Р Е Ш
Е Н И Е
№ 135
29.05.2020г. гр.Н.В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесети май
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.Б.-Г.
при секретаря: А.Г.
като разгледа докладваното от съдия Б.-Г.
административно наказателно дело № 201 по описа за 2020 година и
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод
постъпила жалба от „О.Б.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя А.Г.А. против
Наказателно постановление № 44366 от 10.12.2019г. на Директора на
КЗП-РД-гр.Бургас, с което на основание чл.214 от Закона за туризма /ЗТ/, на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева,
за административно нарушение по чл.132, ал.1 от ЗТ. Моли се съдът да отмени
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При
условията на евентуалност, моли за отмяна на наказателното постановление на
основание поради маловажност на случая.
За дружеството-жалбоподател в
съдебно заседание се явява управителят лично и с процесуалния си представител,
и поддържа жалбата. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.
Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
Процесуалният представител на
КЗП-РД-гр.Бургас в съдебно заседание оспорва жалбата и пледира за потвърждаване
на наказателното постановление, като законосъобразно. Представя писмени и
ангажира гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред
надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по
закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена
проверка на 01.06.2019г., в заведение за хранене и развлечение „Г.“, находящо
се в КК С.б., алея К., стопанисвано от „О.Б.“
ЕООД с ЕИК ****, инспекторите в
КЗП-РД-Бургас установили, че обекта разполага с около 120 седящи места. Чрез
меню на български език се предлагат за консумация напитки, всички с обявени
грамажи и цени на български език. Към момента на проверката не било представено
удостоверение за категоризация или временно такова за открита процедура за
категоризация. На жалбоподателят било наредено чрез съставения при проверката
констативен протокол № 2661403 от 01.06.2019г. да се яви на 14.06.2019г. в
офиса на КЗП-РД-Бургас и да представи горепосочените документи. Поради
неявяване на представител на дружеството-жалбоподател, на същия била изпратена
официална покана за явяване пред контролните органи на 24.06.2019г. за
представяне на изисканите с констативния протокол документи с цел приключване
на проверката /л.20/, получена на 20.06.2019г. /л.27/, но изпълнение отново не
последвало. Направено било запитване до Община Н.дали за проверяваният обект
има издадено удостоверение за категоризация /л.21/, в отговор на което КЗП били
уведомени, че за процесното заведение е издадено удостоверение за категоризация
№ 11807 от 26.06.2018г. за обект с наименование „Г.“, тип „кафе-бар“, с
категория „една звезда“, със срок на валидност 5 години, като била налице нова
заявка № 7 от 10.06.2019г. за техническа изработка на ново удостоверение. Към
писмото била приложена Заповед № 886/05.06.2019г. на Зам.Кмета на Община Н.за
вписване на промяна в обстоятелствата по удостоверение № 11807 от 26.06.2018г.,
валидно до 26.06.2023г. за обект кафе-бар „Г.“, с търговец – „О.Б.“ ЕООД. С
оглед на това, инспекторите в КЗП
приели, че за процесният обект има издадено удостоверение за
категоризация, но същото не било поставено на видно място в обекта. За извършената проверка и
направените констатации бил съставен КП № К-2661403 от 01.06.2019г., въз основа
на който на жалбоподателя бил съставен акт, а впоследствие било издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което същият
бил санкциониран на основание чл.214, ал.1 от ЗТ за извършено нарушение по чл.132, ал.1 от ЗТ.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал управителят на дружеството-жалбоподател,
който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство
по делото. В жалбата си същият излага възражения за допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила при съставянето на акта
за установяване на нарушението, а именно – съставянето му в отсъствие на
жалбоподателя, както и за неприлагането на чл.28 от ЗАНН, поради маловажност на
случая.
Съдът в контекста на правомощията
си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно акта за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
намери за установено следното:
Законът изисква изложените в акта и
наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган.
Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето
на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване
на атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни органи
и в рамките на тяхната компетентност. Описаната
в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и не се оспорва от жалбоподателя. Видно от
показанията на актосъставителя Д.К., при установяване липсата на удостоверение
за категоризация или временно такова, контролните органи дали възможност на
управителя на дружеството-жалбоподател да го потърси, но същият не успял да го
открие и представи. Със съставеният при проверката констативен протокол отново
била дадена възможност на жалбоподателя да представи в определен от контролните
органи срок удостоверение за категоризация на обекта или временно такова, но изпълнение
не последвало. Впоследствие след проведена кореспонденция с Община Н.било
установено, че процесният обект е категоризиран, но към момента на проверката
не било поставено удостоверение за това на видно място в обекта. Независимо от
горното, жалбоподателят бил поканен официално да представи горепосочените
документи в указан от контролните органи в срок за приключване на проверката,
но отново изпълнение не последвало, поради което на същият бил съставен АУАН в
негово отсъствие, което било удостоверено с подпис на свидетеля Зарко Асенов
Карчев.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото писмени доказателства, намира, че
дружеството-жалбоподател е било незаконосъобразно санкционирано. Съображенията
за това са следните:
Безспорно
установено по делото е, че при извършената на 01.06.2020г. проверка в
процесният обект, управителят на дружеството-жалбоподател стопанисващо обекта
не е могъл да представи на инспекторите на КЗП-РД-Бургас удостоверение за
категоризация за обекта или временно такова. В същото време, жалбоподателят е
бил санкциониран за това, че не е поставил на видно място издаденото за обекта
удостоверение за категоризация, което съставлява нарушение на чл.114, т.3
предложение първо от ЗТ, а не такова по чл.132, ал.1 от ЗТ. Последната
разпоредба е диспозитивна и указва, че на самостоятелни заведения за хранене и
развлечения се издава категорийна символика в зависимост от техния вид и
категория, включваща удостоверение и табела, които се поставят на видно място в
обекта. Същата обаче не въвежда задължения за търговците, каквито предвижда разпоредбата
на чл.114, т.3 от ЗТ. Нещо повече, за нарушение на чл.114, т.3 от ТЗ се налага
санкция на основание чл.209 от ЗТ, която разпоредба предвижда по-нисък размер
на наказанието за разлика от тази по чл.214, ал.1 от ЗТ. Гореизложеното е
достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
Съдът не
кредитира показанията на водения от жалбоподателя свидетел Иван Йовчев, като
неотносими по делото. Неоснователни са и изложените в жалбата възражения за
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното от
контролните органи нарушение не покрива белезите на маловажен случай.
Неоснователни са и изложените от жалбоподателя възражения, че не бил поканен за
съставянето на АУАН. Напротив, същият е бил поканен за представяне на
изисканите от него документи с цел
приключване на проверката, която завършва със съставянето на АУАН, а
впоследствие и издаване на НП, но същият не се е явил.
Независимо
от това обаче съдът констатира наличието на съществени нарушения при
съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, които са самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Съгласно
разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на
нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и
подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от
получаването и се връща незабавно. В случаят в НП се сочи, че АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН без да е спазена
процедурата по чл.43, ал.4 от ЗАНН. В същото време обаче, видно от съставения
на жалбоподателя АУАН, същият е съставен при отказ на нарушителя да го подпише
съгласно чл.43, ал.2 от ЗАНН, като акта е съставен на 02.07.2019г., а
свидетелят на отказа се е подписал на 28.08.2019г., полагайки подписи в графа
„нарушител“. Гореизложеното несъответствие съставлява съществено нарушение на
административно-производствените правила, тъй като нарушава правото на защита
на жалбоподателя препятствайки възможността му да разбере при какви условия е
съставен АУАН – при отсъствие на нарушителя или в негово присъствие, но при
отказ да го подпише. В случай, че е бил съставен в отсъствие на нарушителя,
както е посочено в наказателното постановление, съдът счита, че не е била
спазена процедурата по чл.43, ал.4 от ЗАНН, с което е било нарушено правото на
жалбоподателя да получи акта и да подаде възражения в предвидения в чл.44, ал.1
от ЗАНН срок.
С оглед гореизложеното, настоящата
инстанция намира жалбата за основателна, поради което същата следва да бъде
уважена, а атакуваното наказателното постановление – отменено, като незаконосъобразно
и постановено при съществени нарушения на административно-производствените
правила.
Предвид изхода по делото и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът счита, че в тежест на наказващият орган
следва да се възложат направените от жалбоподателя по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 350 /триста/ лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 44366 от 10.12.2019г. на
Директора на КЗП-РД-гр.Бургас, с което на основание чл.214 от Закона за туризма
/ЗТ/, на „О.Б.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя А.Г.А., е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/
лева, за административно нарушение по чл.132, ал.1 от ЗТ.
ОСЪЖДА
Комисията за защита на потребителите да
заплати „О.Б.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя А.Г.А., сумата в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща заплатени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :