№ 1992
гр. Варна, 27.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501017 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивни жалби срещу решение №
575/07.03.2022г., постановено по гр.д. № 1363/2021г. по описа на ВРС, както следва:
1.Жалба от вх. № 17312/15.03.2022г. от Л. Й. АНГ., чрез пълномощник адв.М.К. -ВАК
срещу посоченото решение в частта, с която е определен режим на лични контакти между детето
М, ЕГН ********** и бащата ПЛ. В. П., както следва: до навършване на три години на детето-без
преспиване и без присъствие на майката или на психолог в подходяща среда по избор на бащата:
всяка нечетна седмица от месеца в събота и неделя от 10 до 17 ч.; всяка четна седмица-
понеделник, сряда и петък от 16 ч. или след края на учебните занятия до 19 часа, като бащата ще
взема детето от дома на майката или детското заведение и ще го връща в дома на майката; след
навършване на три години на детето, режимът да се осъществява с преспиване в дома на бащата
всяка нечетна седмица от месеца от 9 ч. в събота до 19 ч. в неделя, всяка четна седмица от месеца
от 16 ч. или след учебни занятия в сряда до 8 ч. в четвъртък, като бащата ще взема детето и ще го
води до детското заведение; всяка четна година на рождения ден на детето и рождения ден на
бащата; на всички национални празници през първата половина на годината- всяка четна година от
10 ч.на 03.03., 01.05., 06.05., 24.05. до 20 часа на последния почивен ден- с преспиване; на
официалните празници през втората половина на годината- всяка нечетна година от 10ч. на първия
ден-06.09.,22.09., 01.11. до 20 ч. на последния почивен ден с преспиване; през коледната ваканция
всяка четна година от 10 ч. на 23.12. до 20ч. на 29.12.; всяка нечетна година от 10 ч. на 30.12. до 20
ч. на 03.01.; през великденските празници всяка четна година от 10ч. в петък до 20 ч.в неделя, а
всяка нечетна година от 10ч. в събота до 20 ч. в понеделник; през лятната ваканция от 10 ч. на
07.06. до 20 ч. на 14.06.; от 10 ч. на 01.07. до 20 ч. на 07.07.; от 10 ч. на 07.08. до 20 ч. на 14.08.; от
10 ч. на 01.09. до 20 ч. на 07.09.; през междусрочната ваканция всяка четно година от 10 ч. на
първия ден до 20 ч. на последния ден; през пролетната ваканция всяка нечетна година от 10ч. на
първия ден до 20ч на последния ден. В жалбата се излага, че решението в посочените части е
неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Сочи, че съдът не е обсъдил в цялост и взаимносвързаност доказателствата по делото, като не е
отчетен интереса на детето. При определяне на режима, съдът е взел под внимание единствено
приетото по делото заключение на СПЕ, като не са обсъдени и ценени констатациите изложени в
приетият социален доклад. Необосновано и в противоречие на данните по делото, че бащата е
виждал детето през цялото време на раздялата между родителите, съдът е приел, че майката е
възпрепятствала контактите. Твърди се, че определеният от съда режим на лични отношения е
довел до задълбочаване на споровете между родителите и се е отразил негативно върху детето-
1
детето е на медикаментозно лечение, след констатирани от психиатър поведенчески промени. С
определения режим на лични отношения, на практика съдът е постановил съвместно упражняване
на родителските права, без да е постигнато съгласие за това в противоречие с даденото разрешение
в ТР №1/2016г. На първо място е поставена претенцията на бащата, като интересът на детето не
само е останал незащитен, но и осъществяването на този режим е довел до страдание, наложило
медикаментозно лечение. Не е съобразено и правото на майката на свободно време и свободна
комуникация с детето и на нормален живот. В режима няма 10 последователни дни, в които
майката да може да отсъства или пътува извън града с детето, тъй като е длъжна да осигури РЛК
на бащата с него. Посочва също, че съдът не е извършил анализ на родителските , възпитателските
качества на родителите, техния морален облик, проявените грижи и отношение към детето,
възрастта на детето. Не са обсъдени доказателствата, от които се установява поведението на
бащата след раждането на детето и дезинтересирането му от него. Излага се, че детето е на 1г. и
десет месеца и не може да вербализира какво изпитва и как се чувства, както и, че поради начинът
на вземане на детето от бащата при осъществявания РЛК, то е некомуникативно, не си играе, не се
храни, сънят му е накъсан от плач и писъци. По изложените в жалбата съображения се претендира
отмяна на решението в обжалваната част, като се определи режим на лични контакти както следва:
до навършване на 4 години от детето, бащата да го взема всяка първа и трета седмица от месеца от
10 до 14 часа, всяка година на 26.12. и 01.01. от 10 до 14 ч.; на Великден – на втория ден от
великденските празници от 10 до 14 часа; след навършване на 4 години до навършване на 6
години: на 26.12. и 01.01. от 10 до19 часа; за Великден – на втория ден от празниците от 10 до 19
часа и всеки ден за периодите 02.06.- 06.06. и 05.09.-10.09 от 10 до 19 часа; след навършване на 6
годишна възраст- всяка първа и трето седмица от месеца от 10 ч. в събота до 16 часа в неделя с
преспиване, както и за Коледа от 10ч. на 26.12. до 16 ч. на 29.12. и от 10 ч. на 01.01. до 16ч. на
03.01.; всяка година от 10ч. на втория ден от Великден до 16 ч. на последния ден; всяка година
през лятото от 10ч. на 02.06. до 18 ч. на 10.06. и от 10 ч. на 02.09. до 18 ч. на 12.09.
С въззивната жалба са отправени искания за: допускане на СПЕ, с вещо лице –детски
психиатър, който след обследване на детето, поведението му преди и след РЛК, в присъствие на
майката и присъствие на бащата, процеса ан предаване на детето при осъществяване на РЛК да
даде заключение: какво е емоционалното състояние на детето преди и след всяка от ситуациите;
какво е отношението на детето към бащата; има ли поведенчески промени и емоционално
отражение върху детето рязкото откъсване от обичайната му среда; каква е дългосрочната
прогноза при реализиране на определения РЛК върху физическото и емоционално развитие на
детето, като вещото лице посочи конкретен режим за изграждане на връзката дете – баща; за
назначаване извършване на нов социален доклад; за приемане като доказателства по делото на
представените с въззивната жалба амбулаторни листи от 23.02.2022г. и 04.03.2022г., рецепта от
23.02.2022г., издадена от д-р Т. – детски психиатър, касов бон от 24.02.2022г. за закупуване на
лекарство „Атаракс“.
С писмен отговор, насрещната страна е оспорила въззивната жалба като се излагат подробни
съображения относно неоснователността на същата. Излага се, че бащата не е извършвал действия,
представляващи пряка и непосредствена опасност за личността, живота и здравето на детето,
поради което и не се налага ограничаване на контактите между бащата и детето. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваната част, в условие на евентуалност да се определи РЛК,
както следва: до навършване на три години на детето: всеки понеделник, сряда и петък от 16ч. до
19 часа; всяка нечетна седмица в събота и неделя от 10 ч. до 19 часа; на рождения ден на детето и
рождения ден на бащата от 10 ч. до 19,30ч.; през Коледната ваканция, всяка четна година на 24.12.,
25.12, и 26.12. от 10 до 19,30часа и всяка нечетна година на 30.12., 31.12., 01.101. и 02.01. и 03.01.
от 10 до 19,30часа; през великденската ваканция-нечетна година от 10 до 1,30часа; през лятната
ваканция всеки ден от 01.06. до 15.06. ; от 01.07. до 15.07. ,от 16.08. до 30.08., от 10 до 19,30 часа,
след навършване на тригодишна възраст на детето: всяка първа седмица от всеки месец от 16ч. в
понеделник до 7,30ч. на следващия понеделник, всяка трета и пета седми;а от месеца от 17,30ч. в
четвъртък до 7,30 часа на следващия понеделник, а в останалата част режима не се променя.
С отговора се изразява становище за неоснователност на направените от насрещната страна
доказателствени искания.
Отправени са искания за приемане като доказателство по делото на диск със запис от
03.04.2022г. в РЛО, жалба вх.№ 3543 от 23.03.2022г. до ВРП, сигнал вх.№СИГ/Д-
В/157/23.03.2022г., както и ако се допусне приемането на представените с въззивната жалба
2
амбулаторни листи, на П.П. да се издаде СУ, въз основа на което да се снабди с друго такова от
детска ясла „Приказен свят“, от което да е видно присъствените и отсъствени дни на детето
Мариян от 14.02.2022г. до датата на издаване на удостоверението, като изрично се отбележи било
ли е детето в детското заведение на 23.02.2022г. и предадено ли е на някой от родителите в по-
ранен час; да се допусне изготвяне на нов социален доклад, като социалните работници проведат
слещи и разговарят с двамата родители и възпитателите и директора в детското заведение, което
посещава М относно наблюденията за настъпила промяна в поведението на детето след
14.02.2022г. и в какво се изразява тя; за допускане на един свидетел при условията на призоваване-
Марияна Г. – директор на детска ясла „Приказан свят“ за установяване на състоянието на детето
преди и след предаването му сутрин в детското заведение, от кого се води и взема детето, как
детето се е адаптирало в яслата, как и от кого се предава на бащата, какво е състоянието на детето
при предаването на бащата, как се отнася бащата с детето при предаването му, налага ли се детето
да бъде подкрепяно от служители за да тръгне с бащата.
2. Въззивна жалба с вх.№ 18853/2.03.2022г. от ПЛ. В. П., чрез пълномощник адв. Д.Ч. – ВАК
слещу постановеното по делото решение в частта с която е определен месечен режим на лични
контакти на детето с бащата и присъдената в полза на детето издръжка за в бъдеще за разликата
над 250лв. до присъдените 330лв. и издръжка за минало време в размер на 960лв. Твърди, че
определения месечен режим не дава възможност на детето да изгради пълноценна емоционална и
доверителна връзка с бащата и не гарантира в достатъчна степен интереса на детето да има
възможност да общува и се среща с двамата си родители, които да участва в грижите по
отглеждане и възпитанието му. Не е определен режим на ЛО до навършване на три години на
детето за рождените дни на детето и бащата, за ваканциите, Великден и Коледа. Моли да се
определи режим на лични отношения, идентичен с предложения в отговора на въззивната жалба на
Л.А., като в останалата част, решението, с което е определен РЛО да се потвърди.
По отношение на издръжката се излага, че от 26.08.2020г., до момента на подаване на
исковата молба и в хода на делото, бащата ежемесечно и редовно е заплащал средства за издръжка
на детето в размер на 250лв., месечно, като само за м. август 2020г. е превел сума в размер на
170лв. Майката е приемала плащането на издръжката, като не се е противопоставяла на размера и
не е предявявала претенции за заплащане на сума в по-голям размер. Твърди, че издръжката в
полза на детето за периода от една година назад от предявяване на претенцията е изплатена.
Определената издръжка в размер на 500лв. е необосновано завишена, като и е неправилно
разпределена между двамата родители. По делото не са налице данни и твърдения за нужди на
детето, извън обичайните за дете на неговата възраст, които да налагат и по висок размер на
средствата, необходими за издръжката му. Определената издръжка не е съобразена и със
възможностите на бащата да я заплаща.
Счита, че дължимата от бащата издръжката следва да се определи в размер на 250лв., който е
съответстващ на нуждите на детето и възможностите на бащата да я заплаща.
Във въззивната жалба са отправени доказателствени искания: за издаване на съдебно
удостоверение, по силата на което въззивникът да се снабди с друго такова от детска ясла
„Приказен свят“, от което да е видно присъствените и отсъствени дни на детето М, от
постъпването му в детското заведение до датата на издаване на удостоверението; за издаване на
съдебно удостоверение, по силата на което въззивникът да се снабди с амбулаторните листи на
детето и копие от издадени болнични листи на майката от л. лекар д-Карина Граматикова за
периода от депозиране на ИМ-03.08.2021г. до датата на издаване на удостоверението; за допускане
извършване на социален доклад, като се задължат социалните работници да разговарят с двамата
родители и възпитателите в детското заведение, което посещава М относно адаптацията на детето
в новата среда, как и при какви обстоятелства се осъществява предаването на детето в детското
заведение от служителите на бащата; за допускане до разпит на един свидетел в условия на водене
в съдебно заседание за установяване при какви обстоятелства се проведени РЛО на дете о с бащата
след постановяването на определението по чл.127, ал.3 СК на 14.02.2022г., поведението на детето,
поведението на бащата, по какъв начин бащата е търсил контакт с майката, как и при какви
обстоятелства е бащата е контактувал с детето.
В случай, че съдът допусне провеждане на СППЕ, моли същата да бъде възложена на вещите
лица, изготвили, приетото пред ВРС заключение по проведената в първоинстонционното
производство експертиза.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
3
оспорва като неоснователна. Излагат се твърдения, че определения РЛО не се изпълнява от
бащата, поради което се е налагало преорганизиране на ангажиментите на майката, за да може тя
да вземе детето от детското заведение. Оспорват се изложените във въззивната жалба твърдения,
за възпрепятстване осъществяването на РЛО на детето с неговия баща от страна на майката.
Изразява становище за неоснователност на направените доказателствени искания за
допускане на гласни доказателства и за издаване на съдебни удостоверения за събиране на
информация за присъствието на детето в детската ясла и издадени амбулаторни листи и болнични,
тъй като тези обстоятелства, не са относими към спора. Счита, че не е необходимо изготвянето на
нов социален доклад, доколкото, детето не е в нова среда, спрямо датата на изготвяне на
представения при първоинстонционното разглеждане на делото социален доклад.
Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта,
необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като
съобрази разпоредбата на чл. 266 от ГПК, намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не
може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на
императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил
на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е
служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти,
както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения
във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите
изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно режима на лични отношения на бащата с
детето и дължимата от бащата в полза на детето издръжка, тоест съдът следва да съобрази
интересите на детето.
Доколкото във въззивната жалба се твърди новонастъпило обстоятелство – констатирани от
специалист поведенчески промени на детето, в следствие на които е последвало и физическо
заболяване, то следва да бъдат допуснати за приемане писмените доказателства, приложени към
въззивната жалба на Л.А., както и тези, представени с въззивната жалба на П.П..
Искането за прилагане като доказателство по делото на представен с депозирания от П.П. с
отговора на въззивната жалба на Л.А. диск със запис от 03.04.2022г. следва да се остави без
уважение, тъй като поради непосочването на обстоятелствата и фактите, които се цели да бъдат
установени, съдът не може да извърши преценка относно допустимостта и относимостта на това
доказателство.
Пред първата инстанция е проведена комплексно психиатрична и психологична експертиза
относно физическото, психологичното състояние на детето и отношенията му с баща му;
психичното здраве на бащата и родителския капацитет. Настоящият състав на въззивния съд
намира, че следва да бъде допусната нова такава, която да бъде изготвена от същите вещи лица,
извършили експертизата при първоинстонционното разглеждане на делото, с оглед изложеното
във въззивната жалба, че детето е получило поведенчески промени, емоционално страдание и
стрес в следствие на осъществяваните срещи с бащата в рамките на определения РЛО с
определение на съда от 14.02.2022г. Вещите лица притежават необходимата компетентност,
запознати са с доказателството по делото, извършили са изследване на детето във връзка с
приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение. Вещите лица по
допуснатата експертиза следва да дадат отговор на следните въпроси, след като лично проведат
срещи с детето преди и след осъществяването на контактите с бащата съгласно определения РЛО:
Страда ли детето от психически или психологически заболявания? Необходими ли са специални
грижи за неговото правилно развитие и лечение на заболяванията? Налице ли са поведенчески
промени и на какво се дължат същите? Отразява ли се на психическото и емоционално състояние
на детето рязкото откъсване от обичайната му среда? Налице ли е наличие на стрес и ако е така –
4
на какво се дължи? Какво е емоционалното състояние на детето преди и след срещите с бащата;
какво е отношението на детето към бащата? Как се отразяват на детето срещите с баща му?
Режимът на лични отношения между бащата и детето ще обостри ли евентуално констатираните
заболявания, стрес и ако да – по какъв начин?
Настоящият състав на съда намира, че следва да бъде изготвен социален доклад от ДСП –
Варна, доколкото във въззивните жалби се твърдят настъпили нови обстоятелства. Социалният
доклад следва да съдържа констатации къде и при какви условия се отглежда детето М, какви
умения притежава същото съобразно възрастта си, какви са отношенията му с родителите, какъв е
дневният му режим, посещава ли детско заведение и как протича адаптацията му в тази среда;
настъпила ли е промяна в поведението му в детското заведение след 14.03.2022г., и ако да в какво
се изразява промяната, като отговор на тези въпроси следва да бъде даден след посещение в дома,
където се отглежда детето, след беседи с родителите и персонал от детското заведение, което
посещава детето, личния лекар. Също така в социалният доклад следва да бъде отразено как
протичат и какво влияние имат върху детето срещите с бащата, осъществявани в рамките на
определения РЛО, тъй като към датата на съдебното заседание, за което ще бъде насрочено делото
ще са изминали повече от 4 месеца от определянето и началото на осъществяването му.
Искането на П.П. за допускане на гласни доказателства относно как и при какви
обстоятелства са провеждани срещите на бащата с детето след постановяването на привременни
мерки относно РЛО и какво е било поведението на детето и двамата родители при осъществяване
на режима е основателно и следва да бъде уважено.
Съдът намира, че следва да остави без уважение искането на въззивника П.П. за издаване на
съдебни удостоверения за снабдяване въз основа на тях с други такива от детска ясла „Приказен
свят“ относно присъствени и отсъствени дни на детето в детската ясла и допускане на гласни
доказателства чрез разпит на директор ана детското заведение, което посещава детето относно
състоянието на детето преди и след предаването му сутрин в детското заведение, от кого се води и
взема детето и как то се е адаптирало в яслата, какво е състоянието му при предаване на бащата,
тъй като тези обстоятелства, ще бъдат констатирани от проучването на ДСП Варна и обект на
изследване от КСППЕ. Без уважение следва да се остави и искането за издаване на съдебно
удостоверение, въз основа на което въззивникът да се снабди с копия от издадените от личния
лекар на детето амбулаторни листи и болнични листи за майката, тъй като тези обстоятелства са
неотносими към предмета на спора.
Предвид това, че първоинстонционното решение е обжалвано и в частта относно издръжката
в полза на детето, страните следва да бъдат задължени да представят доказателства за размера на
получаваните от тях доходи за периода след постановяванена обжалваното решение.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския процесуален
кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА да бъдат приети като доказателства амбулаторни листи №105/13.02.2022г.,
№1933/04.03.2022г., рецепта от 23.02.22г., касов бон от 24.02.2022г., жалба вх.№ 3543/23.03.2022г.
до ВРП, Сигнал вх.№ СИГ/Д-В/157/23.03.2022г. до ДСП Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на П.П. за прилагане като доказателство по делото
на представен с отговора на въззивната жалба диск със запис от РЛО на 03.04.2022г.; за издаване
на съдебни удостоверения за снабдяване въз основа на тях с други такива от детска ясла „Приказен
свят“ относно присъствени и отсъствени дни на детето в детската ясла и от личен лекар на детето
за снабдяване с копия на амбулаторни и болнични листи; за допускане на гласни доказателства
чрез разпит на директора на детска ясла „Приказен свят.
ДОПУСКА провеждане на комплексна съдебна експертиза с участие на психолог и
5
психиатър, вещите лица по която, след като проведат изследване на детето М, да дадат отговор на
следните въпроси: Има ли данни детето М да страда от психически или психологически
заболявания? Налице ли е наличие на стрес и ако е така – на какво се дължи? Необходими ли са
специални грижи за неговото правилно развитие и лечение на заболяванията? Налице ли са
поведенчески промени и на какво се дължат същите? Отразява ли се на психическото и
емоционално състояние на детето рязкото откъсване от обичайната му среда? Какво е
емоционалното състояние на детето преди и след срещите с бащата; какво е отношението на
детето към бащата? Депресира ли се детето след срещите с бащата? Как се отразяват на детето
срещите с баща му? Режимът на лични отношения между бащата и детето ще обостри ли
евентуално констатираните заболявания, стрес и ако да – по какъв начин?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 900 лева,
вносим поравно от двете страни по депозитната сметка на ВОС в петдневен срок от получаване на
съобщението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице психолог Р.Г. и за вещо лице психиатър Т.А., които да бъдат
призовани незабавно след внасянето на депозита.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при условията на довеждане в съдебно заседание от
въззивника П.П. за установяване как и при какви обстоятелства са провеждани срещите на бащата
с детето след постановяването на привременни мерки относно РЛО и какво е било поведението на
детето и двамата родители при осъществяване на режима.
ЗАДЪЛЖАВА Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна да изготви социален доклад,
който следва да съдържа констатации къде и при какви условия се отглежда детето М, какви
умения притежава същото съобразно възрастта си, какви са отношенията му с родителите,
посещава ли детско заведение а също така, какъв е дневният му режим; как протича адаптацията
му в детската ясла и настъпила ли е промяна в поведението му след 14.03.2022г., и ако да в какво
се изразява промяната, като отговор на тези въпроси следва да бъде даден след посещение в дома,
където се отглежда детето, след беседи с родителите и персонал от детското заведение, което
посещава детето, личния лекар. Също така в социалният доклад следва да бъде отразено как
протичат и какво влияние имат върху детето срещите с бащата, осъществявани в рамките на
определения РЛО.
ЗАДЪЛЖАВА ПЛ. В. П. и Л.Й. А. да се явят лично в съдебно заседание за изслушване от
съда.
ЗАДЪЛЖАВА ПЛ. В. П. и Л.Й. А. да представят доказателства относно размера на
получаваните от тях доходи към настоящият момент и за периода след постановяване на
обжалваното решение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.07.2022г. от 10,00
часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6