№ 16772
гр. С, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110128809 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Образувано е по искова молба на “И Ф” ЕООД, ЕИК ..., с адрес на управление
в град С, ул. “Б” № 17, ап. 1, представлявано от Б Н - управител, действащо
чрез юрисконсулт Ц. Д, насочена срещу ответника С. В. З., ЕГН **********, с
адрес в град С, ул. “Р Г” № 52, с която се претендира по отношение на
ответника да бъде установено, че дължи на ищеца следните суми: 3 454,54
лева, представляващи главница по договор за предоставяне на кредит от
разстояние № .../10.01.2024 г., ведно със законна лихва за период от 21.03.2025
г. до изплащане на вземането; 923,81 лева, представляващи договорна лихва за
период от 09.04.2024 г. до 05.03.2025 г., като се претендират и съдебно-
деловодни разноски. В исковата молба са наведени следните твърдения - че на
10.01.2024 г. между страните бил сключен от разстояние договор за кредит с
№ ..., по реда на ЗПФУР, като механизмът на сключване е подробно разяснен в
обстоятелствената част на молбата; в полза на длъжника, по негова лична
банкова сметка в “Ю” АД, била отпусната главница в размер на 4 000 лева;
страните се уговорили, че длъжникът следва да върне заемната сума
посредством двадесет и две парични вноски, в периода от 09.02.2024 г. до
31.10.2025 г.; извънсъдебно С. З. заплатил главница в размер на 545,46 лева,
или изцяло предвидените погасителни вноски от 09.02 до 09.04.2024 г. С
1
нарочно електронно съобщение, получено от длъжника на 12.03.2025 г., била
обявена предсрочна изискуемост на кредита. Евентуално се посочва, ако
съдът приеме, че предсрочната изискуемост не била обявена надлежно на
страната, то ищецът се позовава на разясненията на ТР № 8 по т. д. № 7 от
2017 г. на ОСГТК на ВКС, като се акцентира, че към датата на постановяване
на решението ще настъпи крайно определеният срок за заплащане на сумата,
който факт следва да бъде съобразен от съда. Навежда се още, че в чл. 2 ал. 1,
т. 3 от договора страните се уговорили, че длъжникът дължи и заплащане на
договорна лихва в размер на 40.15 %, който размер е фиксиран за целия
период на договора, като за периода от 09.04.2024 г. до 05.03.2025 г. се
претендира възнаградителна лихва в общ размер на 923.81 лева, като този
период бил съобразен с настъпилата предсрочна изискуемост на вземането от
12.03.2025 г. Претендират се разноски, сторени както в заповедното, така и в
исковото производство, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК се претендира
възнаграждение за представителство от юрисконсулт в размер на 300 лева.
Представят се писмени доказателства. В срока за отговор по реда на чл. 131,
ал. 1 ГПК такъв не е постъпил от длъжника, макар да е получил лично
адресираното до него съобщение.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
съд достига до следните фактически положения и правни съображения:
Ответникът изрично признава, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който в негова полза е била предоставена
главница в размер на 4 000 лева, като последното обстоятелство се установява
и от приложеното по делото банково нареждане. В самия договор
кредитодателят и кредитополучателят се съгласили, че наред с предоставената
главница се дължи и договорна лихва във фиксиран процент, а именно 40.15
%, поради което общо дължимата сума възлизала на 5 517.69 лева. В чл. 1, ал.
2 от договора длъжникът посочил изрично електронна поща, посредством
която ще получава известия на кредитора във връзка с предоставената сума,
като на 12 март 2025 г. именно на този електронен адрес страната получила
известие, с което ищецът обявява вземането си за предсрочно изискуемо,
поради неплащане на две последователни парични вноски. Страните в
договора не уговорили приложение на хипотезата на чл. 10, ал. 2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (в тази връзка
2
изрично и разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от договора), като съгласно ал. 1 на
посочената разпоредба електронното изявление е получено с постъпването му
в посочената от адресата информационна система, поради което съда намира
за основателно твърдението на ищеца в исковата му молба, че изявлението за
обявяване на предсрочна изискуемост е достигнало до длъжника, като се
установява, че последният действително не е изпълнил в срок задължението си
по разсрочено заплащане на главницата, поради което фактическият състав на
чл. 8, описващ предпоставките за предсрочна изискуемост на вземането на
кредитора, съдът намира за осъществен.
В чл. 3, ал. 1 е прието, че потребителят се задължава в срок до пет работни
дни, считано от сключването на договора, да предостави на кредитора едно от
обезпеченията, описани в чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2, като при неизпълнение ал. 2 на
чл. 3 предвижда заплащане на неустойка в размер на 1 786.68 лева. Размерът
на същата е предвиден във втория изготвен вариант на погасителния план,
инкорпориран в договора - чл. 4, ал. 3. Чл. 2 пък посочва, че размерът на
годишния процент на разходите възлиза на 48.44%, като при изчисляването на
същия се взима предвид единствено компонента на възнаградителната лихва.
Именно на база последното относно посоченото в чл. 2 от договора от
кредитора във връзка с начина на определяне на ГПР, съдът приема, че
договорът, за който безспорно се прилагат правилата на Закона за
потребителски кредит, доколкото няма данни същият да е сключен от
длъжника във връзка с негова професионална дейност, е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
тъй като кредитодателят не е отразил всички известни разходи, които
потребителят ще направи във връзка със сключения кредит, така че
последният да прецени икономическата тежест на тази облигационна връзка.
Съгласно член 3, буква ж) от Директива 2008/48 и §1, т. 1 от ДР на ЗПК
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи,
включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази
разпоредба посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
3
предлаганите условия. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В случая процесният договор за заем
само формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19,
ал. 4 ЗПК, но всъщност в него е изградена конструкция, чрез която да се
заобиколи забраната размерът на ГПР да не надвишава пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, като
неустойката, определена в чл. 3 от договора, не е включена в размера на
обявения ГПР, макар да е следвало. Посочената от кредитора сума, дължима
като неустойка по договора е трябвало да бъде част от ГПР, защото на
практика в случая не се касае за дължимо договорно обезщетение от
неизпълнение на задължение на длъжника, което да има за цел реално
овъзмездяване на настъпили вреди за заемодателя, в който случай би било
приложимо изключението на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, а за прикрито
допълнително възнаграждение за кредитора, който отнапред е определил
размера му и го е включил директно в погасителния план. Самото основание
на начисление на тази сума няма нищо общо с обезщетителната функция на
неустойката, защото обезпечението може да се изиска предварително като
условие за сключване на самия договор. А в случая дори е предоставен срок, в
който е обективно невъзможно изпълнението за предоставяне на банкова
гаранция или поръчител, който следва да отговоря на ред изисквания, като
тези обезпечения са несъответни на самия характер на договора -
потребителски заем за 4 000. Именно в т. 44 в Решение от 21.03.2024 г. по дело
C - 714/22 на СЕС са дадени принципни указания към българския съд да вземе
предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия,
както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва
този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от
закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало
задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при
предлаганите условия, и дали в действителност с дадена договорна
конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти
4
изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези
допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор
и следователно да не попада в обхвата нито на понятието "общи разходи по
кредита за потребителя", нито на понятието "ГПР" по смисъла на Директива
2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета. В случая е налице допълнително възнаграждение за
търговеца, но прикрито като неустойка. Поради което по този начин се цели
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК (т. 41 и т. 44 от цитираното по-горе решение
по дело C - 714/22 на СЕС). Оттук включването на тази сума при
изчисляването на ГПР със сигурност ще доведе до надвишаване на размера от
50%. Отделно от това, съгласно т. 55 и т. 56 от Решение от 21.03.2024 г. по
дело C - 714/22 на СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според
СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви
и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер. Или заключението е, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР,
което води до недействителност на цялата договорна връзка и приложение на
чл. 23 ЗПК - връщане на чистата стойност на главницата. В тази връзка е и без
значение, че кредиторът не претендира заплащане на самата неустойка,
защото тежестта на нарушението се изразява в това, че още към момента на
сключване на договора потребителят е бил въведен в заблуждение за общия
размер на разходите, които той ще направи, съпоставим с размера на
предоставената главница.
Изложеното дотук мотивира съдът да уважи единствено исковата претенция
за претендираната главница, предвид правилото на чл. 23 ЗПК, като отхвърли
иска за възнаградителната лихва. Съразмерно и с оглед уважената и
отхвърлена част разноски съдът ще присъди в полза на двете страни.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание по чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че С. В. З., ЕГН **********, с адрес в град С, ул. “Р Г” №
52 ДЪЛЖИ в полза на “И Ф” ЕООД, ЕИК ..., с адрес на управление в град С,
ул. “Б” № 17, ап. 1, представлявано от Б Н - управител, сума в размер на 3
454,54 лева (три хиляди четиристотин петдесет и четири лева и петдесет и
четири стотинки), представляваща главница по договор за предоставяне на
кредит от разстояние № .../10.01.2024 г., ведно със законна лихва за период от
21.03.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.04.2025 г. по ч.гр.д. № 16666 по описа на
СРС за 2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване, че С. В. З., ЕГН
********** дължи в полза на “И Ф” ЕООД, ЕИК ... възнаградителна лихва по
този договор в размер на 923,81 лева, за период от 09.04.2024 г. до 05.03.2025
г., за която сума също е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
07.04.2025 г. по ч.гр.д. № 16666 по описа на СРС за 2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. В. З., ЕГН **********, с адрес в
град С, ул. “Р Г” № 52 да ЗАПЛАТИ на “И Ф” ЕООД, ЕИК ..., с адрес на
управление в град С, ул. “Б” № 17, ап. 1, представлявано от Б Н - управител,
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 294.09 лева (двеста деветдесет
и четири лева и девет стотинки), дължими за настоящото исково
производство, както и за заповедното такова - ч.гр.д. № 16666 от 2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “И Ф” ЕООД, ЕИК ... да ЗАПЛАТИ
на С. В. З., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради което не носи
саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6