№ 178
гр. Варна, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело №
20233100100264 по описа за 2023 година
Предявени са искове от И. К. и К. К. срещу УМБАЛ "Света Марина"
ЕАД за заплащане по 150000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетения
за претърпените от ищците неимуществени вреди: болки и страдания от
загубата на сина им Н. К.ов К., б. ж. на град П., починал на 11.12.2021 г. в гр.
Варна в резултат на неправилно лечение, при което не е дал информирано
съгласие от 05.12.2021 г. за използване на лекарствения продукт "Veklury",
евентуално в съгласието не е посочено и името на лекаря или специалиста,
който е трябвало да даде на пациента необходимата информация;
предприемане на оперативно лечение на пациента със сатурация 72 % и без да
е установена причината за пневмомедиастинума и подкожния емфизем, за
което информираното съгласие от 09.12.2021 г. за интубиране е подписано от
двама лекари: дежурния лекар д-р П. и от ръководителя на клиниката доц.
Митева, въпреки че бащата на пациента – ищецът К. К. е бил всеки ден в
болницата, по чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 11.12.2021 г. до
окончателното изплащане.
С определение, постановено в последното открито съдебно заседание,
производството е прекратено само в частта по иска за горницата над 50000 лв.
общо за двамата ищци.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че препаратът е одобрен за ЕС от
Европейската медицинска агенция през м. юли 2020 г. Сочи, че лечението с
него е било започнато още в болницата в П.. Оспорва Н. К. да е разполагал с
мобилен телефон по време на лечението.
Третото лице ЗАД "Армеец" АД поддържа оспорванията, предприети от
ответника (л. 597). Сочи, че дори някое от действията да е неадекватно, то е в
рамките на допустимия медицински риск.
1
Намира, че е налице случайно събитие или извънредно обстоятелство.
По същество страните поддържат становищата. Ищците представят
подробни писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
По предмета на делото:
В практиката се приема, че към пострадалия от увреждане няма
изискване да излага изчерпателно в исковата молба по вид, естество и
последици медицинските дейности или бездействия, от които се счита
увреден, а това е доказателствен въпрос (решение № 89 от 27.10.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 1694/2019 г., III г. о., ГК). Поради това конкретните действия
при лечението следва да бъдат заличени от предмета.
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество:
От представените от ищците (л. 127 и сл.), а впоследствие и от третото
лице (л. 553 и сл.) в заверени преписи документи в история на заболяването №
1299/2021 г., неоспорени от ответника, се установява, че Н. К. е приет за
лечение от Ковид-19 в МБАЛ "Царица Йоана П." ЕООД на 02.12.2021 г. и е
изписан, за да бъде преместен за лечение от ответника на 04.12.2021 г.
По време на лечението в П. Н. К. е издал декларация (л. 147 и л. 564) от
02.12.2021 г. за информирано (от д-р П.) съгласие на пациента относно
осъществяването на диагностично-лечебна дейност и свързаните с това
рискове.
Приложено е лечение с ремдесевир (л. 151 и л. 580 и заключение на в. л.
З. – л. 834), с търговско наименование Веклури (л. 369), който е показан за
лечението на заболяването (обяснения на в. л. З. – л. 839).
По информираното съгласие за лечение с Veklury от ответника:
Представен е от ищците (л. 38) и от ответника (л. 320) заверен препис от
декларация от 06.12.2021 г. за информирано съгласие за лечение на пациент с
коронавирус с неразрешен за употреба лекарствен продукт и/или с преливане
на рековалесцентна плазма от Н. К., а именно Veklury.
От заключението на вещото лице К. М. (л. 618), неоспорено от
ответника, е видно, че подписът не е положен от Н. К..
Възможно е при приема дежурният или лекуващият лекар да е решил, че
тъй като пациентът е подписал декларации за информирано съгласие още в
болницата в П. не е нужно да издаде друга декларация (показания на свид.
Д.П.Г.В. – л. 639).
В цитираната декларация, дадена в болницата в гр. П. Н. К. е дал
изрично съгласие за извършване на антибиотично лечение.
Съдът приема, че посочването на един елемент (антибиотици) от класа
(лекарствени продукти с възможни странични въздействия) означава
мълчаливо изключване на останалите елементи от същия клас. Поради това,
независимо дали е бил разрешен или не и дали е бил фактически приеман от
2
пациента, е било необходимо съгласие за приема на друг лекарствен продукт.
В практиката на лечение от ответника се приема, че в декларацията не се
вписва кой е лекарят, пред който е дадено съгласието (показания на свид.
Д.П.Г.В. – л. 639).
Документи се съставят единствено и само, за да могат вписаните в тях
обстоятелства да бъдат проверени. Пропускът да бъде вписано обстоятелство
в документ, в зависимост от обстоятелствата, може да бъде преодолян (напр.
когато се водят регистри или се проследяват правоприемства).
Ако не се впише името на лекуващия лекар, не може да се провери дали
е предоставена информация. Пропускът да се впише името в декларацията
може да бъде преодолян само ако документът е подписан и авторът може да
бъде идентифициран или ако се води регистър на лекуващия лекар на всеки
пациент. Ответникът води списък на дежурствата, но не и регистър.
Предвид изложеното съдът приема, че в декларацията следва да е
вписано името на лекуващия лекар (решение № 7 от 12.03.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 4681/2019 г., IV г. о., ГК), а ако това не е сторено – тя също да е
подписана от лекуващия лекар с разпознаваем подпис.
В самия единствен (показания на свид. Д.П.Г.В. – л. 639) образец за
декларация са предвидени места, както за името на лекаря, така и за подписа
му.
Съдът приема, че лечението с неразрешен за употреба медикамент, без
информирано съгласие на пациента, е противоправно.
Само по себе си обаче това противоправно състояние не причинява
увреждане, нито създава предпоставки за такова.
Действия и бездействия:
От заключението на в. л. З. (л. 834) се установява, че още на 04.12.2021 г.
от лабораторните изследвания е видно наличното възпаление, а от газовия
анализ – нарастващата Дихателна недостатъчност. Видно е, че е продължена
започнатата в гр. П. противовирусна терапия с Ремдесевир и други лекарства
по установения тогава протокол за лечение на болни с Ковид 19 инфекция, в
правилните дози и интервал на приложение.
Вещото лице приема, че тъй като подкожният емфизем е установен още
на 04.12.2021 г., пневмомедиастинумът е възникнал преди приема на пациента
в болницата на ответника, преди интубирането на пациента, не е вследствие
травматична увреда от манипулация на структурите в средостението, а е
усложнение на Ковид 19 инфекцията, наблюдавано нерядко при такива болни.
Вещото лице сочи, че не може да даде заключение за целесъобразността на
инцизиите, тъй като това е от специалността на гръден хирург, но не сочи, че
манипулацията е навредила.
Приема най-сетне, че изследванията и описаното в декурзуса състояние
на 09.12.2021 г. в 00:30 ч. – неспокоен, неадекватен, с дихателна честота над
40 за минута, показват живото-застрашаващо състояние, изискващо спешни
мерки, несъвместимо с живота, което би довело до смъртен край при липса на
незабавни мероприятия.
По съгласието на ответника за инвазивна белодробна вентилация
3
(интубиране):
Преди да постъпи в болницата на ответника:
В показанията си свид. В.К.К. (дъщеря на ищците) сочи, че брат й не е
искал да бъде поставен на апаратно дишане, защото се опасявал, че
кислородът няма да се подава както трябва и ще изгори дробовете му (л. 637).
Свидетелят К.К.А. (племенник на ищеца) сочи, че за интубиране въобще
не са говорили и въобще не са мислили, че ще се стигне до това (л. 637, гръб).
Показанията на свидетелката В.К. са изолирани, но дори да се приеме, че
Н. К. не е искал инвазивна белодробна вентилация преди състоянието му
много да се влоши и да влезе в интензивното отделение, не би могло да се
изключи възможността да е променил становището си след това.
На 09.12.2021 г.:
По установяването, че пациентът не е бил в състояние да даде съгласие:
Удостоверяването на сутринта на 09.12 (л. 318) от двама лекари, които не
са присъствали лично (показания на свид. П. П. – л. 639 и свид. Д.М.-М.а – л.
641), е напълно лишено от смисъл и поради това не се прави (показания на
свид. В. л. 658, гръб).
Същинското удостоверяване е извършено от д-р И. В. на 09 декември в
00:30 ч. в историята на заболяването (л. 352, гръб): за пациента е вписано, че е
неспокоен, неадекватен и че буйства. Няма подпис на свидетел. В практиката
се приема, че състоянието може да бъде установено и само със свидетелски
показания (решение № 7 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4681/2019 г., IV г.
о., ГК). Съдът приема, че показанията на свид. В. компенсират пропуска.
Именно поради невъзможността пациентът да даде съгласие дежурният
лекар е взел решение за инвазивна вентилация без съгласието на пациента.
Изложените от свидетеля В. обобщения, че за интубиране не се иска
информирано съгласие, защото това не е планова манипулация, а е
животоспасяваща и че в пулмологията въобще няма спешни ситуации, в които
пациент би могъл да даде информирано съгласие, понеже нарушенията са от
такъв тип, че увреждат мозъка и решението за интубиране се взема от
лекуващия лекар, макар и да не са резултат от възприятия, а израз на личен и
професионален опит, са напълно логични и убедителни. Съдът ги приема.
По възможността да бъде поискано съгласие от близките:
Ищците твърдят, че ако Н. К. не е могъл да даде съгласие, то е можело
да бъде дадено от ищеца К. К., който всеки ден е бил в болницата. Безспорно
е, че близките са идвали да получават сведения за пациентите от 12:30 часа до
13:30 часа, но не и след полунощ, когато е взето решението за инвазивна
вентилация.
По последиците на апаратната (инвазивна) вентилация:
В показанията си (л. 641) свидетелката В. Д., завеждащ на Интензивното
отделение сочи, че апаратната вентилация е последна мярка.
Вещото лице З. приема, че в процесния случай параметрите са
проследявани в динамика и е приложена съответна кислородотерапия: от
стандартно кислородоподаване през неинвазивна белодробна вентилация до
интубация.
4
Това означава, че апаратната вентилация е била приложена след като са
били изчерпани всички други възможности и ако не е била приложена,
пациентът е щял да почине.
Съдът приема, че прилагането й е било опит за спасяване, който е бил
неуспешен, но не апаратната вентилация е причинила смъртта.
Отделно от действията и бездействията, посочени от ищците, по делото
няма данни за неправилно лечение.
Вещото лице З. приема, че лечението е било правилно.
Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ищците са възразили за прекомерност (л. 280). Защитата е водена във
варианти, но делото все пак не е сложно от фактическа и правна страна.
Следва да бъде присъден по-нисък размер от платеното възнаграждение
20400 лв., а именно 10000 лв., както и сумата 500 лв. възнаграждения, платени
на вещи лица.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от И. Н. К., ЕГН ********** и К. К.
К., ЕГН **********, двамата от гр. П., квартал *****, съдебен адрес за
призовки и съобщения: гр. София, ул. "Н. Габровски" 61, ет.1, офис 1 чрез
адвокат Л. А. от САК срещу УМБАЛ "Света Марина" ЕАД – Варна, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9010, р-н
Приморски, ***** за заплащане общо 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за претърпените от ищците неимуществени
вреди: болки и страдания от загубата на сина им Н. К.ов К., б. ж. на град П.,
починал на 11.12.2021 г. в гр. Варна в резултат на неправилно лечение, при
което не е дал информирано съгласие от 05.12.2021 г. за използване на
лекарствения продукт "Veklury", евентуално в съгласието не е посочено и
името на лекаря или специалиста, който е трябвало да даде на пациента
необходимата информация, на основание чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната
лихва от 11.12.2021 г. до окончателното изплащане.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач ЗАД
"Армеец" АД, ЕИК ********* гр. София, ул. "Стефан Караджа" № 2.
ОСЪЖДА И. Н. К. и К. К. К., с. ЕГН, с. а. да заплатят на УМБАЛ
"Света Марина" ЕАД – Варна, с. ЕИК, с. а. сумата 10500 (десет хиляди и
петстотин) лв., от които 10000 лв., само част от платено възнаграждение на
адвокат, поради прекомерност с оглед сложността на делото и 500 лв. платено
възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5
6