Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260039
гр. ВРАЦА, 06.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 15.07.2021 год. в
състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
с участието на
прокурора Цветелин Радойнов и при секретаря
Виолета Вълкова, като разгледа докладваното от съдия Досов гражданско дело №212 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Х.Т.К. ***, с която ищецът е
предявил против Прокуратурата на Република България искове за заплащане на
сумата от общо 51 000.00 лева – 50 000.00 лева обезщетение
за неимуществени вреди и 1000.00 лева обезщетение
за имуществени вреди, претърпени вследствие на
незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан.
Претендира се и присъждане на законна лихва, считано от 14.01.2020 год. до
окончателното изплащане на обезщетенията.
Според изложеното в исковата молба, с
постановление от 26.01.2017 год. ищецът бил привлечен
като обвиняем
по ДП №70/2015 год. по описа на ОД МВР - Враца, пр.
преписка №3597/2014 год. по
описа на РП - Враца. Повдигнато
му било обвинение по чл. 290 ал. 1
от НК /лъжесвидетелстване/ за това, че на 19.02.2014 год. като свидетел по административно дело
№669/2013 год. по описа на Административен съд -
Враца устно съзнателно потвърдил пред съда неистина. Със същото
постановление по отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение
"подписка".
След
приключване на досъдебното производство, в края на
месец август 2017 год. Районна
прокуратура-Враца изготвила и внесла в
Районен съд-Враца обвинителен акт срещу ищеца, въз
основа на който било образувано НОХД № 336/2018 год по описа на същия съд. С присъда №46/15.10.2018 год. по
същото дело на РС-Враца ищецът бил признат за виновен по повдигнатото
му обвинение по чл.290,ал.1 от НК, като
му било наложено наказание "Пробация" със
следните пробационни мерки: "Задължителна
регистрация по настоящ адрес"
за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично и "Задължителни периодични срещи с
пробационен служител" за
срок от 6 месеца.
Въззивникът обжалвал присъдата, но с неподлежащо на
обжалване решение №20/12.04.2019 год. по образуваното ВНОХД №76/2019 год.
Окръжен съд-Враца я потвърдил.
По реда на възобновяване на наказателното производство по
глава 33 от НПК, по молба на ищеца било образувано ВНОХД №697/2019 год. по
описа на Апелативен съд-София, който с решение №15/14.01.2020 год. и на
основание чл.425,ал.1,т.2 вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК възобновил
производството, отменил решението на ОС-Враца по ВНОХД №76/2019 год. и присъдата на РС-Враца по НОХД
№ 336/2018 год., и вместо това
признал
ищеца за невиновен и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение
по чл. 290 ал. 1 от НК. Като окончателно,
решението на Апелативен съд-София влязло в сила на 14.01.2020 год.
Междувременно, осъдителната присъда с пробационните мерки
била приведена в изпълнение и ищецът я изтърпял от месец май до месец ноември
2019 год., преди да бъде оправдан.
Ищецът поддържа,че през цялото време на наказателното
производство-досъдебно и съдебно, е имал последователна и неизменна позиция, че
не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение за лъжесвителствуване, а
и събраните доказателства подкрепяли тази му позиция, но прокуратурата проявила
упоритост в поддържане на обвинението и той бил осъден неоснователно.
Твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно
производство е претърпял значителни неимуществени вреди, които са в пряка и
непосредствена последица от действията на правозащитните органи в лицето на
органите на досъдебното производство и
прокуратурата по повдигане и поддържане на неоснователното обвинение,
изразяващи се най-общо в следното: влошаване на емоционалното и здравословното
му състояние; уронване на доброто му име в обществото; загуба на вяра в
справедливостта; нарушения на отношенията в семейството му; загуба на социални
контакти; чувство на унижение и срам както от неоснователното обвинение, така и
от изтърпяване на наложеното наказание.
Сочи, че е бил принуден да дава обяснения като подсъдим,
без да е виновен, което му е повлияло много негативно и е оставило в него
трайни и неизличими следи. Изнервил се е, изпаднал е в постоянно стресово
състояние, боляла го е главата, не е могъл да спи спокойно, не се е хранел
редовно и е отслабнал, чувствал се е унизен, имал е чувството, че хората гледат
на него като на престъпник - лъжец, и се отдръпват от него. Уронен е бил
авторитетът му на честен, коректен и лоялен човек, разстроило се и семейството
му. Преустановил е обществената си дейност като солист на местната певческа
група към пенсионерския клуб от срам и неудобство. Изключително тежко е
преживял и времето, през което е изтърпявал присъдата си и е следвало да се явява
редовно в пробационната служба в гр.Мездра.
Твърди, че като следствие от продължителните нервни и
стресови състояния, в които е изпаднал от повдигнатото обвинение, се е влошило
и здравословното му състояние. Получил е
"хипертония" и "аневризъм". Страда от "захарен
диабет" и е развил
"полиневропатия" след започване на действията на разследващите органи
и прокуратурата.
Намира, че с оглед всички описани болки и страдания
справедливото обезщетение за понесените от него неимуществени вреди е в размер
на 50 000.00 лв.
Твърди, че е претърпял и имуществени вреди в размер на
1000.00 лева, представляващи направени от него разходи за адвокатска защита
пред РС-Враца и ОС-Враца по наказателното
производство - по 500.00 лева за всяка инстанция, които също следва да
бъдат репарирани.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
Прокуратурата на Република България, подаден чрез прокурор на ОП-Враца, в който
не се оспорват фактическите твърдения на ищеца относно развитието на
наказателното производство, приключило с оправдаването му от Апелативен съд -
София. Ответникът не оспорва също, че ищецът е изтърпял наложеното му наказание
"пробация" преди оправдаването. Оспорва предявените искове по основание, като
поддържа, че ищецът не е представил доказателства за наличието на пряка
причинна връзка между описаните в исковата молба неимуществени и имуществени
вреди и действията на прокуратурата. В случай, че съдът приеме иска за
неимуществени вреди за основателен, ответникът оспорва неговия размер,
намирайки го за силно завишен и несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Настоява да бъде отчетено, че на ищеца е повдигнато обвинение за леко
престъпление, като спрямо него е била
взета най-леката мярка за неотклонение и не са прилагани други мерки на
процесуална принуда. Възразява срещу ангажиране отговорността на прокуратурата
за цялата продължителност на съдебната фаза на процеса. Намира за неоснователна
и претенцията за имуществени вреди, като в тази връзка оспорва размера на платеното адвокатско
възнаграждение, като несъобразено с действителната фактическа и правна сложност
на наказателното дело. Моли при извод за основателност на този иск, да бъдат
присъдени имуществени вреди до размера на дължимото адвокатско възнаграждение
съобразно чл.36 от ЗА.
Правното
основание на предявените искове е
чл.2,ал.1,т.3,пр.1-во от ЗОДОВ.
По делото са
събрани писмени доказателства, като са приети представените с исковата молба
документи. Изискано е от Районен съд - Враца и е приложено в цялост НОХД № 336/2018 год. на РС-Враца,
заедно с приложените по него ВНОХД №76/2019 год.
на ОС-Враца, ВНОХД №697/2019 год. по описа на САС, както и материалите по досъдебно производство /ДП/ №3597/2014 год. по описа на
РП -Враца /№ 70/2015 год. по описа на ОД на МВР Враца/.
От
материалите по тези дела се установява фактическа
обстановка, идентична с изложената в исковата молба, а именно:
С
постановление за привличане на обвиняем по ДП №70/2015 год. по описа на ОД на
МВР Враца от 26.01.2017 год. ищецът Х.К. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.290,ал.1 от НК,
извършено на 19.02.2014 год., като му е взета мярка за неотклонение
"подписка". Непосредствено след привличане в качеството му на
обвиняем, на същата дата 26.01.2017 год. е проведен и първият му разпит в това му качество, а на 16.06.2017
год. материалите от разследването са били предявени както на обвиняемия К.,
така и на защитника му адв.Д.Г. ***.
На 25.08.2017
год. Районна прокуратура - Враца е изготвила обвинителен акт по ДП №3597/2014 год. по
описа на РП-Враца / ДП № 70/2015 год. по описа на
ОД на МВР Враца/, с който Х.К. и още
едно лице са предадени на съд, като на К. е повдигнато обвинение в извършване
на престъпление по чл.290,ал.1 от НК за
това, че на 19.02.2014 год.
като свидетел по административно дело №669/2013 год.
по описа на Административен съд - Враца устно съзнателно потвърдил пред съда
неистина.
Обвинителния
акт е внесен в РС-Враца на 12.04.2018 год. и въз основа на него е образувано
НОХД №336/2018 год. по описа на РС-Враца. Проведени са две съдебни заседания -
на 10.07.2018 г. и на 15.10.2018 год., на които заседания подсъдимият Х.К. е
присъствал лично и с упълномощения си адв.Д.Г..Съдебното производство е
приключило с Присъда №46/15.10.2018 год., с която Х.К. е признат за виновен за извършеното престъпление по
чл.290,ал.1 от НК, като му е наложено наказание "Пробация" със следните пробационни мерки: "Задължителна регистрация по
настоящ адрес" – за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично, и
"Задължителни периодични срещи с
пробационен служител" също за
срок от 6 месеца.
По
делото на л.55 са представени пълномощно
и договор за правна защита и съдействие от 02.07.2017 год., сключен между Х.Т.К. и адв.Д. Г. *** за защита по НОХД №336/2018 год. по описа на РС-Враца /
защита по обвинение по чл.290,ал.1 НК по ДП №70/2015 год. по описа на ОД на МВР
Враца/, по който обвиняемият е
заплатил в брой сумата от 500.00 лева,
договорена като адвокатско възнаграждение
По жалба на Х.К.
против постановената осъдителна присъда с вх.№15429/24.10.2018 год. е образувано ВНОХД №76/2019 год. по описа на
Окръжен съд - Враца. По делото е проведено едно открито съдебно заседание - на
14.03.2019 год., на което подсъдимият К. е присъствал лично и с упълномощения
си адв.Д.Г.. Производството пред въззивната инстанция е приключило с
окончателно и неподлежащо на обжалване решение №20/12.04.2019 год., с което
осъдителната присъда на РС-Враца е потвърдена.
По
делото на л.37 са представени пълномощно
и договор за правна защита и съдействие от 05.11.2018
год., сключен между Х.Т.К. и адв.Д. Г. *** за защита по ВНОХД №76/2019 год. по описа на ОС-Враца, по
който подсъдимият е
заплатил в брой сумата от 500.00 лева,
договорена като адвокатско възнаграждение.
След
постановяване на въззивното решение по искане на ищеца К. с правно основание
чл.422,ал.1,т.5 от НПК за възобновяване на наказателното производство
е образувано ВНОХД №697/2019 год. по описа на Апелативен съд- София, приключило
с решение №15/14.01.2020 год., с което производството по ВНОХД №76/2019 год. по описа на ОС -
Враца и по НОХД №336/2018 год. по описа
на РС-Враца е възобновено, решението по ВНОХД №76/2019 год.на ОС -Враца и
присъдата по НОХД №336/2018 год. на РС-Враца са отменени, ищецът Х.К. е признат
за невиновен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по
чл.290, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК е оправдан по това обвинение. Производството
пред този съд е приключило в едно съдебно заседание, на което ищецът не е присъствал.
Видно е от
приложената по досъдебното производство справка за съдимост на ищеца Х.Т.К. от
04.11.2016 год.,че лицето не е осъждано.
От представеното по делото удостоверение № 2796 /08.11.2019
год., издадено от
Министерство на правосъдието,
ГД "Изпълнение на наказанията" се установява, че за периода от 08.05.2019 год. до 08.11.2019 год. Х.Т.К. е
изтърпял наказание "Пробация", постановено с Присъда №46 по НОХД №336/2018 г. на PC-Враца.
По
делото е прието заключение по съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/,
извършена от вещото лице д-р С.Г.,***. Вещото лице, след като се е запознало с
представената по делото медицинска документация и на 13.05.2021
год. е извършило личен преглед на ищеца, е
констатирало, че
ищецът Х.К. има следните заболявания: хипертония, захарен диабет
2 тип, диабетна полиневропатия, аневризма на дясна артерия субклавия. Според
заключението, липсва медицинска документация, обективизираща влошаване на състоянието
му.
Изводът на експерта е, че няма пряка причинно-следствена връзка между
заболяванията на ищеца и преживения от него стрес във връзка с наказателния процес.
В устна
обосновка в съдебно заседание вещото лице е обяснило, че захарният диабет при
ищеца е с давност повече от 20 години, диабетната полиневропатия, която е
непосредствено усложнение от захарния диабет, е описана в етапна епикриза от 26.09.2018
год, където е посочена и хипертонията, а аневризмата е обективирана в
приложената медицинска документация на 10.04.2019 год. Потвърдило е
заключението си, че няма причинно- следствена връзка между тези заболявания и
преживения стрес.
Изслушана е и съдебно психологична експертиза с вещо лице
В.Д. – психолог, от чието заключение се установява, че при ищеца К. има данни за
преживяно стресово състояние след 2017 год., продължило около година - година и
половина, от което е последвало и депресивно състояние за няколко месеца, като
е възможно в значителна степен тези промени да са настъпили вследствие на
воденото срещу него наказателно производство и изтърпяна присъда. Към момента
на експертизата ищецът К. е в добро психично състояние и емоционална стабилност,
преживените стресово и депресивно състояние са преодолени с личностните ресурси
на ищеца и подкрепата на семейството и близките, без намеса на специалисти по
психично здраве.
По
делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
Ж.П.К. - съпруга на ищеца, М.Х.М. - дъщеря на ищеца и Р.М.
Р. - без родство с ищеца.
В
показанията си свидетелката Ж.К.
заявява,че съпругът й е понесъл много тежко воденото срещу него
наказателно производство. Стресирал се е, отключил е диабет, покачил е кръвната
захар до 20. Преди не е имал високо кръвно, а по време на производството кръвното му
налягане се повишило до 160 горна граница. Получил и аневризма, която застрашава
живота му. Стресирал се е много, спрял е да контактува с хората,
затворил се. Бил солист в един пенсионерски клуб, но спрял да ходи, тъй като му станало неудобно, че всички знаят, че е осъден.
Срамувал се е и от децата им, че е бил изкаран лъжец. Развалил си съня, като е дойдело
време за сън, той не си е лягал,а е седял на стол, през деня е нервничел.
Всичко това продължило доста време. Съпругът й е пенсионер от много години и се е занимавал с отглеждане на животни, но е бил активен и в обществото. След като се
образувало наказателно дело против него и бил осъден, той преустановил всичките си контакти, седял си в къщи и не излизал Не можел и да излезе, тъй като ходел всяка седмица в Кметството да се подписва два пъти, а всеки месец ходел и в гр. Мездра да се подписва.
Това било след като бил осъден. Всички в селото
научили, че той е съден и осъден. Взели му и пушката за три години, а той бил един от най-добрите ловци в
дружинката.
В показанията си свидетелката М.М. сочи,че живее в гр. София от 1997 год., а в село Кунино си идва един път в месеца и отсяда в дома на своите родители, с които е в прекрасни отношения. Знае, че баща й е бил съден и осъден. Наказателното производство повлияло изключително много на нейния баща - и физически, и психически. Баща й за нея е един от
първенците в селото, с много заложби и много дарби - поет, певец, музикант, с
художествени заложби. Бил е председател на кооперацията в
селото, както и ръководител на ловната дружинка. В момента, в който бил осъден, той рухнал психически и бил смазан. Докато траело наказателното производство бил много нервен,
притеснен и обезпокоен, но след осъждането рухнал, бил отчаян. Той не се считал за виновен и бил сигурен в себе си. Редувал състояния на депресия. Странел от близките си, бил асоциален, неконтактен и нервен. Казвал,че не е допускал,че на 70 години ще му се случи такова нещо. Срамувал се от хората в селото, защото всички знаели, че е осъден, тъй като ходел в кметството да се подписва.
В показанията си свидетелят Р. Р. заявява,че е от с.Кунино и познава ищеца Х.К. от малък, там са родени, били са и съседи. Знае, че Х. е съден, че е имал наказание "Пробация" и ходел по два пъти в седмицата да се подписва в Кметството в
с.Кунино и един път месечно в гр.Мездра. Според свидетеля, това било психически тормоз. Разговарял с ищеца, който му
казвал, че се чувства набеден и се срамувал да излезе в селото. В селото се знаело, че е съден и осъден. Х.К. се затворил в себе си, станал неконтактен, като това нещо повлияло също на съпругата и на децата му. След като бил оправдан, Х. се успокоил, но вътре в него си останало разочарование и
тормоза от осъждането.
Така
изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Нормата
на чл.2,ал.1,т.3, пр. 1 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в
извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на
правозащитните органи е обективна.
Пасивно
материално легитимирана да отговаря по предявения иск, съобразно чл.7 от ЗОДОВ и разясненията, дадени в
т.5 от ТР №3/2005 год., ОСГК на ВКС, е Прокуратурата на РБ,
предявила и поддържала незаконно обвинение срещу ищеца чрез структурните си
звена.
За
уважаването на предявения иск е необходимо да бъде доказано наличието на
следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на
престъпление от общ характер; оправдаването му с влязла сила присъда; наличието
на вреди /имуществени и/или неимуществени/ и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва
да се докажат от ищеца.
Относно
иска за присъждане на сумата 50
000.00 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди:
От събраните по делото доказателства се установи, че
законовите предпоставки по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността
на държавата са налице, тъй като срещу ищеца е повдигнато обвинение в извършването
на престъпление по чл.290, ал.1 от НК, взета му е мярка за неотклонение
"подписка", изготвен е и е внесен обвинителен акт, постановена е
осъдителна присъда, която е потвърдена на въззивна инстанция, наложеното
наказание "Пробация" е
изтърпяно от ищеца и едва в хода на производство по Глава 33 от НПК е
постановена оправдателна присъда. При наличие на тази хипотеза законодателят
квалифицира обвинението като незаконно и предвижда - чл.4 от ЗОДОВ, че за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице, държавата дължи обезщетение.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР №5/15.06.2015
год. по
тълк. дело
№5/2013 год. на ОСГК на ВКС,
по искове за обезщетение за вреди при наличие на влязла в сила присъда, с
която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК, и по реда
на възобновяване на наказателните дела е признато за невиновно и оправдано, т.
е. в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т.4, предл.1 от ЗОДОВ, пасивно легитимиран да
отговаря по иска не е съда, а Прокуратурата на Република България.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането. На репариране подлежат само
действително настъпилите вреди. За разлика от имуществените вреди, размерът на
претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на критерия
за справедливост - чл. 52 от ЗЗД.
Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи
обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Обезщетението следва да е
съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за
справедливост. Такива обстоятелства са продължителността на наказателното
производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по
които е било незаконно повдигнатото обвинение, ограничаването на гражданските
права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на
ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението
на ищеца - върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата,
честта и достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията.
В конкретния случай вредите се претендират от датата на
привличането на ищеца в качеството му на обвиняем по досъдебното производство -
26.01.2017 год. От тази дата до датата
на постановяване на оправдателното решение на 14.01.2020 год. са изминали 3 години, през
които ищецът е бил привлечен като обвиняем, определена му мярка за
неотклонение, изготвен е обвинителен
акт, провеждани са съдебни заседания пред РС-Враца, ОС-Враца и САС. Освен че е
бил признат за виновен и осъден от две съдебни инстанции, през този период ищецът
е и изтърпял наложеното му наказание. При положение, че впоследствие ищецът е
бил оправдан, дори само фактът на изтърпяно преди оправдаването му наказание е
достатъчен, за да се приеме, че той е претърпял вреди, по-високи от обичайните.
Доколкото се касае до общоизвестни човешки реакции и изживявания, които не се
нуждаят от специално доказване, то безспорно е, че за посочените 3 години ищецът
е търпял притеснения, напрежение и стрес, които са били непрекъснати. Следва да
се отчете също, че ищецът живее в малко населено място, при което обвинението и
осъждането му се знаят от мнозина. Налице са събрани по делото доказателства,
че преди обвинението ищецът не е бил осъждан и се е ползвал с добро име в
селото, поради което и предвид свидетелските показания, за безспорно може да се
приеме както уронването на доброто му име в обществото като резултат от
наказателното производство, така и изпитвания срам и изолирането му от социални
контакти. Именно с оглед малката общност, в която ищецът живее, както и с оглед
възрастта му /към датата на привличането му като обвиняем той е бил на 70 навършени
години/ е напълно логично той да се срамува от обвинението, осъждането и
изтърпяването на наказанието, и да избягва контакти с други хода. Не може да се
приеме, че изолирането му от общуване с околните е въпрос на личен избор, тъй
като няма данни ищецът обичайно да е затворен и неконтактен човек, а напротив,
видно от показанията на св.К. и М., макар и близки нему, той е бил обществено
активен и общителен.
Независимо, че общо във всичките си фази наказателното
производство е продължило в разумни срокове, то като се вземат предвид
гореизложените обстоятелства, свързани с осъждането на две съдебни инстанции,
изтърпяването на наказанието и пр., може да се направи обоснован извод, че за
една възрастен човек, какъвто е ищеца, субективно
този период не е кратък и търпените през него морални и психически вреди са
дали дълбоко отражение върху живота му.
Ето защо и като отчита от друга страна, че престъплението,
в което е бил обвинен ищеца не е тежко, че периодът на наказателното
производство обективно е разумен, че тежки мерки за неотклонение не са били
вземани и че производството няма тежко отражение върху здравословното състояние
на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, което той следва да получи, е в размер на 10 000.00
лв.
Съдът
намира, че по-висок размер на обезщетението не следва да бъде присъждан, като
отчита, че недоказани по делото са обстоятелствата относно влошено здравословно
състояние на ищеца в резултат и по причина именно от конкретното наказателно
преследване. От заключението по съдебно-медицинската експертиза се установи
категорично, че няма пряка причинно-следствена връзка между заболяванията на
ищеца и преживения от него стрес във
връзка с наказателния процес, а от заключението по съдебно-психологичната
експертиза се установи, че в резултат на преживения от Х.К.
стрес, вследствие воденото срещу него наказателно производство, не е настъпило
разстройство на здравето в смисъл на психично заболяване, както и че
последиците от преживяното стресово състояние са преодолени без намесата на
специалисти по психично здраве. Липсват данни по делото ищецът да се е нуждаел
от специализирана медицинска или психологическа помощ и да е търсил такава,
както и да са му предписвани специфични лекарства, в резултат на процесното
наказателно производство - данни за захарен диабет той е имал отпреди него, диабетната полиневропатия е непосредствено
усложнение от захарния диабет, артериалната хипертония е есенциална /не се знае конкретна
причина за възникване на заболяването/, а
причините за аневризмата могат да бъдат най-различни, включително генетично
предразположение и захарен диабет.
Предвид
изложените съображения настоящата инстанция намира за справедливо обезщетение в
размер на 10 000.00
лева, до който предявеният иск за неимуществени вреди е доказан и следва да се
уважи като основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 50 000.00
лева, искът е недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
Обезщетението
следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 14.01.2020 год., на която дата е постановена
оправдателната присъда с решение №15/14.01.2020 год. по ВНОХД №697/2019 г. по описа на Апелативен
съд – София, до окончателното изплащане на сумата.
Относно
иска за присъждане на сумата 1000.00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди:
Съгласно
трайната съдебна практика, постановена както с Тълкувателно решение № 1/2017
година по тълк. дело № 1/2017 година на ОСГК на ВКС, така и по реда на чл. 290 ГПК /Решение № 126 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 55/2009 г., ІV г. о.,
Решение № 355 от 03.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1651/2009 г., ІІІ г. о., и
Решение № 433 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 563/2009 г., ІV г. о./,
разноските, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за
осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл.
4 от ЗОДОВ и подлежат на обезщетяване по общия ред на ЗОДОВ - арг. чл.8,ал.3 от ЗОДОВ. На обезщетение
подлежат само действително претърпените вреди, т. е. действително разходените
суми.
Както
беше посочено, по делото се установи, че са налице първите две от
предпоставките за уважаване на иска чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Установи
се също, че между Х.Т.К. и адв. Д.Г. *** са сключени два договора за правна
защита и съдействие в наказателното производство, в изпълнение на които подсъдимият
е заплатил в брой на защитника си адвокатско възнаграждение както следва: за
производството пред първоинстанционния РС-Враца - сумата от 500.00 лв. и за производството
пред въззивния ОС-Враца – сумата от 500.00 лева. Така заплатените от страна на подсъдимия
суми за адвокатско възнаграждение в наказателното производство представляват
имуществена вреда. Налице е също пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между незаконното обвинение и заплатените от подсъдимия хонорари за
правна помощ, тъй като той не би потърсил адвокатска защита, ако не е бил
обвинен в извършване на престъпление. Предвид гореизложеното, безспорно са
установени и последните две материални предпоставки, обуславящи възникването на
имуществената отговорност на Прокуратурата на Република България по ЗОДОВ.
Досежно заплатените суми за защита по наказателните
дела в общ размер от 1000.00 лв., с отговора на исковата молба е релевирано
възражение за прекомерност, което е неоснователно, тъй като договореното и
изплатено възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл.13,ал.1,т.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
/редакция към датата на сключване на договорите за правна защита и съдействие/.
При изложеното съдът намира, че предявеният иск за
обезвреда на претърпените от ищеца имуществени вреди от недоказаното му
обвинение е доказан в размер на исковата сума от 1000.00 лв. и като такъв
следва да бъде уважен изцяло като основателен.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със
законната лихва, считано от 14.01.2020 год., на която дата е постановена
оправдателната присъда с решение №15/14.01.2020 год. по ВНОХД №697/2019 г. по
описа на Апелативен съд - София, до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на внесената от ищеца държавна такса, както и
на заплатеното от него адвокатско възнаграждение - съобразно уважената част от
исковете. Ищецът е представил доказателства за внесена от него държавна такса в
размер на 10.00 лева, като е представил и договор за правна защита и съдействие
с адв.Д.Г. / първоначален пълномощник/, в който изрично е записано, че е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева в брой. При това
положение и на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на
внесената от ищеца държавна такса от 10.00 лв. и разноски за адвокатска защита
съразмерно уважената част на исковете - 64.71 лева.
На основание чл.10,ал.3,изр.1-во от ЗОДОВ ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ОС-Враца сумата от 550.00 лева разноски за експертизи.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България ДА ЗАПЛАТИ на Х.Т.К. ***,с ЕГН ********** сумата от 10 000.00 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата от 1000.00 / хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от незаконно повдигнато
обвинение за престъпление по чл.290,ал.1 от НК, по което е била постановена
оправдателна присъда с решение
№15/14.01.2020 год. по ВНОХД №697/2019 г. по описа на Апелативен съд - София,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 14.01.2020 год. до окончателното
им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над 10 000.00 лева до пълния предявен размер
от 50 000.00 лена, като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България ДА ЗАПЛАТИ на Х.Т.К. ***,с ЕГН ********** деловодни разноски за настоящата
инстанция от общо 74.71 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд- Враца сумата от 550.00
лева разноски за експертизи.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: