№ 11477
гр. С...., 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110154077 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т. С.” ЕАД обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо
ответника В. Л. ПП.-К, че дължи на ищеца следните суми: 48,60 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 23.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 9,75 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 03.05.2023 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 28050/2023 г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът „Т. С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия в топлоснаден имот, находящ се гр. С...., общ И..., ул.
„ФЖК“ 10, ет ап, абонатен номер № ..., като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията. Претендира присъждане на разноски в исковото
и заповедното производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата подава отговор, в който оспорва
исковете по основание и размер. Счита, че искът за главница за дялово
1
разпределение е недопустим, тъй като ищецът предявява чужди права, на
лицето, което извършва дяловото разпределение. Твърди, че представеният
договор ../29.10.2011 г. с „Т.с“ ЕООД и ЕС не е подписан от нея и че е
сключен от лице без представителна власт. Оспорва неговото съдържание.
Твърди, че е сключен за срок от 5 години и че е невалиден за процесния
период. Сумата по него се дължи от ЕС на трето лице помагач, а не на ищеца.
Твърди, че липсва основание за претендираното вземане за дялово
разпределение и претендираната върху него лихва и лихвата върху
главницата за топлинна енергия. Оспорва сключения между ищеца и Т.сис
договор като твърди, че в него не фигурира подпис на ответницата. Не
оспорва количеството доставена топлинна енергия и моли да не се назначват
поисканите от ищеца експертизи. Претендира вземането да е погасено по
давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане
на разноски.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Т.сИС“ ЕООД,
коетоизразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно
разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа страна
следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 28050/2023 г. по описа на СРС, 36
състав, се установява, че на 07.06.2023 г. е издадена заповед, в която е
разпоредено ответницата В. Л. П.-К да заплати на ищеца следните суми: 48,60
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 23.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 9,75 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 03.05.2023 г.
Заповедта е връчена на длъжника и срока по чл. 4141 ГПК е депозирано
възражение, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл.415,
т.1 ГПК, ищецът е предявил настоящия иск.
С доклада по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване са
обявени следните факти и обстоятелства, включени във фактическия състав
на спорното право: че до процесния имот е реално доставена топлинна
енергия в количества и стойности посочени в депозираната искова молба, за
която се дължи възнаграждение в претедираните от ищеца размери.
Установява се от приобщения като писмено доказателство и неоспорен
от ответника Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) (л. 15-
17), че Л.КП е придобил правото на собственост върху процесния имот.
Съгласно удостоверението за наследници на Л.КП същият е починал на
26.02.2011г. и е оставил като свой единствен наследник по закон дъщеря си В.
Л. П-К. С оглед на така настъпилите наследствени правоприемства правото на
собственост върху процесния имот е преминало върху ответницата В. Л. П-К.
С оглед на това, доколкото по делото няма данни, а и твърдения за настъпили
преди или по време на исковия период обстоятелства, довели до отчуждаване
на имота от имуществения й комплекс, и съобразно дефинитивната
разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да се приеме, че през процесния период
В. К е била единствен собственик на имота и като такъв- потребител на
доставяната до него топлинна енергия, поради което е и материално
2
легитимирана да отговаря за заплащане на цената й.
От представения Договор от 29.10.2001 г., така и от Протокола от
проведено ОС на собствениците на адрес; ул.“ЖК 10“, се установява, че е
проведено ОС на собствениците за извършване на монтаж на индивидуални
топлинни разпределители и е сключен на договор за услугата „дялово
разпределение“ с третото лице – помагач.
Представени са в указания от съда срок от ТЛП „Т.сис” ЕООД
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в
процесния имот за процесния период, включително изравнителните сметки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422
ГПК, с правно основание вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с които се
иска да бъде признато за установено, че ответника дължи суми за ползвана
топлинна енергия, за които суми има издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 28050/2023 г., по описа на СРС, 36 гр. състав.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи, че за процесния период е съществувало облигационно отношение с
ответниците, и че през процесния период в сградата, в която се намира
топлоснабдения имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане
на възнаграждение в претендирания размер. По иска по чл. 86,ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
С доклада по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване са
обявени следните факти и обстоятелства, включени във фактическия състав
на спорното право: че до процесния имот е реално доставена топлинна
енергия в количества и стойности посочени в депозираната искова молба, за
която се дължи възнаграждение в претедираните от ищеца размери. С оглед
това спорно между страните е дали ответника е потребител на топлинна
енергия като носител на вещно право по отношение на топлоснабдения имот,
или пък са негов ползвател, основанието на което е начислена дължимата
сума за услуга дялово разпределение и релевираното в условие на
евентуалност възражение за погасяване на вземанията по давност.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
3
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
От предствения по делото Нотариален акт за собственост на апартамент
(жилище) (л. 15-17), се установи, че Л.КП е придобил правото на собственост
върху процесния имот. Съгласно удостоверението за наследници на Л.КП
същият е починал на 26.02.2011г. и е оставил като свой единствен наследник
по закон дъщеря си В. Л. П-К. С оглед на така настъпилите наследствени
правоприемства правото на собственост върху процесния имот е преминало
върху ответницата В. Л. П-К.
Поради изложеното съдът приема, че за процесния исков период
ответницата е собственик на топлоснабдения имот, поради което отговаря за
задълженията към топлопреносното предприятие. В случая не се твърди, нито
се сочат доказателства да има друг ползвател на договорно основание, който е
сключил с топлопреносното предприятие договор за продажба. Поради
изложеното може да се направи извод, че ответницата е потребител на
топлинна енергия в процесния имот, респ. между нея и ищцовото дружество е
налице облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е
уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени
от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния
период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото
дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са
представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват
ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150,
ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага
извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Т. С.”
ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия,
а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството
му им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи
при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Установено е от приетите по делото писмени доказателства, че
сградата, в която се намира жилището, собственост на ответницата, е била
присъединена към топлопреносната мрежа и е с непрекъснато топлоподаване
към процесния период. Неоснователни са възраженията на ответника в тази
връзка, че решенията на общото събрание на етажната собственост не го
обвързват. Видно е от съдържанието на документа, че взетите решения касаят
извършване на отчети и разпределение на топлинната енергия по системата за
4
дялово разпределение. Избран е пълномощник, който да представлява
етажната собственост при сключването на договора, като решението е взето с
необходимото мнозинство. Следователно по надлежен ред е взето решение
от събранието от етажните собственици да бъде сключен договор за услугата
топлинно счетоводство с „Т.сис“ ЕООД, като в изпълнение на взетото
решение е сключен и представеният по делото договор 29.10.2001 г. Кога
същият е сключен и дали е сключен за определен период от време е
ирелевантно, доколкото в производството е установено, че страните по същия
са изпълнявали задълженията си по договора през процесния период, като
потребителите. Предвид липсата на законово изискване за квалифицирана
писмена форма на договора, то същият не е нищожен на това основание. Ето
защо съдът приема, че с конклудентни действия страните са потвърдили
обвързаността си от сключения договор за топлинно счетоводство по смисъла
на чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
В аспекта на гореизложеното следва да се приеме, че между етажната
собственост и топлинния счетоводител през процесния период са били налице
договорни правоотношения, в изпълнение на задължения по които е
извършван отчет на общия топломер в абонатната станция и на
индивидуалните уреди в апартаментите на отделните етажни собственици.
След края на всеки от отоплителните сезони, включени в процесния период
са изготвяни изравнителни сметки, представени като доказателства по делото.
Тези документи съдът приема за годни да установят размера на потребеното
количество топлинна енергия, доставена на етажната собственост и на
отделните собственици.
В допълнение настоящия съдебен състав на съда намира за необходимо
да подчертае, че с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се
възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост.
Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при
постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може
да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).
Видно от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят
регламентира доставката на топлинна енергия в сгради в режим на етажна
собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.
Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката
законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата "доставка на централно отопление".
С Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-
735/2017 г. е даден отговор на поставените с отправените преюдициални
запитвания въпроси, като е прието, че чл.27 от Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно
правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и
Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива
5
2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на
Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския
парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент. Според СЕС допустима е
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна
собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на
отопляемия обем на неговия апартамент.
Установи се от представените по делото доказателства, че сградата, в
която се намира жилището на ответника, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Въз основа на взето на общо събрание на етажните
собственици решение е бил сключен договор за услугата топлинно
счетоводство и индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение разходите за отопление и топла вода, вкл.
издаването на обща и индивидуални сметки с „Т.сис“ ЕООД. Както се посочи
и по-горе, за разрешаването на спора е без значение дали писмен договор е
бил сключен, както и дали същият е с изтекъл към процесния период срок.
Задълженията на страните, включени в предмета на такъв договор, са били
изпълнявани през процесния период, с оглед което и съдът приема, че такова
договорно правоотношение между „ТС“ ЕООД и етажната собственост е било
налице, независимо от противопоставянето от страна на ответницата,
доколкото услугата нормативно е уредена като предоставяща се на етажната
собственост.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение,
като начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. В отношенията между страните са приложими общите
условия, приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от
същите условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата
„дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „Т. С.“ ЕАД, от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите
за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода и по делото са представени
доказателствата / изравнителни сметки и т.н./, съгласно които услугата е
извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима. Следва да
се даде отговор на въпроса за размера, за който този иск е основателен, като
6
това обстоятелство е отделено за безспорно по делото, с оглед което искът е
основателен в пълен размер.
Неоснователни се явяват заявените от страна на ответника в
производството възражения за нищожност на договора, сключен между
дружеството, осъществяващо услугата дялово разпределение, и етажната
собственост. С оглед възприетото с тълкувателно решение № 2/2017 г. на
ОСГК, ВКС, че както доставката на топлинна енергия, така и разпределянето
на същата по системата за дялово разпределение в сграда в режим на
етажната собственост, следва да се разглежда като услуга, предоставяна на
етажната собственост, то и всички етажни собственици са обвързани от
взетите от общото събрание решения. Ето защо и не могат да бъдат
споделени доводите на въззивника ответник, че не се намира в облигационни
правоотношения не само с ищеца, а с „Т.сис“ ЕООД.
В този ред на мисли, съдебният състав приема, че по делото е проведено
пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по доставяне на топлинна
енергия, така и по отношение на размера на претендираната от сума в размер
на 48,60 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление по чл. 410 от
ГПК на 06.11.2018 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
23.05.2023 г., са погасени по давност. Такива вземания не са предмет на
разглеждане в настоящото производство, поради което възражението е
неоснователно.
По отношение на искът по чл.86 ЗЗД:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въпреки
изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция за заплащане на лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
Предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на ищеца следва
7
да се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 100
лева. Следва да бъдат присъдени и сторените в хода на заповедното
производство, при съблюдаване т.12 на ТР 4/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Разноските, който следва да бъдат присъдени, съобразно уважената част на
исковете възлизат в общ размер на 104,11 лева за исковото производство и
сумата в размер на 62,46 лева разноски за заповедното производство.
В полза на ответницата е предоставена безплатна правна помощ в
заповедното производство от адв. М.. Л. Л. и в исковото производство от адв.
С. Й Д. Съдът счита, че е дължимо възнаграждение само за исковото
производство. Не е дължимо такова за депозираното възражение по чл. 414
ГПК. Същото не се постановява в самостоятелно състезателно производство,
а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по
исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи
възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава
длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и
доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл.422 ГПК би
била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за
едно и също нещо. Тъй като ответникът противопоставя именно правото си на
мотивиране на възражението, незапретено от закона, следва да се отчете, че
същото следва да бъде упражнявано без злоупотреба / чл.3 ГПК /, каквото би
съставлявало възмездяването за дублираща се адвокатска защита,
кумулативно - по подаване на възражение по чл.414 ГПК и по защитата срещу
иска по чл.422 ГПК, като и двете възнаграждения обективно биха могли да
бъдат поискани за възмездяване само в производството по чл.422 ГПК.
Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се
дезинтересира от основателността на възражението.То е само формална
предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът
на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална
незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното
право (в този см. Определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074 / 2018
год. по описа на ВКС).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА и съобразно
отхвърлената част от исковете в полза на адв. С. Й Д следва да бъде
присъдена сумата от 66,83 лева, представляваща част от възнаграждението,
следващо се за осъществените от нея безплатни адвокатска защита и
съдействие по отношение на длъжника- ответник, определени от съда по
правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и при съобразяване материалния интерес по
делото, липсата на фактическа и/или правна сложност на делото и
разглеждането му в едно открито съдебно заседание.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, че
в правната сфера на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК .. съществуват следните вземания от
В. Л. П.. – К, ЕГН **********: 48,60 лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С...., общ И..., ул.
„ФЖК“ 10, ет ап, абонатен номер № ..., ведно със законна лихва за период от
23.05.2023 г. до изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28050/2023 г.
по описа на СРС, 36 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. Л. П.. – К, ЕГН **********,
дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК .. сумата 9,75 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 16.07.2020 г. до 03.05.2023 г.
ОСЪЖДА В. Л. П.. – К, ЕГН **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД,
ЕИК .. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 62,46 лева, представляваща
разноски за заповедното производство, както и сумата от 104,11 лева,
представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК .. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с
чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв.С. Й Д, сумата от 66,83 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена от нея безплатна
адвокатска защита на ответника В. Л. П.. – К
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.сИС“ ЕООД - трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9