О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 04.10.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
А
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 1537 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна
жалба на „АВЕСТА 92“ЕООД срещу решение №3099/08.07.2019г., постановено по гр.д.
№18110/18г. по описа на ВРС, 48 с-в, с коeто е бил уважен иск на А.Б. и Л.Б. за
връщане на заплатена по два развалени предварителни договора цена за придобиване
на два апартамента.
Жалбата
вх.№57954/07.08.19г., депозирана от адв. П
преди изтичане на преклузивен двуседмичен срок, считано от връчването на
обжалваемия акт и е редовна: съдържа
изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите страни, чрез общия си пълномощник адв. А са упражнила право на отговор.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Страните се представляват от надлежно упълномощени представители с права за всички инстанции( л. 25,26 и
л.44 от делото на първа инстанция).
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт.
Жалбоподателят имат интерес от упражняване
на право на жалба срещу решение, с което е осъден за парична претенция. Съдът
приема, че въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата авансово
държавна такса по разгледаните съединени осъдителни искове, предявени от всеки
от двамата ищци е внесена. Жалбата е надлежно администрирана. Не се установяват
процесуални пречки, обуславящи
необходимост от служебно отстраняване на пороци по редовността на сезирането на
съда.
Доклад по жалбата:
В жалбата си,
пълномощникът на недоволния ответник обосновава неправилно установяване на фактите
по делото поради нарушенията на правилата за преценка на допустими
доказателства. Сочи, че като продавач по сключени с ищците предварителни
договори за два апартамента от сграда с ваканционно предназначение, водил
продължителна кореспонденция с купувачите, които внесли само началната вноска
от общо 10 000евро, но не заплатили уговорените остатъци до продажната
цена в уговорения срок, изтекъл на 30.11.2013г. След като купувачите не могли
да организират финалното плащане, продавачът ги предупредил, че ще продава
имотите на други клиенти и ще възстанови платеното от приходите от
окончателните сделки. Въззивникът счита, че с установеното по делото връщане на
сумата от 1000евро след извършено през 2016г прехвърляне, купувачите са
признали, че отношенията им с продавача са уредени, като горницата до
първоначално заплатените вноски е следвало според уговорката да покрие
понесените от продавача вреди от неизпълнението им. Сочи, че съдът е преценил
само отправеното много по-късно от купувачите предупреждение за разваляне на
сделката, като е игнорирал събраните в първата инстанция доказателства за
получените покани за плащане от продавача преди 2016г и разписката за приета от
купувача сума, които установявали значително по-ранно прекратяване и то по вина
на въззиваемите страни.
Отделно счита, че
съдът в нарушение на процесуалните правила е определил предмета на делото по
възраженията на ответника за прихващане, като е отказал да разгледа насрещна
претенция в уточнен в първото заседание размер от по 5200 евро по всеки от
договорите, и неправилно съдът не е изменил доклада си като не е посочил и
допълнително обосноваване на неустойката, претендирана от ответника както по
клаузите на т. 3.3.1, евентуално 3.3.2, но и на клауза по т. 3.3. Счита, че с
своевременно уточнение на възражението за прихващане е заявил за разглеждане на
числени две различни неустойки, всяка от които по 2600 евро по всеки от двата
договора.
Въззивникът се
оплаква и за неправилна преценка на поискани гласни доказателства, като сочи,
че свидетелите е следвало да установят именно фактите относно уговорките по
повод неизпълнението на купувачите и компенсирането на вредите, понесени от
продавача поради отказа им от довършването на сделката, приключили с
възстановяване на остатъка, прието от купувачите като единствено дължимо
плащане след разваляне на договорите. Позовава се и на новоузнат факт, който
косвено би имал значение за установяване на поведението на насрещната страна,
като индиция за причина, поради която сделката не е била довършена от
купувачите.
Като счита че е
доказал възраженията си с косвени доказателства, евентуално че въззвиният съд
след събиране на неправилно отказани от първата инстанция преки доказателства
може да установи вината на купувачите за недовършването на планирани в предварителните договори покупки, моли да
уважи възраженията му в цялост и да отхвърли исковете след като отмени
неправилното решение.
Въззиваемите, чрез
пълномощника си оспорват оплакванията относно доказването на фактите по делото.
Считат, че посочената кореспонденция не съдържа каквито и да е изявления за
прекратяване на предварителни договори, а напротив явно демонстрира намерение
на продавача да продължи отношенията си с тези свои клиенти. Позовават се на
правилно приложена от съда процесуална норма, забраняваща събиране на гласни
доказателства за доказване на изявления за които законът изисква писмена
форма. Оспорват относимостта на
новопосоченото доказателство. Оспорват възникване на отговорност на купувачите,
като сочат че самият продавач е причинил невъзможността на изпълнението, като
отричат да са били канени за окончателна сделка в предходен момент или да са
получили писмено предупреждение за развалянето на предварителните договори.
Като считат за доказано и правилно установено отпадането на задължението им
като купувачи поради невъзможното изпълнение на договор и липсата на основание
за ангажиране на отговорността им за неустойки, молят да се потвърди правилното
решение, с което исковете за възстановяване на цялата остатъчна сума, получена
от продавача са били уважени.
Страните
претендират насрещно за определяне на разноски във въззивна инстанция.
Като съобрази
изложените оплаквания, съдът констатира, че доводите на ищците изцяло
възпроизвеждат тезите им в първа инстанция. Оплакването на въззивника по
доклада на първата инстанция, очертаващ предмет на възраженията за прихващане
не се свързва с непълнота на събраните доказателства, нито съдът констатира
пропуск по защита на обществен интерес, предвидена в императивна
материалноправна норма, поради което въззивният съд не дължи предварителни
процесуални действия с които да подготви разглеждане на това оплакване( арг. от
т. 2 ТРОСГТК 1/2013г).
По доказателствата:
Във връзка с
оплакването за неустановен факт по
поведението на продавача, отправил писмена кореспонденция (различна от
представената по делото) с изрични предупреждения за разваляне на
неизпълнението на падеж предварителни договори с тези купувачи преди
предлагането им на други клиенти, въззивният съд съобразява твърдението на страната, поискала гласни доказателства за
причините, поради които не е била в състояние да представи писмени документи,
възпроизвеждащи електронните записи на писма, изпратени на електронен адрес,
обявен от купувача при сключване на договора като средство за комуникация.
Електронните документи имат доказателствена стойността на писмени изявления при
възпроизвеждането му на хартиен носител ( чл.184 ал.1 ГПК вр. чл. 3 ЗЕДЕУУ). Въззвиникът твърди, че след като отношенията по
неосъществената сделка били уредени, съответно след като изплатил остатъка
от получените от купувачите суми, считал
че сделката му с тези клиенти е приключена и съответно изходящата към тях
кореспонденция за ненужна и престанал да я съхранява. Тези твърдения
съответстват на изключението по чл. 165 ал.1 ГПК, тъй като небрежното поведение
на ползваща се от документа съхраняваща го страна, в установената практика се
приема за извинително (Решение № 160 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. №
800/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 125 от 1.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5734/2013 г., III г. о., ГК). Същевременно забраната за установяване на
съглашения с писмени документи не се отнася до твърденията относно основанията
за предаване на парични суми, ако транзакцията е удостоверена писмено (Решение
№ 82 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5122/2014 г., III г. о., ГК). Доколкото безспорно съставената разписка през
2016г за приемане на възстановена част от платената от купувачите сума за двата
апартамента може да се приеме за писмен документ, индициращ факта на липса на
отпадането на действието на предварителния договор още към този момент ( а не
едва към посочения от ищците момент на отправяне на телеграмата през 2018г.)
съдът преценява, че унищожаването на документация може да се прецени и като
извинително, ако действително се установи, че
това плащане е било резултат от споразумение за уреждане на отношенията.
В този случай и гласните доказателства за съдържанието на унищожените електронни
записи биха били допустими. Въззивният съд преценява като допустими както
поисканите от ответника разпити на свидетели още в отговора по исковата молба
относно обстоятелствата по уговарянето на връщането на само 1000евро от общо
внесените 10 000 евро (удостоверено в писмен документ), така и
допълнително поисканите в първо заседания (след правилно указаната
доказателствена тежест на ответника по твърдението за упражнено от него право
на разваляне на договора поради забавено изпълнение, евентуално отказ на
купувачите, преди 24.03.2016г) гласни доказателства за установяване на
съдържанието на унищожена след 07.08.2016г електронна кореспонденция.
Обосноваването на отказа за допускане на тези доказателства с забраната по чл.
164 ал.1 т. 1 и 5 ГПК противоречи на чл. 165 ал.1 ГПК поради което и въззвиният
съд преценява, че ответникът в нарушение на процесуалните правила е бил лишен
от възможност да доказва твърденията си с показания на свидетели. Налице
основание за допускане на ново доказателство в хипотеза на чл. 266 ал.3 ГПК. Гласните доказателства следва да
бъдат събрани от въззивния съд, но след като бъдат надлежно конкретизирани, за
което на въззивника следва да се даде изрично указание.
Искането за
поставяне на въпроси на насрещните страни обаче, е било обосновано с
недопускането на свидетелите. Съдът констатира, че в тази част преценката на
първата инстанция е напълно съобразена с изискването за доказване на изявления
за разваляне или отказ от писмен договор с писмен документ ( чл. 87 ал.1 ЗЗД вр.
чл. 20 ал.2 и чл. 19 ал.1 ЗЗД ). Нито едно от обстоятелствата, за които
ответникът счита, че могат да бъдат признати от ищците чрез обясненията им по
реда на чл. 176 ал.1 ГПК не е свързано с твърдение за писмено изявление, а и
какъвто и да е отговора на тези въпроси, съществено за спора ще е именно
установяването на фактите по унищожаване на съставените и впоследствие небрежно
унищожени според въззивника документи. Въззивният съд достига до извод,
идентичен с произнасянето на първата инстанция. Затова и отново поставените
въпроси не следва да се допускат от настоящата инстанция.
Новото твърдение на въззивника за сключена от Л.Б. покупка, заместваща
отчасти договорената, но останала недовършена продажба, няма пряко отношение
към спорната сделка, но доколкото обстоятелствата относно поведението на
страните както при действието на договора помежду им, така и по повод връщане
на купувачите на част от получената от
продавача сума косвено може да обоснове тезата за добросъвестност на ответника,
въззвиният съд преценява, че фактът на придобиване на друг ваканционен имот е
относим към предмета на делото. Тъй като обаче фактът е настъпил преди изтичане
на срока за отговор на ответника, въвеждането му в производството след
приключване на устни състезания в първа инстанция е обусловено от доказване на
обстоятелствата при които този факт е бил узнат по-късно от страната. Съответно
за да бъде допуснато на осн. 266 ал.1 вр. чл. 260 т.5 и 6 ГПК писменото новооткрито доказателство, с което
се установява този факт, се налага да бъдат събрани и поисканите гласни
доказателства за тези обстоятелства.
За събиране на
доказателствата и становищата на
страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради
което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивна жалба на „АВЕСТА
92“ЕООД срещу решение №3099/08.07.2019г., постановено по гр.д. №18110/18г. по
описа на ВРС, 48 с-в, с коeто е бил уважен иск на А.Б. и Л.Б. за връщане на
всеки от тях по 4500 евро като остатък от заплатена общо по два развалени
предварителни договора вноска за цена за
придобиване съвместно от съпрузите на два апартамента в к.к. Шкорпиловци.
На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на въззвиника, че гласни доказателства могат да бъдат допускани при условията на чл.
156 ал.2 ГПК, като ЗАДЪЛЖАВА страната в седмичен срок от съобщението с писмена
молба с препис за насрещна страна да уточни по отделно:
трите имена на 2-мата свидетели, с посочване на фактите,
за които всеки от тях ще излага показания, поискани В ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ за доказване на обстоятелствата по унищожаването на
електронната кореспонденция и съдържанието на вече унищожените електронни
писмени изявления на продавача в периода 2014 – 2016,
трите имена на 2-мата свидетели, с посочване на фактите,
за които всеки от тях ще излага показания, поискани В ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ за доказване на
обстоятелствата по преговорите и постигната с купувачите уговорка за изплащане на сумата, посочена в издадена
от Л.Б. разписка като окончателен остатък след признато право на добросъвестен
продавач да задържи горницата за покриване на отговорността на отказали се от
сделката купувачи.
трите имена на
свидетеля, посочен във
въззивната жалба за доказване на обстоятелствата
по узнаване на факта на покупката на друг имот на 14.05.2015г.
Предупреждава страната, че при неизпълнение на това
задължение доказателственото искане да събиране на гласни доказателства ще се
счита ненаправено и разпит няма да бъда провеждан, дори и свидетелите да бъдат
доведени пред съда.
ОТЛАГА произнасянето си по допускане на така поискани гласни доказателства до изпълнение на горните указания.
ДОПУСКА като доказателство по делото писмен документ, в заверен по реда на ЗАдв препис,
представен с въззвината жалба, при
условие, че откриването му от въззвиника след приключване на устни
състезания в първа инстанция бъде установено с допуснатите гласни
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искане за допускане на събиране на
обяснения на ищците по реда на
чл. 176 ал.1 ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание за
18.12.2019г от 16.00 часа. Да се призоват страните, чрез пълномощници адв. П
и адв. А.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително
указва на страните да представят справка
за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните
състезания в последното по делото заседание) правото им за искат изменение на
размера, определен от съда ще бъде преклудиран.
Препис от
определение да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП. Към съобщението до въззивника да се приложи преписа от
отговора(наличен към корицата на делото).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.