№ 30
гр. Бургас , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора Милена Анестиева Досева (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за
възобновяване № 20212000600037 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република
България за възобновяване на наказателно дело.
С подаденото искане за възобновяване на наказателното дело, на основание
чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 от НПК, Главният прокурор на
Република България оспорва законосъобразността на решение №183 от
29.12.2020г. по ВНОХД №1168/20202г. на Окръжен съд – Бургас в частта му,
с която е потвърдена първоинстанционната присъда, постановяваща
първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване
от свобода. Твърди, че с цитираното решение въззивният съд е изменил
обжалваната пред него присъда, като е намалил размера на наложеното на
подс. Пл. Ст. Д. наказание лишаване от свобода от седем години на пет
години, но не е променил определения от първостепенния съд първоначален
строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Позовава се на чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, който изрично определя в кои
хипотези първоначалният режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода следва да бъде строг и изтъква, че конкретният случай не попада в
нито една от тях, обуславяща първоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието. Счита, че в казуса следва да се приложи т.3 от чл.57, ал.1 от
1
ЗИНЗС, уреждаща общия режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. Заявява, че деецът П.Д. не е осъждан и по делото не са налице
доказателства, установяващи обстоятелството, визирано в нормата на чл.57,
ал.2 от ЗИНЗС. Упреква въззивния съд, който не е съобразил, че при
постановеното от него намаляване на наложеното от първата инстанция
наказание лишаване от свобода от седем години на пет години, са възникнали
материалноправните предпоставки на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за определяне
на първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието от пет години
лишаване от свобода. Отстоява тезата за допуснато от окръжния съд
нарушение на материалния закон, защото не е приложил закона, който е
следвало да бъде приложен - чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Намира допуснатото
нарушение за съществено по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК и
претендира да е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за
възобновяване на наказателното дело. Отправя искане апелативният съд да
възобнови производството по ВНОХД №1168/2020г. на Окръжен съд –
Бургас, да отмени постановеното по него решение №183 от 29.12.2020г. в
частта, с която е потвърдена присъда №260003 от 28.08.2020г. по НОХД
№1000/2020г. на Районен съд – Бургас относно определения първоначален
строг режим за изтърпяване на наложеното на осъдения П.Д. наказание
лишаване от свобода и на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да определи
първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че поддържа изцяло искането на
Главния прокурор, което счита за допустимо и основателно и моли за
неговото уважаване. Твърди, че е допуснато нарушение на материалния
закон, тъй като при определяне на първоначалния режим за изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода – „строг“ е допуснато нарушение
на чл.57 от ЗИНЗС. Изразява становище, че с оглед размера на наложеното
наказание лишаване от свобода и отсъствията на условия, свързани с
предходни осъждания на осъденото лице Д., настоящият случай изисква
прилагането на чл.57, т.3 от ЗИНЗС, като режимът на първоначално
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода следва да бъде „общ“. Като
подчертава, че отстраняването на допуснатото нарушение е изцяло в полза
осъденото лице, смята, че апелативният съд, на основание чл.425, ал.1, т.4 от
2
НПК, следва да измени решението на въззивния съд в частта относно
определения първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода и вместо него, на основание чл.57, т.3 от ЗИНЗС да
определи “общ“ режим на първоначално изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода.
Служебният защитник на осъденото лице Пл. Ст. Д. заяви, че искането на
Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство е
основателно и следва да се уважи. Счита, че въззивният съдебен акт в частта
му, с която е потвърдена първоинстанционната присъда относно
първоначалния „строг“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, е постановено при съществено нарушение на материалния закон по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Категоричен е, че не са налице
материалноправните предпоставки на чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС за определяне
на „строг“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Изразява пълно съгласие с разбирането на прокурора, че в случая е приложим
текстът на чл.57, т.3 от ЗИНЗС, който обосновава първоначален „общ“ режим
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Моли апелативният съд
да възобнови производството по ВНОХД №1168/2020г. на Окръжен съд –
Бургас, да отмени първоначалния „строг“ режим за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода и вместо него да постанови първоначален
„общ“ режим за изтърпяване на наказанието.
Осъденото лице Пл. Ст. Д. се присъедини изцяло към пледоарията на своя
защитник и изрази пълна подкрепа на аргументите на Главния прокурор за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при първоначален „общ“
режим.
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е
направено от компетентен орган – Главният прокурор на Република България
и в шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, който
съвпада с датата на постановяване на въззивното решение поради липсата на
законова възможност за касационно обжалване, макар че искането е в интерес
на осъденото лице, и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт
от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК –
решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто
интерес се претендира отмяната.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело
3
е основателно.
С присъда №260003 от 28.08.2020г. по НОХД №1000/2020г. на Районен съд
– Бургас Пл. Ст. Д. е бил признат за виновен в това, че на 14.09.2019г. е
извършил престъпление по чл.152, ал.2 т.1 във вр. с ал.1, т.2 от НК, за което
му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем години.
Със същата присъда на подс. Пл. Ст. Д., на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от
ЗИНЗС, е бил определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
По повод въззивна жалба на защитника на подс. Пл. Ст. Д., с решение
№183 от 29.12.2020г. по ВНОХД №1168/2020г. Бургаският окръжен съд е
изменил първоинстанционната присъда, като намалил размера на наложеното
наказание лишаване от свобода от седем години на пет години и потвърдил
присъдата в останалата й част, т. е. и в частта й относно постановения
първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
Въззивният съд неправилно е приел, че намаленото на пет години
наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален строг
режим съгласно чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС. В случая не е изпълнена никоя от
хипотезите, уредени в чл.57, ал.1, т.2, б. „а“, б.“б“ и б. „в“ от ЗИНЗС, при
която да се налага осъденият Д. да изтърпи наложеното му наказание
лишаване от свобода при „строг“ режим. Това е така, защото определеното от
въззивната инстанция наказание лишаване от свобода, макар и да е за
умишлено престъпление, не надвишава пет години, деецът П.Д. досега не е
осъждан и не се касае за умишлено престъпление, извършено преди да са
изтекли пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от
Наказателния кодекс, нито се касае за умишлено престъпление, извършено в
изпитателния срок на условно осъждане, за което да е постановено
отложеното наказание да се изтърпи отделно и сборът от двете наказания да
надвишава две години.
Намаленото от въззивния съд наказание лишаване от свобода в размер на
пет години следва да се изтърпи при първоначален „общ“ режим съгласно
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, доколкото в случая не е изпълнена никоя от
изрично предвидените в чл.57, ал.1, т.1 и т.2, б. „а“, б.“б“ и б. „в“ от ЗИНЗС
предпоставки за определяне на „специален“ или „строг“ режим за
4
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Съгласно изложените законови положения, следва да се приеме, че в
случая с изменяване на първоинстанционната присъда посредством
намаляване размера на наложеното на подс. Д. наказание лишаване от
свобода от седем години на пет години и потвърждаването на акта в частта му
относно постановения от първата инстанция първоначален „строг“ режим за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, въззивният съд е допуснал
нарушение на материалния закон, тъй като не е променил първоначалния
режим за изтърпяване на наказанието пет години лишаване от свобода на
„общ“.
Горните съображения, касаещи вида на режима на първоначално
изтърпяване на наложеното на осъдения Д. наказание лишаване от свобода –
„строг“, мотивираха апелативния съд да приеме, че въззивното решение по
ВНОХД №1168/20202г. на Окръжен съд – Бургас, в частта му, с която е
потвърден определения от първата инстанция първоначален „строг“ режим за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е постановено при
нарушение на материалния закон, защото неправилно е била приложена
нормата на чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС, вместо тази на чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС.
Разгледаното искане на Главния прокурор за възобновяване на посоченото
наказателно дело, на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК,
поради допуснато съществено нарушение на материалния закон е
основателно и следва да се уважи. При наличието на посоченото основание, в
настоящата извънредна процедура апелативният съд следва да възобнови
частично производството по цитираното ВНОХД, да отмени постановеното
по него решение в частта му, с която е потвърден постановения от първата
инстанция първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода и да определи на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
първоначален „общ“ режим за изтърпяване на намаленото на пет години
наказание лишаване от свобода. Изменяването на атакувания съдебен акт в
този смисъл е в рамките на правомощията на апелативния съд по чл. 425, ал.
1, т. 4 от НПК, тъй като е в полза на осъденото лице и не се налага връщане на
делото за ново разглеждане в отменената му част.
Мотивиран от изложените съображения, апелативният съд прие, че на
основание чл.425, ал.1, т.4 вр. чл.422, ал.1, т.5 и чл.348, ал.1, т.1 от НПК
5
следва да възобнови второинстанционното наказателно производство по
делото и решението на въззивния съд да бъде изменено в полза на осъдения,
като се постанови намаленото на пет години наказание лишаване от свобода
да се изтърпи от осъдения Д. при първоначален „общ“ режим съгласно
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД №1168/2020г. на
Бургаския окръжен съд.
ИЗМЕНЯВА решение №183 от 29.12.2020г. по ВНОХД №1168/2020г. на
Бургаския окръжен съд, с което е изменена присъда №260003 от 28.08.2020г.
по НОХД №1000/2020г. на Районен съд - Бургас, като
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален „общ“
режим за изтърпяване на наложеното на осъдения Пл. Ст. Д. наказание от пет
години лишаване от свобода.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6