Русенската окръжна прокуратура
е обвинила подсъдимата О.М.С. *** в това, че:
През периода от
15.02.2010г. до 25.02.2010г. в град Р., в условията на опасен
рецидив и в условията на продължавано престъпление - на два пъти, отнела чужди
движими вещи - 1 бр. мъжко портмоне, 2 бр. лична карта, карта за безплатно
пътуване по ”БДЖ”, 2 бр. калъф за документи и парична сума в размер на 283,00
лева, всичко на обща стойност 284,50 лева, от владението на В.И.Г. и М.Р.М.,***
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила-престъпление
по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Прокурорът ПОДДЪРЖА обвинението. Иска
окръжният съд да признае подсъдимата О.С. за виновна по повдигнатото й
обвинение за престъпление по чл.199 ал.1 т.4
вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК и при условията на чл.58а / ред. ДВ
бр.27/2009год./, вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК да й наложи наказание лишаване от
свобода за срок от четири години и десет месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
заведение от закрит тип, като на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК се приспадне
времето, през което подсъдимата е била задържана по същото дело, считано от
27.04.2010год.
Подсъдимата О.М.С. прави признания по реда на
чл. 371 т.2 от НПК. Разкайва се за извършеното
и иска от съда да й наложи
наказание в по-малък размер.
Защитникът
на подсъдимата иска съдът да постанови осъдителна присъда, като признае
подсъдимата С. за виновна в извършването на престъплението по чл.199
ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК и да й наложи наказание лишаване от свобода
при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, под предвидения минимум, което да е не
повече от три години лишаване от свобода.
След
преценка на събраните по делото доказателства, направените от подсъдимата С.
самопризнания по чл.371 т.2 от НПК и на основание чл.373 ал.3 вр. с чл.372 ал.4
от НПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата О.М.С. е
родена на ***г***. Живуща ***, български гражданин, неомъжена, с начално образование, не работи,
многократно осъждана – общо 15 пъти за престъпления против собствеността. С Присъда №332/12.12.2005г., по
НОХД № 4012/2005г. по описа
на РРС, влязла в сила на 28.12.2005г., на
основание чл. 196 ал.1 т.1 вр.чл.194
ал.1 от НК и чл.54 от НК била осъдена на
четири години лишаване от свобода, при първоначален строг режим
на изтърпяване на наказанието. С последна Присъда
№358/22.12.2005г., по НОХД №4001/2005г. по описа на РРС, влязла в сила на 07.01.2006г., на
основание чл. 196 ал.1 т.1 вр.чл.194
ал.1 от НК и чл.54 от НК била осъдена на
три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. С определение №
46/20.02.2006год. на РРС постановено по ЧНД № 372/2006год. по описа на РРС,
влязло в сила на 09.03.2006год., били групирани наказанията лишаване от свобода
наложени на подс.О.С. с присъдите по НОХД № 4012/2004год. по описа на РРС и
НОХД № 4001/2005год. по описа на РРС, като на основание чл.25 вр. с чл.23 от НК
е било наложено едно общо наказание-най-тежкото от тях, а именно четири години
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието било изтърпяно на 06.04.2009год.
През месец февруари 2010г. подс.О.С. се нуждаела
от парични средства.Същата решила да се снабди с такива по престъпен начин.В
изпълнение на това, подсъдимата извършила следните
деяния:
1.На 15.02.2010г. в гр.Р. подс.О.С. била до
магазин ”А. М.”,намиращ се на бул.”***”. Там същата видяла св.М.Р.М., който си
приготвял пари, с които да пазарува в магазина. Подс.С. отишла до него и
го заприказвала, като му обяснила, че от няколко дни
не се е хранила и треперела от студ. Св.М. я завел в
заведение, като й купил храна и напитки. След това заедно
тръгнали по ул.”Б.”, в посока Ц. Ж.П. гара. В районна на магазин „Ж.”, св.М. се отбил встрани от улицата и
отишъл да уринира. Подс.О.С. го последвала и
отишла при него. Там същата с лявата си ръка хванала и стиснала за слабините
св.М. и с дясната си ръка взела от десния джоб на панталона му калъф за
документи,в който се намирали личната му карта и пари в размер на 250 лева, всичко на обща стойност 250,50лв.После подс.С. успяла да избяга и впоследствие изхарчила парите в
заведение.
След разкриването на деянието й от органите на
полицията,
подс.О.С. предала доброволно отнетия
калъф за документи и личната карта, които били върнати
на пострадалия М. Отнетите пари не били възстановени.
2.На 25.02.2010г.в гр.Р. подс.О.С. видяла
св.В.И.Г.,***, посока дома си. Същата го настигнала и заприказвала.
Предложила му да си поговорят, като го поканила да седнат на пейките на
спирката. Св.Г. не обърнал внимание на думите й и продължил по
пътя си, при което подсъдимата го
последвала. Когато стигнал пред входа на
блока, в който живеел св.Г. извадил
ключовете си от джоба на якето, за да отключи вратата. В този момент
подс.О.С. с едната си ръка
го хванала и стиснала за
слабините, а с другата си ръка взела от джоба на панталона
портмонето му,в което се намирали калъф
за документи, лична карта, карта за безплатно пътуване по Б.Д.Ж., пари в размер на 33 лева, всичко на обща стойност 34
лева. Св.Г.
се опитал да я възпре, но подс.С. успяла да избяга с отнетите вещи. След това подъсдимата изхвърлила портмонето, калъфа и документите, а парите изхарчила отново в
заведение. Впоследствие
неустановена по делото жена намерила калъфа и документите и ги предала на св.Т.Т., който ги върнал на съседа си св.В.Г.
След разкриването на деянието й от органите на
полицията, отнетото портмоне и пари не били върнати или
възстановени на пострадалия Г..
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за установена от самопризнанията на подсъдимата
О.М.С. по реда на чл. 371 т.2 от НПК,
подкрепящи се от събраните в досъдебното производство по
делото доказателства: от гласните доказателства- свидетелски показания на В.И.Г., М.Р.М.,
Т.Й.Т., С.А.А., Т.К.Т., П.А.П., от писмените доказателства- справка за
съдимост, декларация, автобиография, разписка, протоколи за разпознаване на
лица, разписки, протокол за доброволно предаване; от заключенията по
извършените по делото съдебноценови експертизи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимата
О.М.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1
вр. с чл.26 ал.1 от НК, тъй като през периода от 15.02.2010г.
до 25.02.2010г. в град Р., в условията на опасен
рецидив и в условията на продължавано престъпление - на два пъти, отнела чужди
движими вещи - 1 бр. мъжко портмоне, 2 бр. лична карта, карта за безплатно
пътуване по ”Б.Д.Ж.”, 2 бр. калъф за документи
и парична сума в размер на 283,00 лв. /двеста осемдесет и три лева/, всичко на обща стойност
284,50 лв. /двеста осемдесет и четири лева и петдесет
стотинки/, от
владението на М.Р.М. и В.И.Г.,*** с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребила за това сила .
От обективна страна през периода от
15.02.2010г. до 25.02.2010г. в град Р., подс. О.С.
на два пъти,
отнела чужди движими вещи-1 бр. мъжко портмоне, 2 бр. лична карта, карта за
безплатно пътуване по ”Б.Д.Ж.”, 2 бр. калъф за документи
и парична сума в размер на 283,00 лева, всичко на обща стойност 284,50 лева, от
владението на М.Р.М. и В.И.Г. с намерение
противозаконно да ги присвои.
За отнемането на вещите
подсъдимата употребила
сила, изразяваща се в хващане и стискане на слабините на пострадалите лица. По този начин е елиминирала
възможността им за съпротива при отнемането на вещите им.
Престъплението е извършено от
подс.С. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК-
след като с присъдите по НОХД № 4012/2005год. и по НОХД № 4001/2005год., и
двете по описа на РРС, е била осъдена за
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК, на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по
реда на чл.66 от НК и преди да изтече петгодишния срок по чл.30 от НК от
изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода, което й е било определено
по правилата на чл.25 вр. с чл.23 от НК. Ето защо, от обективна страна е налице и
квалифициращото обстоятелство по чл.199 ал.1 т.4 от НК.
От субективна страна подс.С. е извършила
всяко от двете инкриминирани деяния при пряк умисъл, с ясното съзнание за
противоправността на извършеното от нея, водена от желанието да си набави
имотна облага, като е действала с намерение противозаконно да присвои отнетите
от пострадалите лица вещи. Подсъдимата е предвиждала и искала настъпването на
престъпния резултат- отнемането на вещите от владението на пострадалите и
установяването върху тях на трайна фактическа власт от нея. За това съдът прави
извод от действията на подсъдимата. Подс.С. е съзнавала и факта, че извършва
престъплението, след като е била осъдена по НОХД № 4012/2005год. и по НОХД №
4001/2005год., и двете по описа на РРС и преди да са били изтекли пет години от
изтърпяването на наложеното по тези дела общо наказание лишаване от свобода, поради
което съдът приема, че умисълът на подсъдимата обхваща и наличието на
квалифициращото обстоятелство по чл.199 ал.1 т.4 от НК.
Налице е продължавано престъпление по
чл.26,ал.1 от НК, тъй като двете инкриминирани
деяния включени в него осъществяват съставите на
едно и също престъпление, извършени
са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна
страна страна продължение на
предшестващото.
По изложените съображения съдът
намира, че подс. О.М.С. следва да бъде призната за виновен и осъдена за
извършеното от нея престъпление по чл.199
ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата О.С. за извършеното от
нея престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, съдът съобрази следното :
За престъплението извършено от подсъдимата С., законът предвижда наказание
лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и
конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Предвид императивната разпоредба
на чл.373 ал.2 от НПК, на подсъдимата следва да се определи наказание при
условията на чл.58а от НК. Съдът намира, че нормата на чл.58а от НК в
редакцията й с ДВ бр.27/2009год., която е действала по време на извършването на
престъплението, в настоящия случай е по благоприятна от нормата на чл.58а от НК
в редакцията му след изменението с ДВ бр..26/2010год. и на основание чл.2 ал.2
от НК следва да се приложи чл.58а от НК в редакцията му с ДВ бр.27/2009год., който се явява
по-благоприятен закон.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете изразеното
от подсъдимата съжаление за стореното, оказането от нея съдействие на органите
на полицията за разкриването на престъплението и относително ниския интензитет
на упражнената принуда. Като отегчаващи обстоятелства съдът
отчете наличието на множество осъждания на подсъдимата извън
тези, които обуславят квалификацията „опасен рецидив” и наличието по-високата степен на обществена
опасност на престъплението, с оглед наличието на продължавано престъпление, включващо в
себе си две отделни престъпни деяния. Съдът намира, че направеното от
подсъдимата самопризнание не следва да се отчита, като смекчаващо обстоятелство
при определяне на наказанието й, тъй като е отчетено от законодателя в нормата
на чл.373 ал.2 от НПК, вменяваща императивно задължение на съда, ако постанови
осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, които
са по-благоприятни за дееца, в сравнение с условията, при които би следвало да
се определи наказанието в случай на разглеждането на делото по общият ред на
глава 20-та от НПК.
Предвид посочените смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства и относителната тежест на всяко от тях, съдът намира,
че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства,
които да предпоставят приложението на чл.55 от НК, а е налице превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Последното, ако делото е беше разгледано
по общия ред на гл.20-та от НПК, би
обусловило определяне на наказанието при условията на чл.54 от НК- между
минимума и средата на предвидения за престъплението по чл.199 ал.1 от НК
минимален и максимален размер, а именно седем години и шест месеца лишаване от
свобода. Тъй като производството е по
глава 27-ма от НПК, както бе посочено по-горе в настоящия случай на основание
чл.373 ал.2 от НПК наказанието на подсъдимата следва да се определи при
условията на чл.58а от НК. Съгласно сега действащата редакцияна чл.58а ал.1 ат НК /ДВ бр.26/2010год./, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното
наказание с една трета. Спазвайки тези правила, определеното по-горе наказание седем
години и шест месеца лишаване от свобода би следвало да се намали с 1/3 и на
подсъдимата да се наложи наказание пет години лишаване от свобода, което е
предвидения в закона минимален размер на наказанието за престъплението по
чл.199 ал.1 т.4 от НК. Ако обаче се приложи нормата на чл.58а от НК в
редакцията й ДВ бр.27/2009год., която е била част от действащото право по време
на извършване на престъплението, предвид това, че за извършеното престъпление
не са предвидени алтернативно различни наказания, на подс.С. задължително
следва да се определи и наложи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК,
а именно под най-ниския предел, който е пет години лишаване от свобода. Ето
защо съдът намира, че нормата на чл.58а от НК в редакцията й ДВ бр.27/2009год.
се явява по-благоприятен закон за подс.С. и на основание чл.2 ал.2 от НК следва
да се приложи, като наказанието на подс.С. се определи при условията на чл.55
ал.1 т.1 от НК.
Въз основа на тези обстоятелства и по изложените по -
горе съображения, за извършеното престъпление по по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с
чл.26 ал.1 от НК съдът определи на подс. О.С. наказание лишаване от свобода за
срок от четири години, при условията на чл.58а изм. /ред. ДВ бр.27/2009год./
вр. с чл.55 ал.1 т.1 вр. с чл.2 ал.2 от НК. Съдът намира, че наред с посоченото
наказание лишаване от свобода, на подсъдимата не следва да се налага и наказание
конфискация, каквато възможност законодателят е предвидил за извършеното
престъпление. Ниската стойност на предмета на извършеното престъпление,
материалното положение и имущественото състояние на подс.С., не обуславят
налагането на наказание конфискация на налично имущество, каквото подсъдимата
не притежава.
Размерът на така определеното
наказание лишаване от свобода, което е повече от три години и факта, че
подсъдимата е осъждана в миналото на лишаване от свобода за умишлено
престъпление от общ характер, изключват възможността за приложението на чл.66
от НК, поради което наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде
изтърпяно ефективно.
Предвид умишления характер на
престъплението и това, че подс.О.С. е рецидивист по смисъла на § 3 т.2 от ДР на ЗИНЗС, на основание чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС същата следва да бъде изпратена в затворническо заведение от „закрит” тип,
като на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС следва да се определи първоначален „строг”
режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
На основание чл.59 ал.1 т.1 пр.1
от НК, при изпълнение на наложеното наказание четири години лишаване от свобода
следва да се приспадне времето, през което подсъдимата О.С. е била задържана,
считано от 27.04.2010год., като един ден задържане се зачете за един ден
лишаване от свобода.
Съдът намира за неоснователни
доводите и исканията на подсъдимата и на защитника й за определяне на наказание
лишаване от свобода в размер на не повече от три години, което би било
значително под предвидения за извършеното престъпление петгодишен минимум. В
конкретния случай не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства и единствената причина за определяне на наказание
при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, се явява императивната разпоредба на
чл.373 ал.2 от НПК, която задължава съда да определи наказанието при условията
на чл.58а от НК, а последният в по-благоприятната му редакция /ДВ
бр.27/2009год./ императивно вменява задължение на съда да определи наказанието
при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, когато не са предвидени алтернативно
различни наказания. Самото определяне на наказанието на подсъдимата, на
посочените основания, под предвидения за престъплението минимум, а именно в
размер на четири години лишаване от свобода, води до налагането на достатъчно
снизходително наказание с оглед тежестта на извършеното престъпление и
обществената опасност на дееца.
Неоснователно е и искането на
прокурора за налагане на наказание в размер на четири години и десет месеца
лишаване от свобода. Последното се доближава до възможния в конкретния случай
максимум на наказанието лишаване от свобода, което може да се наложи на
подсъдимата при така проведеното съкратено съдебно следствие по чл.373 ал.2 от НПК и също би било несправедливо, както и не би съответствало на конкретната
степен на обществена опасност на престъплението, на дееца и на наличните
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Определеното на подс.С. наказание от четири години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно
при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип, е справедливо и
съответства в пълна степен на обществената опасност, както на подсъдимата, така и на извършеното от нея престъпление. То се явява
адекватна санкция на противоправното поведение на подсъдимата и с него ще се постигнат в максимална степен визираните в чл.36 от НК цели. С така определеното наказание ще се постигнат целите на наказанието по
отношение на специалната превенция- ще се поправи и превъзпита подсъдимата към
спазване на законите и добрите нрави, ще се въздейства предупредително върху нея
и ще й се отнеме възможността да върши други престъпления. С така определеното
наказание ще се постигнат целите на наказанието и по отношение на генералната превенция – ще се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото,
за да спазват законите на страната и да
не извършват на престъпления.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимиата следва да бъде осъдена да заплати направените в хода на досъдебното производство
разноски, които са в размер на 55 лева.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Председател: