Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София,
11.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-1 състав, в публично
заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 19280
по описа за 1992 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 709 ТЗ.
С
молба от 06.12.2017 г. Национална агенция за приходите твърди, че държавата има
частно държавно вземане към „П.“ АД, ***, с предишно наименование „П.“ ЕАД, гр.
София. Посочва, че с договор от 10.07.1995 г. сключен между Министерството на
финансите, Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество и
„П.“ ЕАД е уредено изплащането на преоформеното по реда на ЗУНК задължение на
дружеството в размер на 46 977 000 лева и 22 877 000 щ.д. С
решение от 19.12.1997 г. по т.д. №
19280/1992 г. по описа на Софийски градски съд е открито производство по
несъстоятелност на „П.“ ЕАД, гр. София. С решение от 30.06.1999 г. по същото
дело е утвърден план за оздравяване на дружеството, а производството по
несъстоятелност е прекратено. Съгласно оздравителния план, вземането на
Министерството на финансите по ЗУНК е редуцирано от 49 879 203,20
лева на 12 469 800,80 лева, като плащането на преобразуваното
задължение е разсрочено за 12 години. С решение по ф.д. № 15311/1990 на Софийски градски съд от 2000
г. е вписана промяна в наименованието и правната форма на „П.“ ЕАД, гр. София
на „П.“ АД, ***. С решение на Окръжен съд Ямбол по ф.д. № 263/2002 г., вследствие промяна на
седалището и адреса на управление, е регистрирано „П.“ АД, ***. Посочва, че
задълженията на дружеството към държавата по ЗУНК са уредени със сключеното в
изпълнение на оздравителния план споразумение от 23.11.2001 г. между министъра
на финансите и „П.“ АД. С решение на Министерски съвет № 886/17.12.2003 г. е
разрешено предоговаряне на задължението чрез удължаване на срока за изплащане
на главницата и лихвите, във връзка с което на 03.02.2004 г. е сключено
допълнително споразумение към договора и задължението е разсрочено на шест
погасителни вноски, като е предвидено плащанията да се извършват веднъж годишно
на 08.12. на съответната година за периода от 2007 г. до 2012 г. С решение 172 от 25.03.2008 г. на Министерски съвет е
изменено решението от 17.12.2003 г., като без да се променя крайният срок на
погасителния план и общият размер на задължението на „П.“ АД по ЗУНК, е решено
да се направи вътрешно компенсаторно разместване на погасителните вноски по
години, във връзка с което на 07.05.2008 г. е подписано ново допълнително
споразумение. Твърди, че за периода от 09.05.2008 г. до 20.06.2012 г. по
задължението са осъществени плащания в общ размер на 4 561 901,76
лева, с които са погасени лихви с компенсаторни записи в размер на
3 876 561 лева. Последното плащане в размер на 91 172 лева е
извършено с компенсаторни записи на 20.06.2012 г. и е отнесено за погасяване на
част от начислените към 15.12.2009 г. лихви, а последното плащане по главница в
размер на 38 200 лева е на 13.07.2011 г. и с него е погасена част от
дължимата главница с падеж 08.12.2009 г. Посочва, че за периода 2010 г. – 2015
г. между представители на длъжника и на НАП са провеждани срещи и е разменена
кореспонденция относно финансовите затруднения на дружеството, както и са
обсъдени варианти за погасяване на просрочените задължения. Твърди, че с писма,
като последното е от 21.11.2013 г., от „П.“ АД, *** е поет ангажимент за
погасяване на задълженията по ЗУНК, но не е изпълнен. Към 29.11.2017 г. дългът
на „П.“ АД, *** по ЗУНК възлиза на 19 752 651,16 лева, от които
главница в размер на 11 785 076,88 лева, редовна лихва в размер на
9 228,96 лева, наказателна лихва в размер на 6 872 750,18 лева и
лихва от предходни периода от 1 085 595,14 лева. Посочва, че частните
държавни вземания, предвидени за удовлетворяване с оздравителния план,
представляват повече от 15 на сто от преобразуваните с плана вземания на
кредитори на „П.“ АД, ***. С оглед изложеното счита, че са налице
законоустановените предпоставки по чл. 709, ал. 1 ТЗ за възобновяване на
производството по несъстоятелност по т.д. № 19280/1992 г. по описа на Софийски
градски съд, да се обяви дружеството в несъстоятелност и да се прекрати
дейността на предприятието на длъжника, както и правомощията на неговите
органи, да се лиши ответникът от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността и да се постанови започване
на осребряването му.
Ответникът
„П.“ АД, ***, в първото по делото съдебно заседание, проведено на 05.02.2018
г., чрез процесуалния си представител адв. И., оспорва молбата като
неоснователна и недопустима, тъй като паричните вземания, които са посочени в
молбата са погасени по давност на основание чл. 707 ТЗ.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С решение от 19.12.1997 г. по т.д. № 19280/1992 г. на
Софийски градски съд спрямо „П.“ ЕАД е открито производството по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност.
С решение № 8 от 30.06.1999 г. е утвърден оздравителен план на
предприятието на длъжника и е прекратено производството по несъстоятелност.
С молба от 06.12.2017 г. Националната агенция за приходите,
като правоприемник на Агенцията за държавни вземания – кредитор с приети частни
държавни вземания по Закона за уреждане на необслужваните кредити /ЗУНК/, е
поискала възобновяване на производството по несъстоятелност.
Не се спори, че съгласно оздравителния план вземането на
Министерството на финансите по ЗУНК е редуцирано от 49 879 203,20
лева на 12 469 800,80 лева, като плащането на преобразуваното
задължение е разсрочено за 12 години.
Видно е, че на 23.11.2001 г. е сключено споразумение между
Министерството на финансите и „П.“ АД, съгласно вписана промяна в
наименованието и правната форма на „П.“ ЕАД, с което е уговорен срок до 2012 г.
за плащане на главницата в размер на 12 469 800,80 лева, съгласно приложен
към споразумението погасителен план.
Установява се, че с решение № 886 от 17.12.2003 г. на
Министерски съвет е разрешено предоговаряне задължението на „П.“ АД към
държавата, произтичащо от влязъл в сила оздравителен план, в размер на
12 469 800,80 лева чрез удължаване срока за изплащане на главницата и
лихвите, като е предвидено изплащане на главницата на задължението да е в срок
до 2012 г. на равни годишни вноски, дължими на 8 декември всяка година, като
длъжникът ползва гратисен период до 08 декември 2007 г. Предвидено е, че през
гратисния период не се плаща, но се начислява лихва, като натрупаната през този
период лихва е дължима на 15 март 2008 г.
В изпълнение на взетото решение на 03.02.2004 г. между
Министерството на финансите и „П.“ АД, *** е подписано допълнително
споразумение, към което е приложен погасителен план за дължими 6 бр.
погасителни вноски, включващи и натрупана лихва, за периода от 08.12.2007 г. до
08.12.2012 г.
Видно е, че с решение № 172 от 25.03.2008 г. на Министерски
съвет е решено да се направи разместване на погасителните вноски по години, без
да се променя крайния срок на погасителния план и размера на задължението на „П.“
АД.
В изпълнение на решението на Министерски съвет между
страните на 07.05.2008 г. е подписано допълнително споразумение.
Съобразно чл. 709, ал. 1 ТЗ, ако длъжникът не изпълнява
задълженията си по плана, кредиторите, чиито вземания са преобразувани с плана
и представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията, могат
да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност, без да се
доказва нова неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че размерите на задължението на „П.“ АД по ЗУНК са повече от 15 %
от предвидените за удовлетворяване с оздравителния план вземания на кредитори
на дружеството. Общият размер на приетите от синдика вземания на кредиторите на
„П.“ ЕАД /в несъстоятелност/ към 14.08.1998 г. е 52 138 172 315 лева
/неденоминирани/ или 52 138 172,32 деноминирани лева, а 15 % от тези
вземания се равнява на 7 820 725,85 лева. Следователно молителят е
легитимирано лице да иска възобновяване на производството по несъстоятелност на
дружеството с ново наименование „П.“АД.
С оглед констатациите на вещото лице и при съобразяване
извършените плащания от длъжника на задължението му по ЗУНК, съдът приема за
доказано, че към 31.05.2018 г. размерът на дълга на „П.“ АД възлиза на
20 346 731,31 лева, като само главницата е в размер на
11 785 076,88 лева, която е повече от 15 % от предвидените за
удовлетворяване с оздравителния план вземания на кредитори на дружеството. Липсват
доказателства за извършени от длъжника плащания след 20.06.2012 г., когато е
извършено с компенсаторни записи и е отнесено за погасяване на част от
начислените към 15.12.2009 г. лихви. Представените от ответника преди
последното съдебно заседание документи не обосноват различен извод, тъй като доказателствата
са издадени фактури през 1989 г. и същите не установяват погасяване на
дължимите суми след утвърждаване на плана.
Предвид изложените съображения съдът намира за доказано по
делото от приетите писмени доказателства и заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза, че е налице неизпълнение на задълженията по
вноските на „П.“ АД по ЗУНК така, както са уговорени между страните, които
вземания са преобразувани с оздравителния план.
При формирания извод за наличие на предпоставките на чл.
709, ал. 1 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност, следва да
се разгледа възражението на длъжника, че преобразуваните вземания с
оздравителния план са погасени по давност и към датата на молбата за
възобновяване не се дължат.
Съгласно чл. 707б ТЗ, за вземанията по чл. 706, ал. 1
започва да тече нова давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите
от деня на влизане в сила на решението за утвърждаване на плана за оздравяване,
когато тези вземания подлежат на незабавно удовлетворяване, а ако с плана
изпълнението им е отсрочено или разсрочено – от настъпване на изискуемостта.
В разглеждания случай вземанията на „П.“ АД по ЗУНК са
разсрочени с плана и с последващи споразумения между страните, като са дължими
на 6 бр. погасителни вноски, всяка на 08.12., за периода от 2007 г. до 2012 г.
Както се приема и в практиката на Върховния касационен съд – например: решение
№ 132 от 11.11.2011 г. по т.д. № 648/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др., постановена
по реда на чл. 290 ГПК, всяко споразумение между кредитора и длъжника, с което
се разсрочва или отсрочва изискуемостта на вземането, има за последица
прекъсването на изтеклата дотогава погасителна давност и преместване на
началния й момент към деня, в който според споразумението вземането става
изискуемо. При преуреждане на правоотношението между страните и разсрочване на
плащането, какъвто е настоящият случай, по отношение на всяка отделна вноска от
главницата започва да тече нова давност, считано от настъпването на съответния
падеж. В конкретния случай за вноските за главницата по погасителния план е
приложима общата пет годишна давност. За да се прецени дали вземанията са
погасени по давност, следва да се съобрази дали е изтекъл пет годишния срок за
вземанията за главница и три годишния давност срок за вземанията за лихва. Последната
вноска по погасителния план е дължима на 08.12.2012 г. като молбата за
възобновяване е подадена на 06.12.2017 г., т.е. по отношение на нея не е
изтекъл предвидения в закона давностен срок. По отношение на другите вземания следва
да се разгледат доводите на Националната агенция за приходите дали е налице
прекъсване на давностния срок, поради направено признание на вземанията от
ответника. По своята
правна същност признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът
пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към своя кредитор. За да е налице
признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, то трябва да е направено в рамките
на давностния срок, да е отправено до кредитора или до негов представител и да
се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличие на
фактите, от които произхожда. Признаването на дълга може да бъде изразено и
чрез конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен
волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора.
В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, застъпена в решение №
100 от 20.06.2011 г. по т.д. № 194/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О.; решение № 131 от
23.06.2016 г. по гр.д. № 5140/2016 г. на ВКС, ІV Г.О.; решение № 49 от
04.04.2017 г. по т.д. № 50236/2016 г. на ВКС, ІV Г.О. и др., постановени по
реда на чл. 290 ГПК. При съобразяване съдържанието на приетите като
доказателства по делото писма с изх. № 1120/05.12.2011 г., № 1146/12.12.2012
г., № 1150/29.03.2013 г., № 1154/13.05.2013 г. и № 1169/21.11.2013 г., които са
от „П.“ АД, адресирани са и получени в Национална агенция за приходите, е
видно, че длъжникът е признал изцяло остатъка от дълга по ЗУНК и е потвърдено
неговото съществуване. Ето защо съдът намира, че вземанията на ответника по
ЗУНК, изискуеми на съответните вноски по погасителния план, не са погасени по
давност, тъй като при условията на чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността е прекъсвана
през 2011 г., 2012 г. и 2013 г.
Предвид всичко изложено настоящият
съдебен състав счита, че са налице предпоставките за възобновяване на
производството по несъстоятелност, предвидени в чл. 709, ал. 1 ТЗ, като причините
за неизпълнението или дали длъжникът е имал намерение да изпълни, каквито данни
се съдържат в цитираните по-горе писма, са извън очертания в нормата фактически
състав.
С оглед изхода на спора и
направеното от молителя искане за присъждане на разноски, за което същият
представя списък по чл. 80 ГПК, в полза на Националната агенция за приходите
следва да се присъдят разноски в размер на 900 лева, от които 450 лева за
депозит за вещо лице и 450 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И
:
ВЪЗОБНОВЯВА
на основание чл. 709, ал. 1 ТЗ
производството по несъстоятелност спрямо „П.“
АД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, открито с решение от 19.12.1997 г. и
прекратено с решение от 30.06.1999 г. по т.д. № 19280/1992 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав.
ОБЯВЯВА на основание чл. 710 ТЗ вр. с
чл. 709, ал. 1 ТЗ „П.“ АД, с ЕИК: ******,
с адрес: ***, в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на
предприятието на длъжника „П.“ АД, с
ЕИК: ******, с адрес: ***.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху
имуществото на длъжника „П.“ АД, с
ЕИК: ******, с адрес: ***.
ПРЕКРАТЯВА правомощията на органите на
длъжника „П.“ АД, с ЕИК: ******, с
адрес: ***.
ЛИШАВА длъжника „П.“ АД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, от правото да управлява и да
се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
ПОСТАНОВЯВА започване на осребряване на
имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на
осребреното имущество.
ОСЪДЖА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П.“ АД, с ЕИК: ******, с адрес: ***,
да заплати на Националната агенция за
приходите, с адрес: гр. София, бул. „******, сумата 900 лева /деветстотин лева/, представляваща направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския
регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на
основание чл. 622 ТЗ.
ПРЕПИС от решението да се впише в
книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.
СЪДИЯ: