РЕШЕНИЕ
№ 1027
гр. Кюстендил, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520102413 по описа за 2022 година
С. М. Н., ЕГН: **********, адрес: с. Ж., ул. „П. Р.“ №***, чрез адв. Е. И., е
предявилa искова молба с вх. №11627/29.12.2022 г. срещу „Микро Кредит“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район
„Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №137, ет. 3, представлявано от В.В. и Г.
А..
В исковата молба се сочи, че ищцата била страна по договор за
допълнителни услуги към договор за кредит №9032-00109036 от 26.07.2022 г.
Към него бил сключен договор за допълнителни услуги, чиято цена била 338,45
лв. Счита се, че е недействителна като неравноправна и противоречаща на
добрите нрави уговорката на т. 3 от сключения договор. Това внасяло
неравноправие в по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК. Престациите били
нееквивалентни. Тази уговорка не била индивидуално уговорена а се уреждала
от нормата на чл. 146, ал. 1, вр. с ал. 2 от ЗЗП. Клаузата била недействителна
при наличие на предпоставките на чл. 21, ал. 1 от ЗПК вр. с чл. 10, ал. 2 и чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. Уговорените услуги представлявани действия по усвояване и
управлението на кредита. Налице било заобикаляне и на текста на чл. 19,ал. 4от
ЗПК, касаещо размера на ГПР.
С оглед гореизложеното се поддържа искане за постановяване на
решение, с което да бъде прогласена нищожността на клаузата в чл. 3 от
сключения договор за допълнителни услуги към договор за кредит №9032-
00109036, подписан с ответното дружество на 26.07.2022 г., визираща
заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 338, 45 лв., като
1
противоречаща на добрите нрави, заобикалящи материално-правните
изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие
между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, както
и да се осъди „Микро Кредит“ АД да върне сумата от 50 лв., платена такса по
пакет от допълнителни услуги по договор за допълнителни към договор за
кредит №9032-00109036 от 26.07.2022г., поради нищожността на клаузата за
заплащане на пакет от допълнителни услуги, ведно със законна лихва, считано
от датата на депозиране на иска в съда - 22.12.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението.
В хода на производството, по реда на чл. 214 от ГПК, е допуснато
изменение на осъдителния иск, като е счетено, че същият е предявен за сумата
от 338, 45 лв., вместо първоначално предявения за сумата от 50 лв.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор. с който оспорва исковете като неоснователни и недопустими.
Процесната клауза била част от напълно самостоятелен договор, уговарящ права
и задължения, независимо от договор за кредит №9032-00109036 от 26.07.2022
г. и тя се регулирала от ЗЗД, а не съгласно правилата за потребителските
кредити. Това бил договор за услуги и възнаграждението се следвало, дори и
резултатът да не бил постигнат и в тази връзка имало съдебна практика, която
ответното дружество сочи. Приложимите разпоредби в настоящия случай били
тези по ЗЗП, а не по ЗПК. Неоснователно било твърдението, че договорът за
допълнителни услуги бил нищожен, тъй като с уговореното в него се доставяло
реална полза на кредитополучателите и цената била измерима. Изтъква се, че
ищцата се възползвала от услугата „Комфорт и „Разглеждане до минути“.
Услугите, които ищцата ползвала изисквало допълнителен човешки ресурс.
Неоснователно било твърдението, че било налице нееквивалентност на
престациите, както и че договорът за допълнителни услуги бил неравноправен
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Налице било индивидуално уговорени между
страните по спора и това станало по волята на ищцата. В Приложение №1 били
конкретно описани услугите, които ищцата е заявила, че иска. Не било
основателно твърдението, че процесните допълнителни услуги представлявали
действия по усвояване и управление на кредита. Акцентира се, че кредиторът,
съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК имал право да събира допълнителни такси и
комисионни, свързани с договора за кредит. Ответното дружество отпускал
кредити с по-висок рисков процент, заради бързината, с която извършвал
услугите си. Не било основателно твърдението, че с договора за допълнителни
услуги се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По отношение на
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД бил неоснователен, тъй като
ответното дружество не било получило нищо без валидно правно основание.
На тази база се иска връщане на исковата молба като нередовна,
прекратяване на производството по делото или, алтернативно, да се постанови
решение, с което да се отхвърли ищцовата претенция като неоснователни.
Претендират се разноските по делото.
2
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното заверено копие от Договор за заем Microcredit №
9032-00109036 от 26.07.2022 г. /л. 7 от делото/ ответното дружество е
предоставило кредит на ищцата в размер на 5 00 лв., при условия: обща сума
за погасяване 569, 73 лв., срок на договора 7 месеца, размер на погасителната
вноска – 81, 39 лв. Приложен е погасителен план към договора за кредит.
Освен посочения, е сключен между същите страни и Договор за
допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-00109036 от
26.07.2022 г. По последния ищцата се е задължила по пакет услуги
„комфорт“ със срок 7 месеца, всяка от които вноски в размер на 48, 35 лв.
По делото е изготвено и прието като обективно изготвено заключение с
вх. № 8370/21.08.2023 г. /л. 56-59/ от вещото лице М. В., съгласно което по
договора за кредит усвоената сума е в размер на 500 лв., ищцата била внесла
по основния и допълнителния договор сума в общ размер на 908, 18 лв., като
видно от таблица на стр. 3 от заключението е диференцирана платена сума от
338, 45 лв. по договора за допълнителни услуги. Изчислено е още, че ГПР по
Договор за заем Microcredit № 9032-00109036 от 26.07.2022 г. е в размер на
48, 90 %, а ако се вземат предвид сумите по договора за допълнителни услуги,
то ГПР бил в общ размер на 600, 18 %.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение с
предмет предоставяне от ответното ТД на ищеца на потребителски кредит.
Този договор като страни, предмет и съдържание попада под обхвата на
Закона за потребителския кредит, въпреки наименованието му договор за
заем. Ищецът, като страна по същия, има правния интерес, по съдебен ред, да
обяви целия договор, отделни негови клаузи, или допълнителни
споразумения за нищожни, за да предотврати за в бъдеще евентуалното им
негативно за него проявление. Ищецът има правото да иска обявяване и на
нищожността на всеки договор, стига да има по него качеството потребител.
Договорът за потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г. Същевременно, към него
е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП , вр. чл. 143 и сл.
3
от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. В тази връзка, съдът има предвид, че следва да
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора,
каквото му е вменено и от сегашната редакция на чл. 7, ал. 3 от ГПК, когато:
1.) е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е
налице противоречие с добрите нрави /Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д.
№ 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС и др. /; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор
/Решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; Решение № 23 от 7.07.2016 г.
по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др. /. Общата потребителска
закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, предвижда, че
неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са
нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на
договора и липса на индивидуално договаряне. В конкретния случай няма
доказателства от които съдът да приеме, при посочената по-горе условност,
че клаузите на договор за потребителски кредит са били индивидуално
уговорени с ответницата като заемополучател. Нито се твърди, нито се
представят доказателства ищцата да е получила подробна преддоговорна
информация от заемодателя за точните параметри на кредита, според
изискването на чл. 58, ал. 1 от ЗКрИ – за общите разходи по кредита и за
обективните критерии, въз основа на които могат да се изменят, ГЛП,
методът за изчисляване на лихвата, както и условията за промяната й,
допълнителни задължения, свързани с разплащанията. В този смисъл частта
от договора за заем относно параметрите му са неравноправни, по силата на
чл. 143, т. 9 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, т. к. налагат приемането на условия, с
които потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора, в резултат на което не е бил в състояние да прецени
икономическите последици от сключването на такъв договор, съставляващо
още едно основание за неравноправието им, по силата на чл. 143, т. 18 от ЗЗП
, вр. чл. 24 от ЗПК. Същевременно, в договора липсва клауза за ГПР, т. е. не е
посочен размерът му, което е самостоятелно основание за нищожността на
този договор. Предвид гореизложените съображения, обсъдените по-горе
клаузи съдът намира за нищожни, като неравноправни и неиндивидуално
уговорени /чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 9 ЗЗП и т. 19, вр. чл. 147 от ЗЗП, вр.
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 24 от ЗПК/. Тези клаузи обаче са толкова
съществени за процесния, по естеството си, договор за потребителски кредит,
че тяхната неравноправност води до нищожност на целия договор – чл. 146,
ал. 5 от ЗЗП. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не
влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е
4
налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на ГЛП и липсата на ГПР да бъдат заместени
по право от повелителни норми на закона или договорът за кредит да се
сключи и ако в него не са включени тези клаузи. Като се изхожда и от
характера на този договор, който е възмезден, посочването на ГПР е въведено
като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в
случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността му като цяло, при което длъжникът дължи чистата сума
на кредита. Както се отбеляза по-горе допълнително споразумение към
нищожен договор влече нищожността и на споразумението, въпреки
наименованието му като договор, както е в казуса. В казуса се иска обявяване
на нищожност на клауза от договор за допълнителни услуги към основния.
Настоящият състав на съда счита, че въпреки изричното наименование
договор същият по съществото си представлява допълнително споразумение
към основния, което няма самостоятелно битие без него. Въпреки
твърдението на ответника в обратна насока, ако не съществуваше договора за
заем се обезсмислят всички посочени 6-шест броя допълнителни услуги, за
които съгласно договора ищецът е бил длъжен да заплати цената, без избор на
конкретна услуга и дори без изискване да е ползвала такава. Но дори и да се
приеме, че договорът за допълнителни услуги има самостоятелно битие, то
същият отново се явява нищожен по следните мотиви. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Настоящият съдебен състав намира процесния договор за нищожен на
основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, тъй като същият е в противоречие с нормата
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Част от включените в допълнителния пакет услуги по
същината си представляват действия, обслужващи усвояването и
управлението на кредита, изкл. тази по т. 6, поради което не може да се
приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Регламентираните в чл. 10а, ал. 1 ЗПК допълнителни услуги са такива услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора. В настоящия случай обаче посочените в договора допълнителни
услуги по своята същност касаят изпълнението на задълженията на
потребителя по договора – конкретно тези описани по т. 1 и 2 от договора за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Освен това с уговарянето на
допълнително възнаграждение от 48, 35 лв. месечно настоящият състав счита,
че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като начисляването
и събирането на посочените суми по пакета за допълнителни услуги не
представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по
кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за
максимален размер на ГПР. Отделно от това, съдът намира, че в
противоречие на императивното правило на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК в процесния
договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
5
възнаграждение за плащане, като същественото нарушение е това, че с
процесния договор е договорено предварително заплащане на
възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо само за "възможността
за предоставянето" на изброените услуги и без значение е дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана от потребителя. Принципите на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на опредЕ. услуга, а не при хипотетично ползване на
такава. Следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от
изброените допълнителни услуги-тази по т. 3, на практика се въвежда
задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата
на закона, като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на
падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят
отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до значителна
неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като
на практика излиза, че едната страна- потребителят, заплаща правото си да
договоря с другата страна – кредиторът, за изменение на параметрите на
сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен
резултат, а той зависи от волята на другата страна – кредитора. Правото на
участие в специални промоции, без да е посочен характерът им, практически
означава, че ищецът заплаща за нещо което на първо място не е сигурно, не
се знае какво е и каква е ползата от съответната промоция, т. е. поставена е в
състояние да плати за нещо, което първо не съществува, второ е неясно какво
е, дори и да се случи в бъдеще и трето - без яснота за ползата за ищеца от
самата промоция, т. е. т. 6 е нищожна, поради неравноправния й характер.
Така с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 48, 35 лв. се
нарушава принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето -
потребителят следва да заплати такса за реалното ползване на опредЕ. услуга,
а не за хипотетично ползване на такава. Следователно клаузата в договора за
допълнителни услуги към договора за заем, с която ищецът, като потребител,
се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на
пакет от допълнителни услуги в размер на 353, 40 лв. се явява нищожна, като
противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на чл. 10, ал. 2
предл. предл. 2 и 3 и ал. 4 от ЗПК.Тази норма, както бе посочено по-горе
заобикаля и изискването на чл. 19, ал. 4 ГПР, предписваща забрана ГПР да
надвишава 50 %. Както бе посочено, в договора за заем размер на ГПР
въобще не е посочен, но същият съгласно приетото експертно заключение на
в. л. М. В. възлиза на 48, 90 % без включената цена на допълнителните
услуги, а с нея – 600, 18 %, т. е. надхвърля повече от шест пъти максималния
допустим размер, поради което атакуваната норма е нищожна.
В резултат на посоченото, то следва да се уважи и исковата претенция
за осъждане на ответното дружество за сумата от 338, 45 лв., като недължимо
платени суми по Договор за допълнителни услуги към Договор за заем
Microcredit № 9032-00109036 от 26.07.2022 г., тъй като се установи, че тази
сума е платена без основание, по силата на нищожни уговорки, ведно със
6
законна лихва, считано от датата на депозиране на иска в съда - 22.12.2022 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 от ГПК и след представяне
на списък за разноски по чл. 80 от ГПК /л. 62/ и доказателства относно
основанието и размера на разноските в производството, то съдът ще осъди
ответното дружество да плати на ищеца сумата от 400 лв. – депозит за
съдебно-счетоводна експертиза и платена д. т. Наред с това съдът ще осъди
ответника за сумата от 800 лв., които да плати на процесуалния представител
на ищеца, тъй като последният е бил представляван при условията на чл. 38
от ЗА, като настоящият съдебен състав не споделя съображенията на
ответника за начина на формиране на възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца.
По обжалваемостта:
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Районен съд -
Кюстендил пред Окръжен съд -[1]Кюстендил в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата, предвиждаща възнаграждение за
допълнителни услуги в Договор за допълнителни услуги към Договор за заем
Microcredit № 9032-00109036 от 26.07.2022 г., сключен между „МИКРО
КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано
от В. В. и Г. А., като изпълнител, и С. М. Н., ЕГН: **********, адрес: с. Ж.,
ул. „П. Р.“ №***, съгласно която последната следва да заплаща за срок от 7
/седем/ месеца на ответника, с посочени по-горе данни, вноска в размер на 48,
35 лв. /четиридесет и осем лева и 35 ст./ за описаните в клаузата услуги.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ №
137, ет. 3, представлявано от В. В. и Г. А., да плати на С. М. Н., ЕГН:
**********, адрес: с. Ж., ул. „П. Р.“ №***, сума в размер на 338, 45 лв. /
триста тридесет и осем лева и 45 ст./ - платена без основание, във връзка с
Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-
00109036 от 26.07.2022 г., ведно със законна лихва върху сумата считано от
7
депозиране на иска в съда – 22.12.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №
137, ет. 3, представлявано от В. В. и Г. А., да плати на С. М. Н., ЕГН:
**********, адрес: с. Ж., ул. „П.Р.“ №***, сумата от 400 лв. /четиристотин
лева/, представляваща сторените от ищцата разноски по делото.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №
137, ет. 3, представлявано от В. В. и Г. А., да плати на основание чл. 38 от
Закон за адвокатурата във вр. с Наредба № 18/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, на Е. И. – адвокат от АК- Пловдив, адрес:
гр. П., ул. „Х.К.“ №*, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство
на ищцата, с посочени по-горе данни, по делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Кюстендил в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8