№ 159
гр. Харманли, 23.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20245630200211 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на К. Д. К. с ЕГН ********** от гр.
Харманли, **** против Наказателно постановление № 22-0271-001130 от
10.10.2022г. на ВПД Началник група в ОДМВР – Хасково, РУ- Харманли, с
което на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 20,00 лева за нарушение по
чл.105, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в
законоустановения срок е постъпила жалба от К. Д. К. с ЕГН ********** от
гр. Харманли.В нея се твърди, че същото е неправилно, необосновано и
постановено при наличие на съществени процесуални нарушения в
административно наказателното производство, а именно: 1/При съставяне на
акта за установяване на нарушение актосъставителят е допуснал съществени
нарушения, които водят до незаконосъобразност и на издаденото въз основа
на него НП само на това основание. Оспорва акта, който не съдържал всички
необходими реквизити, предписани императивно от чл.42 ЗАНН към неговото
съдържание. Актът бил съставен от некомпетентен орган. Нарушени били
всички административно-процесуални правила при съставяне и връчване на
акта. Нарушението не било констатирано по предвидения в закона ред. Актът
бил необоснован, не били налице доказателства, които да установяват
1
твърдяното нарушение и не били налице признаците и изпълнителното деяние
по посочените разпоредби на закона, като било налице противоречие между
описаното нарушение, приетото като нарушение и посочената разпоредба, по
която е квалифицирано, като дадената квалификация била неточна,
неправилна и непълна. Не били събрани и приложени всички доказателства и
не били изяснени всички обстоятелства съобразно изискванията на закона.
Оспорвм истинността на констатациите в акта за установяване на
административно нарушение и всички посочени в него обстоятелства, които
не отговарят на действителното фактическо положение.
Жалбоподателят сочи, че налице били съществени нарушения на
закона, допуснати от административно-наказващия орган при издаване на НП:
а/същият е пристъпил към издаване на НП, без да провери акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и без да прояви необходимата
активност за разследване на спорните обстоятелства, и събиране на
необходимите доказателства. С това е нарушен чл.52 от ЗАНН; б/в НП
липсвали императивно предвидени от чл. 57 ЗАНН реквизити; в/НП е
необосновано. Не били изложени всички обстоятелства от обективна и от
субективна страна, които са от значение за дадената квалификация и всички
съставомерни признаци от обективна и субективна страна. Деянието не било
констатирано и доказано по надлежния ред и било несъставомерно по
посочените разпоредби. Неправилно бил приложен законът, като дадената
квалификация е неточна, неправилна, непълна и противоречива. Налице била
липса на конкретни мотиви по всички обстоятелства от значение за
отговорността, а изложените били неясни, неточни и неконкретни. НП било
издадено от некомпетентен орган. Нарушителят не бил извършил посоченото
в него нарушение, не били налице доказателства, които да установяват
твърдяните нарушения и не били налице признаците и изпълнителните деяния
на посочените разпоредби на закона. Отговорността била погасена по давност.
Нарушени били разпоредбите на чл.27 и 28 ЗАНН, не е обсъдено дали случаят
не е маловажен
или малозначителен, и не са изложени мотиви в тази връзка въпреки
задължението на АНО за това, което също е основание за отмяна на НП.
Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление и да осъди ответника да заплати на адвокат, който
оказва безплатна правна помощ на жалбоподателя, адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗАдв.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява упълномощеният
по делото адвокат Д. А. от АК- Хасково. С писмено становище поддържа
въззивната жалба и излага аргументи по същество на спора.
Въззиваемата страна ВПД Началник група в ОДМВР Хасково, РУ
Харманли, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.
2
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 20.09.2022 г в 19,15 часа в гр. Харманли по бул. „ България” до
кръстовището образувано с бул. „ Цар Освободител” в посока към гр.
Любимец жалбоподателя управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№
**** собственост на Д. К. Д. с ЕГН **********, с ограничена видимост през
предните странични стъкла на автомобила осигуряващи видимост на водача
на пътя. Не представя контролен талон към СУМПС и е извършел следните
нарушения: ограничена е видимостта/намалена прозрачност/ през челното или
страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача на
пътя, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 105, ал.1 от ЗДвП; не
носи контролен талон от свидетелството за управление, с което виновно е
нарушил чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП поради което и на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 185 от ЗДВП му е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 20,00 лева за нарушение по чл.105,ал.1 от ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 10 лева наказание, за нарушение на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.
С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, в
негово присъствие, бил съставен от свид. С. Г. С. Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 703929 от 20.09.2022г. за
нарушения по чл. 105, ал. 1, предл. 1 и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който К.
Д. К. подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт
вписал, че няма такива, като бил уведомен за правото да подаде възражения в
7 – дневен срок от връчване на акта. Възражения срещу съставения АУАН не
са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от
връчването му, осъществено на дата 20.09.2022г, според отразеното в
приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, въз основа на която и наложил процесните
административни санкции.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена
от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Г. С. и Б. Г. Н.
относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка
– пряко и непосредствено, а така също и тези касаещи процедурата по
съставяне на акта за установяване на административно нарушение като
логически последователни и вътрешно безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
3
Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от
надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния
срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване
наказателно постановление. С оглед на това жалбата е породила присъщия й
суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда)
ефект.
Настоящият състав намира, че Наказателно постановление № 22-
0271-001130 от 10.10.2022г. на ВПД Началник група в ОДМВР – Хасково, РУ-
Харманли, се обжалва в цялост, тъй като във въззивната жалба изрично е
посочено, че жалбоподателя обжалва № 22-0271-001130 от 10.10.2022г. на
ВПД Началник група в ОДМВР – Хасково, с което на жалбоподателя на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 20,00 лева за нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
По нарушението по чл.105, ал1 от ЗДвП
Съгласно чл. 105, ал. 1 ЗДвП забранено е ограничаването на
видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на
прозрачността им. Алинея 3 сочи, че намаляването на прозрачността е
допустимо само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на
Икономическата мисия за Европа на Организацията на обединените нации
(Правило № 43).
За да се установи съдържанието на правната норма е необходимо да
се отчете целта на въведената от законодателя забрана и смисъла на
употребените от него понятие в закона. Всяко изискване към моторното
превозно средство законодателят прави с оглед на посочената в чл. 1, ал. 2
ЗДвП цел - да запази живота и здравето на участниците в движението, да
улесни тяхното предвижване и да опази имуществото. В съответствие с тази
цел е и законовото изискване по пътя да се движат само технически изправни
превозни средства - чл. 139, ал. 1 ЗДвП. А съгласно чл. 9 ППЗДвП разрешава
се движението само на пътни превозни средства, които отговарят на
определените от производителя изисквания за експлоатация, както и на
нормативно установените. Следователно, тълкувана в контекста на целта на
закона и на изискванията към превозните средства, забраната на чл. 105, ал. 1
ЗДвП цели да гарантира установената от производителите и от нормативните
актове видимост на водача през стъклата на моторното превозно средство и
свойствата на стъклата, които са преценени при точно установен от
производителя начин на ползване.
Видимост, за целите на Закона за движението по пътищата, е
възможността на водача да вижда достатъчно ясно и добре, за да може да
управлява превозното средство по безопасен начин. Това значи, че превозното
средство само по себе си трябва да създава възможно най-благоприятните
4
условия на водача за неговата видимост. Законът за движението по
пътищата борави с понятията "ограничена видимост" и "намалена видимост" -
§ 6, т. 55 и 56. Дадените от законодателя специални дефиниции на употребите
в закона понятия сочат, че за целите на този закон законодателят разграничава
двете понятия, като разграничителният критерий е характера на причината,
водеща до видимост, различна от изискваната. При намалена видимост, видно
от дефиницията, става въпрос за физични явления - здрач, мъгла, валеж,
задименост, докато при ограничената видимост става въпрос за материални
обекти, които влияят на видимостта - стръмнини, завои, други препятствия.
Очевидно е, че тези понятия са относими за фактори, които са
външни за моторното превозно средство. В хипотезата на чл. 105, ал. 1
ЗДвП законодателят има предвид фактори, които са на самото превозно
средство, защото ограничаването е през стъклата. В този случай той не е
разграничил хипотези на ограничена и намалена видимост, а с оглед на
обективните възможностите за въздействие върху стъклата, които водят до
намаляване на видимостта, е забранил ограничаването на видимостта по
какъвто и да е начин, в т. ч. и чрез намаляване на прозрачността на стъклата
независимо от начина, по който е постигнато. Следователно, до ограничаване
на видимостта се стига и чрез намаляване на прозрачността на стъклата.
Съгласно т.6.3.1.1.1 от Правило № 43 на Икономическата комисия за
Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни
технически предписания за одобряване на материалите за безопасно
остъкляване и техния монтаж на превозните средства общата
светлопропускливост, измерена в съответствие с точки 9.1.1 и 9.1.2 от
настоящото приложение, е не по-малка от 95 % от първоначалната стойност
преди облъчването и във всички случаи не е по-малка от: 70 % при предни
стъкла и други стъкла, които са разположени на място, необходимо за
видимостта на водача.
Неустановена в хода на производство остана степента на
затъмненост на странични стъкла на автомобила, както и тяхната
светлопропускливост. Следва да се отбележи, че от описанието на
обстоятелствата при които е извършено нарушението не може да се установи
в каква степен са затъмнени страничните стъкла. Отговора на този въпрос
обаче е съществен, предвид нормата на чл. 105, ал.2 от ЗДвП, която допуска
ограничаване видимостта и намаляване на прозрачността на стъкла на задните
странични стъкла на автомобил, при определени предпоставки, а именно при
наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила и в
границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата
комисия за Европа на Организацията на обединените нации и предвид ал.3 на
същата разпоредба допускаща намаляване на прозрачността на стъклата по
ал.1 на чл.105 от ЗДвП (челното, задното и през страничните стъкла на
автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя). Трайно съдебната
практика и теория възприемат, че мотивиране на един административен акт
едва в хода на съдебното производство по обжалването му е недопустимо. В
5
още по - голяма степен това важи в случаите на налагане на административни
наказания, с оглед санкционният характер на производството. Следователно в
атакуваното НП липсват факти за съставомерни признаци от състава на
нарушението с оглед изложеното по – горе,поради което по т.1 от НП за
нарушенито по чл.105, ал.1 от ЗДвП НП се явява незаконосъобразно и следва
да се отмени.
По нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр.2 от ЗДвП:
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в действащата редакция към ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила
от 1.01.2019г., съгласно която водач на моторно превозно средство е длъжен да
носи контролния талон към свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория. Следователно от обективна страна е
предвидена една форма на изпълнителното деяние – нося, както и специален
предмет –контролния талон към СУМПС.
Както вече беше посочено изискването за описание на нарушението в
АУАН и НП ще бъде изпълнено тогава, когато съдържа твърдения за
обективното осъществяване на всеки един от елементите от състава на
твърдяното нарушение.
В процесните АУАН и НП се твърди, че жалбоподателят е управлявал
лек автомобил на процесната дата и място. Следователно същият е бил водач
на моторно превозно средство по смисъл на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП – "водач е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или елитни животни или
стада по пътищата". Като управляващ моторно превозно средство по
пътищата за жалбоподателя е възникнало задължението да носи контролен
талон към него.
Съгласно цитираната правна норма, водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи контролен талон към свидетелство за управление
на МПС от съответната категория. Задължение на водачите на МПС е при
извършване на проверка от контролните органи да представят контролен
талон към СУМПС. При непредставянето му контролният орган няма как да
установи наличието му и съответно правилно стига до заключението, че не се
носи от водача на МПС. Ето защо съдът намира, че описанието на
нарушението по отношение на изпълнителното деяние в АУАН и НП е
достатъчно ясно и не ограничава правото на защита на нарушителя с
посочването, че не представя и КТ към СУМПС. Същевременно следва да се
отбележи, че в НП изрично е записано като нарушение "не носи КТ към
СУМПС".
Разпоредбата на чл. 100, ал.1,т.1 от ЗДвП в редакцията ДВ, бр. 51 от
2007 г., изм., бр. 67 от 2023 г. в сила от 04.08.2023 г. е изменена, като „Водачът
на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление
на моторно превозно средство от съответната категория”, като не носенето на
контролен талон не е инкриминирано.
6
В случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН,
доколкото след издаването на НП на 10.10.2022г., в сила от 04.08.2023г. е
настъпила по-благоприятна за нарушителя промяна и деянието не носи
контролен талон към СУМПС не е въздигнато като нарушение. Наказателно
постановление № 22-0271-001130 от 10.10.2022г. на ВПД Началник група в
ОДМВР – Хасково, РУ- Харманли не е влязло в сила, поради съдебното му
обжалване и същевременно е настъпила промяна в закона. Съобразно
правилото на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, влязла в сила на 04.08.2023г., следва да се
приложи по-благоприятния за жалбоподателя закон, който е сега действащия,
поради което НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 10
лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП следва да се отмени.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна
и атакуваното НП следва да се отмени по т. 1 и т.2.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане в тази насока,
на основание чл.63д от ЗАНН и чл.38 ал.2, вр. ал.1 от ЗА и чл.18, вр. чл.7 ал.2,
т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г., следва в тежест на АНО да се присъди в
полза на пълномощника адв.Д. А. дължимото му се адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 от ЗАНН,
съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0271-001130 от
10.10.2022г. на ВПД Началник група в ОДМВР – Хасково, РУ- Харманли, с
което на К. Д. К. с ЕГН ********** от гр. Харманли, **** на основание чл.
185 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20,00
лева за нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 10
лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, на основание чл.63д от ЗАНН и
чл.38 ал.2, вр. ал.1 от ЗА, да заплати на адвокат Д. Г. А. с ЕГН **********, с
адрес гр.Хасково, **** адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен
съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7