РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 14.02.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 823 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.127а, ал. 4 СК, вр. чл. 45, ал. 1 и чл.76, т. 9 от ЗБЛД

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Л.Е.Б., с ЕГН ********** ***, в качеството си на майка и законен представител на ***с ЕГН **********, против Р.А.М., с ЕГН ********** ***, с която на основание 127а, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение, с което да даде разрешение за издаването на задграничен паспорт и свободното пътуване на детето в чужбина придружавана единствено от майката или изрично упълномощено от нея лице, до навършване на пълнолетие на детето.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника са родители на малолетния ***роден на *** г., с ЕГН **********. Твърди се, че от раждането на детето с бащата живеели разделени и не поддържали никакви отношения. Твърди се още, че се опитала да се свърже с него с оглед възможността да й даде необходимите документи за пътуване на детето в чужбина, но й е било отказано. Твърди, че не могат да разговарят нормално с бащата на детето, още по-малко да постигнат съгласие за важните за бъдещето му неща. Твърди се още, че детето е болно от диабет и във връзка с по-правилното и точно диагностициране и определяне на метода на лечение е необходимо да излиза в чужбина. Желае да може да заведе детето на лекарска консултация и/или лечение при нужда, екскурзия или почивка в съседните държави Турция, Гърция или друга държава членка на Европейския съюз. Твърди, че детето не разполага със задграничен паспорт, като такъв е необходимо да бъде издаден предвид малката му възраст, като последния ще се яви и единствения документ придружен с негова снимка. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответникът Р.А.М. не се явява лично. Представлява се от адвокат И.К.В. вписан под ***в Националния регистър за правна помощ с адрес на упражняване на дейността: ***, назначен на основание чл. 47, ал.6 от ГПК, с Определение № 469/17.12.2018 г., който от името на доверителя си заявява, че искът е допустим и частично основателен.

Заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане” гр. Червен бряг не се представлява. Представят социален доклад вх. № 4434/13.09.2018 г.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени от правна и фактическа страна следните обстоятелства:

По редовността на молбата:

Молбата, с която е сезиран съда е постъпила в съда и е регистрирана на 23.08.2018 г.  

По допустимостта на иска:

Не се спори по делото, а се установява от представеният дубликат на у-е за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № 0582/03.04.2014 г., че страните са родители на детето, за което се иска от съда да разреши да си извади задграничен паспорт, както и да даде разрешение същото да пътува зад граница – многократно и за неограничен период от време.

Така обсъдените доказателства обуславят правният интерес от водене на иска и активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

С разпоредбата на чл.76, ал.1, т.9 от ЗБДС е регламентирана необходимостта от съгласие на двамата родители за да бъде издаден паспорт на ненавършилото пълнолетие дете и за да напусне страната. В посочената разпоредба законодателят не прави разлика между прекратен брак с постановени мерки, хипотезата на родители които не са в законен брак и хипотезата на родители които са в законен брак. Необходимо е съгласие на двамата родители. С разпоредбата на чл.11, ал.8, от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, законодателят е регламентирал когато НЯМА СЪГЛАСИЕ кое е основанието да бъде издаден паспорт – ВЛЯЗЛО В СИЛА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ за разрешение за издаване на паспорт, без да е необходимо съгласие на двамата родители. Това решение следва да бъде постановено в производството по чл.123 от СК. Изречение второ е аргумент в тази насока. Издаването на паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права.

По изложените съображения предявената претенция е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

По основателността на иска:

Чл. 127а от СК урежда отношенията между родителите във връзка с упражняването на родителските права, когато не се постигне съгласие между тях по даден въпрос, като спорът се решава от съда. Издаването на паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права. Родителите имат не само права, но и задължения към децата си, които те следва да изпълняват с оглед интересите на децата, отчитайки не само субективните, но и обективните обстоятелства от значение за правилното физическо и интелектуално развитие на детето, водещи до изграждането му като личност.

В разглеждания правен спор детето се отглежда от майката от раждането си, като родителите не са в добри отношения и живеят разделени.

По делото е представен социален доклад Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Червен бряг. Становището изразено в него, е че в интерес на детето е да бъде гарантирано правото му на пътуване извън страната.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи.

Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

В производството по чл.123, ал.2 от СК, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Република България е в интерес на детето – когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана и с нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически забележителности. От друга страна, осъществяване на правото на свободно предвижване на всеки човек е регламентирано в Конституцията на Република България. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната.

Установено е по делото, че към настоящия момент майката упражнява родителските права,  детето живее с нея и същата има възможност и желание детето да пътува с нея в чужбина с цел туризъм и търсене на второ мнение за правилното диагностициране и назначаване на подходящо лечение от лекари в чужбина. Отношенията между страните са силно влошени, като липсва сътрудничество и комуникация.

Ограничаването на детето от пътуванията и ограничаването на възможностите му за посещение на други държави по същество ограничават основни права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона. Затова и съдът счита, че пътуванията с цел туризъм и търсене на второ мнение за правилното диагностициране и назначаване на подходящо лечение от лекари в чужбина са в интерес на детето и следва да му се даде възможност да пътува заедно с родителя упражняващ родителските права извън територията на Р. България. Свободното движение на хора представлява една от основните свободи на гражданите на страни членки на ЕС и гарантирано се защитава от техните основни закони и Конституции. Неосъществяването на лични контакти между бащата и детето за времето, през което то ще бъде в чужбина не е основание, да му се откаже да пътува с родителя, който упражнява родителските права. Правото на непълнолетния да напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано и само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права. Необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се съобрази, като съдът счита, че разрешаването на детето да пътува не би нарушавало режима на лични контакти на бащата с детето.

Искането на ищцата е да се разреши на детето да пътува в чужбина без съгласието на бащата до нъвършване на 18 годишна възраст. При обсъждане на настоящия казус, Съдът следва да вземе предвид решение на Европейския съд по правата на човека по делото "Пенчеви срещу България". С него е прието, че отказът на ВКС на Р. България да разреши неограничено извеждане от страната за период от 1 година на малолетно дете от майка му, без съгласието на бащата, е намеса в правото на защита на семейния живот на майката и детето по чл. 8 от ЕКЗПЧОС, а позоваването от страна на българския съдебен състав на константната практика, според която съдът не може да разреши неограничено пътуване в чужбина на дете без съгласие на единия родител, е определено от магистратите в Страсбург като "прекалено формалистичен подход".

При това положение и съобразявайки обстоятелството, че правото на свободно предвижване е регламентирано и в Конституцията на Република България, настоящия състав счита, че уважаването на такова искане ще бъде гаранция за правилното физическо и психическо развитие на В.. При тези данни, съдът намира молбата с правно основание чл. 127а от СК във връзка с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД за основателна.

От събраните по делото доказателства Съдът намира, че решението, уважаващо иска по чл.127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е изцяло в интерес на детето, тъй като липсата на такова решение би ограничило правата му като български гражданин да влиза и излиза от страната с паспорт – чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, като в случая не са налице предвидените в чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД ограничения.

Ето защо съдът намира, че следва да даде възможност на детето да пътува зад граница. Поради нежеланието на бащата в подходящата форма /декларация и пълномощно с нотариална заверка на подписа/ да даде съгласие за издаване на международен паспорт и детето да пътува извън пределите на страната, това съгласие по силата на разпоредбата на чл.127а от СК следва да бъде заместено с решение на Съда.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р.А.М. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд гр. Червен бряг държавна такса за завеждане на дело в размер на 25 лв. и 300 лв. за назначения по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК процесуален представител на ответника.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 123, ал. 2 от СК вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД и чл. 45, ал. 1 и 2 от ЗБЛД, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ЗАМЕСТВА липсващото съгласие на Р.А.М., с ЕГН ********** ***, за попълване и подаване на заявление за издаване и снабдяване с паспорт на малолетното дете ***с ЕГН **********, представлявано от своята майка и законен представител Л.Е.Б., с ЕГН ********** ***, както и за получаване на същия.

РАЗРЕШАВА на основание чл.127а, ал. 2 от СК, във вр. чл.76 ал.1, т.9 от ЗБДС и във вр. с чл.11, ал.8, т.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност да се издаде паспорт за задгранично пътуване на детето ***с ЕГН **********, без да е необходимо за целта съгласието на бащата Р.А.М., с ЕГН ********** ***.

РАЗРЕШАВА на детето ***с ЕГН ********** да пътува извън пределите на Република България многократно и за неограничен период от време, придружено от майка си Л.Е.Б., с ЕГН ********** *** или от изрично упълномощено от нея лице, без да е необходимо за целта съгласието на бащата Р.А.М., с ЕГН ********** ***.

            ОСЪЖДА Р.А.М., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд гр. Червен бряг направените по делото разноски в общ размер на 325.00 /триста двадесет и пет/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: