Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000
гр. Пловдив, 04.01.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на шестнадесети декември,
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 1165 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалваното е наказателно
постановление № 36-0000057 от 30.01.2020г. на А.В.Г. на длъжност Главен
инспектор към ОО”АА”Пловдив с което на М.Г.П. ***, ЕГН ********** на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е
наложено адмнистративно наказание Глоба в размер на 200 лева за нарушение на
чл.45, т.2, предл.2 от Наредба № 34 от 06.12.199г. на МТ.
Жалбоподателят М.П. в жалбата и в съдебно заседание, излага
доводи за недоказаност на нарушението, както и за допуснати две грешки при
описание на нарушението. Моли съда да отмени НП.
Въззиваемата страна
– ОО “Автомобилна администрация” гр.Пловдив, не изпраща представител в съдебно
заседание. Преди даване ход на делото представя писмено становище с което
представя доводи за доказаност на нарушението и законосъобразност на НП и
моли съда да го потвърди.
Съдът, като се
запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено
следното:
На 09.01.2020г., в гр.Пловдив,
на ул.“Васил Левски“ около 16:30 часа служители на ОО“АА“ гр.София извършили
проверка на жалбоподателя П. като водач на таксиметров автомобил марка Шевролет
Авео, с рег. № ****, в престой на пътното платно срещу № 70.
Автомобилът управляван от жалбоподателя бил обозначен със знак „такси“,
електронният му таксиметров апарат с фискална памет бил открит и включен на „свободен“
режим (зелена светлина). Срещу жалбоподателя П.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия А-2019
бланков № 272751 за извършено нарушение на разпоредбите на чл.45, т.2, предл.2
от Наредба № 43 на МТ – 1999г. за това, че на 09.01.2020г. около 16:30 часа в
гр.Пловдив, бул.Васил Левски, срещу № 70 с посока на движение бул.Дунав, като
водач на лек таксиметров автомобил рег. № ****, марка Шевролет Авео, негова
собственост с поставен открит знак „такси“ и включен ЕТАФП на свободен режим
(зелена светлина) извършва таксиметров превоз на пътници и извършва следното
нарушение: 1.Водачът престоява за наемане на пътници на участък от пътното
платно с което създава затруднения за останалите участници в движението. Актът
е съставен в присъствието на жалбоподателя, който след запознаване със неговото
съдържание не е вписал в графата за обяснения или възражения такива. Актът е
подписан от жалбоподателя и лицата посочени в него. На датата на съставянето на
акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверен с разписка,
неразделна част от акта. В законоустановения срок пред контролните органи са били
представени писмени възражения от жалбоподателя, които според административнонаказващия орган не санират
нарушението. Въз
основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и правна
квалификация, на 30.01.2020г. било
издадено и атакуваното НП, връчено на жалбоподателя на 10.02.2020г.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Съдът
намира, че събраните по делото доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви
и допълващи се, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях се
установяват по несъмнен начин приетите от съда факти, така както са посочени
по-горе.
Предвид безпротиворечивостта на
доказателствения материал съдът приема, че по-подробното му обсъждане е ненужно, съгласно
разпоредбите на чл.305, ал.3 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, която
норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към
постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, предвид липсата на изрична норма
в тази насока в ЗАНН.
При така установената
фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2
от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима –
подадена е в срок и от надлежното лице.
Преценена по същество
Жалбата е основателна.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.
При разглеждане на дела по оспорени НП настоящата съдебна
инстанция /районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва
да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съгласно
разпоредбите на чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това
си правомощие (право и задължение) съдът служебно съгласно чл.13, чл.107, ал.2 и
чл.чл.313,314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН констатира, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи съгласно чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗАвПр и Заповед №
РД-08-249/15.05.2015г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, в предвидения ред и писмена форма съгласно чл.92, ал.3 от ЗАвПр, вр. чл.42 и 57
от ЗАНН.
Съдът намира обаче, че АУАН и НП са издадени при допуснати съществени
процесуални нарушения, касаещо тяхното съдържание съгласно изискванията на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като и двата
акта не съдържат описание на релевантни за нарушението обстоятелства. Посочено
е, че жалбоподателят „престоява за наемане на пътници на участък от
пътното платно, при което създава затруднение за останалите участници от
пътното платно“. При това положение е невъзможно да се провери за
какво точно нарушение е санкциониран жалбоподателят, тъй като не е налице
описание (конкретизация) на участъка от пътното платно, на който се твърди, че жалбоподателят П. е
реализирал своето неправомерно поведение.
А това безусловно е необходимо, тъй като съгласно §6, т.7 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, в Наредба 34/2019г. и в Закона за пътищата „пътно
платно“
е общата широчина на банкетите,
тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. За това
актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган е следвало да посочат в
АУАН и НП (за онагледяване дори може да бъде съставена скица на пътното платно)
от колко ленти за движение се състои пътното платно, колко са активни (служат
за движение), както и други негови характеристики, за да може да се прецени
дали престоят на конкретния водач на пътното платно действително затруднява
останалите участници в движението.
Административното нарушение винаги е конкретен акт, поради което същото
не може да бъде формулирано абстрактно чрез възпроизвеждане на съдържанието на
дадена правна норма, в случая на чл.45, т.2,
предл.2 от наредба № 34/1999г. Именно за това АУАН и НП трябва да съдържат
словесно описание на нарушението, което изискване е самостоятелно и отделно от
задължението на наказващия орган да посочи нарушената правна норма съгласно
разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.Лаконичността
на актосъставителя и на наказващия орган създава неяснота, която нарушава
правото на защита на наказаното лице да разбере административно-наказателното
обвинение, респективно в невъзможност да се определи по недвусмислен начин
предмета на доказване, което е в правомощията единствено на наказващия орган и
който не може да бъде допълван или извеждан по тълкувателен път от съда и
наказаното лице.
При липса на конкретизация, наказаното лице не може да упражнява правото
си на защита, тъй като е поставено в невъзможност да прави искания, бележки и
възражения. Още по-малко, предметът на доказване може да бъде определен
(изведен) въз основа на събраните по делото доказателства посочени в
АУАН, а не в
съдебната фаза на процеса, тъй като последните имат значение единствено за
обосноваността на административно-наказателното обвинение, но не и за
очертаване на неговите фактически и юридически рамки. Органите
на изпълнителната власт разполагат по дефиниция с необходимия материален и
персонален ресурс, за да осъществяват законосъобразно дейността си.
Невъзможността същите да съставят актове в съответствие с материалния и
процесуалния закон, отразяващи по ясен начин обстоятелства, включени в предмета
на доказване, никога не може да бъде в тежест на гражданите и юридическите
лица, а следва всякога да бъде санкционирано чрез отмяната на тези актове.
Противното, би означавало да се действа в противоречие с установения в чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България принцип
на правовата държава и принципа за равенство на гражданите, уреден в чл.6, ал.2 от Конституцията.
По изложените съображения и предвид липсата на установено в ЗАНН
правомощие на районния съд да върне делото на наказващия орган за отстраняване
на нередовностите в АУАН и атакуваното НП, съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, единствената
възможност е последното да бъде отменено само на формално основание без да се
изследва наличието на материално-правните предпоставки за неговото издаване.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000057 от 30.01.2020г. на А.В.Г. на длъжност Главен инспектор към
ОО”АА”Пловдив с което на М.Г.П. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
адмнистративно наказание Глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.45, т.2,
предл.2 от Наредба № 34 от 06.12.199г. на МТ.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административния съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!
М.М.