Решение по дело №40031/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14888
Дата: 31 юли 2025 г.
Съдия: Светлана Христова Петкова
Дело: 20241110140031
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14888
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110140031 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
411 КЗ за сумата 2 994,22 лева, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“,
обективиран в полица № 440123213094779 от 27.07.2023 г., във връзка с ПТП от
16.12.2023 г., от което са произлезли вреди за л.а. „Опел“ модел „Комбо“ с рег. № СА
2... СА с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 28.06.2024г. - датата на предявяване на иска в съда
до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 120,44 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода от 16.03.2024г. до 28.06.2024г.
Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 16.12.2023г. в гр.
Хасково на кръстовището, образувано от бул. „Съединение“ и бул. „Васил Левски“, е
реализирано ПТП между лек автомобил „Опел Комбо“ с рег. № СА 2... СА, управляван
от В. Митов и л.а.“ Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № К 5... ВМ, управляван от Д. П..
Твърди се, че произшествието е настъпило по вина на застрахования при ответника по
застраховка „ Гражданска отговорност“ водач на л.а. „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. №
К 5... ВМ, който нарушил правилата за движение по пътищата, като преминал през
кръстовището на забранен сигнал на светофарната уредба, съответно причинил
материални вреди по лек автомобил „Опел“, модел „Комбо“ с рег. № СА2...СА.
Поддържа, че във връзка с образуваната щета № 44011512308714 е заплатил
застрахователно обезщетение на извършилия ремонта сервиз на увреденото МПС в
размер 2 979,22 лева и е направил ликвидационни разноски в размер 15 лева. Допълва,
1
че е връчил покана на ответника за възстановяването на изплатеното обезщетение
ведно със сторените ликвидационни разноски, като с писмо от 12.03.2024г. ответникът
е отказал плащане по предявената претенция. Предвид това в настоящото
производство ищецът претендира сумата от 2 994,22 лева, представляващо заплатено
застрахователно обезщетение, ведно със сторените ликвидационни разноски, лихва за
забава, както и сторените по делото разноски.
Ответникът „Застрахователно Акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва предявения
иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и твърдението че
същото е настъпило по вина на застрахования при него водач. Навежда възражения, че
представения двустранен констативен протокол не представлява официален
свидетелстващ документ, съответно не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Твърди, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лек
автомобил „Опел“, модел „Комбо“ с рег. № СА 2... СА, който преминал на червен
сигнал на светофара, регулираш процесното кръстовище. Излага съображения, че е
налице съпричиняване от страна на водача, застрахован при ищцовото дружество,
който не е изчакал изтеглянето на навлезлите в кръстовището автомобили, което е
довело да настъпване на процесното ПТП /чл.50а ЗДвП/. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между твърдените щети и процесното ПТП. Твърди, че
платеното застрахователно обезщетение е завишено и неотговарящо на действително
претърпените вреди. Моли за отхвърляне на иска, алтернативно за намаляване размера
на претенцията. Оспорва акцесорната претенция за лихва, поради неоснователност на
главния иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от
страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби
достигна до следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска
отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е
предпоставена от установяване кумулативното наличие на всички елементи от
правопораждащия фактически състав, а именно: 1 наличие на валиден договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения в резултат на ПТП автомобил, 2 заплащане на застрахователното
обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения
между тях договор, 3 виновно противоправно деяние на водач на МПС, от което в
2
причинна връзка са настъпили конкретни щети по застрахованото при ищеца МПС, 4
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и ответника.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП – 16.12.2023г.
между ищеца и собственика на увредения л.а. „Опел“, модел „Комбо“ с рег. № СА 2...
СА е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено
застраховане „Каско” на МПС, както и че към този момент застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” на водача на л.а. „Хонда“, модел „Сивик“ с рег.
№ К 5... ВМ е бил ответникът по делото. Не се оспорва и фактът, че ищецът е
заплатил на увреденото лице сума в размер на 2979,22 лв.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол за ПТП от 16.12.2023г., уведомление за щета от 22.12.2023г., опис -
заключение по щета № 44011512308714 от 22.12.2023г., от приетото и неоспорено от
страните заключение на САТЕ и от събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите В. С. М. и Д. В. П. се установява еднозначно, че в
срока на застрахователното покритие, на 16.12.2023г. около 13:00 ч. в гр. Хасково, л.а.
„Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № К 5... ВМ се движи по бул. „Васил Левски“ с посока
към бул. „България“ и при кръстовището с бул. „Съединение“, водачът навлиза на жълт
сигнал на светофарната уредба, вследствие на което реализира ПТП с движещия се
отдясно наляво по бул. „Съединение“ и навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на
светофарната уредба, л.а. „Опел“, модел „Комбо“ с рег. № СА 2... СА. При разпита си в
съдебно заседание свидетелят В. М., управлявал увредения л.а. „Опел“, модел „Комбо“
с рег. № СА 2... СА посочва, че се движел в дясната пътна лента по бул. „Съединение“
в посока КАТ – Хасково, с около 40-50 км.ч. Допълва, че при навлизащия през
кръстовището на зелен светофар, настъпило съприкосновение с навлизащия в същия
момент и намиращ се отляво спрямо него л.а. „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № К 5...
ВМ. Заявява, че произшествието се случило в светлата част на деня, при добра
видимост, при наличие на пътни знаци, маркировка и работеща светофарна уредба.
Пътната настилка била хлъзгава, тъй като валяло нещо смесено между дъжд и сняг.
Натиснал спирачка, но не успял да избегне удара. Изложеното намира пълна подкрепа
и в показанията на другия свидетел – Д. П., водач на л.а. „Хонда“, модел „Сивик“ с рег.
№ К 5... ВМ, който свидетелства, че състоянието на пътя не било задоволително,
предвид наличието на сняг и киша. В допълнение посочва, че навлязъл в
кръстовището образувано от бул. „Васил Левски“ и бул. „Съединение“ на жълт сигнал
на светофарната уредба, което обстоятелство е отразено в т.ч. в съставения двустранен
констативен протокол от 16.12.2023г., в който водачът на застрахования при ответното
дружество автомобил, е признал вината си. Свидетелят П. сочи, че предприел
маневрата мислейки си, че ще успее да мине непосредствено след движещото се пред
него друго МПС. Предполага, че към средата на кръстовището вече е светело червено.
3
Възприел увреденият автомобил, идващ отдясно, в последния момент. Настъпил удар
в страничната част по управлявания от него л.а. „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № К 5...
ВМ, съответно в предна част на другото превозно средство. При съвкупната преценка
на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че причина за
настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на л.а. „Хонда“,
модел „Сивик“ с рег. № К 5... ВМ, който е нарушил чл. 31, ал. 7, т. 4 от Правилника за
прилагане на ЗДвП (ППЗДвП) предвиждащ, че жълтата светлина на светофарната
уредба означава "Внимание, спри!", като това не се отнася само за онези водачи, които
в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено
преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат
опасност за движението. От друга страна разпоредбата на чл. 47 ЗДвП регламентира
задължение на водачите на МПС, приближаващо към кръстовище, да се движат с
такава скорост, че при необходимост да могат да спрат и пропуснат участниците в
движението, които имат предимство.
При изследване на нормативната уредба, настоящият съдебен състав счита, че
водачът на лекия автомобил „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № К 5... ВМ при
предприемане на действия по преминава на кръстовището при жълт светлинен сигнал
на светофара е следвало да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, като съобрази разстоянието, което следва да премине и възможността
движението му по кръстовището да бъде неправомерно осъществено при червен
светлинен сигнал на светофара. При предприемане на посочената маневра водачът е
следвало да вземе предвид положението на останалите участници на пътното
кръстовище, както и посоката им на движение. В обобщение, в случая водачът на
застрахованото при ответника МПС е навлязъл неправомерно в кръстовището, на
забранителен сигнал на светофара и без да се убеди, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението. Следва да се посочи и, че с поведението си
същият сам се е поставил в невъзможност да спре, предвид еднопосочните данни за
неблагоприятна пътна обстановка – наличието на сняг и киша. Горното следва и от
приетото без възражение заключение по САТЕ, вещото лице по което аргументира
извод, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на л.а. „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № К 5... ВМ, който е
навлязъл в кръстовището на жълт сигнал на светофарната уредба, като същевременно
произшествието е било непредотвратимо за водача на л.а. „Опел“, модел „Комбо“ с рег.
№ СА 2... СА.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за съпричиняване за
настъпването на ПТП от страна на водача на „Опел“, модел „Комбо“ с рег. № СА 2...
СА. В доказателствена тежест на въвелия възраженията ответник е да установи по реда
на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. В случая от събраните по
делото доказателства, в т.ч. заключение на САТЕ и гласни доказателствени средства,
4
събрани чрез разпит на свидетелите П. и М., категорично се установява, че вината за
настъпването на процесното ПТП е изцяло на свидетеля П. – водач на л.а. „Хонда“,
модел „Сивик“ с рег. № К 5... ВМ, който не е съобразил поведението си с нормата на
чл. 31, ал. 7, т. 4 ППЗДвП, като същевременно се установява, че водачът на увредения
автомобил е преминал на зелен светофар.

Неоснователно от страна на ответника се поддържа също, че водачът на л.а.
„Опел“, модел „Комбо“ с рег. № СА 2... СА е нарушил правилото на чл. 50а ЗДвП, с
което си поведение е допринесъл за настъпване на произшествието. Съгласно
посочената разпоредба забранено е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ
сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водачът да спре в
кръстовището или да възпрепятства напречното движение. От данните по делото
съдът приема, че е била налице възможност л.а. „Опел“, модел „Комбо“ с рег. № СА
2... СА да премине безпрепятствено през кръстовището, ако водачът на застрахования
при ответника автомобил не се е ударил в него. Забраната за преминаване съгласно
обсъждания законов текст важи в случаите, в които пътната ситуация в кръстовището
към момента на предприемане на преминаването на разрешаващ сигнал на
светофарната уредба ще принуди водача да спре в кръстовището. В конкретния случай
с оглед възприетия механизъм на ПТП водачът на увреденото МПС е можел да
премине през кръстовището, ако водачът на л.а. „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № К 5...
ВМ не бе предприел потегляне и преминаване през същото на забранен за него сигнал
на светофара. Следователно ако последният беше осигурил безопасното извършване
на предприетата маневра, изчаквайки преминаването на автомобилите, движещи се на
разрешен за тях светофар, и извършвайки преминаване /освобождаване на
кръстовището на разрешен за този водач светофар, то произшествието не би
настъпило.
В причинна връзка с противоправното поведение на водача на л.а. „Хонда“,
модел „Сивик“ с рег. № К 5... ВМ са настъпили и описаните в протокола за ПТП вреди
на л.а. „Опел“, модел „Комбо“ с рег. № СА 2... СА, конкретизирани в представената
преписка по щета на ищцовото дружество. От приетото заключение на САТЕ се
установява, че посочените от застрахователя повреди на л.а. „Опел“, модел „Комбо“ с
рег. № СА 2... СА, отговарят на описания в протокола за ПТП и заявлението за щетата
механизъм на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования
автомобил се установяват и от описите - заключение по образуваната при ищеца щета
и фактури.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до
5
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д.
№652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна
пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При
това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
/увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на
тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на
гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от
Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда
на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването
на вещта/.
С оглед изложеното при определяне на действителния размер на щетите, съдът
кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, съгласно
което стойността, необходима за възстановяване на л.а. л.а. „Опел“, модел „Комбо“ с
рег. № СА 2... СА е за сумата от 3607,79 лв., надхвърляща извършеното плащане за
сумата 2979,22 лв. На основание чл.411 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че
сумата от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което
същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като
общият размер на дълга възлиза на 2994,22 лв.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
6
за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжен в 30-дневен срок от отправена му регресна
претенция от застрахователя по имуществена застраховка с приложени всички
относими към регреса документи да определи размера и изплати дължимото по
регреса обезщетение, респективно – мотивирано да откаже плащането. Видно от
представеното по делото известие за доставяне, ответното дружество е получило
преписката с доказателствата на 16.02.2024г. /л. 45/, като в законоустановения 30-
дневен срок е упражнил правото си на отказ да изплати регресното обезщетение по
процесната щета – писмо с изх. № 1319/12.03.2024г., поради което считано от тази
дата, същият е изпаднал в забава. Предвид изложеното, за процесния период на
забавата от 16.03.2024г. до 28.06.2024г. вкл., дължимата мораторна лихва съдът
определя по реда на чл.162 ГПК в размер на 120,44 лв., съответно акцесорната
претенция е изцяло основателна.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът в размер на 1133,51 лв. – заплатена държавна такса, депозит за САТЕ и за
свидетел, както и адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено от
ищеца на Адвокатско дружество „Б., Ангелова, Д.“, видно от представените по делото
платежни документи.
С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 77
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата в размер на 360 лева за допълнително възнаграждение на вещото лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.
411 КЗ сумата 2 994,22 лева, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“,
обективиран в полица № 440123213094779 от 27.07.2023г., във връзка с ПТП от
16.12.2023г., от което са произлезли вреди за л.а. „Опел“ модел „Комбо“ с рег. № СА
2... СА с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 28.06.2024г. - датата на предявяване на иска в съда
до окончателното й изплащане, както на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 120,44
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
от 16.03.2024г. до 28.06.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“,
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 1133,51 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на СРС, сумата 360 лв., представляваща
7
възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8