№ 2399
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100502709 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2709/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗАД “Армеец”
гр.София ЕИК ********* срещу решение №19064 от 22.10.2024 г по гр.д.№18491/23 г на
СРС , 24 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.411 ал.1
КЗ на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД ЕИК ********* гр.София сумата от 10 000
лева частичен иск от 27 865 лева част от изплатено застрахователно обезщетение по
претенция № **********/08.06.2021 г. за ПТП на 04.06.2021 г. в района на кръстовището на
ул. „Христо Ботев“ и ул. „Васил Левски“ в с. Умаревци, обл. Ловеч, между влекач „МАН“,
модел „ТГХ“, per. № ******* с прикачено полуремарке марка „Шмиц“, модел „СГФ СЗ“, и
л.а. „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № *******, с включени ликвидационни разноски в размер
на 15,00 лева, ведно със законната лихва от 06.04.2023 г. до окончателното заплащане на
сумата. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част . Не е
доказан фактическия състав на регресното вземане на ищеца . Водачът на л.а. „Опел“, модел
„Зафира“, с peг. № ******* няма вина за настъпването на ПТП , респ.ако има такава , тя не е
50 % . Водачът на влекач „МАН“, модел „ТГХ“, per. № ******* е управлявал МПС с
превишена скорост , а освен това е навлязъл в насрещното пътно платно . Водачът на л.а.
„Опел“ може и да е извършил административно нарушение , но е щял да извърши маневрата
„завиване наляво“ безпроблемно . Освен това водачът на влекача е професионалист , а този
1
на лекия автомобил е шофьор-любител .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и
изразява съгласие с мотивите на СРС . Водачът на л.а. „Опел“ е отнел предимството на
влекача „МАН“ и това е основната причина за ПТП а не превишената скорост на влекача .
Водачът на влекача „МАН“ предприема аварийно спиране и завой наляво , за да избегне
удара , но не съумява да го стори . Правилно е определен принос от 50 % на водача на л.а.
„Опел“ .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 05.11.2024 г и
е обжалвано в срок на 19.11.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел от фактическа страна , че безспорно на 04.06.2021 г. в
района на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Васил Левски“ в с. Умаревци, обл.
Ловеч, е настъпило пътнотранспортно произшествие между водачите на влекач марка
„МАН“, модел „ТГХ“, per. № ******* с прикачено полуремарке марка „Шмиц“, модел „СГФ
СЗ“, и МПС с марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № *******.
Към момента на процесното ПТП влекач марка „МАН“, модел „ТГХ“, peг. № ******* с
прикачено полуремарке марка „Шмиц“, модел „СГФ СЗ“ е имал сключен застрахователен
договор за застраховка „Каско на МПС” № 00500100394935/04.01.2021 г. при ищеца, а МПС
с марка „Опел“, модел „Зафира“, с per. № ******* е имал сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, както и че за процесното
ПТП при ищеца е заведена претенция под № **********/08.06.2021 г., във връзка с която е
определено обезщетение в размер на 55 700 лева, изплатено на 02.06.2022 г. на собственика
на увредения влекач.
С регресна покана, получена на 09.06.2022 г., ответникът бил поканен да заплати сумата в
размер на 55715,00 лева, с включени 15,00 лева ликвидационни разноски. По делото няма
данни за настъпило плащане или отказ, за който ищецът да е уведомен.
Според СРС от представените към исковата молба писмени доказателства, тези от Районен
съд – гр. Ловеч и събраните гласни доказателства чрез разпит на двамата водачи, участвали
2
в процесния инцидент – свидетелите И.В.П. и Г.С.Г., се установява, че на процесната дата
МПС с марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № ******* се е движел по ул. „Васил Левски“ в
с. Умаревци, с посока на движение от ул. „България“ към Републикански път I I I – 3 (ул.
„Христо Ботев“), и на кръстовището с последния водачът е предприел маневра за завой
наляво.
На кръстовището имало поставен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, който водачът пренебрегнал, въпреки че възприел движения се в този момент
по Републикански път III (ул. „Христо Ботев“) с посока от гр. Ловеч към гр. Левски се
движел влекач „МАН ТГХ“, с рег. № *******, с прикачено към него полуремарке „Шмитц
СГФ С3“ на път с предимство.
При процесното кръстовище имало поставен знак за навлизане в населено място, който
задавал ограничение на максималната скорост на влекач „МАН ТГХ“, с рег. № *******,
която водачът пренебрегнал, тъй като към момента на приближаване към кръстовището
същият не намалил, за да навлезе в участъка с максимална скорост от 50 км/ч.
Преди приближаване на кръстовището водачът на влекач „МАН ТГХ“, с рег. №*******
възприел водача МПС с марка „Опел“, модел „Зафира“, който предприел маневра за ляв
завой и включване в движението на насрещно движещите се автомобили на влекач „МАН
ТГХ“, с рег. № *******. В района на кръстовището с ул. „Васил Левски“ в с. Умаревци,
водачът на влекача предприел маневра за заобикаляне от ляво на извършващия
маневра за завой наляво лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“, при което траекторията на
двете МПС-та се пресякла и настъпило съприкосновение помежду им.
Вследствие на удара влекач „МАН ТГХ“, с рег. № *******, с прикачено към него
полуремарке „Шмитц СГФ С3“ навлязъл в крайпътните площи от лявата страна и се ударил
в оградата и крайпътните дървета.
Според СРС показанията и на двамата свидетели са подробни, последователни и логични.
От разказаното от същите се установява датата, мястото и механизма на процесното ПТП. И
двамата свидетели непротиворечиво посочват, че ПТП-то е настъпило в светлата част на
денонощието и при влажен асфалт.
Според СРС от представените по делото писмени доказателства и САТЕ , се установява, че
причинените щети са предимно в предната част на влекача и са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Експертът е обяснил, че стойността за възстановяването им по
средни пазарни цени към датата на ПТП е 66840,00 лева. В заключението е посочено, че
водачът на влекача е имал възможност да види другия автомобил на разстояние 54,95 метра
от мястото на удара, а водачът на лекия автомобил е могъл да види влекача на разстояние от
14 метра от мястото на удара.
Според СРС видно от показанията на свидетелите, мотивите към Решение 04.04.2022 г.,
постановено по НАХД № 192/2022 г. на Районен съд – Ловеч, и експертните изводи,
причините за настъпване на ПТП-то са поведението на водача на лек автомобил „Опел
Зафира“, който не се е съобразил с указанията на пътен знак Б2-„Спри! Пропусни
3
движещите се по пътя с предимство“ и не е пропуснал движещия се с предимство
влекач „МАН ТГХ“ с прикачено към него полуремарке „Шмитц СГФ С3“, а също така и
поведението на водача на влекач „МАН ТГХ“ , който се е движел с превишена скорост от 70
км/ч при максимално допустими 50 км/ч в района на процесното ПТП. Влекачът е предприел
и маневра за заобикаляне от ляво през лентата за насрещно движение.
Според СРС вещото лице от САТЕ подробно и аргументирано е посочило, че ако водачът
на влекач „МАН ТГХ“, с рег. № ******* е спазил максималната позволена скорост в района
на сблъсъка и е предприел аварийно спиране, без да навлиза в лентата за насрещно
движение, а водачът на лек автомобил „Опел Зафира“ е изчакал преминаването на
влекач „МАН ТГХ“, с рег. № ******* и след това е предприел маневрата за ляв завой,
произшествието е можело да бъде предотвратено.
От правна страна СРС е приел следното . Доказани са предпоставките за уважаване на
главния иск :
-сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото
имущество,
-в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да
е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
-в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
-съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Според СРС от писмените доказателства по делото , показанията на разпитаните като
свидетели водачи на двете МПС и от САТЕ се установява следното . Причина за настъпване
на процесния инцидент е както поведението на водача, застрахован при ищеца, така и
поведението на водача, застрахован при ответника. Поведението на всеки от водачите
поравно е било в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпване на
процесното ПТП. Предвид разпоредбата на чл. 411 от КЗ касателно дължимостта на
обичайните разноски, се дължи и сумата за ликвидационни разноски. Искът за главница е
доказан по основание и размер .
Решението на СРС е правилно при следните уточнения и мотиви по доводите във
въззивната жалба . Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ заплатилият вредите
застраховател по „Каско“ има правото да възстанови платеното от деликвента или от
застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, встъпвайки в правата
на увредения. Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно
имуществено застрахователно правоотношение между застрахователя и увредения ;
настъпването на застрахователно събитие – увреждане на застрахованото имущество;
4
възстановяване на вредите от застрахователя; и валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и виновния водач .
В случая ищецът е застраховател по „Каско“ и е представил доказателства за настъпването
на процесното ПТП и за неговия механизъм – писмени доказателства , свидетелски
показания и САТЕ . Противно на твърденията на въззивника механизмът на ПТП е доказан
по безспорен начин . На кръстовището , където е настъпило ПТП е имало поставен знак
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, който водачът на л.а. „Опел“,
модел „Зафира“, с peг. № ******* пренебрегнал. Същият е възприел движения се по пътя с
предимство влекач „МАН ТГХ“, с рег. № ******* , но не го е пропуснал . Следователно
основната вина за ПТП е на водача на л.а. „Опел“ , а не на водача на влекача . Ако не
бяха действията на водача на л.а.“Опел“ ПТП въобще нямаше да настъпи , а влекачът щеше
да продължи – макар и с превишена скорост – по пътя си . Нарушен е чл.50 ал.1 ЗДвП ,
според който на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Освен
това забранителният знак „Б-2“ предполага съответния водач напълно да спре движението
си за пропускане на МПС по пътя с предимство , а не да навлиза в него .
Неоснователни са твърденията на въззивника , че по-голяма вина за ПТП носи водачът на
влекача . Навлизането в насрещното платно е било опит за спасителна маневра , която е
причинена от неправомерното поведение на водача на л.а.“Опел“ .
Не следва друго от наличието на влязло в сила решение от 04.04.2022 г по н.а.х.д.№192/22 г
на Районен съд-Ловеч постановено по чл.78а НК , с което водачът на влекача е признат за
виновен за процесното ПТП . Предмет на настоящото дело е поведението на другия водач
– този на л.а.“Опел“ – за което поведение липсва влязла в сила присъда или решение по
чл.78а НК , която да е задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК .
Само за пълнота трябва да се отбележи , че в мотивите на Районен съд-Ловеч изрично е
посочено , че вина за ПТП има също така и водачът на л.а. „Опел“ . Няма данни водачът
на влекача да е получил средни телесни повреди от ПТП , поради което не е било повдигнато
обвинение на водача на л.а.“Опел“ , който иначе има основна вина за ПТП.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна – 150 лева юрисконсултско
възнаграждение .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000
лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №19064 от 22.10.2024 г по гр.д.№18491/23 г на СРС , 24 състав ;
5
в частта , с която ЗАД “Армеец” гр.София ЕИК ********* е осъдено да заплати на
основание чл.411 ал.1 КЗ на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД ЕИК *********
гр.София сумата от 10 000 лева частичен иск от 27 865 лева част от изплатено
застрахователно обезщетение по претенция № **********/08.06.2021 г. за ПТП на
04.06.2021 г. в района на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Васил Левски“ в с.
Умаревци, обл. Ловеч, между влекач „МАН“, модел „ТГХ“, per. № ******* с прикачено
полуремарке марка „Шмиц“, модел „СГФ СЗ“, и л.а. „Опел“, модел „Зафира“, с peг. №
*******, с включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, ведно със законната
лихва от 06.04.2023 г. до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта за разноските
.
ОСЪЖДА ЗАД “Армеец” гр.София ЕИК ********* да заплати на „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД ЕИК ********* гр.София сумата от 150 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6