Номер 71513.11.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – РусеVI Наказателен състав
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
Секретар:Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20204520201512 по описа за 2020 година
Постъпила е жалба от З. И. М. от гр. ***, ЕГН ********** против наказателно
постановление № 20-1085-002518/13.08.2020 г. на началник група в Сектор ПП Русе, с
което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени
наказателното постановление като неправилно и необосновано.
За Районна прокуратура - Русе редовно призовани,не се явява представител и не вземат
становище.
Представител на административно-наказващия орган не се явява.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност категории „А, В, М, С, ТКТ и
АМ”.Води се на отчет в СДВР и има множество наложени наказания за нарушения на ЗДвП.
Жалбоподателят управлява л.а. “Нисан Алмера” с рег. № ***, който закупува с договор
за покупко продажба на 05.06.2020 г., като до преди тази дата е управлявал автомобила като
пълномощник.
На 02.03.2020 г. около 10,40 ч. горепосоченият автомобил се движи по бул. „България“
в гр. Русе, посока ГКПП Дунав мост. На същия път, в района на бензиностанция „Еко“ е
позиционирана дигитална стационарна радарна установка. Точно в 10,46ч. автомобилът с
рег.№ *** преминава покрай радарната установка и е заснет.
1
Впоследствие се установява, че автомобилът, собственост на жалбоподателя е със
служебно прекратена регистрация и срещу М. е съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП вр. чл.11 от Наредба І-45/2000 г. Актът
му е връчен лично и жалбоподателят не е възразил.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е образувана
прокурорска преписка, която е изпратена на Сектор ПП Русе с оглед преценка за
реализиране на съответната административнонаказателна отговорност. По-късно с
обжалваното наказателно постановление № 20-1085-002518 от 13.08.2020 г. началник
Сектор ПП към ОД МВР Русе на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП налага на
жалбоподателя минимално предвидените административни наказания ГЛОБА в размер на
ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Изложеното се установява от приложените в преписката постановление на Районна
прокуратура - Русе, справка за минали наказания, договор за покупко – продажба.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,а разгледана по същество е основателна.
На първо място обжалваното наказателно постановление се явява необосновано,тъй
като изводите на наказващия орган не са изградени въз основа на безспорни доказателства
относно авторството на извършеното нарушение.Като не е изпълнил задълженията си за
разследване,при които да се установи по безспорен и категоричен начин авторството на
нарушението,наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила.Това нарушение е довело до необоснованост на издаденото наказателно
постановление. Видно от представеното писмено доказателство – договор за покупко –
продажба, на датата, на която е направена снимката от дигиталната стационарна радарна
установка автомобилът не е бил собственост на жалбоподателя.
Освен горното липсват доказателства за субективната страна на нарушението, за което
М. е санкциониран, независимо чие е авторството на деянието. От субективна страна за да е
съставомерно деянието по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК законодателят е предвидил форма на
вина – пряк умисъл и в конкретния случай липсват каквито и да било доказателства за това
М. да е съзнавал общественоопасния характер на деянието и да е искал настъпване на
общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на вината са
събрани единствено доказателства,че жалбоподателят съзнава,че има срок през който трябва
да извърши пререгистрация на закупения с договор автомобил и,че ако го пропусне може да
бъде глобен по административен ред,но не и обстоятелството,че след негово бездействие в
тази насока автоматично настъпва дерегистрация и автомобилът се счита за нерегистриран.
Напротив – събрани са доказателства които дават основание да се приемат за установени
фактите,че дерегистрацията се извършва автоматично от компютърна информационна
система и настъпването на този факт не е известен дори на служителите на МВР,които
могат да го установят едва след справка, но по никакъв начин не може да стане известен на
2
дееца преди да предприеме неправомерното управление. Събраните доказателства относно
интелектуалния момент на вината сочат,че М. не е съзнавал на общественоопасния характер
на деянието и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от него.
Липсата на интелектуалния момент изключва и наличието на волевия,а именно деецът да
иска и цели настъпването на общественоопасните последици от действието си. Нито М.,
нито неговия баща са съзнавали че управляват нерегистриран автомобил,тъй като
автомобилът е бил с валидни регистрационни табели и документи за собственост и с
поведението си водачът не е искал да наруши правилата за движение по обществените
пътища ,а именно движение само на регистрирани превозни средства. По тези съображения
съдът намира,че не са осъществени субективните признаци на престъплението и М. следва
да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по обвинението по чл.345 ал.2 вр.
ал.1 от НК.
При служебното прекратяване на регистрацията,наказващият орган не е изпълнил
задължението си по чл.143 ал.10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията.Не е изпълнил и задължението си по ал.11 да изиска и
получи регистрационните табели.Липсата на уведомяване и наличието на поставени
регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.Липсата на
субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави деянието
несъставомерно.Като е приел обратното наказващият орган е постановил незаконосъобразен
акт и като такова обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.
Изследвайки горните обстоятелства съдът намира,че обжалваното наказателно
постановление се явява необосновано и като такова следва да се отмени изцяло, а на
жалбоподателя да се присъдят направените разноски за адвокат в размер на 300лв. в какъвто
размер следва да се редуцират разноските за да съответстват на минимално предвидените по
чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 20-1085-002518/13.08.2020 г. на
началник група в Сектор ПП Русе, с което на З. И. М. от гр. *** ЕГН ********** на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Сектор ПП към ОД МВР Русе да заплати на З. И. М. от гр. *** ЕГН
3
********** сумата от 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14 – дневен срок от
уведомяването.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4