Определение по дело №139/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 февруари 2011 г.
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20111200500139
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение № 52

Номер

52

Година

07.10.2015 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.24

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Деян Георгиев Събев

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Йорданка Георгиева Янкова

Въззивно наказателно административен характер дело

номер

20155100600117

по описа за

2015

година

и за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 3/15.07.2015 г., постановено по НАХД № 480/2015 г., Кърджалийският районен съд е признал Ю. Б. Р. от с. П., общ. К., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 11.03.2015 г. в гр.Кърджарли, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка Фолксваген, модел Поло с ДК № К **** АТ, нарушил правилата за движение- чл.40, ал.1 от ЗДвП -„Преди да започне движение назад, водача е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението"- при движение на заден ход не се убедил, че пътя зад превозното средство е свободен и че при това си движение няма да създаде опасност за останалите участници в движението; чл.40, ал.2 от ЗДВП- „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасност"- не осигурил лице, кое‗о да му сигнализира за опасност при движението му на заден ход, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т. П. Д. от гр.Кърджали, изразяваща се в счупване на лявата раменна кост в горния й край, довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около 3-4 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес- престъпление по чл.343, ал.1,б.„б", във вр. с чл.342, ал.1 от Наказателния кодекс, поради което на основание чл.78а, ал.1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1500.00лв. Наложил е също на Юксел Реджебов на основание чл.78а, ал.4, във вр. с чл.343г, във вр. с чл.37, т.7 от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднал времето, през което е бил лишен по административен ред от това право, както и го е осъдил да заплати по сметка на ОД на МВР направените по делото разноски в размер на 260 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Ю. Б. Р., който чрез защитника си – адв.Лазар Базлянков от АК- Кърджали го обжалвакато неправилно, тъй като наложеното наказание било явно несправедливо. По делото нямало спор, че Ю. Б. Р. от с. П., община Кърджали е извършил престъпление по чл. 343 ал.1 б."б" от НК, във вр.с чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 11.03.2015 г. в гр.Кърджали предизвикал ПТП, при което причинил средна телесна повреда на Т. П. Д. от гр.Кърджали и съдът правилно го признал за виновен. Наложеното наказание счита, че било явно несправедливо, тъй като размерът на определената глоба- 1500 лева и срокът на лишаването от правоуправление- 8 месеца, били завишени. Сочи се, че съдът не е съобразил особено съществени смекчаващи вината обстоятелства, които били относими към деянието: нарушаването на правилата за движение от водача били почти формални и не сочели на висока степен на обществена опасност; пострадалата пешеходка също не била проявила нужното внимание и предпазливост и съпричинила вредоносния резултат, тъй като нарушила правила, задължителни за пешеходеца; получената телесна повреда не била причинена от директния удар на автомобила, а била в следствие от падането на пострадалата на пътното платно; след деянието обвиняемият оказал помощ на пострадалата като я вдигнал, дал й първа помощ и помогнал да бъде качена в линейката. Деецът също бил с изключително положителна лична и служебна характеристика; неосъждан и нямал противообществени прояви и нарушения по ЗДП; проявявал самокритичност и направил пълни самопризнания; имал четиричленно семейство, болни родители, за които се грижел и получавал минимално трудово възнаграждение. От изложеното било видно, че определените наказания- „глоба” и „лишаване от правоуправление” не съответстват на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл.36 от НК, и следвало да бъдат намалени. Моли да се измени решението от 15.07.2015 г. по НАХД № 480/2015 г. на Районен съд- Кърджали, като се намали размера на наложените наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС” до законовите минимуми.

В съдебно заседание жалбодателят чрез защитника си- адв.Базлянков поддържа жалбата си.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали счита жалбата за неоснователна. По делото било категорично установено, че е налице причинно-следствената връзка между допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение и настъпилото увреждане на пострадалата. Съдът бил направил много внимателна обстойна преценка на всички обстоятелства, които имат значение за определяне на наказателната отговорност на подсъдимия, като били съобразени установените множество административни наказания по ЗДвП за нарушени правила за движение от подсъдимия. Съобразена била степента на обществената опасност на дееца и на деянието, като постановения съдебен акт в частта на наказанието напълно кореспондирал със събраните доказателства за деянието и за личността на подсъдимия. Счита, че правилно бил приложен материалния закон, не били налице съществени процесуални нарушения, а и такива не се сочели във въззивната жалба. Наказанието напълно съответствало на целите, визирани в чл. 36 от НК, и присъдата следвало да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваното решение на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Първоинстанционното производство е било по реда на глава двадесет и осма от НПК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Районният е събрал поисканите от страните доказателства за изясняване на делото от фактическа страна, като пред настоящата инстанция не са искани и представяни такива.

С оглед събраните по делото доказателства се установява фактическата обстановка описана в Постановлението за освобождаване от наказателна отговорност изготвено от прокурора и приета от първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият Ю. Б. Р. е роден на 08.03.1977г. в гр.Кърджали, български гражданин, живущ в с. П., общ. К., със средно образование, женен, работи като таксиметров шофьор, неосъждан, ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.

На 11.03.2015 г. подс.Юксел Реджебов - таксиметров шофьор, управлявал таксиметровия си автомобил марка Фолксваген, модел Поло с ДК № К 75-89 АТ в гр. Кърджали. Около 11.40 часа същият качил двама клиенти в автомобила, като следвало да ги превози до ул.”Осми март” №11, гр.Кърджали. След като стигнал до адреса, подс.Ю.Реджебов насочил таксиметровия автомобил в пресечката от ул.”Аида”, в гр.Кърджали в локалното платно към блок №11. След като клиентите слезли от таксиметровия автомобил, подсъдимият решил да излезе от локалното платно, като предприеме маневра с автомобила на заден ход към ул.“Аида“. Огледал се около автомобила, но не забелязал никакво препятствие около и зад него. По същото време пешеходката св.Т. П. Д. се намирала на ул.“Аида“ и изхвърлила торба със смет в намиращия се на улицата контейнер. След като изхвърлила торбата със смет в контейнера, св.Т.Димитрова започнала да пресича пътното платно. Подсъдимият Реджебов предприел маневра на заден ход с автомобила без да се убеди, че пътя зад автомобила е свободен, както и не осигурил лице което да му сигнализира за опасност при движението му на заден ход, и с задната част на автомобила ударил дясната част на тялото на пешеходката св.Тодорка Димитрова. От удара св.Димитрова паднала на земята и получила телесни увреждания. В този момент неустановени по делото автомобили започнали да свирят с клаксоните. Подсъдимият Реджебов възприел звуковите сигнали и веднага задействал спирачната система на таксиметровия автомобил. Последният слязъл от автомобила и зад МПС-то видял св.Димитрова, която се намирала на земята. Подсъдимият помогнал на пострадалата Димитрова, като я пренесъл до намираща се в близост до мястото на произшествието пейка и я попитал дали е добре. Св.Димитрова отговорила, че била добре, но нещо я боляло. На место пристигнал св.Михаил Руменов, който бил служител на МВР. Подсъдимият Реджбов обяснил на св.Руменов, че блъснал с автомобила св.Тодорка Димитрова, като не я забелязал зад автомобила при маневра на заден ход. На местопроизшествието пристигнали служители на КАТ - Пътна полиция при ОД на МВР - Кърджали, свидетелите Тончо Тончев и Иван Георгиев. Последните установили, че подс.Юксел Реджебов извършвал маневра на заден ход с таксиметровия автомобил без да се убеди, че пътя зад автомобила е свободен, при която маневра ударил пешеходката св.Тодорка Димитрова. Свидетелите Тончев и Георгиев изпробвали подс.Юксел Реджебов за употреба на алкохол, като уредът отчел нулев резултат. За допуснатите нарушения на чл.40, ал.1 и чл.40, ал.2 от ЗДвП, на подсъдимия Реджебов бил съставен Акт №954157/11.03.2015 г. за установяване на административно нарушение. Малко по-късно, св.Димитрова била откарана в ЦСМП- Кърджали за оказване на медицинска помощ.

От заключението на изготвената съдебна автотехническа експертиза се установява, че мястото на удара е на ул.“Аида“, гр.Кърджали на ширината на локалното платно пред бл. 11. Скоростта на движение на автомобила в момента на удара на пешеходката е 14.58 км/ч, като Реджебов е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез използване на спирачната система на автомобила. По автомобила не е имало технически неизправности, които õа са в причинна връзка с настъпилото ПТП.

От изготвената съдебномедицинска експертиза се установява, че на Т. П. Д. е било причинено счупване на лявата раменна кост в горния й край. Описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и е възможно да е възникнало при ПТП. Счупването на лявата раменна кост в горния й край е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Основание за такъв извод дават събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Димитрова, Руменов, Тончев и Георгиев, обясненията на Реджебов, протокол за оглед на ПТП, заключенията по извършените съдебни автотехническа и медицинска експертизи, справка за съдимост, справка за нарушител и др. Всички приобщени доказателства са напълно еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, правилно са обсъдени от районния съд, като по делото няма спор относно приетата фактическа обстановка.

Предвид приетото по делото от фактическа страна, безспорно се установява, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 11.03.2015 г. в гр.Кърджарли, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка Фолксваген, модел Поло с ДК № К 75-89 АТ, нарушил правилата за движение- чл.40, ал.1 от ЗДвП -„Преди да започне движение назад, водача е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението"- при движение на заден ход не се убедил, че пътя зад превозното средство е свободен и че при това си движение няма да създаде опасност за останалите участници в движението; чл.40, ал.2 от ЗДвП- „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасност”- не осигурил лице, което да му сигнализира за опасност при движението му на заден ход, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т. П. Д. от гр.К., изразяваща се в счупване на лявата раменна кост в горния й край, довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около 3-4 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Посочените текстове представляват задължения за поведение на пътя от страна на всеки водач на МПС, които трябва стриктно да се изпълняват и които задължения и правила подс.Р. е нарушил. Допуснатите нарушения на правила за движение са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат- средна телесна повреда, съгласно заключенията на вещите лица по изготвената съдебномедицинска и авто-техническа експертизи. Подс.Р. е имал възможност да предотврати ПТП, ако при извършване на движението на заден ход е следил пътя назад през цялото време или е осигурил човек, който да стори това, при което е следвало да види пешеходеца и да му осигури предимство при пресичането на пътното платно, като задейства спирачната система, което не е сторил.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост. Извършителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.

Съдът е преценил наличието на изискуемите предпоставки по чл.78а от НК, за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба”, а именно: за извършеното престъпление, което е непредпазливо се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години или пробация; деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК; от престъплението няма настъпили съставомерни имуществени вреди.

При определяне размера на наказанието „глоба” по чл.78а от НК първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на изв·ршителя, така и обществената опасност на деянието. Така правилно е приел, че обществената опасност на дееца е ниска предвид направените признания, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление, добрите характеристични данни, затрудненото семейно положение, както и оказаната помощ на пострадалата след ПТП-то. Съобразени са също и физическите особености на пострадалата, а именно това, че се касае за възрастна жена със занижени реакции за самосъхранение, като обаче е посочено, че това предполага и по-голямо внимание от страна на водачите към такива хора. Като отегчаващо обстоятелство е отчетено наличието на други нарушенията по ЗДвП, видно от приложената справка за нарушител. Що се касае до упражняваната от дееца професия на таксиметров шофьор, решаващия съд е приел, че същата предпоставя още по-високи изисквания към такива водачи на МПС.

Обществената опасност на деянието правилно е приета от решаващия съд, че е типична за този вид престъпления, като конкретното деяние не се отличава с особени белези, които рязко да повишават обществената му опасност.

При тези данни от значение за индивидуализацията на наказанието районният съд е счел, че едно административно наказание към минималния размер на предвиденото при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно „глоба” в размер на 1500 лева, ще изпълни целите на чл.36 от НК. Този извод е необоснован и незаконосъобразен, имайки предвид, че превес при индивидуализацията на наказанието имат смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, /което всъщност е само едно/, при това значителен, а отделно от това не е съобразено, че отразените наказания по административен ред за нарушения по ЗДвП, видно от приложената по делото справка за нарушител/водач – Ю. Р., обхваща един значителен период от време от 2007 г. до 2015г., като допуснатите нарушения не са драстични и наложените наказания в по-голямата си част са в минимален размер, от което не може да се направи извод за негативен облик на дееца като водач на МПС. С оглед установените данни от значение за определяне на конкретното наказание, настоящия съдебен състав намира, че определеното наказание в размер на 1500 лева е прекомерно и следва да бъде намалено на 1000 лева – в минималния законов размер.

Неправилно и завишено по размер се явява и наложеното на основание чл.78а, ал.4 вр.чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК кумулативно предвидено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца. Въпреки, че решаващия съд е посочил, че същото е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и следва да наложи наказание към минималния размер е наложил такова над минималния предвиден в закона, което не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, т.е. е явно несправедливо. Решението в тази му част следва да бъде изменено, като настоящата инстанция намира, че е необходимо и достатъчно с оглед изложените по-горе обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието, налагането на подсъдимия на наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца – т.е. към предвидения от закона /чл.49 във вр. с чл.37, т.7 от НК във вр. с с чл.343г, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” от НК/ минимален размер.

Така наложените наказания са справедливи и в съответствие с обществената опасност на деянието и дееца.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че в частта му извън наложителното изменение по отношение на наложените на подсъдимия наказания, обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено в тази му част.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334, т.3 и 6, във вр. с чл. 337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Решение № 3/15.07.2015 г. по НАХ дело № 480/2015 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частите му, с които на Ю. Б. Р. от с. П., общ. К., с ЕГН ********** за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева, като НАМАЛЯВА размера на същата на 1000 лева; както и в частта, с която на основание чл.78а, ал.4, във вр. с чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наказанието на 6/шест/ месеца.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Решение

2

ub0_Description WebBody

7C2BFAEF9C89EC4BC2257ED70047ADE1