Р Е
Ш Е Н
И Е № ….
гр.
Павликени, 05.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАВЛИКЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, в откритото съдебно заседание, проведено на 08.11.2019 година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при участието на секретаря Боряна
Николова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 197 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Р.Б. (S.
R. B.), гражданин на В., роден на *** год. в Н., притежаващ личен паспорт № ***,
издаден на ***.2016 г., валиден до ***.2026 год., ЛНЧ ********** с настоящ
адрес ***, чрез защитникът му адв. П.И., *** против Наказателно постановление (НП) № 19-0311-000207/05.07.2019г.
на Началник група към ОДМВР – В. Т., РУ- П.и, с което на основание чл. 174, ал.
1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000.00 лева и е лишен от право да управлява моторно
превозно средство (МПС) за срок от дванадесет месеца, за извършено нарушение по
чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В жалбата против наказателното постановление се излагат
подробни доводи за незаконосъобразност на същото. Твърдят се допуснати н хода
на административно - наказателното производство съществени нарушения, ограничили правото на защита на
наказаното лице. Търси се отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява. Жалбата се поддържа от процесуалният му представител –
пълномощник, който в хода на делото по същество поддържа доводите за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, свързани с
нарушаване правото на защита на наказаното лице да разбере в извършването на
какво административно нарушение е обвинен, поради липсата на надлежен превод на
съставеният против него АУАН и НП, неприлагане на особената процедура по чл.
44, ал. 4 от ЗАНН, а оттам и лишаването на подзащитният
му да направи възражения и да даде обяснения. Спори и компетентността на административнонаказващия орган.
Въззиваемата страна не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2019 година свидетелите В.Д.,
П.П. и А.И. и тримата служители в РУ на МВР – гр. П.,
в 23.00 часа спрели за проверка лек автомобил марка „***“ с рег. № ***,
управляван от жалбоподателя. Поради възникналото у полицейските служители
съмнение за употреба на алкохол от страна на водача, последният бил изпробван с
техническо средство „Алкотест 7510“ с инв. № ARBB-***,
което отчело съдържание на алкохол в издишания от водача въздух 1.15 промила.
Против водача св. Д. съставила приложения
АУАН бл. № *** от 01.07.2019 година, за това, че на същата дата в 23.00 часа в „….с.
Л., общ. П., на ул. “***“, посока център управлява собствения си лек автомобил
марка „***“ с рег. № ***, под въздействието на алкохол с концентрация на
алкохол в кръвта 1.15 промила, измерена в издишания от него въздух. Пробата е
взета и установена с техническо средство „Алкотест
7510“ с инв. № ARBB-***, показана на водача. Издаден
талон за медицинско изследване № ***.“. Нарушението било квалифицирано цифрово от
актосъставителя като такова по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В хода на съставяне на АУАН не е
участвал преводач. Свидетелите прочели и разяснили на жалбоподателя съставения
АУАН и проверката протекла на български език. Нарушителят подписал АУАН без
възражения, като обяснил, че преди да бъде спрян за проверка е консумирал няколко
бири и ром.
Копие от АУАН било връчено на
нарушителя, като на последния бил издаден и талон за медицинско изследване, като
неустановен от свидетелите написал, че нарушителя приема показанията, а
последния го подписал. Няма данни да се е явил в указания срок и в указаното
болнично заведение да даде кръвна проба за изследване. При съставяне на АУАН е иззето и СУМПС на жалбоподателя,
свидетелство за регистрация на МПС, контролния талон и двете регистрационни
табели.
В срока за възражения, нарушителят
не е депозирал такива против съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН
срещу жалбоподателя е издадено атакуваното НП на Началник група към ОДМВР, РУ – П., с което
за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на
основание чл.174, ал.1, т. 2 от ЗДвП на С.Б. са наложени административни
наказания глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от дванадесет месеца.
Описанието на нарушението,
обстоятелствата по извършването му и правната му квалификация, отразени в АУАН,
са възпроизведени и в НП.
НП
е връчено на жалбоподателя на 05.08.2019 г., видно от разписката към НП.
Жалбата срещу НП е депозирана пред РС, гр. Павликени на 09.08.2019 г.
Видно от приетата към доказателствата справка за нарушител /водач,
жалбоподателя към датата на констатираното нарушение е бил правоспособен водач
на МПС, който е бил наказван за нарушения по ЗДвП. От изисканата справка от
Община П. се установява лицето да няма регистриран в Република България
постоянен адрес.
С приложената по административнонаказателната
преписка Заповед рег. № 8121з – 515 от 14.05.2018 година, Министъра на МВР е определил
наказателните постановления срещу водачи на МПС, които нямат постоянен адрес в
Република да се издават от назначените за оперативни дежурни в ГДНП, СДВР,
ОДМВР, РДГП – Аерогари и РУ при ОДМВР на длъжност не по-ниска от изпълнителска,
както и следните полицески органи от ОПП в Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) и секторите „Пътна полиция“ (СПИ) в
областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - на
територията на областта или заемащите длъжност „Полицейски инспектор VI - III степен“ с функционални задължения по контрол на пътното
движение, младшите автоконтрольори II - I степен в СДВР/ОДМВР и в техните
териториални структурни звена, изпълняващи служебните си задължения на
изпълнителски и младши изпълнителски длъжности, в звената „Сигма“
в ОДМВР - в рамките на обслужваната територия
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на показанията на свидетелите – служители на РУ и
свидетели по установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както и от възприети
по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са непротиворечиви
и последователни, кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по
делото и съдът ги цени с доверие.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съдът приема, че НП е съставено от
некомпетентен орган, което го опорочава и което само по себе си е абсолютно и
самостоятелно основание обжалваното постановление изцяло да бъде отменено. Не
се представиха доказателства за съответното оправомощаване
към момента на съставяне и връчване процесното НП –
доколкото по делото не се представят доказателства издалият НП да попада в горната
категория лица, визирани в цитираната заповед и жалбоподателят да има
регистриран постоянен адрес в Република България.
От изложеното следва изводът, че
издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно.
Макар и да не дължи произнасяне,
настоящият състав намира за необходимо да изложи и следното
Изложената в акта и постановлението
фактическа обстановка кореспондира със събраните гласни и писмени
доказателства, не се и спори от жалбоподателя и защитата му. Безспорно се
установява, че с годно техническо средство на процесната
дата и място е проверен водача Б. и констатирано наличие на 1.15 промила
алкохол в издишания от него въздух, като резултата е бил показан на водача; че
съдържанието на НП отговаря на изискването на чл. 57 от ЗАНН и нарушението в
него е достатъчно индивидуализирано и правилно квалифицирано.
Водачът не е лишен от възможността
да направи възражения, напротив - това право му е разяснено от актосъставителя и предоставена възможност да ги изложи в
писмен вид, от което право нарушителят не се е възползвал.
Не намира опора в закона оплакването,
че в конкретното производство е допуснато съществено процесуално нарушение,
като не е осигурен преводач на нарушителя – *** гражданин във фазата на
съставяне на АУАН и при издаване на НП. Показанията на свидетелите, че с нарушителя
разгоравяли на български, че са се разбрали и той
разбрал за какво нарушение се обвинява и какъв характер е производството,
кореспондират изцяло с установеното от писмените доказателства и не са оборени
по никакъв начин. Макар и *** гражданин, Б. е разбрал за какво го спират и
каква проверка му извършват контролните органи. Тестването с дрегера и попълване на данните в АУАН е извършено без
преводач и водача е разбрал и изпълнил указанията на служителите. При
тестването му с дрегера е видял показанията му за
алкохола във въздуха, който е издишал. С оглед на това и обстоятелството, че е
съдействал на проверяващите при извършване на проверката, както и че е получил
срещу подпис АУАН и НП и е упражнил в срок процесуалното си право да го оспори
пред съда, се опровергават доводите на защитата, че при провеждане на
производството е било ограничено правото на защита на нарушителя като не му е
осигурен преводач.
Действително в чл. 142 ал.1 от НПК е
предвидено, че когато обвиняемият или свидетелят не владее български език, се
назначава преводач. В случая обаче НП е издадено от административно-наказателен
орган съобразно правилата на ЗАНН. В чл. 84 от ЗАНН се предвижда, че доколкото
в него няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения,
извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и
възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството
пред съда по разглеждане на жалби срещу НП, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите
на НПК. След издаване на НП производството по ЗАНН преминава в съдебните фази
пред въззивния и касационния съд, за които по
препращане от чл. 84 от ЗАНН се прилагат разпоредбите на НПК. Право на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, какъвто в случая
е жалбоподателя е да поиска участие на преводач, както и на процесуален
представител в качеството на защитник, но също и да прецени има ли нужда от
такива и на коя фаза на производството. След като от доказателствата се
установява, че е упълномощил адвокат за подаване на жалбата срещу НП до съда и
пред административния орган не е поискал и упълномощил защитник и не е направил
искане да му бъде осигурен преводач, а органите и лицата разговаряли с него не
са намерили, че е необходим преводач, неоснователно във въззивната
жалба и от ПвлРС е изтъкнато неучастието на преводач
като довод достатъчен да се отмени НП.
Не всички права, които обвиняемия
има съгласно чл. 55 от НПК са права на нарушителя в производството по ЗАНН.
Съгласно чл. 55, ал. 2 от НПК, обвиняемия има право на последна дума, каквото
право няма нарушителя в производството по ЗАНН. Съгласно чл.55 ал.3 от НПК,
обвиняемият, който не владее български език, има право на устен и писмен превод
в наказателното производство на разбираем за него език. На обвиняемия се
предоставя писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на
определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт,
на постановената присъда, на решението на въззивната
инстанция и на решението на касационната инстанция. Обвиняемият има право да
откаже писмен превод по реда на този кодекс, когато има защитник и не се
нарушават процесуалните му права. В производството по ЗАНН такава разпоредба
няма. Правата на нарушителя са да му бъде предявен АУАН, да се запознае със съдържанието
му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени
адреса си - чл.43 ал.1 от ЗАНН; да
получи копие от акта и да впище в него възражения и
подаде писмени обяснения -чл.44 ал.4 от ЗАНН; да му бъде връчен срещу подпис
препис от НП – чл.58 ал.1 от ЗАНН, което да обжалва пред съда. След като от
доказателствата по делото не се установява ограничение на тези права, че АУАН е предявен за запознаване със
съдържанието му и за вписване на възражения и обяснения, каквито той не вписал
и се подписал, без да посочи, че има нужда от преводач и не е поискал да му
бъде се осигуряван такъв, липсват доказателства и данни да му е бил необходим
преводач за да реализира процесуалните са права в пълен обем. Упражнил е в срок
правото си да оспори с жалба НП, екземпляр от което е получил лично срещу
подпис без да е поискал осигуряване за това действие на преводач.
Във въззивната
жалба упълномощеният от него защитник не е оспорил и оборил верността на
фактите и обстоятелствата от състава на нарушението, описани в АУАН и в НП.
Това доказва всестранно и пълно изясняване на обективната и субективна страна
на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбопадателя.
Точното и стриктно прилагане на чл. 84
от ЗАНН е свързано и със спецификата на производството по ЗАНН във фазата пред
административно-наказващият орган до издаване на НП и тъй като не е съдебна
фаза, за него не следва да се прилагат всички разпоредби на НПК. Такава е чл. 55,
ал. 3 от НПК за правата на обвиняемия, тъй като и тази разпоредба и новата
глава ХХХа от НПК „Особени правила за разглеждане на
дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език“ са
приети със ЗИД на НПК, обнародван в ДВ бр.21 от 2014 г. с цел въвеждане на
изискванията на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство /OB L 280/1 от 26.10.2010г. /. В чл.1 Предмет и приложно поле на
Директивата е разписано, че тя установява правилата относно правото на устен и
на писмен превод в наказателното производство и в производството за изпълнение
на европейска заповед за арест - §1. Това право съгласно §2, се прилага за
лицата от момента, в който те са уведомени от компетентните органи на
държава-членка, чрез официално уведомление или по друг начин, че са заподозрени
или срещу тях е повдигнато обвинение в извършването на престъпление, до
приключването на производството, което означава окончателното решаване на
въпроса дали те са извършили престъплението, включително, когато е приложимо,
производството по определяне на наказание и решението, постановено при
обжалване. Съгласно §3 когато законодателството на държава-членка предвижда
налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с
компетентност по наказателноправни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата
директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. В
случая производството по издаване на НП е именно по налагане на административно
наказание „глоба“ за административно нарушение от орган, различен от съд и след
като в ЗАНН няма разписано изискване за задължително участие на преводач в тази
фаза, която не е съдебна, не са приложими правилата задължаващи осигуряване на
писмен превод на документи и книжа, на устен превод от преводач, които са
приложими за обвиняемия, заподозрения и подсъдимия по НПК, разписани в чл.55
ал.3 от НПК и в чл.395а и следв. от глава ХХХа от НПК.
След като нарушителя не е поискал
осигуряване на преводач при участието му в производството по съставяне и
връчване на АУАН и на НП за конкретното нарушение и от доказателствата не се
установява преводач да е бил необходим, несподелими
са оплакванията, че е ограничено правото му на защита в производството по ЗАНН.
Правата които има в качеството на нарушител: да научи за какво нарушение е
привлечен и въз основа на какви доказателства, да представя доказателства, да
участва в производството, да прави искания, бележки и възражения, да обжалва
актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, да има защитник,
не са нарушени и му е предоставена възможност и той ги е упражнил по реда и в
сроковете по ЗАНН. Спазването на правото му на защита е гарантирано от
спазването на процесуалните правила по съставяне и връчване на АУАН, на НП с
указания за реда и сроковете за депозиране на възражения, жалби и
доказателства. Поради това след като се констатираха спазване на процесуалния
ред в ЗАНН при издаването на АУАН и на НП за конкретното нарушение, на
изискванията за съдържанието им в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, за връчване на преписи
от тях на нарушителя с указания за реда и сроковете за подаване на възражения и
жалби и за ангажиране на доказателства.
За процесното
нарушение в чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е предвидено налагане на наказания лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв.,
на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда до 1,2 на хиляда вкл., установена с медицинско изследване и/или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух. Извършеното не е маловажен случай, тъй като
водачът след употреба на алкохол е управлявал лекия автомобил в населено място и
то с концентрация от 1,15 промила, която е в горния диапазон на концентрация на
алкохол, за който се предвижда административно-наказателна отговорност. Поради
това за деянието не е приложим чл. 28 от ЗАНН, а обществената опасност на
нарушението е значителна. Налични са данни и доказателства жалбоподателят да е
извършвал и други нарушения на ЗДвП, което наред с горното обосновава
налагането на наказание в максималния размер.
Водим от горното, Павликенски районен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление (НП) № 19-0311-000207/05.07.2019г. на Началник група към ОДМВР -
Велико Търново, РУ- П., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Великотърновски дминистративен съд по
реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………
Вярно с оригинала!
ИИ