№ 20445
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110109040 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищецът ЗАД „***”АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „***“ №7, ет.5 и ответникът „***” ЕАД с ЕИК ***, гр. София,
бул. *** №89Б.
Предявен е иск по чл.422 ГПК, вр. чл.411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 71303/22г. на СРС, 32 състав, а именно: 539лв. неплатен остатък по
регресно вземане по щета № 0020-470-0026-2020, ведно със законна лихва за период от
29.12.2022 г. до изплащане на вземането и 113,65 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 24.11.2020 г. до 22.12.2022 г.
Ищецът твърди, че е застраховател по договор за застраховка “Каско” на л.а. „Ауди А5“ с
рег. № ***, обективиран в застрахователна полица №0020470202000029, валидна за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. Ответникът е застраховател по договор за застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите на водача на МПС „БМВ Х3“ с рег. №***. На
28.07.2020 г. около 10,30ч. в гр. Сливен, на кръстовището на ул. „Баба Тонка“ и бул.
„Стефан Караджа“ настъпило ПТП между двата автомобила, като джип „БМВ Х3“ с рег.
№***, управляван от А. Д., движещ се по ул. „Баба Тонка“, навлиза в кръстовището и не
спира на знак „стоп“, при което удря с предна дясна част движещия се по бул. „Стефан
Караджа“ лек автомобил марка „Ауди А5“, с рег.№ ***, управляван от В. Калев в задната
дясна част, при което удареният автомобил се завърта и с предната си част се удря в друг
автомобил. Вследствие на ПТП-то по лек автомобил „Ауди А5“, с рег.№ *** настъпили
вреди, които се дължали на виновното противоправно поведение на водача на л.а. „БМВ Х3“
1
с рег. №***. За отстраняване на вредите ищецът като застраховател по имуществена
застраховка „Каско“ е открил щета № 0020-470-0026-2020, по която изплатил на доверен
сервиз сумата 1103 лв. за поправяне на уврежданията от процесното ПТП. Ответникът бил
поканен за възстанови платеното обезщетение, но с уведомление от 18.12.2020 г. е уведомил
ищцовото дружество, че по щетата е одобрено обезщетение в размер на 579 лв., което е
погасено чрез прихващане, а остатъкът до 1118 лв. (формирана от сбора от 1103 лв. –
заплатеното застрахователно обезщетение и 15 лв. – ликвидационни разноски) е останал
непогасен.
Ответникът оспорва иска. Посочва, че със заплащане на сумата от 579 лв. ответникът е
възстановил всички щети по процесния автомобил „Ауди А5“ с рег. № *** от процесното
ПТП. Възразява, че сумата е завишена спрямо действителната стойност на уврежданията,
причинени от процесното ПТП по средни пазарни цени, както и че предния ляв калник,
левия фар, предната броня и предната лява джанта не са увредени от процесното ПТП.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи сключване на валиден договор за
застраховка Каско, както и че е осъществено противоправно поведение - нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, вследствие на което е настъпило ПТП с л.а,
застрахован по застраховка „Автокаско“ при ищеца; вреди в причинна връзка с ПТП,
стойност на вредите, плащане на застрахователно обезщетение за отстраняване на вредите.
Страните не спорят относно следните факти:
На 28.7.2020г. в гр. Сливен е настъпило ПТП между л.а. Ауди А5 с рег. № ***, управляван
от В. К., застрахован по застраховка Каско при ищеца, и джип „БМВ Х3“, с рег. № ***,
управляван от А. Д., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника.
За отстраняване на вредите ищецът изплатил застрахователно обезщетение в размер на
1103лв. Направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. и поканил ответника да му
плати сумата. Ответникът одобрил сумата 579лв., която погасил чрез прихващане, за което
уведомил ищеца на 18.12.2020г.
Спорно между страните е каква е стойността на вредите, всички вреди ли са в причинна
връзка с процесното ПТП.
От фактическа страна по делото се установи следното:
В показанията на свидетеля В. К., дадени в разпит по делегация пред РС-Смолян, се
посочва, че е участвал в ПТП на 28.07.2020 г. като водач на л.а. „Ауди А5“ с рег. № ***.
Посочва, че докато се е движел по дясната лента на бул. „Стефан Караджа“ направо, без да
прави маневри, отдясно, откъм ул. „Баба Тонка“ е навлязъл МПС „БМВ Х3“ и е ударила
автомобила, управляван от свидетеля. Твърди, че на кръстовището на бул. „Стефан
Караджа“ и ул. „Баба Тонка“ е имало знак „стоп“, но свидетелят посочва, че не знае дали
шофьорът на другият автомобил е спряла на знака, тъй като се е движела след автомобила,
управляван от свидетеля. Посочва, че след настъпване на ПТП заедно с водача на другия
2
автомобил, която е била жена, са съставили двустранен констативен протокол, другият
водач е признала вината си за настъпване на процесното ПТП, подписала е протокола без
забележки и възражения, уведомили са органите на МВР, които не са посетили мястото на
произшествието, тъй като е имало само материални щети и двамата водачи са напуснали
мястото след това.
От показанията на свидетеля А. Д., дадени в разпит пред СРС в открито съдебно заседание
на 14.11.2023 г., се посочва, че е участвала в ПТП. Твърди, че по време на ПТП е управлявал
служебен автомобил – джип „БМВ Х3“ с рег. № ***, собственост на „Димекс“ ООД. Твърди,
че се е движела по ул. „Баба Тонка“ и е навлязла в кръстовище, посочва, че не си спомня
булеварда, в който е навлязла, но преди да влезе в булеварда е имало знак „стоп“ на която
свидетелката не е спряла, без да се огледа вляво и вдясно, а директно е навлязла в булеварда
по който се е движел другият автомобил, посочен в ДКП, вследствие на което е настъпило
ПТП, при което служебният автомобил на свидетеля е бил ударен отпред, а другият
автомобил е ударен в задната част, в областта на гумата и джантата, а след настъпване на
ПТП удареният автомобил е променил траекторията си. Свидетелката посочва, че след
настъпване на ПТП другият водач е попълнил протокола за ПТП и нарисувал схемата на
произшествието, а свидетелката единствено се е подписала на протокола.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като достоверни и обективни. От
свидетелските показания се установява, че процесното ПТП е настъпило на 28.07.2020 г.,
когато при навлизане от ул. „Баба Тонка“ на бул. „Стефан Караджа“ джип „БМВ Х3“ с рег.
№ ***, управляван от А. Д. не спира на знак „стоп“, при което удря в задната дясна част
движещия се по път с предимство на бул. „Стефан Караджа“ л.а. „Ауди А5“ с рег. № ***,
управляван от В. К., при което на последният са причинени имуществени щети. От
свидетелските показания не се установява вследствие на удара автомобилът „Ауди А5“ да се
е отклонил вдясно, вследствие на което да е настъпил вторичен удар в предна лява част на
автомобила, от което да са увредени преден ляв калник, преден капак, преден ляв фар,
посочени в представеният по делото двустранен констативен протокол. Макар от
свидетелските показания на св. Д. да се установява, че вследствие на удара л.а. „Ауди А5“ се
е отклонил и е променил траекторията си на движение, при процесния механизъм на
настъпване на ПТП не е възможно предната лява част на автомобила да се е ударила в
металните огради около пътя, тъй като удареният автомобил се е движел в дясната пътна
лента (което се установява от показанията на св. К.) и от вида на настъпилите увреждания
може да се направи извод относно силата на удара и скоростта, с която са се движели двете
МПС към момента на ПТП. От уврежданията в зоната на съприкосновение между двете
МПС при настъпване на ПТП се установява, че силата, с която е ударен л.а. „Ауди А5“ не е
била достатъчно голяма, за да отклони толкова автомобила, че да премине цялото ляво
пътно платно и да се удари в огражденията в лявата част на пътя (доколкото към датата на
ПТП такива са съществували). При процесният механизъм на настъпване на ПТП не е
възможно следите в предната лява част на автомобила да са причинени от удар на
автомобила в друг автомобил на пътното платно, тъй като при удар в задната дясна част от
3
инерционната сила задната част на автомобила се отклонява вляво, а предната част се
отклонява надясно, а не вляво, както е посочено и в заключението на вещото лице В. Д.,
дадено в открито съдебно заседание, проведено на 14.11.2023 г., поради което щетите в
предната лява част не отговарят на механизма на настъпване на процесното ПТП.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява,
че при съпоставка на механизма на произшествието и щетите, посочени в протокола за ПТП
и описа на уврежданията, от техническа гледна точка следва, че щетите по лек автомобил
„Ауди А5“ с рег. № СМ 7521АХ, описани в задна дясна част – калник заден десен, джанта
задна дясна, задна броня, дясна задна гума, са вследствие на реализираното ПТП на
28.07.2020 г., а видно от снимковия материал от автомобила след датата на ПТП, по преден
и заден ляв калник няма следи от съприкосновение с твърди предмети. Вещото лице
посочва, че стойността на щетите от процесното ПТП, определено по средни пазарни цени
към датата на застрахователното събитие, е 883,64 лв. Съдът изцяло кредитира
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза като обективно,
компетентно дадено и отговарящо на останалия по делото фактически и доказателствен
материал.
От правна страна, съдът намира, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на
джип „БМВ Х3“, която не е спряла на знак „стоп“ при навлизане в кръстовище, с което
виновно е нарушила разпоредбите на чл.46, ал.2 ППЗДвП. Поведението на водача на джип
„БМВ Х3“ е в причинна връзка с настъпване на пътния инцидент, защото в случай, че беше
спазил правилата за движение по пътищата и не нарушил задължението да спре и да се
огледа на знак Б2- знак „стоп“, нямаше да настъпи и пътният инцидент и да настъпят
щетите, следователно поведението на този водач е предпоставка за настъпване на
процесното ПТП. Доколкото по настоящото дело между страните е безспорно, че А. Д.,
управляваща джип „БМВ Х3“, с рег. № ***, , причинил настъпване на процесното ПТП, е
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника
към датата на настъпване на процесното ПТП, за щетите следва да отговаря ответното
дружество на осн. чл. 411 КЗ.
Относно размер на обезщетението: От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
която съдът кредитира, се установява, че стойността за възстановяване на щетите от
процесното ПТП, определено по средни пазарни цени към датата на застрахователното
събитие, е 883,64 лв. Между страните е безспорно, че ответникът извънсъдебно е погасил
сумата от 579лв. по процесната щета. Поради това непогасеният остатък от дължимото от
ответника застрахователно обезщетение е в размер на 304,64 лв.
Относно иска за мораторна лихва: След като главницата е частично основателна, съдът
намира, че следва да преизчисли размера и на мораторната лихва за забава, доколкото
последната се явява акцесорно вземане и зависи от размера на главното вземане
(главницата). По настоящото дело от представените доказателства се установява, че ищецът
ЗАД „***“ АД е предявил регресна претенция до „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД по 3 броя
щети, в това число и процесната щета №0020-470-0026-2020, като видно от входящия номер
4
на ответника върху екземпляра на регресната претенция, последната е получена от него на
24.10.2020 г. Срокът за произнасяне на ответника според чл. 412, ал. 3 КЗ е 30-дневен от
получаване на регресната покана, заедно със всички доказателства, т.е. в процесния случай
ответникът е следвало да се произнесе по поканата най-късно на 23.11.2020 г., а от
24.11.2020 г. е изпаднал в забава за неплатения остатък от сумата. За периода от 24.11.2020
г. до 22.12.2022 г. законната лихва върху неплатената сума по регресна претенция е в размер
на 64,23 лв. и до този размер предявеният иск следва да бъде уважен.
В последното съдебно заседание ищецът е намалил исковата си претенция по реда на чл. 214
ГПК, като е намалил претендираната главница до 319,64 лв., а лихвата за забава – до 67,40
лв. Поради това предявеният иск за главница следва да бъде уважен за сума в размер на
304,64 лв. и да бъде отхвърлен за горницата над 304,64 лв. до пълния претендиран размер от
319,64 лв., а обезщетението за забава за периода от 24.11.2020 г. до 22.12.2022 г. – да бъде
уважено до размер от 64,23 лв. и да бъде отхвърлено за горницата над 64,23 лв. до пълният
претендиран размер от 67,40 лв. Издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
13.01.2023 г. по ч.гр.д.71303/2022 г. по описа на СРС следва да бъде обезсилена за горницата
над 319,64 лв. до пълният размер на главницата по регресно вземане от 539,00 лв., както и за
горницата над 67,40 лв. до пълния размер на мораторната лихва за периода от 24.11.2020 г.
до 22.12.2022 г. от 113,65 лв., тъй като с намаляването на иска ищецът частично десезира
съдът за разликата между първоначалния иск и искът след намаляване по реда на чл. 214
ГПК.
Относно разноските: Ищецът доказва в настоящото производство разноски в общ размер на
895 лв., от които: 75 лв. – държавна такса, 20 лв. – депозит за свидетел, 20 лв. – депозит за
разпит на свидетел по делегация, 300 лв. – депозит за СТЕ, 480 лв. – адвокатско
възнаграждение, а в заповедното производство – разноски 505 лв., от които: 25 лв. –
държавна такса и 480 лв. – адвокатско възнаграждение. В съответствие с уважената част от
иска на ищеца се дължат 285,42 лв. разноски за заповедното производство, а в исковото
производство – 505,84 лв., съразмерно с уважената част от иска (доколкото за намалената
част от исковете разноски на ищеца не следва да се дължат). Ответникът претендира
разноски в исковото производство в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът има право на разноски за намалената част на иска, доколкото с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото в намалената част, в хода на делото (до намаляване
размера на исковете от ответника по чл.214 ГПК) е осъществявал защита срещу
първоначалния размер на исковете и доколкото намаляването на иска не се дължи на
поведение на ответника в хода на делото (заплащане или погасяване по друг начин на
сумите след предявяване на иска). Поради това на ответника се дължи 40,70 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за намалената част от иска и 2,78 лв. – за отхвърлената
част от иска или общо ответникът има право на 43,48 лв. разноски за исковото
производство.
Воден от горното, Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „*** АД, ЕИК ***, със седалище в гр. София, и адрес
на управление: район Триадица, бул. „***“ № 89Б, чрез юрк. *** дължи на ЗАД „***” АД,
ЕИК ***, със седалище в гр. София и адрес на управление: ул. „***“ № 7, ет. 5, чрез адв. Г.
Х., следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№71303/2022г. на СРС, 32 състав:
304,64 лв., представляваща дължимо и незаплатено регресно вземане по щета №0020-
470-0026-2020, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.
410 ГПК – 29.12.2022 г. до окончателно плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над уважената част от 304,64 лв. до пълния претендиран размер на
обезщетението от 319,64 лв.
64,23 лв. – мораторна лихва върху неплатеното регресно вземане за периода от
24.11.2020 г. до 22.12.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважената част
от 64,23 лв. до пълния претендиран размер от 67,40 лв.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 1429 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
13.01.2023 г., издадена по ч.гр.д.71303/2022 г., СРС, 32. с-в В ЧАСТТА относно следните
суми: горницата над 319,64 лв. до 539,00 лв. – за главницата за регресно вземане по щета №
0020-470-0026-2020 и за горницата над 67,40 лв. до 113,65 лв. - за мораторната лихва за
периода от 24.11.2020 г. до 22.12.2022 г.
ОСЪЖДА „*** АД, ЕИК ***, със седалище в гр. София, и адрес на управление: район
Триадица, бул. „***“ № 89Б, чрез юрк. *** да заплати на ЗАД „***” АД, ЕИК ***, със
седалище в гр. София и адрес на управление: ул. „***“ № 7, ет. 5, чрез адв. Г. Х., сумата
285,42 лв. – разноски за заповедното производство и 505,84 лв. – разноски за исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „***” АД, ЕИК ***, със седалище в гр. София и адрес на управление: ул.
„***“ № 7, ет. 5, чрез адв. Г. Х. да заплати на „*** АД, ЕИК ***, със седалище в гр. София,
и адрес на управление: район Триадица, бул. „***“ № 89Б, чрез юрк. ***, сумата 43,48 лв. –
разноски за исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7