Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр. Пазарджик, 02.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 2398/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.72 ал.4 от ЗМВР.
Образувано по жалба от С.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед
за задържане на лице рег. №1818зз-442 от 15.11.2019 г. издадена от мл.
инспектор от мл. инспектор И.Д.Т. ***.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като
постановена без законово основание. Прави се искане за отмяната й.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не се
явява и пълномощникът му, също редовно призован. По делото не е депозирано
писмено становище по същество.
Ответникът- полицейският орган издал заповедта, редовно призован се явява.
Оспорва жалбата и излага становище за законосъобразност на издадената заповед,
като моли съда да я потвърди и отхвърли жалбата като неоснователна.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания
и становището на ответника, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване на закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед за задържане на лице рег. №1818зз-442 от 15.11.2019 г. издадена
от мл. инспектор И.Д.Т. ***, С.П. е бил задържан за срок до 24 часа, на
основание чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР, а именно за това, че на 15.11.2019 г., в гр.
Пазарджик, на ул. „***“, в сградата на болница „Е.“ във връзка с отработване на
сигнал на тел. 112 за възникнал скандал между него и управителя на болницата К.Н.,
му е било разпоредено да не съдейства за отработване на сигнала и да не се
саморазправя с Н., на същият отказал да изпълни разпореждането, като продължил
скандала с К.Н. и отказал да напусне сградата. Бил предупреден устно да преустанови
действията си и да напусне сградата, в противен случай ще бъде задържан, но П. продължил
противоправните си деяния и с това си поведение съзнателно попречил на
полицейския орган да изпълни задълженията си по служба и да отработи сигнала.
Заповедта,била връчена на жалбоподателя срещу подпис, видно от разписката
към нея. В същата не е отбелязана датата на връчването, но с оглед на това, че
заповедта е издадена на 15.11.2019 г. и с оглед на отбелязаното в нея, че
лицето е освободено в 16,45 часа на 15.11.2019 г., то следва да се приеме, че
заповедта е връчена именно на 15.11.2019 г.
При задържането С.П. е попълнил и подписал декларация, в която е посочил,
че желае адвокатска защита по личен избор и за негова сметка, не желае служебна
защита, няма здравословен проблем, не желае преглед от лекар, не желае да се
уведоми член на семейството му за задържането, не желае да получава колети и
храна, като не е посочил дали се нуждае от специална хранителна диета. Посочил
е още, че е бил запознат с правата по чл.72 чл.73 и чл.74 от ЗМВР.
На С.П. бил извършен обиск, за който бил съставен Протокол за обиск от 15.11.2019
г., от който получил екземпляр.
Жалбоподателят е бил задържан в 14,40 часа на 15.11.2019 г. и освободен в
16.45 часа на същата дата, видно от отразеното в заповедта за задържане.
От представените по делото документи по административнонаказателната
преписка по повод издаване на заповедта и от събраните в съдебно заседание
гласни доказателства- показанията на свидетелите Д.С. и Р.Б. се установява, че
срещу МБАЛ Е. има образувано изп. дело при ЧСИ Д.С. *** действие ПзОС. До
извършване на проданта, недвижимият имот- сградата на болницата, останала във владение
на длъжника- МБАЛ- Е. с управител К.Н.. До 31.10.2019 г. сградата се охранявала
от охранителна фирма, съгласно сключен между болницата и фирмата договор. На
01.11.2019 г. управителят на охранителната фирма уведомил ЧСИ С., че поради
неуредени финансови отношения с дружеството-длъжник свалял охраната от имота.
Поради тази причина ЧСИ веднага уведомил пълномощника на дружеството-длъжник и
указал, че следва да посочат нов пазач. Още на 31.10.2019 г. пълномощникът на
дружеството-длъжник уведомил ЧСИ писмено, че недвижимият имот ще се охранява от
дружеството чрез лицето С.Г.П.. Поради тази причина с протокол от 01.11.2019 г.
за пазач на сградата на болница Е. бил назначен жалбоподателя С.П., като след
оглед на имота същият бил предаден за пазене на лицето. Независимо, че П. бил
пазач на въпросния имот, то достъпа до сградата на управителя на
дружеството-длъжник не бил ограничен, доколкото самият длъжник бил назначен от
ЧСИ за пазач на имота чрез ФЛ С.П.. Поради възникнали спорове между управителя
на дружеството-длъжник К.Н. и пазача С.П., при ЧСИ била подадена молба от
дружеството за смяна на пазача, като за такъв били посочени лицата И. Д.и К.Н.,
т.е. дружеството-длъжник чрез посочените две физически лица. Поради тази
причина на 15.11.2019 г. ЧСИ Д.С. и ПЧСИ Р.Б. отишли на място в сградата на
длъжника за да извършат смяната на пазача. Там заварили жалбоподателя,
управителя Н. и И. Д., както и други лица- служители в дружеството. На мястото имало
и полицейски автопатрул в състав мл. инсп. И.Т. и мл. инсп. С.Г.- и двамата
полицейски служители в група ООР при РУ- Пазарджик. Те били изпратени от ОДЧ по
подаден сигнал на тел. 112 за възникнал скандал. Скандалът възникнал между жалбоподателя
П. и управителя на дружеството- К. Н.. Когато пристигнали на мястото, ЧСИ С.
обяснила, че ще бъде извършена смяна на пазача на недвижимия имот, като ПЧСИ Б.
започнала да изготвя съответния протокол за смяната на пазача. Тя обяснила на П.,
че следва да напусне сградата, тъй като вече не е пазач на имота, още повече,
че собственикът искал да монтира и СОТ в имота. П. предал ключовете за сградата
на ПЧСИ Б., но отказал да я напусне. Тогава се намесил К.Н., който започнал да
му обяснява, че трябва да напусне сградата. П. обаче категорично отказал да
стори това и започнал да се разправя с Н.. Тогава мл. инсп. Т. обяснил на
жалбоподателя, че нямал основание да остане в сградата и трябва да я напусне
доброволно, като му разпоредил да не се разправя с Н., да преустанови скандала
и да напусне сградата. Жалбоподателят обаче отишъл в една от стаите в сградата
и категорично отказал да я напусне, както и да преустанови конфронтацията си с Н..
Повторно му било разпоредено от мл. инсп. Т. да преустанови скандала и да
напусне сградата, но П. отказал. С това си поведение същият пречел на работата
на ЧСИ, но и на работата (служебните задължения) на полицейските служители по
охрана на обществения ред и това наложило да бъде задържан от полицейските
органи.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
По повод на горното била издадена атакуваната заповед за задържане на лице.
Същата е връчена лично на задържания на 15.11.2019 г. Жалбата против заповедта
е депозирана лично от задържаното лице на 21.11.2019 г. в Административен съд
Пазарджик, от където с определение от 13.12.2019 г. е изпратена по
компетентност в РС- Пазарджик. С оглед на посоченото съдът намира, че жалбата е
подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, произтича от процесуално
легитимиран субект, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване
по съдебен ред, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. По
същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това следните:
При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание
чл.168 от АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата законосъобразност,
като съобрази критериите по чл.146 от АПК, в какъвто смисъл е и Решение № 6213/23.04.2019
г. по адм. д. № 13768/2017 на ВАС.
При налагане на принудителна
административна мярка, каквато представлява задържането на лице до 24 часа, длъжностните
лица не действат в лично качество, а като представители на юридическото лице,
към чиято структура административно, функционално и йерархически принадлежат. Издателят
на процесната заповед И.Т. е мл. инспектор в група ООР в РУ- Пазарджик при
ОДМВР- Пазарджик, т.е. същият заема длъжнос8т в структурно звено към ОДМВР-
Пазарджик. В този смисъл той има качеството на полицейски орган по смисъла на
чл.57 ал.1 от ЗМВР. При това положение обжалваната заповед за задържане е
издадена от компетентен орган, с пряко произтичащи от закона
пълномощия, осъществени в съответния териториален обхват (съгласно (чл.72 от ЗМВР).
На следващо място съдът намира, че
атакуваният акт е законосъобразен, тъй като е мотивиран и издаден при посочване
на фактическите и правни основания, обосноваващи предпоставките за задържане.
Оспорената заповед е издадена на основание чл.72 ал.1
т.2 от ЗМВР, според който е предоставена възможност на полицейския орган да
задържи лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски
орган да изпълни задължението си по служба. Анализът на разпоредбата сочи, че
при упражняване на тези правомощия полицейският орган разполага с оперативна
самостоятелност. В този смисъл, по силата на самата законова разпоредба е
предоставена възможност на административния орган, при наличие на някоя от
изброените хипотези в чл.72 от ЗМВР по своя преценка да задържи лице. В случая
е била приложена хипотезата по ал.1 т. 2.
По-нататък при издаването на оспорената
заповед са спазени изискванията на чл.59 от АПК за форма на административния
акт. Заповедта съдържа и предвидените в чл.74 от ЗМВР задължителни реквизити-
име, длъжност и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за
задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.72 от ЗМВР, както и
правото му да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска
защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане и е
посочено, че заповедта може да се обжалва пред съда. В заповедта е посочено и
правното основание за постановяването ѝ, както и фактическите
обстоятелства, предоставили издаването й.
Посоченото в заповедта правно основание
за задържане и описаните факти, в достатъчна степен са позволили на
жалбоподателя да разбере защо се задържа.
Според съда оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл.72 от ЗМВР
регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални
помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице
обстоятелствата, посочени в чл.72 ал.1 т.1-7 от ЗМВР. От посоченото в самата заповед
и с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се
установява, че на посочената дата и час жалбоподателят на публично място е
извършил действия нарушаващи обществения ред. Въпреки многократните устни
предупреждения и разпореждания на полицейския орган да преустанови
противоправното си поведение, същият е продължил да се разправя с управителя Н.
и е отказал да напусне сградата на болницата, с което е попречил на
полицейските служители да изпълнят задълженията си по охрана на обществения ред
и да отработят сигнала, за който са били изпратени. При наличие на така
посочените данни, каквито са били налице безспорно, полицейският орган може да
упражни правомощието си по чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР, което и той е сторил. Съобразявайки
посочената правна норма и с оглед на установеното от фактическа страна, съдът
намира, че безспорно са били налице основания за задържане на жалбоподателя,
като правилно е било приложено посоченото правно основание, което обезпечава и
законосъобразността на оспорения акт.
На последно място съдът намира, че
обжалваната заповед съответства на целите на закона. Според принципа на
законността, нормативен израз на който е нормата на чл.4 ал.2 от АПК,
административни актове се издават за целите, на основанията и по реда,
установени от закона. А според принципа на съразмерността (чл.6 ал.2 от АПК),
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. В случая, оспорената заповед за задържане на лице до 24 ч. се явява приложена по отношение на жалбоподателя при
спазване на принципа за съразмерност, тъй като същият е задържан от полицейски
органи на 15.11.2019 г. в 14,40 часа, отведен в сградата на РУ- Пазарджик и
освободен на същата дата в 16.,45 часа, като с неговото задържане е
преустановена саморазправата с управителя на дружеството-длъжник К.Н., сградата
е освободена от отстранения пазач и е назначен новият пазач от ЧСИ, което
всъщност е позволило да бъде охранен общественият ред и полицейските служители
да отработят сигнала, за който са били изпратени на място, както и в частност
да осигурят възможност на ЧСИ да изпълни своите задължения. Съобразно конкретните факти, обусловили задържането, същото
не се явява самоцел, а съобразно с целта на ограничението и се явява
пропорционално на засягането правото на свобода и сигурност в съответствие с
чл.6 ал.1 от АПК.
При така установеното, съдът намира, че
процесната Заповед за задържане на лице е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както
и в съответствие с целта на закона и принципа за съразмерност, поради което
оспорването ѝ следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото, отхвърляне на
жалбата против заповедта за задържане, а не нейното уважаване, искането на жалбоподателя,
инкорпорирано в жалбата, за присъждане на разноски за заплатена ДТ, банкова
такса и адвокатски хонорар, на основание чл.143 от АПК, следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл.172 ал.2 от АПК, РС-
Пазарджик, в настоящия си състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед за задържане
на лице рег. №1818зз-442 от 15.11.2019 г. издадена от мл. инспектор И.Д.Т. ***.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Административен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: