
бележки от процесуалния представител на въззиваемата страна - юрисконсулт К.Л. - А., в които е
изразено становище за законосъобразност на обжалвания електронен фиш. Отправено
е искане за потвърждаване на електронния фиш и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от въззиваемата страна.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от
страните, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
На 09.10.2020 г. в 11,09 часа в обл. Варна, общ. Аксаково, по път II-29 с посока на движение към
гр. Добрич на км 8 била засечена скорост на движение на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туарег“ с рег. № ЕН 2091 КВ, при въведено ограничение на
скоростта от 60 км/час, обозначено с пътен знак В26 с поставена допълнителна
табела Т2 – 1900 м.
Посочената скорост била засечена от стационално
преносим уред за контрол на скоростта „Cordon-M2“, използвана на посочените в обжалвания електронен фиш
място и време.
Към процесната дата заснетото моторно превозно средство било с регистриран
собственик – „Унипос“ ООД с управител жалбоподателя.
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден обжалвания
електронен фиш.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка
се установява и се потвърждава от приобщените по делото писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, а именно: справка от Система за
управление на административнонаказателната дейност с отразена дата на издаване
и дата връчване на ЕФ; оригинал на снимка на нарушението; справка от система за
управление на административнонаказателната дейност за преглед на запис на
нарушение; копие от протокол заедно със снимка за точното местоположение и
позициониране на системата за контрол; справка за собственост на МПС; копие от протокол
за проверка; ръководство за работа на потребителите; извлечение от търговския
регистър; 2 броя писма от БИМ и копие на извадка от регистъра на одобрените
типове средства за измерване.
Събраните по делото писмени доказателства съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в предвидения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл.189, ал.4,
изр. 2 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, респективно ползвателя, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
От друга страна, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, тъй като
на посоченото място и в посоченото време е управлявал лек автомобил със скорост
от 92 km/h при ограничение на скоростта, въведено с
пътен знак В 26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената" от ППЗДвП – 60 km/h.
Следователно правилна е квалификацията на нарушението като такова по смисъла на
чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът е
съзнавал общественоопасния характер на нарушението, тъй като жалбоподателят е
следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи по
пътя, намиращ се извън населено място, с разрешена скорост от 60 km/h, като въпреки това е неглижирал
установените правила и наличното ограничение с пряката си цел да управлява
своето МПС с избрана от него самия скорост.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение
е превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч, следователно обществената
опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който
не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
По възраженията на
въззивната страна:
На първо място съдът намира за неоснователно
възражението на въззивната страна, че не е определен правилно субектът на
нарушението, доколкото в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП вр.
чл. 188, ал. 2 ЗДвП отговорността е реализирана спрямо законния представител на
юридическото лице – собственик на заснетия автомобил, който не се е възползвал
от правото си да подаде писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство, в случай че той не е управлявал автомобил. Законодателят не е
предвидил възможност за ангажиране на отговорността на юридическото лице
собственик при издаване на електронен фиш, поради което и правилно
административното наказание е наложено на законния представител на дружеството,
който носи административнонаказателна отговорност на основание посочена по-горе
разпоредба.
На
второ място легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че са неприложими общите правила за
съставяне на АУАН и издаване на НП, регламентирани в ЗАНН. Изрично в ал. 6 на
чл. 189 ЗДвП е посочено, че в 7-дневен срок от
получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение пред
директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи.
Директорът разглежда възражението и преценява доказателствата в 7-дневен срок
от постъпването му. Издаденият електронен фиш се анулира, ако от събраните
доказателства е установено, че моторното превозно средство е било обявено за
издирване или нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален
режим на движение. Следователно въззивникът е разполагал с възможността да
подаде възражение в 7 – дневен срок от връчването на електронния фиш до
директора на ОДМВР – Варна, но не го е направил.
На трето място възражението на наличието на
техническа неизправност на камерата, заснела нарушението, е неоснователно, тъй
като по делото е налице извадка от регистъра на одобрените типове средства за
измерване, която удостоверява, че средството за измерване е от одобрен тип,
както и протокол за извършена периодична проверка от 21.02.2020 г., съгласно
който средството за измерване отговоря на метрологичните изисквания.
По отношение на
наказанието:
В санкционната част законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 182,
ал. 2, т. 4 ЗДвП, относима към нарушението, с оглед на установеното превишаване
на разрешената скорост в населено място с 32 км/ч., попадащо в границите,
визирани в посочената разпоредба. Поради това размерът на глобата от 300 лева,
който е фиксиран в посочената разпоредба, е определен в съответствие със
закона.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва
да бъде потвърден изцяло като законосъобразен.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна –ОДМВР -
Варна, която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл.
63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН чл. 37 ЗПрП и чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ и представянето само на
писмени бележки по делото от въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по
80,00 лв., което следва да бъде заплатено в полза на ОДМВР – Варна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4034052, издаден от ОДМВР –
Варна, с който на Л.П.П. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание разпоредбите на чл. 189, ал.
4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.
1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Л.П.П., ЕГН **********, адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от 80,00 лв. (осемдесет
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН чл. 37 ЗПрП и
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна
в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: