№ 1098
гр. П., *** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720105427 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т. 1 и т.2 от КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. С. С.,
ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Р. К., срещу „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: ***, с която са предявени обективно
съединени искове с правни основания в КТ, както следва:
- чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, за признаване уволнението на
ищцата със Заповед № *** г. на „***” ЕАД, за незаконно и неговата отмяна;
- чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност: „***”, звено Експлоатация,
регионално звено по железопътен транспорт П. към *** в „***” ЕАД;
като и се присъдят сторените по делото разноски.
В срока за отговор ответника „***” ЕАД чрез И.И. – Председател на
Съвета на директорите, са подали отговор на исковата молба, с който са
оспорили предявените искове, като твърдят, че изпитателния срок не се отнася
за първоначално заеманата от ищцата длъжност, а за тази, за която е
1
подписано допълнително споразумение, по силата на което между страните е
било изменено съществено сключеното между страните трудово
правоотношение, като в срока за изпитване ищцата е ползвала и отпуск, който
не се включва в срока за изпитване. По подробно изложените в отговора
доводи и аргументи молят съда да отхвърли предявените искове, като им се
присъдят сторените по делото разноски.
В съдебното заседание ищцата чрез адв. М. и в депозирана писмена
защита, поддържа предявените искове, и моли съда да ги уважи, като и се
присъдят сторените по делото разноски.
В съдебното заседание ответникът се представлява от адв. С., който
оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Обективно кумулативно съединените искове са с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Предявените искове са допустими, предявени от
лицето, на което принадлежи правото - уволнения работник, срещу
оспорващия работодател, като са спазени изискванията за надлежно
упражняване правото на иск и липсват процесуални пречки за разглеждането
им.
По основателността:
Няма спор между страните, че по между им е било налице валидно
възникнало трудово правоотношение на основание сключен трудов договор №
60 от 02.06.2022 г., съгласно който ищцата е заемала при ответника
длъжността „***“ в звено „Експлоатация“ към Регионално звено по жп
транспорт П., при Район по железопътен транспорт П. при „ТБД-Товарни
превози“ ЕАД.
Не се спори, че на 14.08.2023 г. ищцата е претърпяла злополука, приета
за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с разпореждане № 39 от 25.09.2023 г. на
длъжностното лице при ТП на НОИ – П..
Видно от допълнително споразумение за изменение на трудовото
правоотношение № 7 от *** г., на основание чл.119, чл.67, ал.1, т.1, вр. чл.70,
2
ал.1 от КТ трудовото правоотношение между страните било изменено със срок
за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя, като ищцата
била преназначена на длъжност „***“, звено Експлоатация, Регионално звено
по железопътен транспорт П. към Район по железопътен транспорт – П. при
„ТБД – Товарни превози“ ЕАД. Няма спор между страните, а и това се
установява от приложените заповеди: заповед № *** г., заповед № ПК-*** г.,
заповед № *** г., заповед № ПК-112Б от 20.05.2024 г. и заповед № ПК-175 от
01.07.2024 г., че по време на заеманата от ищцата длъжност „***“, на ищцата е
било разрешено ползването на отпуск в размер на 16 работни дни, както
следва: за периода от 15.04.2024 г. до 19.04.2024 г. – 5 работни дни; за периода
от 02.05.2024 г. до 02.05.2024 г. – 1 работен ден; за периода от 13.05.2024 г. до
15.05.2024 г. – 3 работни дни; за периода от 21.06.2024 г. до 28.06.2024 г. – 6
работни дни и за периода от 11.07.2024 г. до 11.07.2024 г. – 1 работен ден.
От приложеното експертно решение № 90460 от 11.07.2024 г. се
установява, че на ищцата е извършено освидетелстване по документи, като и е
определена 50 % трудова неработоспособност, за срок от една година – до
01.07.2025 г., с дата на инвалидизиране – 11.07.2024 г., като в т.14 са посочени
противопоказни условия на труд – тежък физически труд (ТФТ), физически
натоварвания, неблагоприятен микроклимат, и заключение, че може да
продължи да упражнява настоящата си професия при спазване на ППУТ. В т.4
от ЕР е посочено, че ищцата работи, професия ***.
С допълнително споразумение за изменение на трудовото
правоотношение № 83А от 31.07.2024 г., трудовото правоотношение между
страните било изменено на основание чл.119 от КТ считано от 01.08.2024 г.,
като страните се споразумели за ново работно време – пълно, на смени, при
сумарно изчисляване на работното време, по график.
Със заповед № 66 от 26.08.2024 г., на основание чл.71, ал.1 от КТ,
считано от 30.08.2024 г., трудовият договор сключен на основание чл.70 от КТ
със срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя, ответника
прекратил трудовото правоотношение с ищцата от длъжност „***“.
Процесната заповед е връчена на ищцата на *** г. при условията на отказ,
оформен с подписите на двама свидетели, за което няма спор между страните.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда:
Безспорно е, че страните са били обвързани от валидно възникнало
3
трудово правоотношение, по безсрочен трудов договор, съгласно който
ищцата първоначално е заемала при ответника длъжността „***“. Не се спори,
че с допълнително споразумение от *** г. ищцата е преназначена на длъжност
„***“.
Спорни по делото са обстоятелствата може ли безсрочния трудов
договор да се превърне в срочен по чл.70 от КТ – със срок за изпитване и дали
срочното трудово правоотношение е прекратено в срока за изпитване или не.
Както вече бе посочено няма спор, че възникналото между страните
трудово правоотношение е било за неопределено време. Съгласно чл.67, ал.3
от КТ трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в
договор за определен срок, освен по изричното желание на работника или
служителя, изразено писмено.
В случая, ищцата не твърди, и не излага доводи да не е имала желание
да бъде преназначена от длъжност „***“ на длъжност „***“, независимо, че в
исковата молба поставя като спорно обстоятелството, кой договор се изменя,
поради това, че допълнителното споразумение от *** г. е сключено към вече
превърнал се в безсрочен трудов договор. Доколкото ищцата не е оспорила
положения от нея подпис под допълнителното споразумение от *** г., и не е
изложила доводи, че не е била съгласна да бъде преназначена на длъжност
„***“, то и следва извода, че е уговорен срок за изпитване, за което между
страните е постигнато изрично съгласие в допълнителното споразумение от
*** г. При изменението на трудовото правоотношение по реда на чл.119 от КТ
с допълнително споразумение от *** г. по ясен и недвусмислен начин е
посочено, че новото, респ. измененото трудовото правоотношение между
страните е със срок за изпитване, като и цифрово е отразено, че изменението
на вече възникналото между страните трудово правоотношение е при
условията на чл.70, ал.1 от КТ, със срок за изпитване от шест месеца, уговорен
в полза на работодателя.
Не се спори и че длъжността „***“ е различна от заеманата до *** г.
длъжност от ищцата „***“, т.е. между двете длъжности не е налице
идентичност, естеството на изпълняваната работа е различно, като има
различно съдържание на трудовите задължения.
Извод за липса на идентичност между двете длъжности следва от
приложените и неоспорени от страните длъжностни характеристики за
4
длъжността „***“, и за длъжността „***. От длъжностната характеристика за
длъжността „***“, се установява по безспорен начин, че в основните трудови
задължения на работника заемащ тази длъжност се включват следните
задължения: описване на всички пристигащи и заминаващи влакове и
маневрени състави през дружеството; подаване на информация на
длъжностните лица, на които е подчинен, сверяване натрупания лист ДП-1 с
номерата и броя на пристигналите вагони; изготвяне на справки за товарните
влакове. От длъжностната характеристика за длъжността „***“ се установява,
че основните трудови задължения при заемане на тази длъжност се изразяват в
следното: работа с клиенти при организиране и извършване превоз на товари с
железопътния транспорт, предоставяне на информация за цените и условията
за превоз на товари; описване на всички пристигащи и заминаващи влакове и
маневрени състави през дружеството; уведомяване за приетите заявки,
проверка на превозните документи; изготвяне на констативни протоколи;
приемане на телеграми от ревизор вагони; описване на пломби и проверка на
тяхната изправност, сверяване с превозните документи; изготвяне на отчети;
подаване на информация; приемане на разтоварените празни вагони;
извършване на търговски преглед на вагоните на влак; предоставяне
предварителна информация на клиентите за подаване на вагоните; предаване и
приемане вагоните на/от клиентите; приемане на превозни документи;
извършване на търговски преглед на всички пристигащи и заминаващи
влакове, както и на маневрените състави; изготвяне на натурен лист; неговото
сверяване с номерата и броя на пристигналите вагони, както и изготвяне на
справки за товарните влакове.
С оглед различните трудови задължения, изхождащи от естеството на
работа за всяка една от двете длъжности, се налага и категоричния извод, че
между двете длъжности не е налице идентичност на трудовите задължения,
като естеството на работата е различно, трудовите задължения отнесени към
трудовите функции и спецификата на всяка една от двете длъжности имат
различно съдържане, поради което е налице и съществено различие в
основните трудови функции включени в състава на двете длъжности.
В чл.70 от КТ, законодателят изрично е допуснал възможността да се
уговори клауза за срок за изпитване, включително и по вече съществуващо
трудово правоотношение между страните, независимо дали то е срочно или
безсрочно, ако съществено е променена трудовата функция на работника или
5
служителя – арг. чл.70, ал.5 от КТ. По взаимно съгласие на страните може да
се изменя съдържанието на трудовия договор (чл.119 от КТ), като предмет на
изменение може да бъде всяка договорна клауза, включително и тази за
изпитване. Изпитването на работника е с оглед възможността му да се справи
с променените трудови задължения, съответно да се установи дали новата
длъжност е подходяща за него. Правилото на чл.67, ал.3 от КТ не е приложимо
при уговарянето на други промени в съдържанието на трудовия договор и по-
специално при уговарянето на срок за изпитване при заемането на нова,
съществено различаваща се длъжност, какъвто е настоящия случай.
Уговарянето на срок за изпитване няма отношение към делението на
трудовите договори на срочни и безсрочни. Срокът за изпитване не е срок на
действие на договора, тъй като с изтичането му трудовото правоотношение не
се променя. Той е срок, в който едната или всяка от страните може, по своя
свободна преценка, да прекрати трудовото правоотношение с едностранно
волеизявление. В тази връзка и следва извода, че с процесното допълнително
споразумение от *** г. страните са уговорили клауза за срок за изпитване по
съществуващото вече безсрочно трудово правоотношение, тъй като
съществено е променена трудовата функция на работника.
Съгласно разпоредбите на чл.70, ал.4 от КТ в срока за изпиването не се
включва времето, през което работникът или служителят е бил в
законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал
работата, за която е сключен договорът.
Не се спори, че ищцата е започнала фактически да изпълнява трудовите
задължения като „***“ от датата на сключване на допълнителното
споразумение, т.е. от *** г. Уговорения между страните шест месечен срок за
изпитване изтича на *** г. Срокът за изпитване включва само реално
отработеното време. В този смисъл изпитателният срок се прекъсва и не
тече през периодите на отсъствие на работника/служителя, независимо каква
е причината за отсъствието (отпуск, временна неработоспособност, и др.).
Когато по време на изпитателния срок работникът/служителят е отсъствал от
работа, изпитателният срок се удължава с толкова работни дни, с колкото
работникът не се е явявал на работа поради своето отсъствие и съответно не е
изпълнявал трудовите си функции. Това е така, защото само в процеса на
реалното престиране на работна сила може да се провери годността на
6
работника да изпълнява възложената му работа.
В случая след *** г. в периода от 01.04.2024 г. до 15.07.2024 г. ищцата е
ползвала 16 работни дни отпуск, който съгласно нормата на чл.70, ал.4 от КТ
не се включва в срока за изпитване и го удължава с 16 работни дни. При това
положение и уговорения между страните шест месечен изпитателен срок се
удължава и изтича на *** г. С процесната заповед от 28.08.2024 г., трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ,
считано от 30.08.2024 г., което е в уговорения между страните изпитателен
срок и работодателя има право да го прекрати на това основание, тъй като в
негова полза е уговорен изпитателния срок.
Сключеното между страните допълнително споразумение за изменение
на трудовото правоотношение № 83А от 31.07.2024 г. по реда на чл.119 от КТ
не изменя съществено трудовото правоотношение, тъй като с него се изменя
само работното време, като не се променя длъжността. В тази връзка и не
може да се приеме, че с това допълнително споразумение съществено се
изменя трудовото правоотношение между страните.
Що се отнася до определената с експертно решение от 11.07.2024 г. 50 %
трудова неработоспособност, то в същото изрично е посочено, че ищцата
може да продължи да упражнява настоящата си професия. Експертното
решение е издадено след сключване на процесното допълнително
споразумение от *** г., поради което и не може да се приеме, че последното
заобикаля закона, респ. че то противоречи на закона, както и че със същото
ищцата е трудоустроена на длъжността „***“. Нещо повече в исковата молба
самата ищца твърди, че съгласно експертното решение (издадено след
процесното допълнително споразумение) следва да бъде трудоустроена, като
работодателя е следвало да и предложи друга работа, която да отговаря на
степента на загубената от нея работоспособност преди да прекрати трудовото
правоотношение по между им, което не е изпълнил, макар че както самата
ищца твърди в исковата молба, работата, която е изпълнявала по
допълнителното споразумение отговаряла на такава (за трудоустрояване), т.е.
от изложените в исковата молба обстоятелства и следва извода, че самата
ищца признава липсата на затруднения при изпълнение на трудови
задължения като „***“, като длъжност счита че е подходяща за нея, с оглед
здравословното й състояние.
7
Предвид изложеното и следва извода, че трудовото правоотношение
между страните е било прекратено преди да изтече уговорения шест месечен
изпитателен срок, като при прекратяване на трудово правоотношение на
основание чл.71, ал.1 от КТ, не се изисква излагане на мотиви. В случая в
полза на работодателя е предвиден срок за изпитване и същият по време на
този срок може да прекрати трудовия договор без предизвестие, и без да
мотивира заповедта, но само до изтичане на срока за изпитване. Изложените
съображения налагат извода, че Заповед № *** г. на „***” ЕАД, с която е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата Д. С. С. на основание чл.71,
ал.1 от КТ е законосъобразна – издадена е от компетентен орган и при
спазване изискванията на чл.71, ал.1 от КТ. Поради това предявените искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване на уволнението за
незаконно и за отмяна на атакуваната заповед, са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2
от КТ следва уволнението да е отменено като незаконосъобразно и трудовото
правоотношение да е за неопределено време или да е срочно, но със срок,
който да не е изтекъл към заседанието, в което е приключило съдебното
дирене.
В случая съдът е приел, че искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е
неоснователен, като атакуваната заповед не е незаконосъобразна, поради
което и искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, като обусловен от изхода на иска по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ, предвид неговата неоснователност, то и този иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Страните са направили искания за присъждане на разноски за което
ищцата е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК.
С оглед изхода на делото на ищцата не се дължат разноски.
Ответникът е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените по
делото разноски, но не е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК.
По делото няма доказателства ответникът да е сторил разноски във връзка с
неговата защита, поради което и разноски не следва да му бъдат присъдени.
8
Воден от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: *** чрез
адв. Р. К. против „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване за
незаконно уволнението на Д. С. С. извършено със Заповед № *** г. на „***”
ЕАД, на основание чл.71, ал.1 от КТ – прекратяване на трудов договор със
срок за изпитване, и за отмяна на Заповед № *** г. на „***” ЕАД, както и за
възстановяване на ищцата Д. С. С. на заеманата преди уволнението длъжност:
„***”, звено Експлоатация, регионално звено по железопътен транспорт П.
към *** в „***” ЕАД;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок,
считано от *** г.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9