№ 453
гр. Перник, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20241720106199 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 415, ал. 1,
т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 2
от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от И. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник,
ул. **** **** №** срещу С. С. Г., ЕГН ********** от гр. Перник, кв. *****
******,бл.**,вх.*,ет.*,ап.**
Ищцата твърди, че на 28.06.2023 г. между нея и ответницата е сключен договор за заем за
сумата от 9900 лв. Сочи, че е изпълнила своето задължение по договора за предаване на
паричните средства.
Поддържа, че съгласно чл. 2 и чл. 3 от договора ответницата се е задължил да върне
заетата сума в срок до 31.12.2023 г., ведно с месечна договорна лихва в размер на 0.5%,
която за целия период от 28.06.2023 г. до 31.12.2023 г. се равнява на 396 лв.
Излага, че ответницата не е изпълнила задължението си да върне в срок заетата му сума,
както и да заплати уговорената договорна лихва.
Сочи, че затова е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № 1901/2024 г. по
описа на ПРС и по него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 1678/29.05.2024 г., с която ответницата е осъдена да и заплати сумата от 9900 лв. –
главница по договор за заем от 28.06.2023 г. и сумата от 396.00 лв. – договорна лихва за
1
периода от 28.06.2023 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.04.2024 г. до окончателното плащане.
Твърди, че срещу така издадената ЗИПЗ ответницата е подала възражение в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК.
Искането към съда е да признае за установено, че ответницата дължи на ищцата сумата от
9900 лв. – главница по договор за заем от 28.06.2023 г. и сумата от 396.00 лв. – договорна
лихва за периода от 28.06.2023 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.04.2024 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1901/2024 г. по
описа на Районен съд - Перник.
Заявена е претенция за присъждане на направените в заповедното и в исковото
производство съдебни разноски.
Исковата молба е връчена на ответницата. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор.
Ответницата оспорва иска. Твърди, че не е сключвала договор за заем с ищцата в лично
качество.
Сочи, че такъв е сключен между представляваните от страните дружества „Регас консулт“
ЕООД, ЕИК **********, представлявано от ищцата и „Булглас“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от ответницата.
Прави възражение по чл. 27 от ЗЗД за унищожаемост на представения с исковата молба
договор за заем, поради грешка и измама. Твърди, че го е подписала заедно с други
екземпляри на договора за заем, сключен между посочените по-горе търговски дружества,
като всички екземпляри са и били представени от ищцата и тя е считала, че страна по тях е
представляваното от нея дружество „Булглас“ ЕООД, а не тя в качеството си на физическо
лице
Поддържа възражение по чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 17 от ЗЗД за нищожност на договора,
поради неговата симулативност. Твърди, че договорът за заем прикрива действителна
уговорка между страните за обезпечаване на друго задължение на дружеството,
представлявано от ответницата към дружеството, представлявано от ищцата, а именно за
заплащане на възнаграждение за предоставени от „Регас консулт“ ЕООД на „Булглас“ ЕООД
счетоводни услуги в размер на 9600 лв.
Сочи, че за спорната сума от 9900 лв. е издаден разходен касов ордер, без действително тя
да бъде предадена. В тази връзка прави възражение, че доколкото няма предаване на сумата,
не е налице и сключен между страните договор за заем.
Искането към съда да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание, ищцата – лично и чрез пълномощника и адв. Р. К. поддържа
предявените искове. Моли съда да ги уважи по изложени в съдебно заседание и в
представена в определения срок писмена защита. Заявява претенция за присъждане на
2
направените съдебни разноски.
В съдебно заседание ответницата – лично и чрез пълномощника и – адвокат П. Г., оспорва
предявените искове. Моли съда да ги отхвърли изцяло по изложени в съдебно заседание
аргументи. Претендира присъждане на направените разноски.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените
от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие си
изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:
Исковете са подадени от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен
интерес. Правният интерес от воденето им се установява от приложеното ЧГД № 1901/2024
г. по описа на Районен съд – Перник. От него е видно, че по заявление на ищцата е
образувано ЧГД № 1901/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, по което срещу
ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
вземането, предмет на установителните искове. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило
възражение от ответника. Исковете са предявени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от
ГПК. Предвид изложеното, същите са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни. Съображенията за това са следните:
Не е спорно между страните и е общоизвестно, като обявено в електронната страница на
ТРРЮЛНЦ обстоятелството, че ищцата е управител и представляващ на „Регас консулт“
ООД, а от ответницата управител и представляващ на „БУЛГЛАС“ ЕООД.
С исковата молба е представен договор за паричен заем, подписан от страните по делото
на 28.06.2023 г. – ищцата в качеството и на заемодател и ответницата – в качеството и на
земополучател. В чл. 1 на същия е отразено, че заемодателят предава на заемателя сумата от
9900 лв., а заемателят се задължава да я върне и да плати възнаграждение на заемодателя. В
чл. 2 е посочено, че възнаграждението е под формата на месечна лихва в размер на 0.5% от
заетата сума. В чл. 3 е определен срокът за изпълнение задълженията на заемателя –
31.12.2023 г.
Представен е разходен касов ордер, издаден от ищцата и подписан от ответницата, който
удостоверява плащане, респективно получаване на сумата от 9900 лв. по договор за паричен
заем от 28.06.2023 г.
С отговора е представена фактура № 359/06.06.2022 г., издадена от „РЕГАС КОНСУЛТ“
ООД с получател „БУЛГЛАС“ ЕООД за извършени счетоводни услуги – годишен финансов
отчет за 2022 г. на стойност 9600 лв., платими по банкова сметка.
Приложен е и договор за паричен заем от 26.06.2023 г., подписан от страните – ищцата – в
лично качество и ответницата - като представител на „БУЛГЛАС“ ЕООД. Клаузите на
договора са със съдържание, идентично с това на договора за паричен заем от 28.06.2023 г.,
представен с исковата молба. Представен е и разходен касов ордер, издаден от ищцата за
предоставяне на ответницата на сумата от 9900 лв. по договор за паричен заем от 26.06.2023
г. В него не е положен подпис от получателя.
3
В съдебно заседание ищцата е представила други екземпляри на същия договор за
паричен заем от 26.06.2023 г. и на разходния касов ордер, като в последния се съдържат
подписи, както на издателя, така и на получателя.
Изслушана и приета е съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че
размерът на договорната лихва съгласно чл. 2 от договора за паричен заем за периода от
28.06.2023 г. до 31.12.2023 г. е 309.00 лв. Съдът кредитира изводите на експерта, като ясни и
обосновани, дадени с необходимите специални знания и професионален опит.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели, доведени от всяка от
страните – Б.Г.П – син на ответницата и Е.К.И. – служител в „Сик 21“ ЕООД, управлявано от
ищцата. Съдът кредитира показанията им, тъй като относно фактите, предмет на доказване,
те съответстват едни на други, както и на останалия събран доказателствен материал.
Свидетелите изясняват различни обстоятелства, от значение за правния спор.
Свидетелката К.а, като служител в дружеството, управлявано от ищцата, установява, че
между него и дружеството, управлявано от ответницата е имало дългогодишни отношения,
свързани с счетоводното обслужване на последното. Тези отношения били прекратени през
месец юни 2023 г., когато била приключена счетоводната 2022 г. и предадени на ответницата
всички счетоводни документи. Лично от ищцата, свидетелката разбрала, че между
търговските дружества останали неуредени финансови отношения, тъй като не е заплатена
стойността за извършените счетоводни услуги. Свидетелката знае, че настоящото дело се
води за заплащане на тези суми.
От свидетеля Павлов, като служител в дружеството на ответницата и като неин син се
установява, че ищцата претендирала от майка му заплащане на суми, представляващи
възнаграждение за счетоводно обслужване на търговското дружество, управлявано от
последната. Тя настоявала при прекратяване на отношенията във връзка с тази дейност,
двете с ответницата да подпишат договор за заем, като по този начин да обезпечи вземането
си за стойността на извършените счетоводни услуги. Отказвала да върне на ответницита
съхраняванети счетоводни документи, без подписването на такъв договор. Това станало през
месец юли 2023 г. в офиса на ищцата, където страните подписали няколко екземпляра на
договор за заем и разходни касови ордери. Свидетелят видял екземплярът на договора за
заем, който останал в майка му и той бил за сумата от 9000 лв., дадени в заем от
дружеството, представлявано от ищцата на дружеството, представлявано от ответницата.
Според свидетеля ответницата не е получавала от ищцата пари, нито към момента на
подписване на договора, нито по друго време.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем е едностранен, реален договор. За сключването му е необходимо
съвпадащо съгласие на страните за даване в заем, респективно за връщане на заетата сума
4
или вещ и реално им предаване. Договорът е едностранен, защото заемодателят не получава
насрещна престация срещу предоставените от него в собственост пари или други вещи.
За уважаване на предявения иск, по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да
установи съгласието на страните за сключване на договор за заем и предаването на
паричната сума на ответника.
Ищецът е подкрепил твърденията си с представения от него договор за паричен заем от
28.06.2023 г., подписан от страните и издадения във връзка с него РКО, обективиращ
предаване на заетата сума от 9900 лв. от ищцата на ответницата, удостоверено с подписите
им.
Като изхождащи и подписани от страните частни документи, тези писмени доказателства
установяват, че ищцата е предоставила на ответницата в заем сумата от 9900 лв., като
последната се е задължила да и я върне в срок до 31.12.2023 г.
Ответникът е оспорил съдържанието им с възражение за симулативност на обктивирания
в тях договор за заем, ведно с предаването на платената сума, водеща до неговата
нищожност.
Доказателствената тежест на твърдяната симулативност пада върху ответницата. Съгласно
чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК тя не може да бъде установявана със свидетелски показания.
Изключение от това правило е въведено с чл. 165, ал. 2 от ГПК, според който свидетелски
показания се допускат когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа
съгласие е привидно, ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна,
които правят твърдението и вероятно.
Условието на цитираната разпоредба е изпълнено, когато оспорващата страна е
представила документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът
за наличие на привидност. Законът има предвид документ, който не разкрива сам по себе си
симулацията /не съдържа признание за нея/, но от текста му може да се съди, че е възможно
страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили
волеизявленията привидно./в този смисъл Решение № 193 от 5.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
608/2017 г., III г. о., ГК/.
С оглед твърдението на ответника, че симулативният договор за заем представлява
обезпечение за изпълнението на задължение на дружеството, управлявано от ответницата
към дружеството, управлявано от ищцата – за заплащане стойността на предоставени
счетоводни услуги, съдът счита, че представената фактура № 359/06.06.2023 г. обективираща
извършени от „РЕГАС КОНСУЛТ“ ООД счетоводни услуги на „БУЛГЛАС“ ЕООД на
стойност 9600 лв., както и останалите представени по делото различни екземпляри от
договор за заем между ищцата и „БУЛГЛАС“ ЕООД от 26.06.2023 г. и РКО, издаден във
връзка с него, със съдържание идентично с процесните, представляват „начало на писмено
доказателство“ по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК и обуславят допустимостта на гласните
доказателства за разкриване на симулацията. Посочените писмени доказателства изхождат
от ищцата, тъй като са подписани от негя. В тях не се съдържа признание за
5
симулативността на процесната сделка, но доколкото установяват наличието на задължение
на дружеството управлявано от ответницата към дружеството управлявано от ищцата на
стойност, близка до стойността на договора за заем, както и сключен между ищцата и
дружеството на ответницата договор за паричен заем, със съдържание идентично със
спорния, правят много вероятна нейната привидност.
Свидетелите, доведени от страните безпротиворечиво установяват, че между ищцата и
ответницата, в качеството им на физически лица не съществува материално
правоотношение, пораждащо права и задължения за тях. Такова е налице между търговски
дружества, които те управляват – „РЕГАС КОНСУЛТ“ ООД и „БУЛГЛАС“ ЕООД и се
изразява в предоставянето, респективно ползването на счетоводни услуги. Във връзка с
последните са останали неуредени финансови отношения между търговците, изпълнението
на които страните по делото като техни представители са обезпечили със симулативен
договор за заем, сключен между тях като физически лица, без реално да е предоставяна
посочената в договора сума. С показанията си свидетелите опровергават и съдържанието на
РКО, издаден във връзка със спорния договор. Той не отразява реалното плащане на пари, а
е създаден, за да послужи в процеса за доказване на такова плащане. Доколкото договорът за
заем е реален, то отсъствието на предаване на заетата сума, води до извода, че такъв въобще
не е сключен.
Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 5-то от ЗЗД привидните договори са нищожни.
В настоящия случай процесният договор за паричен заем е симулативен и съответно
нищожен. Той не поражда права и задължения за страните по него. Затова и въз основа на
него ответницата не дължи сумите, претендирани от ищцата – 9900 лв. – главница и 309.00
лв. – договорна лихва за периода от 28.06.2023 г. до 31.12.2023 г.
Предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Доколкото съдът е приел за основателно възражението за нищожност на договора за
паричен заем и на това основание е извършил преценка за неоснователност на предявените
искове, не следва да разглежда възраженията за неговата унищожаемост, поради грешка или
измама.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят направените от него разноски в размер на 1300 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, Районен съд – Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за признаване на установено, че С. С. Г., ЕГН ********** от гр. Перник,
кв. ***** ******,бл.**,вх.*,ет.*,ап.**дължи на И. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Перник, ул. **** **** №** сумата от 9900 лв. – главница по договор за заем от 28.06.2023 г.
6
и сумата от 396.00 лв. – договорна лихва за периода от 28.06.2023 г. до 31.12.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2024 г. до окончателното плащане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
1901/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Перник, ул. **** **** №** да заплати на С. С. Г., ЕГН ********** от гр. Перник, кв. *****
******,бл.**,вх.*,ет.*,ап.**сумата от 1300.00 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението, препис от него, ведно с ЧГД № 1901/2024 г. по описа
на ПРС, да се върне на съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7