Р Е
Ш Е Н
И Е
211/5.4.2017г.
гр.Шумен,
Шуменският
районен съд, в открито заседание на двадесет и шести януари , през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Зара Иванова
при
секретаря А.П. , като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№2287 по
описа за 2016г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79 , ал.1 , предл. последно от ЗЗД
Депозирана
е искова молба от А.А.М. , ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес *** срещу „ Корона 2013“ ЕООД , ЕИК:*** , седалище и адрес на управление :
гр.Шумен , ул.*** , в която посочва , че през м.
септември 2015 г. решил да извършва
ремонт на жилището в което живее, собственост на родителите му, като за целта
след проучване от негова страна се свързал с представител на ответника,
уточнили ремонтните дейности, както и сумата, която трябвало да заплати. Твърди, че на 21.09.2015 г. между
страните бил сключен договор за извършване
на СМР, като в приложение № 1 били уточнени
дейностите които трябвало да бъдат извършени в апартамента, както и
срока в който трябвало да бъдат заплатени СМР.
На 14.09.2015 г. баща му дал капаро
в размер на 1000 лв., като за това плащане ответникът издал документ във
вид на Приложение към договор, като в договора от 21.09.2015 г. уточнената
сума от 10500 лв. включваща всички
материали и труд. На 05.01.2015 г. между
страните било подписано ново приложение
към договора от 21.09.2015 г. в което било обективирано, че изпълнителя
следвало да монтира кухненско обзавеждане с котлони, фурна и аспиратор, които
ищецът твърди, че бил заплатил
предварително, заедно с другите подробно
описани в приложението СМР и като крайна цена на ремонта била определена сумата
от 10100 лв., включваща всички материали
и труд, а крайния срок бил определен на 28.02.2016 г. Ищецът заявява,
че след започване на ремонтните
работи работата протичала мудно,
работниците ходели рядко, ремонта видимо бил некачествен, като в същото време
ответникът изисквал постоянно определени
суми, които му били предоставяни и
въпреки това, ремонтните дейности в апартамента се
извършвали все по-рядко, като в един момент същия бил преустановен, като представителя на фирмата К. П. започнал
да не отговаря на обажданията им и в
последствие разбрали, че е заминал за Германия. Ищецът претендира заплащане от страна на ответника на сума в
размер на 6950 лв. представляваща разликата от заплатени суми по договор от
21.09.2015 г. и реално извършените от
ответника СМР, ведно със законната лихва , считано от датата на заплащане на
исковата молба , както и направените деловодни разноски .
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор в който заявява, че искът е недопустим в този му вид. От исковата
молба не ставало ясно какво точно се искало от възложителя по договора,
като това поставяла защитата му в обективна невъзможност да бъде
разгърната в пълна степен. Заявява, че искът е изцяло неоснователен и го
оспорвал изцяло както по основание, така и по размер. Твърди, че не отговаряло
на действителността твърдението на
ищеца, че в заплатената сума от 9500 лв. влизали платените
електродомакински уреди – котлони, печка, аспиратор и кухненски мебели. Твърди, че в нито един от посочените писмени документи не били индивидуализирани
подобни движими вещи,никога не били влизали цени на дребно на каквито и да било
домакински уреди и кухненски мебели. Твърди, че имало поет ангажимент единствено
за монтаж и вграждане на въпросните
уреди и мебели, но не и
закупуване. Във въпросната цена
недвусмислено било уговорено, че влизат материали и труд по извършените
СМР. Твърди, че пълномощникът на ответника К. П. бил в тежко здравословно
състояние, и бил в обективна
невъзможност да изпълнява функциите си.
Съдът, след като съобрази становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
По
делото не е спорно и се установява от приетите като доказателство документи , че на 14.09.2015г.
между ищеца , като „възложител“ и ответника
, като „изпълнител“ е подписано Приложение №1 към Договор , в който са посочени
СМР , които ответникът е поел задължение да извърши за сумата от 7 000 лева . Приложението
съдържа и разписка за получена от изпълнителя сума от 1 000 лева . На
21.09.2015г. е сключен Договор за СМР , в който са изброени основни задължения
и права на страните . На същата дата е подписано Приложение №1 към договор , изброени са
видовете СМР , които следва да извърши изпълнителя , коригирана е общата сума ,
която му дължи възложителя , а именно на 10 500 лева . В това приложение
страните са удостоверили , че възложителят за заплатил суми на изпълнителя ,
както следва : на 03.10.2015г.- сума от 1 500 лева , на 02.11.2015г. –
сума от 1 500 лева , на 02.12.2015г. – сума от 1 500 лева , на
05.01.2016г. – сума от 1 000 лева , на 04.02.2016г. – сума от 2 000
лева и на 03.03.2016г. – сума от 1 000 лева . На 05.01.2016г. е подписано
последващо Приложение към Договор , в което за пореден път са посочени видовете
СМР , уточнена е отново тяхната стойност – 10 100 лева , уточнен е крайният срок за извършването им
– 28.02.2016г. На 17.06.2016г. е сключен Анекс към Договора от 21.09.2015г. Съществените уговорки в анекса , касаещи
настоящият спор са , че страните са приели , че
срокът за изпълнение на СМР е изтекъл на 28.02.2016г. и от страна на
възложителя са заплатени 9 500 лева . Описаните документи не са оспорени , поради
което съдът приема за доказано , че между страните е възникнала валидна облигационна връзка , по силата на
която ответникът е следвало да извърши уговорените СМР , за което е
заплатено авансово възнаграждение
от 9 500 лева .
Ищецът
твърди , че ответникът е изпълнил само част от уговорените СМР , а именно
такива на стойност 2 550 лева , поради което претендира като обезщетение
за неизпълнение , разликата от общо
заплатената сума , т.е. 6 950 лева . За установяване на стойността
на извършените СМР е назначената първоначална и допълнителна СТЕ , според която
са извършени СМР на обща стойност 3 806 ,69 лева , описани подробно в
приложената към заключението
количествено-стойностна сметка . Съдът възприема за обективна допълнителната СТЕ ,
в резултат на което приема за доказано , че ответникът не е изпълнил в пълен
обем уговорените СМР и стойността на сумата която не е използвана съобразно
договора е в размер на 5 693,31 лева .
Следва
да се коментира възражението на ответника , че съобразно уговорките по Договора
за СМР , той не е следвало за закупува електродомакински уреди , а само да ги
монтира . Съдът намира , че действителната уговорка между страните , няма да
промени правното положение , относно неизвършените СМР . Ако уредите са били закупени , въпросът дали
цената им следва да се включи в изпълнените СМР
, съответно да се приспадне от неизпълнените би бил актуален , но
т.к. не са доставени , съотношението между стойността на изпълненото по договора – труд и материали и сумата , която е останала „неизразходвана
„ е като посоченото по-горе .
Въпросът чие е задължението да закупи ел.уредите обаче е важен , ако
се коментира евентуална забава на
възложителя , каквито възражения са наведени
. От всички подписани между страните договори и и анекси към тях , съдът
приема , че задължението за снабдяване и заплащане на кухненското оборудване ,
вкл. и ел.уредите е било на възложителя .
Формулировката във всички договори е „монтиране на заплатени от страна
на възложителя ел.уреди и корпусна
кухненска мебелировка“ , което не води до недвусмислен извод , че е в
стойността на договора е включена и цената на ел.уредите . Това тълкуване на договорите не води до
забава на кредитора , респ. основание за приложение на чл.96 от ЗЗД. В
коментирания по-горе Анекс към договор от 17.06.2016г. , страните са заявили ,
че срокът за изпълнение на уговорените СМР , включително и монтаж на ел.уредите
е изтекъл на 28.02.2016г. , т.е.
възложителят е оказал необходимото съдействие - да ги предостави , но изпълнителят не ги е
монтирал .
На
последно място е необходимо да се коментират възраженията на ответника свързани
със здравословното му състояние . Твърди , че влошаването на здравето му
представлява обективна причина за неизпълнение на задълженията по договора или
по същество счита , че е налице хипотезата на чл.81 , ал.1 от ЗЗД . Съдът
намира възражението за неоснователно ,
действително от представената от
ответника медицинска документация се доказва , че е имал здравословни проблеми
, поради които е бил хоспитализиран за периода от 12.02.2016г. до
16.02.2016г. или четири дни . Не са
постъпили доказателства , че преди този период или след него , е бил в обективна невъзможност да изпълни
задълженията си по договора . През юни и
юли отново е имал престой в болница , но тези факти са ирелевантни , т.к. вече
е бил в забава .
В
обобщение съдът намира претенцията за
основателна основателна до размера от 5 693,31 лева , т.к. ищецът е
доказал всички обстоятелства установяващи задължението на изпълнителя за
заплати обезщетение за неизпълнение (частично) на договорно задължение , доказан е размерът на
обезщетението , в случая съставляващо претърпяната загуба ,
по арг. на чл.82 от ЗЗД , не са налице причини които да освободят от
отговорност изпълнителя .
На
основание чл.78 , ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца извършените деловодни
разноски , съразмерно на уважената част от иска , а именно 1 256,69 лева
На
основание чл.78 , ал.3 от ГПК , ищецът дължи на ответника деловодни разноски ,
съразмерно на отхвърлената част от иска , в размер на 150,08 лева .
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ Корона 2013“ ЕООД , ЕИК:*** ,
седалище и адрес на управление : гр.Шумен , ул.*** да заплати на А.А.М. , ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес *** , обезщетение по чл.82 вр. чл.79 , ал.1 ,
предл. последно от ЗЗД , за
неизпълнение на Приложение №1 към Договор от
14.09.2015г. , Договор за СМР от 21.09.2015г. , Приложение №1 към договор от 21.09.2015г. , Приложение
към Договор от 05.01.2016г. и Анекс към
Договора от 21.09.2015г. , в размер на
5 693,31 (пет
хиляди шестстотин деветдесет и три лева и тридесет и една ст.) лева , ведно
със законната лихва върху главницата ,
считано от датата на подаване на
исковата молба – 08.09.2016г. , до
окончателното и изплащане .
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79 ,
ал.1 , предл. последно от ЗЗД , за разликата
от 5 693,31 лева до пълния предявен
размер от 6950 лева ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА „ Корона 2013“ ЕООД , ЕИК:***,
да заплати на А.А.М. , ЕГН:********** , сумата 1 256,69 ( хиляда двеста
петдесет и шест лева и шестдесет и девет ст.)лева
- деловодни разноски , съразмерно на уважената част от иска .
ОСЪЖДА А.А.М. , ЕГН:********** да заплати на „ Корона 2013“ ЕООД , ЕИК:*** , сумата 150,08 (сто и петдесет лева и осем ст.) лева – деловодни разноски
, съразмерно на отхвърлената част от иска .
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: