№ 9805
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110148971 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу И. С. Н., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2162,24 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Фондови жилища, бл. 214, вх. Г, ет. 5, ап.
81, аб. № 288452, ведно със законната лихва от 29.12.2021г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 354,21 лева, мораторна лихва за периода от 16.07.2019г. до
14.12.2021г.; сумата от 39,69 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.11.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
29.12.2021г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 8,93 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
31.12.2018г. до 14.12.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 14.01.2022г. по ч.гр.д. 74258/2021г. по описа на СРС, 175-ти
състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл.150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
1
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното на 05.03.2024г. ответникът чрез назначения му особен представител
адв. М. оспорва предявените искове по тяхното основание. Не оспорва обстоятелствата, за
които се иска допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
С молба от 27.02.2024г. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е заявило, че не оспорва предявените искове, счита
същите за основателни и доказани, както и че дяловото разпределение през процесния
период е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. За да
бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот,
количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В проведеното на 05.03.2024г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че ищцовото дружество е
доставило през процесния период за процесния имот топлинна енергия на посочената в
исковата молба стойност, като имотът е бил топлоснабден, както и че мораторните лихви
върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение са изчислени математически
правилно, съобразно закона.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, както е уточнено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и
2
трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия.
В конкретната хипотеза, от приетия по делото Нотариален акт за собственост върху
жилища, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
Закона за териториално и селищно устройство № 190, том III, нот.д. № 590/1984г. от
10.02.1984г. се установява, че за собственици на имота, находящ се в гр. София, ж.к.
„Фондови жилища“, бл. 214, вх. Г, ет. 5, ап. 81 са признати Параскева И.ова Н.а и Татяна
Стоева Стоева. От приетата молба-декларация от 08.01.1998г. се установява, че лицето
Цветана С.а Стоева е поискала открИ.е на партида за процесния имот на свое име. От
приетия списък на етажните собственици в сградата се установява, че като собственик на
имота с абонатен номер 2884542 се е подписала Цветана С.а Стоева, на чието име са били
издавани фактурите за топлинна енергия за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2019г., а за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. съобщението към фактура е издадено на името на
ответника И. С. Н.. От представените от третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД
документи се установява, че отчет на процесния имот не е извършван поради неосигурен
достъп, поради което липсват подписани от потребителя протоколи за отчет, а
представените протоколи за осигурен достъп не носят подписа на ответника.
Други доказателства относно собствеността върху имота, респективно пасивната
материалноправна легитимация на ответника И. С. Н. като потребител на топлинна енергия
не са ангажирани по делото.
Предвид гореизложеното, от събраната по делото доказателствена съвкупност се
налага изводът, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване
наличието на облигационно правоотношение с ответника. Това е така, защото по делото
липсват каквито и да било ангажирани от ищеца доказателства за универсално или частно
правоприемство между собствениците на имота по нотариалния акт от 1984г. Параскева
И.ова Н.а и Татяна Стоева Стоева от една страна и ответника И. С. Н. от друга страна. Не са
представени удостоверения за наследници на тези лица, нито други доказателства относно
прехвърляне на правото на собственост върху ответника. По делото е представена молба-
декларация от 1998г. от лицето Цветана С.а Стоева, която е поискала открИ.е на партида на
свое име и видно от общата фактура за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2019г., такава
партида е била открита, поради което Цветана С.а Стоева е станала потребител на топлинна
енергия за процесния имот през този период. По делото, обаче, няма представени
доказателства и за правоприемство /универсално или частно/ между Цветана С.а Стоева и
ответника И. С. Н.. В действителност по делото липсват каквито и да било доказателства, от
които може да се направи извода, че през процесния период ответникът е бил потребител на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабдения имот, било на основание чл. 153, ал. 1
ЗЕ /като негов собственик или вещен ползвател/, било на основание правоотношение,
възникнало между ищеца и ответника като трето лице – несобственик при условията на т. 1
от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
При липса на първата и основна предпоставка за възникване на процесните вземания,
останалите не следва да бъдат разглеждани. Предявените искове са неоснователни и следва
3
да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат единствено ответникът. Същият,
обаче, не е сторил разноски, а е бил защитаван от особен представител, поради което
разноски не му се дължат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б, срещу И. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 214, вх. Г, ет. 5, ап. 81, установителни искове по реда на
чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2162,24 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до
м.04.2020г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 214,
вх. Г, ет. 5, ап. 81, аб. № 288452, ведно със законната лихва от 29.12.2021г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 354,21 лева, мораторна лихва за периода от 16.07.2019г.
до 14.12.2021г.; сумата от 39,69 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.11.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
29.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 8,93 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 31.12.2018г. до 14.12.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.01.2022г. по ч.гр.д. 74258/2021г. по описа на СРС,
175-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4