№ 5397
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Съдия:Темислав М. Димитров
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100507859 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Т. В. Д. срещу решение № 7754/16.05.2023 г.
по гр.д. № 66494/2022 г. по описа на СРС, 167 състав, с което са отхвърлени
предявените от Т. В. Д. срещу „ЕОС М.“ ЕООД искове с правно основание чл. 439, ал.
1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаването за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумите, както следва: 1061 лв. – главница, ведно със законната лихва от
17.06.2011 г., 274,80 лв. – договорна лихва за периода от 07.10.2009 г. до 16.06.2011 г.,
32,88 лв. – наказателна лихва за периода от 07.10.2009 г. до 16.06.2011 г., както и
207,37 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.07.2011 г. по
ч.гр.д. № 26371/2011 г. по описа на СРС, 48 състав, за събирането на които е
образувано изпълнително дело № 20178440403948 по описа на ЧСИ С.Я..
Въззивникът поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно.
Твърди, че не дължи на ответника „ЕОС М.“ ЕООД процесните суми, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 12.07.2011 г. по ч.гр.д. № 26371/2011 г. по описа на СРС,
48 състав, поради погасяване на задължението по давност. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че давностният срок е прекъснат. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменено, като предявените от него искове бъдат
1
уважени. Претендира разноските по производството.
Въззиваемият – „ЕОС М.“ ЕООД, оспорва жалбата, като счита, че
първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде
потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Т. В. Д. с отрицателни
установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено,
че Т. В. Д. не дължи на „ЕОС М.“ ЕООД сумите, както следва: 1061 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 17.06.2011 г., 274,80 лв. – договорна лихва за периода от
07.10.2009 г. до 16.06.2011 г., 32,88 лв. – наказателна лихва за периода от 07.10.2009 г.
до 16.06.2011 г., както и 207,37 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 12.07.2011 г. по ч.гр.д. № 26371/2011 г. по описа на СРС, 48 състав, за
събирането на които е образувано изпълнително дело № 20178440403948 по описа на
ЧСИ С.Я..
Ищецът – Т. В. Д., твърди, че не дължи на ответника „ЕОС М.“ ЕООД
посочените суми, за които е издаден изпълнителен лист от 12.07.2011 г. по ч.гр.д. №
26371/2011 г. по описа на СРС, 48 състав, поради погасяване на задълженията по
давност. За принудително събиране на същите е образувано изпълнително дело №
20178440403948 по описа на ЧСИ С.Я., което обуславя правния интерес на ищеца от
предявяването на посочените по-горе искове с правно основание чл. 439 ГПК.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Видно от представеното и прието в първоинстанционното производство копие
от изпълнително дело № 20178440403948 по описа на ЧСИ С.Я., същото е образувано
за принудително събиране на процесните суми, за които в полза на праводателя на
ответника срещу ищеца са издаден изпълнителен лист от 12.07.2011 г. по ч.гр.д. №
26371/2011 г. по описа на СРС, 48 състав. Посоченото изпълнително дело №
20178440403948 по описа на ЧСИ С.Я. е присъединено към изпълнително дело №
20178440403947 по описа на ЧСИ С.Я., като принудителното изпълнение е
осъществявано по първото по-рано заведено изпълнително дело № 20178440403947.
Не се спори между страните, че изпълнителният лист е издаден въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се
получава ефект по отношение на изпълняемото право, аналогичен на силата на
пресъдено нещо, като се преклудира възможността длъжникът да релевира възражения
2
за недължимост на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, основание на факти,
възникнали до изтичане на срока за възражение, поради което се получава ефект на
разрешен спор за съществуване на вземане и новата давност е пет години на основание
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на заповедна за изпълнение. (така
решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г., ВКС, IV ГО).
Следва да се установи дали вземането е погасено по давност.
Видно от представените копия от изпълнително дело № 20178440403947 и
изпълнително дело № 20178440403948 по описа на ЧСИ С.Я., същите са образувани на
02.10.2017 г. за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният
изпълнителен лист, като в молбата за образуване е поискано извършването на
изпълнителни действия. По посоченото изпълнително дело са извършвани следните
изпълнителни действия, съответно са подавани молби от взискателя за извършване на
изпълнителни действия, както следва: на 25.10.2017 г. е наложена възбрана върху имот
на длъжника, на 30.10.2017 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника, на
02.11.2017 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, на 10.08.2020
г. е поискано конституирането на нов взискател, на 18.03.2022 г. е подадена молба от
взискателя, с която е поискано извършване на изпълнителни действия, на 25.03.2022 г.
е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, на 19.04.2022 г. е
подадена молба от взискателя, с която е поискано извършване на изпълнителни
действия.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. В периода след 02.11.2017 г. не са извършвани изпълнителни действия в
продължение на две години, включени в конкретни изпълнителни способи, и няма
данни взискателят да е поискал извършването на такива. Следователно,
изпълнителното дело е прекратено на 02.11.2019 г. по силата на закона – на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на две години от датата, на която е извършено
последното изпълнително действие - така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
3
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.
„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно новата практика на ВКС, цитирана и в обжалваното решение (решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, решение № 3/04.02.2022 г. по
гр.д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС), настъпване на перемция на изпълнителното
дело е без значение за прекъсването на давността, като предприетите и поискани
изпълнителни действия при настъпила перемция също са от естеството да прекъснат
давностния срок. Следователно и при съобразяване на цитираната съдебна практика на
ВКС, последното действие, с което е прекъсната давността в конкретния случая, е
молбата на взискателя от 19.04.2022 г. за извършване на изпълнителни действия,
въпреки че същата е подадена в рамките на прекратено по силата на закона
изпълнително дело.
Следователно, процесните вземания към датата на устните състезание не са били
погасени по давност, поради което правилно исковете с правно основание чл. 439 ГПК
са отхвърлени, тъй като същите се явяват неоснователни.
Ето защо, следва да се приеме, че обжалваното решението е правилно, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но
същият не претендира такива във въззивното производство, поради което не следва да
се ангажира отговорността на въззивника по чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7754/16.05.2023 г. по гр.д. № 66494/2022 г. по
описа на СРС, 167 състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Член-съдия:
4
1._______________________
5