РЕШЕНИЕ № 899

 

гр. Бургас, 11.03.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Е. Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 8309/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът И.А.П., с настоящ и постоянен адрес ***, му дължи следните суми: 6195,88 лева – предсрочно изискуема главница за периода 01.01.2017-01.10.2019 год. по Договор за потребителски паричен кредит № ... год.; 355,99 лева – предсрочно изискуема договорна лихва за периода 01.01.-20.07.2017 год., и 545,56 лева – обезщетение за забава за периода 01.01.2017-31.07.2018 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 6195,88 лева, начиная от 01.08.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2966/03.08.2018 год. по ч. гр. д. № 5746/2018 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Предмет на делото са и предявени в условие на евентуалност осъдителни искове за същите парични вземания, ведно с лихвата забава от подаване на исковата молба – допустимостта на тези претенции и задължението на БсРС да ги разгледа по същество е установено с Определение № І-666/19.02.2020 год. по ч. гр. д. № 470/2020 год. на БсОС, с което протоколното определение на първоинстанционния съд за частично прекратяване на делото е отменено.

Правните основания на предявените осъдителни искове са чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл., ЗПК.

Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от данните по делото, между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и и ответника И.П. е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № .... год., за сумата от 9000 лева, срещу задължението за връщането й на 60 вноски, с падежи през периода 01.11.2014-01.10.2019 год., при договорна лихва от 9.99 % и ГПР от 11.78 %. Приложение към този договор са общи условия на кредитора, погасителен план, общи условия за застрахователна програма и декларация за приемане на застраховането. Ищецът сочи, че сборната главница (общият размер на кредита) включва чистата стойност от 9000 лева, таксата за разглеждане на кредита – 270 лева, както и застрахователна премия от 624,61 лева, а главницата от 9000 лева е преведена по сметка на ответника на 09.10.2014 год., по посочена от длъжника банкова сметка (***кспертно заключение).

Ищецът твърди, че вземанията по договора за кредит са му били прехвърлени на основание рамков цесионен договор от 20.12.2016 год., индивидуален договор за цесия от 20.07.2017 год. и Приложение № 1 към него; съставено е писмено потвърждение на цесията – л. 36 по описа на делото. Уведомлението за цесията е връчено на длъжника с писмо, получено на 18.05.2018 год. Ищецът сочи, че поради неизпълнението на ответника за плащане на месечните погасителни вноски, на 20.11.2017 год. е обявена предсрочната изискуемост на вземанията, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ от общите условия по договора за кредит – л. 17 по описа на делото.

За заплащането на процесните суми, ведно с обезщетението за забава, е издадена Заповед за изпълнение № 2966/03.08.2018 год. по ч. гр. д. № 5746/2018 год. на БсРС.

Съдът намира, че цесията, съгл. приложението към договора от 27.07.2017 год., е надлежно съобщена на ответника. Писменото уведомление до И.П. за прехвърляне на вземанията е връчено на трето лице, със задължение за предаването му, поради което съдът приема, че волята на цедента е надлежно съобщена на длъжника. Такова надлежно уведомяване е извършено и в хода на настоящия процес, чрез връчването на исковата молба и приложенията към него на ответника (така и Решение № 3/16.04.2014 год. по т. д. № 1711/2013 год., I ТО на ВКС; Определение № 802/28.10.2015 год. по т. д. № 186/2015 год. на І ТО на ВКС и Решение № 198/18.01.2019 год. по т. д. № 193/2018 год., I ТО на ВКС). Правно ирелевантен е фактът, че ответникът е представляван в процеса по реда на чл. 47, ал. 6, ГПК, в която хипотеза всички процесуални действия се считат за редовно извършени, без значение от вида на представителството.

Ищецът основава претенциите си на твърдение за обявяване на предсрочна изискуемост на 22.11.2017 год., поради неплащане на две последователни месечни вноски по погасителния план. Според клаузата на чл. 13, ал. 2, б. „а“ от общите условия към процесния договор, предсрочната изискуемост следва да бъде обявена от кредитора при настъпване на лимитативно изброените предпоставки. Тази си воля кредиторът е съобщил на ищеца с писмото, връчено на 18.05.2018 год., от който момент е настъпила предсрочната изискуемост на валидно възникналите парични задължения по договора за кредит. Според трайната практика на ВКС – Решение  № 1233/09.11.2013 год. по търг. д. № 2561/2014 год. на II ГО и т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК, изискването за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост се прилага и в хипотезата на предявен иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Това изискване е приложимо и за длъжник на небанкова финансова институция, който не следва да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от длъжника на банка. За пълнота на изложението следва да се има предвид и обстоятелството, че срокът на договора за кредит е изтекъл в хода на настоящия съдебен процес – на 01.10.2019 год., и този факт следва да се отчете от съда по отношение изискуемостта на процесната главница (чл. 235, ал. 3, ГПК).

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен положителен установителен иск за доказан по основание. Представеният писмен договор за кредит, неоспорен по автентичност, ангажира имуществената сфера на ответника И.П. като длъжник за връщане на предоставената главница от 9000 лева – чл. 79, ал. 1, ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл., ЗПК. Съдът намира, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22, ЗПК поради неспазване императивите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. т. 10 и 11 от с. з. – договорът да съдържа ГПР, общата сума, дължима от потребителя, и информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. На първо място, началната страница на договора за кредит не носи подписи на страните, поради което не може да се направи обоснован извод дали тя е главната част, предхождаща общите условия, погасителния план и съглашението за застраховка. Тези изброени приложения към договора са съставени и с различен по размер шрифт, в нарушение императива на чл. 10, ал. 1, ЗПК. В процесния договор ГПР е посочен в цифрово изражение – 11.78 %, но няма данни как е формиран този размер, нито как е формирана общо дължимата сума от 12 622,51 лева. Недействителността на договора произтича и от липсата на разбивка в погасителния план на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, възнаградителната лихва и застрахователната премия (чл. 11, ал. 1, т. 12, ЗПК). От съдържанието на процесния погасителен план не може да се установи как е формирана месечната погасителна вноска от 210,37 лева и каква част от всяко едно парично задължение по договора погасява тя.

Предвид изложеното, при съобразяване с разпоредбата на чл. 23, ЗПК, съдът счита, че потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихви или други разходи по него, вкл. и таксата от 270 лева – „за разглеждане на кредит“, която клауза противоречи на императива на чл. 10а, ал. 2, ЗПК.

Както бе посочено по-горе в решението, цесията е породила действие за ответника И.П., а той е материално-правно легитимиран като длъжник на ищеца-цесионер само за главницата от 9000 лева. В обстоятелствената част на исковата си молба и в извлечение от сметка на цедента кредиторът е признал неизгодния за себе си факт, че ответникът е извършил частични плащания по договора – общо 5489,80 лева. В експертното си заключение, неоспорено от страните, вещото лице сочи, че при подписване на договора длъжникът е платил и таксата от 270 лева, поради което съдът приема, че общият размер на извършените от И.П. плащания по договора за кредит възлизат на 5759,80 лева. Предвид становището на съда за недействителност на договора по чл. 22, ЗПК, всички извършени погасителни плащания следва да се отнесат към дължимата чиста стойност на кредита от 9000 лева, т. е. непогасеният остатък възлиза на 3240,20 лева. Ответникът не е провел насрещно доказване, за установяване на извършени други плащания, или за друг валиден способ за погасяване на паричното си задължение – за горницата на претендираната главница до 6195,88 лева, поради което претенцията е основателна за сумата от 3240,20 лева, ведно с акцесорното вземане за обезщетение за забава от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК до окончателното й изплащане. За горницата от 2955,68 лева – над дължимите 3240,20 лева до претендираните 6195,88 лева, искът за главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с обусловения иск за обезщетение за забава върху тази горница от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК.

Предвид частичното уважаването на исковете по чл. 422, ГПК, съдът дължи разглеждане по същество на предявените в условие на евентуалност осъдителни претенции – за неуважените суми, които също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, по изложените по-горе мотиви.

Частичната основателност на предявените искове налага в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодните разноски, направени в настоящия процес, в общ размер от 503,07 лева (съответна част от платените държавна такса, депозити и юрисконсултско възнаграждение).

В изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодните разноски от 114,80 лева, направени по ч. гр. д. № 5746/2018 год. на БсРС – сбор от 64,80 лева – платена държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът И.А.П., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, сума в размер от 3240,20 лева, представляваща неплатен остатък от главницата от 9000 лева по Договор за потребителски паричен кредит № ... год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 3240,20 лева, начиная от 01.08.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2966/03.08.2018 год. по ч. гр. д. № 5746/2018 год. на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 3240,20 лева до 6195,88 лева, както и акцесорния иск за обезщетение за забава върху тази горница от 31.07.2018 год. до окончателното й изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, за приемане за установено, че ответникът И.А.П., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на ищеца следните суми: 355,99 лева – договорна лихва за периода 01.01.-20.07.2017 год., и 545,56 лева – обезщетение за забава за периода 01.01.2017-31.07.2018 год., двете вземания по Договор за потребителски паричен кредит № .... год., съставляващи част от предмета на Заповед за изпълнение № 2966/03.08.2018 год. по ч. гр. д. № 5746/2018 год. на БсРС.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените в условие на евентуалност осъдителни искове с правни основания чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, за осъждане на ответника И.А.П., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на ищеца следните суми: 2955,68 лева – главница, 355,99 лева – договорна лихва за периода 01.01.-20.07.2017 год., и 545,56 лева – обезщетение за забава за периода 01.01.2017-31.07.2018 год., трите вземания по Договор за потребителски паричен кредит № ... год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 2955,68 лева, начиная от подаване на исковата молба – 12.11.2018 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, деловодни разноски в размер от 114,80 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 5746/2018 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, деловодни разноски в размер от 503,07 лева, направени по гр. д. № 8309/2018 год. на БсРС.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ