Решение по дело №196/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 320
Дата: 28 март 2024 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20243100500196
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Варна, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от С. В. Пенева Въззивно гражданско дело №
20243100500196 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на А. И.
К. чрез адвокат Б. Б. срещу решение № 3600 от 09.11.2023 г., постановено по
гр.д.№ 8880 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи
състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск с правно
основание член 200, алинея 1 от Кодекса на труда /КТ/ и член 84, алинея 3 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ против Единно бюджетно
счетоводство филиал „Детски ясли“ за заплащане на сумата за разликата над
25 000 лева до 50 000 лева, представляваща неимуществени вреди, произтекли
от настъпила на 05.05.2022 г. трудова злополука и изразяващи се в
претърпени за период от около четири месеца болки, страдания и неудобства,
заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда /07.07.2022г./ до
окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението, като се сочи, че първоинстанционният
съд не е отчел обездвижването за четири месеца и наличието на болки у
ищцата и към настоящия момент, наложителната втора операция, която
следва да бъде извършена, както и, че тя никога няма да се възстанови
напълно от настъпилата злополука. Доколкото трайната съдебна практика
постановява пълна обезвреда на всички увреждания и негативни емоционални
усещания, то несъобразяването с изложените обстоятелства е довело до
1
неправилност на решението в отхвърлителната му част, като се иска да бъде
отменено и се уважи изцяло предявеният иск.

Постъпила е и въззивна жалба от Единно бюджетно счетоводство
филиал „Детски ясли“ против цитираното по-горе решение в частта, му, с
която е уважен предявеният от А. И. К. иск за заплащане на сумата от 25 000
лева, представляваща неимуществени вреди, произтекли от настъпила на
05.05.2022 г. трудова злополука и изразяващи се в претърпени за период от
около четири месеца болки, страдания и неудобства, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.07.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
В жалбата са изложени доводи, че неправилно е определен размера на
дължимото обезщетение съобразно критериите на член 52 от ЗЗД, както и, че
не са доказани твърдените от ищцата неимуществени вреди. Иска се отмяна
на решението в осъдителната му част спрямо работодателя, като се счита, че
сумата от 10 000 лева е достатъчна за репариране на вредите.
Насрещната страна в писмен отговор е оспорила въззивната жалба на
работодателя като неоснователна.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищцата твърди, че работи по трудово правоотношение към Единно
бюджетно счетоводство филиал „Детски ясли“ – ***, поради което и
предявява иска си с правно основание член 200 от кодекса на труда /КТ/
против този ответник.
От приложения към исковата молба трудов договор и допълнително
споразумение към него се установява, че той е сключен между А. И. К. и ***,
представлявана от директора А. K..
Решението на първоинстанционният съд е постановено срещу Единно
бюджетно счетоводство филиал „Детски ясли“.

Надлежни страни по трудовите спорове, легитимирани да предявяват и
да отговарят по искове относно възникването, съществуването, изпълнението
и прекратяването на трудовото правоотношение, са страните по това
правоотношение - работникът или служителят и работодателят. Следователно
качеството на работодател обуславя пасивната материалноправна
легитимация на ответника при трудовите спорове. Понятието "работодател",
използвано в КТ, е дефинирано легално в разпоредбата на § 1, точка 1 от
допълнителните разпоредби на КТ като "физическо или юридическо лице или
2
негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители
по трудово правоотношение". Действително, цитираната разпоредба
предвижда, че такава работодателска правоспособност притежават освен
гражданскоправните субекти /физически и юридически лица/, но и
неперсонифицираните образувания - поделенията на ЮЛ или други
организационно или икономически обособени образувания, които
самостоятелно наемат работници или служители по трудово правоотношение.
Следователно, наличието на организационна и икономическа
обособеност са основните признаци, определящи едно лице или образувание
като работодател, способно да наема работници или служители по трудово
правоотношение. Правният режим на детските ясли се съдържа в Закона за
здравето и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно
член 118, алинея 2 от закона за здравето /ЗЗ/ детските ясли са организационно
обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват
отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна
възраст. Подробната уредба на детските ясли се съдържа на подзаконово
равнище в Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на
детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях. Според член
2, алинея 1 от наредбата детските ясли са организационно обособени
структури, в които екип от медицински и други специалисти осъществява
отглеждане чрез грижа за опазване и укрепване на здравето, възпитание и
обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст, а според член 8,
алинея 4, точка 4 – директорът на детската ясла сключва, изменя и прекратява
трудовите договори на лицата, които работят в нея. От изложеното се налага
извод, че ищцата К. е в трудово правотношение не с Единно бюджетно
счетоводство филиал „Детски ясли“, спрямо когото като ответник е
произнесено решението, а с ***. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1
от 30.03.2012 г., постановено по тълк.д.№ 1/2010 г., ОСГК на ВКС.
При това положение районният съд неправилно е приел Единно
бюджетно счетоводство филиал „Детски ясли“ за надлежен ответник по иска
по член 200 от КТ и неправилно е уважил същият спрямо него. Той е
постановил решението си по нередовна искова молба, доколкото в
обстоятелствената част на същата са изложени твърдения, че ищцата по
силата на трудов договор полага труд в ***. За процесуалната легитимация на
страните, която е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск,
съдът следи служебно. В случая съдът е бил длъжен да извърши проверка в
тази насока и да констатира, че искът е предявен срещу процесуално
нелегитимиран ответник. Следвало е да укаже на ищеца да уточни срещу кого
предвявява иска си като ответник по делото, доколкото в исковата молба е
посочен като ответник „Единно бюджетно счетоводство филиал „Детски
ясли“ – ***. Това обаче не е сторено, поради което обжалваното решение
постановено срещу ненадлежен ответник следва да бъде обезсилено като
недопустимо, а делото да се върне на първостепенният съд за отстраняване на
3
нередовностите на исковата молба съгласно дадените указания и извършване
на всички следващи от това процесуални действия. Въззивният съд не може
сам да отстрани тази нередовност, доколкото порокът се състои в ненадлежно
конституиране на ответника и пред настоящата инстанция не могат да се
повторят валидно процесуалните действия по делото.

Въз основа на направените крайни изводи на въззивната инстанция,
решението следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на
първоинстанционния съд.

По изложените съображения и на основание член 270, алинея 3 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 3600 от 09.11.2023 г., постановено по гр.д.№
8880 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно указанията, изложени в мотивите
на настоящото определение.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4