№ 543
гр. Пазарджик, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20235220103638 по описа за 2023 година
Производството е по Закона за защита от домашното насилие / ЗЗДН/.
Образувано е по постъпила молба от Н. Д. Б. ЕГН ********** с постоянен адрес :
гр. *** против П. Г. К. ЕГН ********** , с адрес: гр. *** в която молителката твърди , че по
отношение на нея ответникът бил извършил актове на домашно насилие , а именно на
04.02.2023 г. около 10,00 ч. пред дома на молителката , находящ се в гр. ***, ответникът
отправил заплаха „ трябва да изчезнеш , за да си осъществявам отношенията с А. „ , като
упражнил и физическо насилие – умишлено преминал с управлявания от него автомобил
„** „ с рег. ** през горната част на стъпалата и пръстите на двете ходила на молителката,
на което станала свидетел и малолетната дъщеря на страните А. К.. Поддържа се още, че
страните по делото са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с решение по гр.д. №
681/16.06.2022 г. постановено по гр.д. № 33/ 2022 г. по описа на РС – Пазарджик и от брака
си имат родено едно малолетно дете А. П. К. , родена на 1**5 г. Сериозният разрив в
отшошенията им настъпил след смъртта на по-голямото им дете г на 31.12.2020 г. , като
ответникът по непонятни причини обвинявал за това молителката. На процесната дата
04.02.2023 г. ответникът дошъл около 10,10 ч. за да вземе дъщеря си по определения от съд
режим на лични отношения , но детето се разстроило и започнало да плаче, а майката се
опитала да го успокоява. Бащата бил изключително нервен и припрян, качил разстроеното
дете в колата и се обърнал към молителката с думите „ трябва да изчезнеш от обстановката,
за да си осъществявам отношенията с А. „ Повторил го няколко пъти и след това се качил в
колата и я форсирал за тръгване без да се съобрази , че майката в опита да успокоява
1
разстроеното дете стояла плътно до колата, като горната част на тялото било вътре в колата,
защото бършела сълзите на детето и то я държало за ръце. В това време отвътникът видимо
изнервен, потеглил рязко при наличие на отворена врата на автомобила от страна на детето,
като минал и през краката на молителката със задната гума на лекия автомобил .
Молителката извикала от силна болка, но ответникът продължил да кара без въобще на
спре и да види какво е станало , а вратата останала отворена, макар, че на седалката седяло
мололетното им дете. Молителката подала сигнал по тел.112 , като дошлия на място
полицейски служител също видял пораженията на краката й и ги снимал. С усилие
молителката се прибрала в къщи, звъннала на сестра си и след това потърсила медицинска
помощ. Твърди, че против отнветника вече била издадена една заповед за защите №
28/18.11.2021 г. по гр.д. № 3989 / 2021 г. по описи на ПзРС , но въпреки това ответникът
използвал всеки повод обикновено при провеждане на свижданията си с детето , да
осъществява срещу нея вербално насилие , с цел да я сплаши и контролира. В интерес на
детето обаче молителката не подавала сигнали за тези му действия,но ответникът подал
молба за защита срещу молителката по гр.д. № 640 / 2022 г. по описа на РС- Панагюрище.
Сега молителката твърди, че агресивното поведение на ответника ескалирало и тя изпитвала
основателни притеснения , както за собствения си живот , така и за този на детето А.. Моли
съда, да постанови решение и да бъде издадена ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , с която:
ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, да бъде
забранено на ответника да доближава молителката и малолетното им дете А. на разстояние
повече от 100 м. за максимания срок от 18 месеца, да бъде забранено на ответника да
доближава жилището, което обитават молителката и малолетното дете, местоработата на
молителката и местата за социални контакти и отдих на разстояние повече от 100 м. за срок
от 18 месеца, както и да бъде задължен ответника да посещава специализирани програми
във връзка с домашно насилие. Направено е искане за заплащане на всички сторени
разноски в производството по делото.
С молба вх. № 1108/ 14.03.2023 г. молителката е уточнила , че е подала молбата за
защита от домашно насилие , както в лично качество , така и в качеството си на майка и
законен представител на мололетната си дъщеря А. К..
В съдебно заседание, молителката лично и чрез своят процесуален представител
поддържа молбата за защита и моли същата да бъде уважена.
Ответникът чрез своят проецсуален представител в депозирана по делото писмена
молба оспорва основателността на молбата за защита от домашно насилие, като поддържа ,
че ответникът не е извършил каквито ида било актове на домашно насилие. В съдебно
заседание се заявява същото становище и се предявават доказателствени искания.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства-поотделно и в
съвкупност прие за установено следното:
В молбата за защита се твърди, че ответникът на 04.02.2023 г. се е държал
агресивно , като е упражнил, психическо , емоционално и физическо насилие към
молителката в присъствие на малолетното им дете А. , което към настоящия момент е на
2
девет години. Твърди се още, че ответникът се е държал по такъв начин , че е поставил в
опасност возещото се в автомобила му дете , тъй като след като го качил в колата, потеглил,
докато вратата от страната на детето не била затворена.
Молбата за защита по ЗЗДН е депозирана в съда на 06.03.2023 г. / първия присъствен
ден след изтичането на месечния срок в неприсъствен ден / , т.е. в рамките на предвидения в
чл. 10 ал.1 ЗЗДН 30-дневен срок/ в действащата към момента редакция на ЗЗДН/ и е
допустима, като подадена от лице, имащо право да иска издаване на заповед за защита,тъй
като страните не оспорват , че са бивши съпрузи и не оспорват , а и от представените по
делото писмени доказателсдтва се установява, че двамата са родители на детето А. П. К. ,
родена на 1**5 г. Бракът между страните е прекратен с влязло в сила съдебно решение на
16.06.2022 г. Безспорно се установява, че другото родено от брака дете г К. е починал на
30.12.2021 г.
Придружаващата молбата декларация, изхождаща от молителката по смисъла на чл.
9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от закона, кредитирана по реда на чл. 13, ал. 4, възпроизвежда
фактическите твърдения, заложени в обстоятелствената част на молбата за упражнени
спрямо нея и малолетното дете актове на домашно насилие – изразяващо се в изричане на
заплашителни думи и физическо посегателство, както и действия заплашващи живота и
здравето на дето.
Безспорно от представената медицинска документация – амбулаторен лист и
изследване от образна диагностика, както и от неоспореното заключение на допуснатата по
делото СМЕ се установява, че на 04.02.2023 г. , в 12,20 ч. молителката Н. Б. е постъпила в
Спешно отделение на „Уни Хоспитал „ гр. Панагюрище, с основна диагноза снета по данни
на пационтката – контузия на пръсти на стъпалото , без увжедане на костите.Констатирано е
задоволително общо състояние с болки в двете ходила. Направена е ренгенография на
стъпало и пръсти - в повече от една проекция със заключение – без доловими фрактурни
промени на добре видимите части на скелета – контузия без увреждане на костите. Вещото
лице не е установило в представените медицински документи да е налице описание на
морфологичния субстрат на увеждането. От изследваните данни по настоящото дело ,
включително и представената черно- бяла снимка на двете ходила – вещото лице е
направило заключение , че може да се твърди , че е имало съприкосновение между гумата
на автомобила и долните крайници на пострадалата. Вещтото лице дава заключение, че при
тези данни молителката е стояла от дясната страна на автомобила / протриване на лентата
на лявата обувщка „ чехла „/. Също така вещото лице дава заключение, че е възможно при
стоене на малко разстояние от прага на автомобила , част от ходилото – предната част и
пръстите да се озоват в траекторията на задната гума при потегляне. Ходилата на
молителката би трябвало да се намират около и навън от средата на прага на автомобила.
При евентуално фарсиране на автомобила / движение с по-висока скорост – би довело до по-
тежки увреждания на стъпълата. Според вещото лице нуждата от медицинска помощ ,
включително и спешна такава се определя от самия пострадал на базата на неговите усещия
и преценки.
3
По делото е изискана и приета преписка с вх. № 202023 г. по описа на РП –
Пазарджик, ТП – Панагюрище , пр.вх. № 31000-1584/2023 г. по описа на РУ на МВР
Панагюрище, от която се установява, че тя е била образувана по подадена жалба от
молителката Н. Б.. Жалбата касае процесния случай , като описаните обстоятелства се
отнасят до дата 04.02.2023 г. – ден, в който ответникът П. К. е посетил дома на молителката
за да се срещне и вземе дъщеря си А. за осъществяване на определения от съда режим на
лични контакти. Детето било разстроено и плачело, тъй като било поканено на рожден ден
през неделния ден. Майката се опитала да успокои момичето с прегръдка , но бащата
потеглил рязко с автомобила и минал през крака й със задната гума на лекия автомобил.
Жалбоподателката е твърдяла пред компететните органи , че автомобилът потеглил и се
движил дълго с отворена врата и така ответникът създал опасност и за тяхното дете.
По повод на така подадена жалба е извършена проверка от компететните органи ,
като съгласно изготвената докладна записка, при инцидента не е имало свидетели. На
ответника е бил съставен протокол за предупреждение на основание чл. 65 ЗМВР.
Установява се , че на П. К. и била връчена Заповед за защита № 6 / 15.07.2022 г.
постановено по друго предходно дело на ПзРС – да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Н. Б. , но с решение № 344/ 25.10.2022 г. на ОС- Пазарджик е
било отменено решението на ПзРС и издадената въз основа на него заповед за защита. В
кориците на прокоруската преписка се съдържа и коладна записка, изготвена от мл.
Инспектор а Г.а – полицейският служител, която се е отзовала на подаден от молителката Б.
сигнал на тел.112. Явили се на мястото около 10,30 ч. , където заварили Б. , която твърдяла ,
че бившият й съпруг П. К. при потеглянето си с автомобила минал през стъпалото й със
задните гуми. След беседата със служителите Б. заявила, че не се нуждае от медицинска
помощ и още не е решила дали ще подаде жалба за случилото се. Към този момент Б. не е
имала затруднения при движение на крайниците си.
Прокуроската проверка е приключила с постановление на отказ да се образува
наказателно производство от 12.05.2023 г. на РП- Пазарджик , ТП – Панагюрище , като е
прието , че причинените на Б. травми покриват хипотезата на лека телесна повреда и не са
налице основания за намеса на прокуратурата.
По делото са приобщени като веществени доказателства – флаш памет и СД диск ,
както и картон от подаден сигнал в системата на тел.112. В електронния документ
фигурират данни за подаден телефонен сигнал от лицето Б. от гр. *** , като съобщението е
било прието на 04.02.2023 г. в 10,22 ч. и разговорът е приключил в 10,28 ч. Записът е
възпроизведен в съдебно заседание и съдът е получил лични впечатления от проведения
разговор. Същъто така е възпроизведен в открито съдебно заседание и запис върху флаш-
памет, за който се твърди , че е направен от телефона на молителката. При прослушване на
записа , съдът констатира , че в него се съдържат гласови данни на участващи в записа три
лица. След приложение на разпоредбата на чл. 158 ал.1 ГПК , съдът е указал на страните , че
допуснатата СТЕ , представлява доказателство, чието събиране представлява особен
трудност , поради което делото ще бъде разгледано без това доказателство.
4
В изпълнение на процедурата по чл. 15 ал.6 ЗЗДт , съдът е изискал и е представен
социален доклад от ДСП – гр. Панагюрище по постоянния адрес на детето А. П. К..
Установява се от данните съдържащи се в доклада , че и двамата родители са със завършено
висше образование, като майка е със специалност „ химия и биология“ и в момента
изпълнява длъжността „ старши учител в гимназиален етап“ , а бащата е със специалност „
Икономика на интелектуалната собственост „ и работи като управител във фирма „ К.
Трейд „ООД гр. Панагюрище. През учебната 2023 / 2024 г. детето А. е записано във втори
клас на училището , в което работи молителката. На 04.01.2024 г. социалните служители са
провели среща с молителката Н. Б. и детето А.. Майката твърди, че детето осъществява
контактите с баща си в режима определен от съда , но според нея детето е разстроено при
осъществяване на личните отношение с баща си.
На същата дата е проведена и среща с детето А. К. , при която социалните работници
са събрали данни от детето, че при осъществяване на личния си режим , нейният баща често
я води на гости при нейните дядо и баба по бащина линия в съседното село Баня.Споделя ,
че е получила много подаръци за Коледа от тях , както и че баща й я е водил на кино в гр.
Пловдив и на разходки. Детето А. заявило :„ не искам режим“ , но не е уточнило какво има
предвид. Бащата , който към момента на изготвяне на доклада е с постоянен адрес в гр. ** е
заявил пред служителите на ДСП гр. Пазарджик, че времето с детето му А. протича в
посещения на театър, разходки , забавления и споделени моменти. Бащата заявява , че от
известно време контактува с детето и по „ Вайбър“ , като то не споделяло с него много неща
и си имала тайни, но бащата се стараел да не я притиска и притеснява ,а да я остави тя да го
потърси , когато заяви желание. Социалните служители са констатирали , че и двамата
родители поотделно – притежават необходимия родителски капацитет , като в жилищата и
на двамата е осигурена сигурна и безопосна среда за детето. Но препоръката е , че на
основание чл. 138 а ал.3 СК , съдът с решението си да определи ползване на задължителна
социална услуга от страна на родителите с цел преодоляване на констатирания риск за
детето А. К. , както и консултирането на родителите за влиянието на влошените им
взаимоотношения върху психоемоционалното състояние на детето.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
молбата за защита от домашно насилие е основателна. Обсъдените писмени доказателства /
амбулаторен лист, образна диагностика , жалба подадена до компетентните органии
докладни записки, социален доклад , картон от подаден сигнал в системата на тел.112,
включително и декларация по чл. 9 ал.3 ЗЗДН / и заключението на допуснатата от съда
СМЕ , преценени заедно и поотделно при съпоставката им с правилата на формалната
логика водят до категоричния извод за доказаност на обстоятелствата във връзка с
възникналия домашен конфликт и извършеното домашно насилие върху молителката.
Съгласно нормата на чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо ,
сексуално , психическо , емоционално или икономическо насилие, както и опитът за токова
насилие , принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка , които са или са били в
5
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Съгласно разпоредбата на чл.13 ал.3 от ЗЗДН, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, каквато в настоящия случай е
налице и е подадена от молителката .По делото са представени и медицински документи,
които са били предмет на изследване в хода на допусната от съда съдебно- медицинска
експертиза, от които безспорно се установяват претърпени от молителката телесни
травми.Безспорно се установява, че на процесната дата 04.02.2023 г. в 12,20 ч. молителката
Н. Б. е постъпила в Спешно отделение на „Уни Хоспитал „ гр. Панагюрище, с основна
диагноза снета по данни на пационтката – контузия на пръсти на стъпалото , без увжедане
на костите .Констатирано е задоволително общо състояние с болки в двете ходила.
Направена е ренгенография на стъпало и пръсти отново със заключение – контузия без
увреждане на костите. Другите събрани по делото писмени доказателства макар и косвено
подкрепят изложените в молбата за защита твърдения. Подадения съгнал по тел.112 ,
извършената проверка от органите на полицията и образуваната по жалба на молителката
прокуроска проверка доказват безспорно възникнал между двамата родители инцидент на
процесната дата по повод провержадане на личния рижим на бащата с неговото дете. Тези
данни, преценени и при сопоставка с данните съдържащи се в социалния доклад дават
основания на съда да приеме , че отношенията между двамата родители след развода не са се
развивали нормално. Молителката е подавала и предходна молба за защита от домашно
насилие против ответника , по която с влязло в сила съдебно решение е прието , че молбата
е неоснователна. От друга страна обаче , всички тези доказателства навеждат на извод, че
родителите не успяват да се справят с нарастващото между тях напражение и то ескалира в
конфрикти между тях, на които за съжаление свидетел става и малолетната им дъщеря А..
Съдът не разполага с достатъчно данни за това , който от двамата родители в по-голяма
степен е отговорен за това напражение , тъй като в това производство не са събрани
достатъчно категорични доказателства за установяване на тези факти. Но счита, че каквато и
да е формата на възникналите им неразбирателства , в крайна сметка отговорността им към
тяхното дете следва да бъде поставена на първо място и да е ръководеща при техните
взаимоотношения.
В конкретния случай – на 04.02.2023 г. съдът приема, че ответникът е проявил
спрямо молителката – негова бивша съпруга, отношение, което в емоционален аспект влияе
негативно на нейната психика, предизвиква у нея страх и силно притеснение. Съдът намира ,
че по настоящото дело са събрани достатъчно доказателства за това , че на тази дата
ответникът е допуснал влошените им отношения да повлияят на неговото поведение и не е
проявил необходимата зрялост и отговорност , като по време на режима на лични
отношения с неговото дете и в присъствие на това дете е извършил акт и на физическо
насилие. Съдът намира за безспорно доказано , че ответникът в стремежа си да са справи с
една напрегната ситуация, е допуснал агресивно поведение в такава голяма степен , че е
нанесъл физическа травма на бившата си съпруга, като със задната гума на автомобила си е
преминал през стъпалото на молителката. Съдът приема , че това опасно и агресивно
6
поведение е дало като резултат не само физическа травма за молителката, но и се е
отразило негативно на нейната психика и емоции, като е предизвикало негативни усещания
за преживян страх и ужас. Освен това целият този инцидет се е развил в присъствие на
малолетното им дъщеря , която още преди случилото се е била разстроена, а след това – с
голяма вероятност е запазила един трудно заличим и травмиращ спомен.
В настоящото производство ответникът е оспорил автентичността на
представените като доказателство аудиозаписи , като въпреки положените от съда усилия ,
не е събрано като доказателство заключение на допуснатат съдебно- техническа експертиза.
Приобщавайки тези записи към доказателствения материал по делото , съдът е добил лични
впечатления , като при преценката на тяхната доказателствена стойност преценена с оглед
на другите събраните доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството
, че на процесната дата молителката е подала сигнал на тел. 112 и е изложила
обстоятелствата , които впоследствие са залегнали в подадената от нея молба за защита от
домашно насилие. Данни за това обаждане се съдържат и в представения електронен картон
от тел. 112 , поради което съдът не би могъл да игнорира доказателствента им стойност.
Изслушан е в съдебно заседание и аудиозаписа върху представената флаш- памет с
твърдения за възпроизвеждане на случващия се инцидент. Вярно е , че доказателствената
тежест за установяване на истнността на този запис , лежи върху страната който го е
представила, а именно на молителката, но с оглед трудността при събиране на допуснатата
СТЕ , дори и този запис да бъде игнориран и изключен от доказателствения материал по
делото , то посочените по-горе и обсъдени доказателства , преценени и с оглед стойността
на декларацията по чл. 9 ЗЗДН в конкретния случай са достатъчни , за да може съдът да
приеме , че на 04.02.2024 г., ответникът е проявил агресивно поведение към молителката в
присъствие на тяхното малолетно дете , като в резултата на това поведение е причинил
физическа травма на молителката , а на нея и детето А. – емоционален стрес, притеснение и
страх.
Безспорно законът характеризира едно това поведение като акт на домашно
насилие. С оглед на изложеното съдът приема, че ответникът е осъществил физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо молителката, а след като това се е случило в
присъствие на детето / чл. 2 ал.2 ЗЗДН /- то е насилие и по отношение на това дете. Поради
което са налице предпоставките за определяне спрямо ответника мерки за защита от
домашно насилие предвидени в чл. 5 ЗЗДН. Съдът с оглед събраните доказателства намира,
че подходящи мерки в случая са да се задължи извършителя да се въздържа от домашно
насилие спрямо молителката , като във връзка с установеното по-горе и след приложение
на нормата на чл. 2 ал.2 ЗЗДН , съдът намира , че същата мярка за защита следва да бъде
определена и по отношение на малолетното дете А.. Тази мярка съдът намира за
необходима , както за да се даде възможност за разумно нормализиране на отношенията
между страните, така и да бъдат постигнати с времето положителните резултати от мерките
по чл. 5 ал.1 т.6 и т.7 ЗЗДН. А спецификата на настоящия случай, действително налага като
други подходящи мерки да бъдат определени тези по чл. 5 т.6 и т.7 ЗЗДН.
7
Съдът като съобрази характера на проявеното от ответника домашно насилие
намира, че следва да бъде задължен последния да посещава специализирани програми , тъй
като е необходимо да се предприемат мерки за превенция , които да ограничат подобен род
прояви. Ответникът следва да бъде задължен да посещава когнитивно –поведенческа
програма за формиране на практически психосоциални умения за общуване с другите ,
умения за контрол на гнева и агресията , умения за изграждане на удовлетворителни
отношения с околните, като същите програми да се осъществят към ФПП „ИГА „ гр.
Пазарджик , ул. „Ал. Стамболийски „ № 8. В случая е удачно да бъде определена и мярката
по чл. 5 ал.1 т.7 ЗЗДН , която е ориентирана към пострадалата от домашното насилие
молителка и малолетното дете, като същите бъдат насочени към специализирани услуги за
защита , помощ и подкрепа или програми за възстновяване. В случая в изготвения социален
доклад на основавание чл. 138а ал.3 СК , ДСП – Панагюрище е направила предложение,
съдът да определи ползването на задължителна социална услуга от родителите заедно с
детето. Настоящото производство не е по спор за родителски права, но във връзка с
определената мярка по чл.5 ал.1 т.7 ЗЗДН , съдът намира, че копие от настоящото решение
следва да бъде изпратено на ДСП – Панагюрище / по постоянното местожителство на детето
/ , която на основание чл. 138 а ал.2 СК следва да направи искане до доставчици за социални
услуги във връзка със създаване на необходимите предпоставки за изпълнение на
наложената по отношение на пострадалите мярка.
С оглед изискването на чл. 5 ал.3 ЗЗДН, съдът намира , че в настоящия случай не
следва да бъде определена мярката по чл. 5 ал.1 т.5 ЗЗДН, тъй като по делото е безспорно ,
че по силата на съдебно решение за определяне на родителските права, дететето А. е с
местоживеене при майката.
Съобразно изхода от делото и на основание чл. 11 ал.2 ЗЗДН , ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер на 50,00 лв., както и сторените от молителката съдебно- деловодни разноски
в размер от 1100,00 лв. / 800,00 лв. изплатено възнаграждение на адвокат и 300,00 лв.
възнаграждение на вещото лице по СМЕ /.
По изложените съображения, Пазарджишкият районен съд :
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита срещу домашно насилие по отношение на П. Г. К. ЕГН
********** , с адрес: гр. *** и настоящ адрес : гр. Пазарджик, ** , както следва:
ЗАДЪЛЖАВА П. Г. К. ЕГН ********** , с адрес: гр. *** и настоящ адрес : гр.
Пазарджик, ** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ по
8
отношение на Н. Д. Б. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. *** и на основание чл. 2 ал.2
ЗЗДН по отношение на малолетното им дете А. П. К..
ЗАДЪЛЖАВА П. Г. К. ЕГН ********** , с адрес: гр. *** и настоящ адрес : гр.
Пазарджик, ** ДА ПОСЕЩАВА когнитивно –поведенческа програма за формиране на
практически психосоциални умения за общуване с другите , умения за контрол на гнева и
агресията , умения за изграждане на удовлетворителни отношения с околните, като същите
програми да се осъществят към ФПП „ИГА „ гр. Пазарджик , ул. „Ал. Стамболийски „ № 8.
НАСОЧВА Н. Д. Б. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. *** и на основание
чл. 2 ал.2 ЗЗДН малолетното дете А. П. К. по чл. 5 ал.1 т.7 от ЗЗДН към специализирани
услуги за защита , помощ и подкрепа , като копие от настоящото решение следва да бъде
изпратено на ДСП – Панагюрище / по постоянното местожителство на детето / , която
задължава да направи искане до доставчици за социални услуги във връзка със създаване на
необходимите предпоставки за изпълнение на наложената мярка.
ОСЪЖДА П. Г. К. ЕГН ********** , с адрес: гр. *** и настоящ адрес : гр.
Пазарджик, **, да заплати в полза на Държавата държавна такса в размер на 50,00 /петдесет
/ лева.
ОСЪЖДА П. Г. К. ЕГН ********** , с адрес: гр. *** и настоящ адрес : гр.
Пазарджик, **, да заплати на Н. Д. Б. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. ***
сторените в настоящото производство разноски в размер на 1100,00 лв.
Да се издаде ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно
изпълнение.Преписи от решението и от заповедта за защита да се връчат на страните,
както и да се изпратят служебно на РУ на МВР – гр. Пазарджик и гр. Панагюрище и
на ФПП „ИГА „ гр. Пазарджик , ул. „Ал. Стамболийски „ № 8 и ДСП – Панагюрище.
Решението подлежи на обжалване в 7 –дневен срок от обявяването му на страните
пред Пазарджишкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9