Решение по дело №538/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

„Петролатум ЕООД, с ЕИК ********* обжалва Решение № 1915 от 30.11.2023г., постановено по АНД № 1609/2023г. на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 665002-F660132/30. 09.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол”, за наложена имуществена санкция на „Петролатум“ЕООД, ЕИК *********, в размер на 600лв., за нарушение на чл.3 ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Касаторът - „Петролатум ЕООД чрез адв. П. счита, че по отношение на решението са налице касационни основания за неговата отмяна по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Не се спори, че на датата на проверката -16.03.2022г. е налице констатираната от проверяващите липса на получени данни по дистанционната връзка на НАП за извършените продажби и не е генериран фискален бон, но се обосновава твърдение това да се дължи на технически проблем с приемането на информацията от сървъра на НАП, като тази информация е била приета на 18.03.2022г.

Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив, мрез юрк. М. оспорва жалбата, като поддържа отговора на същата, а решението на Районен съд Пловдив като правилно и законосъобразно намира, че следва да се остави в сила.

По същество ответната страна се позовава на новелата на чл.25 ал.6 от Наредба № Н-18/2006г. в която е посочено, че фискалната касова бележка за всяка продажба от лицата по чл.3 ал.2 от наредбата се издава при извършване на плащанията, като лицата по чл.3 са длъжни с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената касова бележка. По отношение на направената контролна покупка на стойност 10 лв. – към момента на плащането от клиента на 16.03.2022г. не е бил издаден фискален бон. Фискален бон бил издаден едва на 18.03.2022г. От ответника се поддържа, че принципно е без значение поради какви причини не е бил издаден фискален бон и дали е доказано извършване на манипулация на ФУ, като се има предвид, че се касае за обективна отговорност на юридическо лице, която се реализира на основание чл.83 ЗАНН. Извън това се твърди, че по делото са налице многобройни и непротиворечащи си доказателства, които обосновават извод, че неиздаването на фискален бон за процесната продажба се дължи на извършена манипулация на фискалното устройство /ФУ/.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване, а по същество е основателна.

Според обстоятелствената част на НП, идентично описваща фактическата установеност в АУАН: При извършена проверка на 16.03.2022г. на обект – бензиностанция в [населено място], община Марица, стопанисван от „Петролатум“ ЕООД, за извършено контролно зареждане на дизел на лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер] на стойност 10 лв., платени в брой от клиент на И. К. – служител обслужване на бензиностанция, не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо ЕСФП модел Ред Лори ойл систем 1.0 с ИН на ФПр. RL000079 и ИН на ФП 73000124. Веднага след легитимация на проверяващите е изведена контролна лента на електронен носител № 0015161/16.03.2022г. от ЕСФП, при което е установено, че покупката не е взела отражение в продажбите на обекта. За установените обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер.АА № 0407778/16.03.2022г.

По така установените факти от страна на административно наказващият орган деянието е квалифицирано от правна страна като нарушение на чл.3 ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС /”Лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1. Задължението за издаване на фискален бон се отнася и за извършване на продажби от ЕСФП, работеща в режим на самообслужване. Регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане се приключва с вид плащане "резерв 1" – "отложено плащане".; Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта..”/ и е наложена имуществена санкция в размер на 600лв., на основание чл.185 ал.1 ЗДДС /в редакция преди изм. с ДВ бр.106 от 2023г./ : „На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.”.

В НП е отразено наличие на допуснати и други нарушения на данъчното законодателство, констатирани при проверката на 16.03.2022г. като са посочени три броя АУАН от 23.05.2022г. Посочени са АУАН от предходни проверки, а описаното е възприето за отегчаващо обстоятелство и е взето предвид при определяне вид и размер на наказанието – малко над законоустановения минимум.

В АУАН № F660132/23.05.2022г. е отразено, че за установените при проверката на 16.03.2022г. факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка сер.АА № 0407778/16.03.2022г.

В АУАН и в НП не са вписани данни от други проверки, както и отсъства информация за установена манипулация/неправомерно въздействие на ЕСФП в проверения обект. Не са отразени и данни за предприети действия с оглед посоченото в Протокол сер. АА № 0014214 от 16.03.2022г., 19ч. – в който документ е вписано, че е във връзка с проверката от 16.08.2022г. /явно техническа грешка в изписването на месеца/, „…в която се констатира съмнение за манипулиране на въведения в обекта ЕСФП и неотговарящо на одобрения тип от БИМ. Предстои да се извърши проверка по реда на чл.14 от Наредба № Н-18/2006г. за извършване на експертиза на ЕСФП…“. В протокола е посочено, че е запечатан офис-каса, в която е монтирано ЕСФП, както и поставяне на ТСК, ограничаващи достъпа до обекта. В протокола не е вписано изключена ли е била ЕСФП при запечатването.

До дата на съставяне на АУАН /23.05.2022г./ и дата на издаване на НП /30.09.2022г./ няма данни в преписката да е извършена експертиза по реда на чл.14 от Наредбата. Експертиза не е представена и в хода на съдебното производство пред ПРС. Поради това - съмненията за манипулация, изразяваща се в неправомерно въздействие върху ЕСФП не са доказани.

Неоснователно в отговора на касационната жалба се поддържа наличие на извършена манипулация, която е причина за неиздаване на фискална касова бележка /ФКБ/ при извършване на плащането. След като са възникнали съмнения за манипулация е следвало да бъде осъществена процедурата, предвидена в наредбата и няма данни за обективни пречки за извършване на експертиза, като съгласно чл.14 ал.4 от Наредба № Н-18/2006г. : „Изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., доп., бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) Срокът за извършване на експертиза е до 14 работни дни, считано от датата на предаване на устройството за експертиза, а за ЕСФП е до 7 работни дни, считано от датата на уведомяване на Българския институт по метрология.“.

По делото е приет отговор на БИМ относно въпрос – дали е възможна работата на средствата за измерване на течни горива в автономен режим, а не възможна ли е и по какъв начин манипулация на ЕСФП /л.70 и сл./. БИМ се е позовал на Приложение № 2 към чл.8 ал.1 т.2 Специфични изисквания към ЕСФП и IV Специфични функционални изисквания към ФУ. Отговорено е, че е възможно при смущение в електрическата мрежа като токови удари, информацията от средствата за измерване да бъде подадена със закъснение от централното регистриращо устройство /ЦРУ/ на ЕСФП, в две ситуации – ако ЦРУ е било изключено от захранването и при включване би трябвало да отпечата и съответно да изпрати информация от проточените горива от СИ и ако има ситуация спад на напрежението, тогава ФУ трябва да отпечата съобщение Спад на напрежение. Тъй като в случая не е извършена експертиза, не е установена една или и двете възможни ситуации според отговора на БИМ.

ЕР ЮГ EVN група е представило отговор по делото /л.67/ - за периода от 16.03.2022г. до 01.04.2022г. за обект бензиностанция в [населено място], [улица], има регистрирано едно аварийно изключване на 19.03.2022г.

Според отговор на БИМ до Заместник ИД на НАП /от 05.04.2022г., л.80/ - контролни изпитвания на ЕСФП Ред Лори ойл систем 1.0, работеща в бензиностанцията в [населено място], не са проведени поради неработеща нивомерна измервателна система /НИС/ и неработеща колонка за светли горива. И двете средства за измерване са били с изгорели комуникационни платки, констатирани от представител на сервизна фирма.

Налага се извод, че считано от 16.03.2022г. – в 7 дн.срок или в 14 дн.срок по чл.14 ал.4 от наредбата, е могло да се направи експертиза преди констатацията за изгорели комуникационни платки.

В тази връзка, фактическата установеност не е правилно преценена от първостепенния съд, тъй като дори към момента на проверката – 16.03.2022г. да не е издадена ФКБ, такава е издадена и постъпила в системата на НАП на 18.03.2022г. – след разпечатването, като обектът е бил запечатан и при посещението на 18.03.2022г. е установено, че пломби и стикери са с ненарушена цялост.

Няма спор, че в случая на 18.03.2022г. са издадени общо 7 ФКБ от ЕСФП, които са частта от остатъка до 11 ФКБ, тъй като са били извършени 11 зареждания, за 4 от които ФКБ са издадени в деня на плащането – 16.03.2022г.

Съгласно чл.25 ал.6 от Наредба № Н-18/2006г. – „Фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.“, но в конкретния случай дружеството не е наказано за неизпълнение на посоченото задължение, а за неиздаване на ФКБ, но се е установило, че ФКБ е издадена макар и по-късно. Дружеството също така не е наказано за неизпълнение на чл.3 ал.3 от наредбата.

На 18.03.2022г. е могло да се установи издаването на ФКБ за конкретната продажба. До дата на съставяне на АУАН и до дата на издаване на НП е можело да се извърши и предвидената в наредбата експертиза на ФУ /чл.14/, за да се провери и установи посредством реда в наредбата дали е имало манипулация върху ЕСФП и в какво се изразява същата.

Действително отсъстват данни, установяващи прекъсването /по см. на Приложение № 2, VI. Специфични изисквания към ЕСФП: б.“г“ , б.“д“/, но безспорен факт е наличието на издадена ФКБ на 18.03.2022г. – без да е констатирано нарушаване целостта на отличителните знаци, поставени при запечатването на обекта на 16.03.2022г. При тези данни твърдението за манипулация е следвало да бъде доказано посредством предвидения в наредбата способ, а информацията от отговор на БИМ до Заместник ИД на НАП от 05.04.2022г. - контролни изпитвания не са проведени поради неработеща нивомерна измервателна система и неработеща колонка за светли горива, вкл. и двете средства за измерване са били с изгорели комуникационни платки - не доказва препятстване възможността за извършване на експертиза в 7дн. или 14 дн.срок, считано от 18.03.2022г. /за ЕСФП до 7 работни дни/.

Съмнението за манипулация е документирано в протокола за предприемане на действия за обезпечаване на доказателства от 16.03.2022г. и в тежест на административно-наказващият орган е било да провери съмнението по предвидения в наредбата способ, за да изясни всички факти и обстоятелства в административно-наказателното производство. Твърденията за осъществена манипулация не са доказани, тъй като както отговорите на БИМ и ЕР ЮГ EVN група, така и показанията на свидетелите, в конкретиката на фактите обосновават извод само за хипотетична възможност. Това не е достатъчно за обосноваване на поддържаната от ответника теза. В тежест на страната, която твърди даден факт е да го докаже без съмнения.

Затова в конкретния случай Районен съд Пловдив е достигнал до неверен извод за законосъобразност на НП, приемайки по същество, че административно-наказателната отговорност може да се основава на предположения, тъй като изцяло в тежест на административно-наказващият орган е да докаже извършване на нарушението.

Това налага отмяна на решението и на процесното НП.

В полза на „ПЕТРОЛАТУМ“ ЕООД следва да се присъдят съдебни разноски за две инстанции в размер [рег. номер].

По изложените съображения, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пловдив

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1915 от 30.11.2023г., постановено по АНД № 1609/2023г. на Районен съд Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 665002-F660132/30.09.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол”, за наложена имуществена санкция на „Петролатум ЕООД, ЕИК *********, [населено място] – в размер на 600лв., за нарушение на чл.3 ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185 ал.1 ЗДДС.

ОСЪЖДА Националната Агенция за приходите да заплати на „ПЕТРОЛАТУМ“ ЕООД, ЕИК с ЕИК *********, разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.