Решение по дело №622/2020 на Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260067                       26.02.2021 година                гр. Хасково

 

В    ИМЕТО     НА      НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО    гражданско отделение,  трети въззивен състав

на  ………трети февруари…………..……  две хиляди двадесет и първа година                                           в публично съдебно  заседание   в следния   състав :

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ :    АННА ПЕТКОВА

                                                                                     ЙОНКО Г.  

С участието на секретаря……К* Н*……………………..…….

И прокурора ………………………….…………….…....…………………………

като разгледа докладваното  от съдия Петкова……....…….……………………..

Въззивно гражданско дело ………….№ 622…. по описа за 2020 година………,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

                   С решение № 680 от 29.11.2018 година, постановено по гр.д. № 631/2018 го описа на Районен съд – Хасково е отхвърлен предявеният от М.А.Г. против К.А.Г. иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от СК, предявен по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК - да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата от 9406,08 лева, представляваща припадащата се на ответника част от платеното от ищцата през периода 01.04.2015 година – 30.08.2017 година, по солидарно поети от тях като съпрузи кредитни задължения за задоволяване на семейните им нужди, ведно със законната лихва от 23.10.2017 година до окончателното изплащане, за която сума е била издадена заповед № 88 от 22.01.2018 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2658/2017 година на Районен съд - Хасково. С оглед изхода на делото ищцата е осъдена да заплати на ответника направените от него деловодни разноски.

                     Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата, която подава въззивна жалба чрез упълномощен адвокат Д.О. ***. Въвежда оплаквания за неправилност поради необоснованост на атакувания съдебен акт. Събраните по делото доказателства били интерпретирани едностранчиво и безкритично. В същото време, от заключението на вещото лице по делото се доказвало, че кредитните средства от 29.04.2011 година послужили за рефинансиране (обединяване) на други предишни договори за кредит, кредитни карти и овърдрафт, теглени в периода 1999 година – 2011 година, а не както приел районният съд, че кредитът бил ползван в услуга на трети лица извън семейството. Ответникът от ноември 1999 година започнал работа в Община Хасково със заплата от 156 лева, която не достигала за покриване на месечните разходи, камо ли за ремонта, извършен в кухнята на стойност 7371,60 лева. Оспорват се изводите, че майката на ответника дала сума в размер на 2000 лева за ремонта в кухнята. Позовават се на справката за получена пенсия от НОИ за 1998 година, като твърдят, че при тази пенсия тя не би могла да отдели подобна сума през 1999 година. Аналогични изводи се излагат и по отношение  пенсията на ответника в периода 2006 година – 2018 година: нейният доход бил недостатъчен за покриване на вноските по кредита и за задоволяване нуждите на семейството. Чрез договор за лизинг бил закупен хладилник, като договорът бил сключен с ответника, но вноските били плащани от ищцата, което се установявало от представените вноски бележки с неин подпис. По сходен начин били закупени пералня, прахосмукачка, дограма, матрак, диван, телевизор. Ответникът изтеглил кредит в размер на 15 000 лева от ОББ, който изплащал през периода 2008 - 2015 години. Месечната вноска по кредита му била в размер на 228 лева, с която сума значително се намалял месечният доход на семейството. Освен това, в периода от 2004 – 2012 година ответникът бил няколко пъти в продължителен отпуск поради временна нетрудоспособност, което също се отразявало на бюджета на семейството. Въззивницата настоява, че кредитните задължения, поети от нея в периода 2013 – 2015 година били от типа „бързи“ кредити. Те били изтеглени, тъй като семейството се нуждаело от допълнителни средства за погасяване на месечни вноски по другите кредити, с цел да не се изпада в просрочие. Кредитът от 2015 година, изтеглен от  ОББ АД, рефинансирал/обединявал кредити, по които общата месечна вноска била около 1600 лева – непосилна за обслужване от семейството. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на предявения иск.

         В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемият  К.А.Г., чрез упълномощен адвокат В.З. ***, подава писмен отговор на въззивната жалба. Изразява становище за нейната неоснователност и правилност – законосъобразност и обоснованост  на атакувания съдебен акт. Въззивникът намира извършения от първоинстанционния съд анализ на доказателства за задълбочен и правилен. Акцентува върху посоченото в заявление по чл. 410 от ГПК обстоятелство – че процесната сума представлявала преведени по сметка на Ж* И* З* и невърната сума, както и в т.12 и 14 от заявлението периодът , през който е била формирана сумата, търсена от ответника, е 01.04.2015  година – 30.08.2017 година.  Счита, че събраните по делото доказателства оборват установената в чл. 25 ал. 2 от СК (1985 година) презумпция, тъй като установяват, че процесните средства не са били изразходвани за общи нужди на семейството, а за погасяване на безразборните заеми на ищцата, при това теглени за нуждите на трети лица. Прави искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на решението на РС-Хасково. Претендира деловодни разноски за въззивната инстанция.

          По въззивната жалба е било образувано в.гр.д. № 121/2019 година по описа на Окръжен съд – Хасково, приключило с въззивно решение № 139/19.04.2019 година, с което решението на РС-Хасково е било потвърдено изцяло.

          С Решение № 75/30.06.2020 година, постановено по гр.д. № 3594/2019 година по описа на ВКС, 3 г.о., решението на ОС-Хасково е отменено и делото е върнато за ново разглеждане в друг състав на същия съд. С отменителното решение е прието, че поради липса на нужната конкретизация в исковата молба е била препятствана както надлежната защита на ответника, така и възможността съдът да установи, прилагайки правилата за доказателствената тежест, кои факти във връзка с кои заемни отношения са установени или не, респективно за кои от тях горецитираната презумпция е оборена. Поради това, при новото разглеждане на делото на ищцата е дадено указание да конкретизира в пълнота всички обстоятелства, на които се основава искът, а именно: да посочи всички договори, в това число с дата на сключването им, във връзка с рефинансирането на които се претендира заплащане на припадаща се част на ответника – назад във времето до първия договор, за който има претенции, в това число за договорите от 29.04.2011 година, 24.06.2015 година, 17.09.2014 година и четвъртата група от 13 броя договори; да заяви и сумите по кой конкретен договор за какви конкретни семейни нужди твърди, че са използвани.

         В отговор, ищцата подава уточняваща молба вх. № 260293/27.08.2020 година, с която заявява, че общо е изтеглила 34 кредита, в това число и по кредитни карти, които описва подробно в молбата.

        Въззиваемият възразява срещу твърденията по молбата, като заявява, че не е бил известен за по-голямата част от многочислените задължения, поети от бившата му съпруга по време на брака им. Той бил уведомен единствено за сключен от нея договор за кредит с ОББ АД за сумата 11825 лева, на 29.04.2011  година. Той подписал договор след получено обяснение, че са за нуждите на сестрата на ищцата, както и след дадено уверение, че тя ще ги върне след като се устрои на работа в Гърция. Въззиваемият настоява, че семейството им живеело изключително скромно, получаваните от него и съпругата му доходи покривали разходите на семейството и не се налагало попълването на бюджета с кредитни средства. Излага подробни съображения по всяко от твърденията на ищцата. Отново настоява, че причината за поемане на тези големи по размер и безразборни парични задължения имат връзка с трето лице, посочено в заявлението по чл. 410 от ГПК.

         В с.з. пред въззивния съд при новото разглеждане на делото процесуалните представители и на двете страни поддържат становищата си по повод жалбата и всички въведени оплаквания, доводи, възражения и искания. Претендират деловодни разноски за всички инстанции.

       Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна проверка на тези доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

                  Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

       Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

     От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

     Ищцата и ответникът понастоящем са бивши съпрузи. Бракът им е сключен на 04.01.1997 година и е прекратен с решение № 424 от 15.07.2015 година, постановено по гр.дело № 998/2015 година на Районен съд – Хасково, влязло в законна сила на 24.08.2015 година. Установено е по делото и не се спори, че по време на брака си страните са живеели в жилището на родителите на ответника, заедно с неговата майка до смъртта ѝ. В семейното жилище бил правен ремонт многократно. Първият по-голям ремонт бил на кухнята през 1999 година, който засегнал балкона, плочките, кухненските шкафове и техниката, нов кухненски ъгъл. По това време майката на ответника е била все още жива, а за периода на ремонта ищцата и детето са живели 1 месец при св. Г.. Ремонтът е бил извършен основно със собствени средства на съпрузите, като те са били подпомогнати от майката на ответника с 2000 лева, тъй като тя е живеела именно в кухнята. Освен това, ответникът и негов приятел са участвали и с личен труд. По-късно се закупили и нови уреди - хладилник,  аспиратор. След смъртта на майката на ответника, нейната стая е била ремонтирана и преустроена за детска – за детето на страните. Ответникът е  закупил строителни материали, а в ремонта е  участвал (направил шпакловката) негов приятел св. Чолаков, но без заплащане. За детската стаяса  били закупени секционен шкаф, легло и ново осветително тяло, компютър. Освен това е била ремонтирана и кухня, като св. Чолаков е участвал и в обръщане на прозорците на спалнята, на хола и на детската стая. След смъртта на майката на ответника е бил изтеглен кредит от БНП Парибас (договор PLUS 10310257) и с него - покрит един голям разход от натрупани данъци за апартамента – през 2013 година. Семейството е имало инцидентни затруднения с по-големи сметки на телефоните, но са си ги плащали.

 Ищцата е била банков служител в ОББ АД и в качеството си на такава е имала право да ползва по – ниски лихвени нива. Затова основно тя е теглела „служителски кредити“. Инициативата за изтегляне на тези кредити е изхождала от ищцата. Ответникът е работел като шофьор и домакин към Инспекторат по образованието, след това е  бил шофьор в кметството. Поради сериозен здравословен проблем – подмяна ставите и на двата крайника – се е наложило неговото трудоустрояване, което е довело и до преместването му на нова длъжност - портиер в кметството. За периода на заболяването е имало пречка да работи и той е бил в болничен отпуск, но е получавал обезщетения.

След 2000 година в апартамента са били правени допълнителни други ремонти: когато детето е тръгвало на училище в първи клас, страните са сменили дограмата на цялото жилище и са ремонтирали банята. Ответникът е участвал в ремонта със собствен труд – например, в измазването на стените.

Семейният бюджет на страните е бил уреден по следния начин: ответникът е внасял целия си доход от заплати и обезщетения. Ответницата е отказала да постъпи по същия начин, като не е давала обяснения нито за получаваните от нея доходи (позовавайки се на банкова тайна), нито за начина на разходването им. Поради ограниченото внасяне на средства в семейния бюджет от ищцата, ниските доходи на ответника и постепенно повишаване на задлъжнялостта на ищцата за покриване на нейни лични разходи, които са извън предмета на делото, в периода около 2005 година страните са започнали да изпитват финансови затруднения. Заплатата на ищцата, плюс получаваните от ответника обезщетения поради болест са били напълно достатъчни за покриване както на издръжката на семейството, така и на месечните вноски. Но поради отклоняване на част от доходите ѝ, ищцата е започнала да изпитва затруднения при погасяване на кредитите. Поради това тя е прибягнала към тегленото на бързи кредити, като с единия е погасявала другия. Част от средствата, реализирани от заплатата, ищцата е отделяла за издръжката на сестра си и нейното дете, в това число за лечение на детето от сериозно заболяване. А когато сестрата на ищцата си е закупила апартамент, ищцата е убедила ответника, че следва да подпомогнат младото семейство и с този мотив двамата са изтеглили голям заем за повече от 11 000 лева. Ответникът е дал съгласието си след дадено от страна на ищцата уверение, че сумата ще бъде върната след като сестрата на ищцата реализира доходи в Гърция. Погасяването на вноските по кредитите се е извършвало с общи средства на страните по делото.

Като цяло ищцата и ответникът са живеели скромно по време на съвместния си живот. През времето на брака те са закупили на лизинг хладилник, като ответникът е изплащал вноските, а спалнята е била от закупена от ищцата. Закупили са нов телевизор като подарък за детето им с първа вноска от последната пенсия на баба му, след което ответникът го е изплатил. Около година и половина след развода, ответникът е започнал да получава писма, адресирани до ищцата, че тя е длъжник на различни финансови институции за бързи кредити. Направил е опит да разговаря с ищцата за това, но не е получил отговор или обяснения от нея.

Ищцата е подпомагала материално майка си по различни поводи, която е имала финансови затруднения – например, по повод отглеждането на детето на сестра ѝ; с парични суми в размер на 2000 лева през 2007 година, за да изплати нейно задължение към лице, с което живеела на съпружески начала за известно време. Страните двамата заедно са пътували в чужбина само един път – в Турция, но на гости и изцяло разходите са били поети от домакините. По време на съвместна екскурзия до Б* със семейството на св. Г., нейният син е купил кола, която е предоставил на ответника с уговорка, че когато си идва от чужбина в България, тази кола ще му се предоставя за ползване, а през другото време ще го ползва ответникът и неговото семейство. За всички разходи по тази кола - дребни ремонти, регистрация, застраховка „Каско” – пари са били изпратени от сина на св. Г. (племенник на ответника).

При новото разглеждане на делото е назначена повторна съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице К.. Заключението на експерта е съобразено с направените от ищцата уточнения и разяснения с молба вх. № 260293/27.08.2020 година и дава по-задълбочена и детайлна представа върху целия бюджет (като съвкупност от приходи и разходи, в това число за погасяване на всички твърдени от ищцата кредитни задължения, плюс разходи за ремонти и семейни придобивки), с който е разполагало семейството на страните през процесния период. Поради това съдът дава приоритет на това заключение пред изготвеното в първата инстанция. Заключението на вещото лице К. е обективно, компетентно, пълно и се базира на надлежно събрани доказателства и статистическа информация, поради което съдът го кредитира с доверие в пълен обем.

          А от заключението се установява, че извън за обичайните ежемесечни нужди на семейството плюс твърдените разходи за ремонти и обзавеждане, през периода от 01-06-1999 година до 24-08-2015 година са направени разходи за погасяване на кредитни задължения както следва:

I. Договор за Потребителски кредит FL814189/14-07-2016 година е сключен с кредитор ЮРОБАНК АД, като според вещото лице, базирало изводите си и въз основа уточненията на ищцата, с него се предоговарят и рефинансират кредитни задължения както следва:

1.       По Договор за Потребителски кредит №050002628248/17-09-2014 година с кредитор АЛФА БАНК АД в общ размер 23968,75 лева, по който ищцата е правила ежемесечни разходи за погасителни вноски както следва:

2.    По договор за потребителски кредит продукт „Всичко в едно“ CL165237/09-05-2013 година, с кредитор АЛФА БАНК АД, в общ размер 18730,54 лева, по който ищцата е направила разходи за погасителни вноски в размер на 247, 12 лева ежемесечно, за месеците юли 2013 година – септември 2014 година включително. Цялото остатъчно задължение по кредита е рефинансирано с договор за потребителски кредит №050002628248/17-09-2014 година и от октомври 2014 година кредит „Всичко в едно“ CL165237/09-05-2013 година  е погасен изцяло.

3.    По договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 989474/24-10-2012 година, сключен с кредитора Уникредит консюмър Файненсинг АД, за сумата 4000 лева. Погасителните вноски по същия са в размер на 139,85 лева ежемесечно за периода м.декември 2021 година – м. май 2013 година. Цялото остатъчно задължение по кредита е рефинансирано с кредит „Всичко в едно“ CL165237/09-05-2013 година от АЛФА БАНК.

4.    По договор PLUS 01458515/07-03-2013 година с кредитор БНП ПАРИБА за сумата 3000 лева погасителни вноски не са извършвани, като целият  остатък е рефинансиран на 09-05-2013 година с кредит „Всичко в едно“ CL165237/09-05-2013 година от АЛФА БАНК.

5.    По договор за издаване и обслужване на кредитна карта, револвиращ кредит за физически лица от 27-08-2010 година, сключен с БАНКА ДСК ЕАД за сумата 1500 лева, ищцата е правила разходи за погасителни вноски в размер на 137,48 лева ежемесечно, за периода м. октомври 2010 година –м. април 2013 година. Последна погасителна вноска е до май 2013 година, тъй като цялото остатъчно задължение по кредита е рефинансирано с кредит „Всичко в едно“ CL165237/09-05-2013 година, сключен с АЛФА БАНК.

6.    По договор 026LD-R-00566/05-05-2011 година, сключен с ПИБ АД за сумата 9500 лева. Ищцата е правила разходи за погасителни вноски в размер на 188,90 лева, през периода м.юли 2011 година – м. май 2013 година включително, като цялото остатъчно задължение по кредита е рефинансирано с кредит „Всичко в едно“ CL165237/09-05-2013 година, сключен с АЛФА БАНК.

7.    По договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXI CARD/17-0-2010 година с кредитор БАНКА ДСК ЕАД, в размер 1000 лева, за погасителните вноски ищцата е направила разходи в размер на 93,57 лева ежемесечно, за периода м. май 2010 година – м. април 2013 година включително. След това цялото остатъчно задължение по кредита е рефинансирано с кредит „Всичко в едно“ CL165237/09-05-2013 година, сключен с АЛФА БАНК.

8.    По договор за потребителски кредит „Всичко в едно“ CL172562/14-11-2013, сключен с АЛФА БАНК за сумата 6240 лева. За погасителните вноски ищцата е правила разходи както следва:

Посочена е последна погасителна вноска до септември 2014 година, тъй като цялото остатъчно задължение по кредита е рефинансирано с Договор за Потребителски кредит №050002628248/17-09-2014 година, сключен с АЛФА БАНК АД.

9.    Договор за кредит PLUS 10397560/18-10-2013 година, сключен с БНП ПАРИБА за сумата 1000,00 лева: Целият кредит в размер на 1119,80 лева е рефинансиран на 14.11.2013 година с договор за потребителски кредит „Всичко в едно“ CL172562/14-11-2013 година.

10.                       Договор за кредит PLUS 10310257/21-08-2013 година, сключен с БНП ПАРИБА за сумата 1800 лева. Целият кредит в размер на 1832,50лв е рефинансиран на 14.11.2013 година с Договор за потребителски кредит „Всичко в едно“ CL172562/14-11-2013 година.

11.                       Договор за кредитна карта № 470/17-07-2013 година, сключен с БАНКА ДСК ЕАД за сумата 1000 лева. Погасени са 8,83 лева от лимита, а целият остатък в размер на 991,17 лева е рефинансиран на 14.11.2013 година с Договор за потребителски кредит „Всичко в едно“ CL172562/14-11-2013 година.

12.                       Договор за кредит 1268210/17-09-2013 година, сключен с Уникредит Консюмър Файненсинг АД, за сумата 1000 лева. Целият остатък в размер на 1137,25 лева е рефинансиран на 14.11.2013 година с Договор за потребителски кредит „Всичко в едно“ CL172562/14-11-2013 година.

13.                       Договор за кредитна карта АЛФА БАНК АД с кредитен лимит 1000 лева. Погасени са 174,09 лева от лимита. Целият остатък в размер на 825,91 лева е рефинансиран на 14-11-2013 година с Договор за потребителски кредит „Всичко в едно“ CL172562/14-11-2013 година.

II. Договор за кредит LD1517610227/24-06-2015 година, сключен с ОББ АД за сумата 20 000 лева. Според вещото лице, базирало изводите си и въз основа уточненията на ищцата, с него се предоговарят и рефинансират кредитни задължения както следва:

1.    По договор за потребителски кредит LD1112211402/29-04-2011 година, сключен с ОББ АД за сумата 11825 лева. За погасяване на задължението са направени разходи в размер на 146,60 лева ежемесечно от м. април 2011 година до м. юли 2015 година включително. След това цялото остатъчно задължение е рефинансирано с Договор за кредит LD1517610227/24-06-2015 година.

2.    По Договор за кредитна карта 16-09-2009 година с кредитор ОББ АД за сумата 2000 лева. Целият остатък в размер на 2021,28 лева е рефинансиран с Договор за потребителски кредит LD1112211402/29-04-2011 година.

3.    По Договор за кредитна линия от 21-08-2008 година в размер на 3000 лева, сключен с ОББ АД - целият остатък в размер на 2099,05 лева е рефинансиран с Договор за потребителски кредит LD1112211402/29-04-2011 година.

4.    По Договор-овърдрафт за заплащане на комунални услуги от 22-03-2004 година, сключен с ОББ АД за сумата 400 лева - целият остатък в размер на 402,02 лева е рефинансиран с Договор за потребителски кредит LD1112211402/29-04-2011 година.

5.    По Договор-овърдрафт от 28-05-2003 година, сключен с ОББ АД за сумата 1500 лева - целият остатък в размер на 1487,14 лева е рефинансиран с Договор за потребителски кредит LD1112211402/29-04-2011 година.

6.    По Договор за потребителски кредит LD0710000763/06-04-2007 година, сключен с ОББ АД за сумата 10000 лева, за погасяване на което задължение са правени разходи в размер на 155,78 лева ежемесечно, за периода м.май 2007 година – м. май 2011 година.След това целият остатък по кредита е рефинансиран с Договор за потребителски кредит LD1112211402/29-04-2011 година.

7.    По Договор за потребителски кредит LD041970066/14-04-2004 година, сключен с ОББ АД за сумата 10200 лева, за погасяване на който са правени ежемесечни разходи в размер на 153,94 лева, през периода м.май 2004 година – м. април 2007 година. Целият остатък по кредита е рефинансиран с Договор за потребителски кредит LD0710000763/06-04-2007 година.

8.    По Договор за потребителски кредит LD002354360044/27-11-2002 година, сключен с ОББ АД за сумата 6700 лева, за заплащането на погасителните вноски са направени разходи в размер на 101,12 лева за периода м.декември 2002 година – м. април 2004 година. Целият остатък по кредита е рефинансиран с Договор за потребителски кредит LD041970066/14-04-2004 година.

9.    По Договор за заем  №ХА-21/20-04-2015 с кредитор „БЪРЗИ КРЕДИТИ“, с размер 2500 лева, са направени две погасителни вноски в размер на 116,94 лева – за м.май и м. юни 2005 година, след което е извършено рефинансиране с Договор за кредит LD1517610227/24-06-2015 година.

10.                       По Договор за потребителски кредит №64989/27-01-2015 година, сключен с АЙ ТИ ЕФ ГРУП за сумата 1434,39 лева. Направени са три погасителни вноски както следва:

Следва рефинансиране с Договор за кредит LD1517610227/24-06-2015 година.

11.                       По Договор за предоставяне на кредит от разстояние №335315/02-08-2014 година, сключен с „КРЕДИСИМО“ за сумата 1000 лева, за погасяване на задължението са направени разходи както следва:

След това договорът е рефинансиран с Договор за кредит LD1517610227/24-06-2015година.

12.                       По Договор за паричен заем №2298209/29-04-2015 година, сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ за сумата 1000 лева, по който са направени разходи за погасителни вноски както следва:

След това договорът е рефинансиран с Договор за кредит LD1517610227/24-06-2015 година.

13.                       По Договор за потребителски паричен кредит PLUS-10647153/26-03-2014 година, сключен с БНП ПАРИБА за сумата 3000 лева. За погасяване на задължението са заплатени месечни вноски в размер на 127,30 лева, за периода м. април 2014 година – м. юни 2015 година, след което задължението е рефинансирано с Договор за кредит LD1517610227/24-06-2015 година.

14.                       По Договор за кредит №232605/17-02-2015 година, сключен с ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ за сумата 600 лева. Погасителните вноски са:

Следва рефинансиране с Договор за кредит LD1517610227/24-06-2015 година.

15.                       По Договор за потребителски кредит „ДО ЗАПЛАТА“ №1 50341301301310052/04-03-2015 година, сключен с НЕТ КРЕДИТ за сумата 600,00 лева. Погасителните вноски са :

Следва рефинансиране с Договор за кредит LD1517610227/24-06-2015 година.

16.                       По Договор за потребителски кредит № Х-00001266/12-08-2014 година, сключен с КРЕДИЛЕНД за сумата 600 лева. Погасителните вноски са:

Следва рефинансиране с Договор за кредит LD1517610227/24-06-2015 година.

17.                       По Договор за предоставяне на кредит от разстояние №87784/19-03-2015 година, сключен с ИЗИ ФИНАНС ЕООД за сумата 1500 лева. Погасителните вноски са:

Следва рефинансиране с Договор за кредит LD1517610227/24-06-2015 година.

18.                       По Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 29-04-2014 година, сключен с Транскарт Файненшъл Сървисис за сумата 2000 лева. Погасителните вноски са:

Отново следва рефинансиране с Договор за кредит LD1517610227/24-06-2015 година.

19.                       По Договор за издаване и обслужване на кредитна карта, револвиращ кредит за физически лица от 10-05-2014 година, сключен с БАНКА ДСК ЕАД за сумата1000 лева. За погасяване на задължението са направени ежемесечни разходи в размер на 93,57 лева за периода м. май 2014 година – м. юни 2015 година. След което е извършено рефинансиране с Договор за кредит LD1517610227/24-06-2015 година.

За процесното си вземане против ответника, ищцата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 2658/2017 година на Районен съд - Хасково. В заявлението си М.Г. е посочила (т. 9), че претендираното от нея парично вземане в размер на сумата 9406,08 лева произтича от „невърната сума, преведена по сметка на Ж* И* З*“. В т. 12 „обстоятелства, от които произтича вземането“, М.Г. е обяснила, че се касае за „невърната сума по извършени плащания в периода 01.04.2015 година до 30.08.2017 година от М.А.Г. по кредити, изтеглени по време на брака с К.А.Г.“. В същия смисъл е и допълнителното обяснение, изложено в т. 14 от заявлението. С оглед внесените в т. 12 и т. 14 пояснения, съдът приема, че извършеното в т. 9 записване представлява фактическа грешка, допусната от пълномощника на ищцата при попълване на заявление. По делото не се установи каквото и да било отношение на лицето Ж* З* към предмета на спора. С определение № 38/17.01.2018 година по в.ч.гр.дело № 2/2018 година на ХОС е постановено да се издаде исканата заповед за изпълнение. Със заповед № 88 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.01.2018 година е разпоредено длъжникът – ответник да заплати на кредитора – ищцата, сумата от 9 406,08 лева, представляваща половината от неплатени вноски по кредити в периода 01.04.2015 година – 30.08.2017 година, изтеглени по време на брака между страните, ведно със законната лихва от 23.10.2017 г. и направените по делото разноски. В законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника, при което ищцата е предявила настоящият иск.

                    При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

         При новото разглеждане на делото на ищцата е дадена възможност да уточни фактическите си твърдения относно това – как са били формирани кредитни задължения, за покриването на които претендира, че е изтеглила и плащала през процесния период сумата в процесния размер. Тя е дала поясненията си, а след това те са били анализирани и съпоставени чрез съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на експертизата става ясно, че тя само детайлизира информацията относно поеманите от М.Г. задължения, но не разкрива нови факти и обстоятелства, които биха наложили извод, различен от този, до който е достигнал първоинстанционният съд. От тук ХОС отново стига до извода, че районният съд е постановил решението си при пълно и цялостно изяснена фактическа обстановка по делото, като в мотивите към обжалвания съдебен акт е изложил проведеният от него анализ на доказателствената съвкупност и е обсъдил наведените от страните доводи и твърдения. Съдът възприема изцяло този анализ, както и възприетата на база него фактическа обстановка. Не са основателни оплакванията на въззивника за допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът  е предоставил процесуална възможност за събиране и представяне на всички релевантни за делото доказателства, без да е допуснал неравнопоставеност в тази насока.  

            Твърденията на ищцата в хода на инстанционните производства могат да бъдат обобщени както следва: през времето на брака ѝ с ответника последният или имал минимални доходи или въобще нямал такива, тъй като бил безработен, а впоследствие нетрудоспособен. За разлика от него, ищцата, като банков служител, реализирала многократно по-високи доходи, в пъти надвишаващи минималната работна заплата. При все това, общият семеен доход бил недостатъчен за покриване на семейните им нужди, ето защо тя постепенно задлъжнявала към банки и други кредитни институции. Ответникът се противопоставя с твърдение, че не знаел за по-голямата част от кредитните задължения, поемани от ищцата, а и нямало причина за теглене на кредити – семейството живеело много скромно. Той действително през голям период от време бил нетрудоспособен, но получавал обезщетения, а след това пенсия и заплата.

            Във връзка с твърденията на страните и по тяхно искане, при новото разглеждане на делото ХОС постави на в.л. К. задача да установи какви средностатистически доходи са били необходими за издръжка на едно тричленно семейство, какви общи доходи са реализирали страните през процесния период, а след това, като включи към средностатичстическите разходи за издръжка и допълнителни такива, за които страните са представили доказателства, да изчисли – имало ли е необходимост от поемане през годините на всички тези кредитни задължения, 34 на брой. Важно е да се отбележи, че на вещото лице е указано да включи в размера на разходите и всички реално заплатени от страните суми за погасяване на кредитните задължения.

            На обследване подлежи периодът от 1999 година до прекратяването на брака на страните, тъй като няма твърдения за правени преди 1999 година разходи, обременяващи семейния бюджет на страните, респ. за поемани задължения по кредити. В таблица към вариант 1 на стр. 22 от заключението на в.л.  е посочено, че през 1999 година се е формирала отрицателна разлика между реално получените от страните доходи и направени разходи, включително тези за ремонт. Разликата е в размер на -3974 лева. Така е и по вариант 3, който се отличава в това, че са включени и разходи, правени по договор за кредит  № LD **********, сключен от К.Г. с ОББ АД. Този кредит, според в.л., е разрешен през м. януари 2008 година и е погасен през месец март 2014 година, т.е. е ирелевантен спрямо периода преди 2008 година.  Между страните няма спор относно това, че през 1999 година е направен ремонт на  жилището, в което са живеели през цялото време на брака – апартамент, собственост на майката на ответника, която също е живяла там до смъртта си. В уточняваща си молба от  27.08.2020 година, обаче, М.Г. не посочва кредитно правоотношение, което да е относимо към обследваната година. Нито вещото лице установява такова – първият изтеглен от М.Г. банков кредит е по договор с ОББ АД от 27.11.2002 година, в размер на 6700 лева. В следващите две години – 2000 и 2001 година бюджетното салдо на сем. Георгиеви е било положително, при това значително: +5026 лева за 2000 година и + 6347 лева за 2001 година. През тези две години, както вече бе посочено по-горе, също не се доказват поети задължения във връзка с кредитни правоотношения. От тук следва, че правените от страните ремонти през 1999 година не са довели до задлъжняване, респективно поемане на кредитни задължения от някой от съпрузите. Следователно, въведените от страните твърдения и възражения в тази насока са ирелевантни и не е необходимо да се обсъждат. Но дори и да се приеме противното, съдът няма основание да не кредитира показанията на св. Г. за това, че майката на ответника е подпомогнала страните при извършването на ремонта със сумата 2000 лева. Те са житейски достоверни, тъй като по делото е установено, че както през 1999 година, така и до смъртта си е обитавала жилището заедно със страните. Била е ремонтирана именно нейната стая в неин собствен имот. Съдът кредитира показанията на св. Г. и затова, защото те намират опора в извода на вещото лице  - през 1999 година няма данни за създадени заемни/кредитни правоотношения.

        Както вече бе посочено по-горе, през следващите две години – 2000 и 20021 години, семейният бюджет  е бил с положително салдо и липсват твърдения и доказателства за теглени кредити.

       Първият изтеглен от М.Г. кредит е от 27.11.2002 година за сумата 6700 лева. Видно от заключението на в.л. (стр.11 т. 8), погасяването на кредита е започнало през месец декември 2002 година, с погасителна вноска 101, 12 лева.  Според извода на в.л. и по вариант 1 и по вариант 3 (стр 22-23), за 2002 година семейният бюджет на страните също не е страдал от недостиг на парични средства. Напротив, формиран е положителен резултат в размер на 4731 лева. Не се разкриват обстоятелства, които биха обосновали извода, че тези средства са били предназначени за покриване на общите нужди на съпрузите и детето им. Ищцата не представи доказателства, които да опровергаят или поне да разколебаят извода за достоверност на показанията на св. В* Г.. Действително, тя е сестра на ответника. Но показанията ѝ са изцяло последователни, задълбочени, ясни и житейски приемливи. От тях става ясно, че съпрузите Георгиеви са имали различни разбирания относно семейното финансиране. Ответникът настоявал да имат обща каса, в която всеки съпруг да внася своя лепта, след което да се знае кой  и какви разходи прави. М.Г. не склонила, не внасяла цялата си заплата вкъщи, не давала отчет за доходите и разходите си, нито за поеманите задължения. Като в крайна сметка, натрупаните от нея дългове, за които ответникът разбрал впоследствие, станали причина за разпадането на семейството им. Съобщеното от св. Г., че въпреки ниските доходи на ответника, семейството им се справяло със свои сили и не търсило помощ, намират опора и в заключението на в.л. К.. Което е още един аргумент, даващ основание на съда да кредитира с доверие показанията на св. Г..

         Следващият период е 2003 година. През тази година ищцата е изтеглила кредит-овърдрафт за заплащане на комунални услуги – договор с ОББ АД от 28.05.2003 година, в размер на 1500 лева (стр. 9 от закл.). Вещото лице, отчитайки и разходите, които ищцата е правила по договора от м. декември 2002 година, стига до извода, че семейството е разполагало достатъчно средства за необходимата издръжка и дори е формирало положителна разлика в размер на 4986 лева. Поемането на пореден финансов ангажимент в кратък срок след първия изтеглен кредит – около шест месеца, при констатация, че семейството е разполагало със свои средства за необходимата им издръжка и покриване на вече съществуващ заем, е необяснимо – освен с показанията на св. В* Г.. Тя съобщава, че М.Г. полагала големи грижи – и финансови и физически, за семейството на сестра, поддържала я всячески, гледала и издържала детето ѝ, а освен това поддържала финансово и майка си.

            През 2004 година ищцата сключва още два договора за кредит – на 22.02.2004 година с ОББ АД за сумата 400 лева и договор за кредит от 14.04.2004 година, отново с ОББ АД, за сумата 10200 лева. Така М.Г. вече има четири кредитни задължения, които погасява едновременно – с оглед данните от заключението на вещото лице за начина на погасяване/рефинансирането им. При все това, от заключението на в.л. става ясно, че дори и плащайки погасителните вноски по всичките кредити, отново в бюджета на семейството остава положителен остатък от 1325 лева. Или поне би следвало да остава, ако доходът на съпругата се внася в семейната каса. Тук следва да се отчете, че вещото лице е взело предвид и допълнителните разходи, които семейството е правило през тази година – в пълния твърдян обем. Поради това и в тази част съдът приема, че тези пари не са били заети за посрещане на общите за съпрузите разходи.

          Следващите две години – 2005 година и 2006 година, М.Г. си плаща кредити и не поема нови задължения, като дори и след приспадане на заплащаните от нея месечни погасителни вноски, вещото лице констатира напълно задоволителни за средния стандарт на населението в България, през съответните години, остатъци: 4352 лева и 7809 лева.

         На 06.04.2007 година (стр. 9 от закл.) М.Г. сключва договор за кредит с ОББ АД за сумата 10 000 лева, като целта на договора става ясна от заключението на в.л. К. (стр.10) – да се рефинансира задължението по договора от 14.04.2004 година. По този начин се минимизира ефектът от двегодишните платежи по кредита от 2004 година и ищцата отново има задължение в размер на 10 000 лева, плюс плащанията по останалите посочени дотук кредити. Освен това, през следващия период – 2008 година, М.Г. поема още едно кредитно задължение – по договор с ОББ  от 21.08.2008 година за сумата 3000 лева. А през 2009 година сключва договор за кредитна карта с лимит 2000 лева, отново на ОББ, който лимит е бил използван (с оглед заключението на в.л., че кредитното задължение е било групирано и рефинансирано през 2011 година). Така се стига до още по-голямо задлъжняване на М.Г., но въпреки това, според в.л., и през трите години семейният бюджет не страда от недостиг на пари: И по двата варианта (1 и 3) от заключението на в.л., салдото по семейния бюджет на страните за 2007 година е +6649 лева. За периода от 2008 година до 2013 година включително е приложим само вариант 3 от заключението на в.л., тъй като той отчита и ефекта от сключения от ответника К.Г. договор за заем с ОББ АД, погасен окончателно през март 2013 година. Така, според в.л., за 2008 година, дори ако се вземат предвид събраните по делото доказателства за правени от страните разходи за семейните нужди, за жилището и обзавеждането им, за ремонти през 2008 година след смъртта на майката на ответника, както и за детето им, плюс разходите по лечение на К.Г. и вноските за погасяване на всички кредити, то салдото е +6661 лева за 2008 година и +5302 за 2009 година. Така че, дори и кредитирайки всичките твърдения на ищцата за всички правени през тези години разходи от семейството и от нея лично (но в полза на семейството), то въпреки това те не са имали нужда от допълнителни, още повече заемни средства, които са обременяващо лихвоносно задължение.

      Същият извод се налага и за 2010 година: Семейният бюджет за годината е с положително салдо 5413 лева. Но М.Г. взема още една кредитна карта, на 17.03.2010 година от Банка ДСК,  като използва лимита от 1000 лева. А след това от същата банка, на 27.08.2010 година – револвиращ кредит в размер на 1500 лева. Това натоварва разходите, които прави за погасяване на кредитите със 137,48 лева + 93,57 лева ежемесечно. Но въпреки това семейството е с бюджетен излишък .

       През 2011 година М.Г. поема две кредитни задължения: На 29.04.2011 година сключва договор с ОББ АД за сумата 11825 година, с който  се групират, погасяват или рефинансират задълженията по договор за кредитна карта от 16.09.2009 година, договор със същата банка от 21.08.2008 година, договор-овърдрафт за заплащане на комунални услуги от 22.03.2004 година, договор-овърдрафт от 28.05.2003 година и договор от 06.04.2007 година – всички с ОББ АД. Ищцата прави погасителни вноски по този договор в размер на  146 лева до 24.06.2015 година, когато цялото остатъчно задължение се рефинансира с договор, сключен от нея с ОББ АД. Освен това, на 05.05.2011 година ищцата сключва договор с ПИБ АД за сумата 9500 лева, като заплаща месечни вноски до м.май 2013 година, когато задължението е рефинансирано с договор, сключен с Алфа Банк на 09.05.2013 година. От изложеното по-горе следва, че и по двата кредита са били рефинансирани или погасени стари задължения, за които съдът вече прие, че не са били поети за нуждите на семейството. Следователно, и задълженията по кредити от 29.04.2011 година и от 05.05.2011 година не са били поети за покриване на  нуждите на семейството. Заключението на в.л. дава обяснение причините, поради които са били изтеглени тези два големи кредита, в общ размер близо 20 000 лева. И са демонстрация на недобросъвестност от страна на ищцата, която е убедила съпруга си да подпише договора от 2011 година под претекст, че младото семейство на сестра ѝ се нуждае от помощ (св. Г.). Отделно от това, предвид установената от в.л. положителна бюджетна разлика за 2011 година в размер на 4158 лева, на фона на липса на някакви значителни покупки, ремонти или други разходи, липсва основание да се приеме, че семейството се е нуждаело от този допълнителен финансов ресурс.

        За първи път недостиг от парични средства се констатира през 2012 година – когато салдото е -1237 лева. От заключението на вещото лице по вариант 3, обаче, се установява, че по-големият дял на разходите се дължи на значително нарастване на размера на погасителните вноски, които М.Г. прави за погасяване на всичките си кредитни задължения – 6990 лева. За разлика от нея, К.Г. прави погашения в едно и също темпо, като през следващата година, за общо 5 години, погасява цялото си задължение, което е поел за операциите и лечението си: 2741 лева за 2012 година.

       Констатираният недостиг на средства обяснява причината, поради която на 24.10.2012 година М.Г. сключва поредния договор за кредит – с небанкова институция Уникредит кансюмър Файненсинг АД, за сумата 4000 лева. А след този момент задлъжняването ѝ става лавинообразно: на 07.03.2013 година – кредит в размер на 3000 лева от БНП Париба. На 09.05.2013 година целия остатък по този кредит се рефинансира с кредит „Всичко в едно“ от 09.05.2013 година с Алфа Банк. Само два месеца след това - на 17.07.2013 година ищцата тегли кредит от Банка ДСК в размер на 1000 лева. На 21.08.2013 година – отново тегли кредит от БНП Париба – 1800 лева. На 17.09.2013 година – кредит от 1000 лева от Уникредит консюмър Файненсинг. На 18.10.2013 година – пак 1000 лева от БНП Париба. Следва кредитна карта от Алфа банк с усвоен по нея кредитен лимит 1000 лева. На 14.11.2013 година ищцата сключва с Алфа банк договор за кредит 6240 лева, с който погасява и рефинансира предходните задължения. На 26.03.2014 година ищцата тегли 3000 лева от БНП Париба. На 29.04.2014 година – 2000  лева от Транскарт Файненшъл Сървисъс. Само десет дни след това – на 10.05.2014 година – нова  кредитна карта за 1000 лева от Банка ДСК. На 12.08.2014 година – кредит от небанкова финансова институция Кредиленд. Около месец след това – на 17.09.2014 година изтегля голям кредит от Алфа банк АД в размер на 23968 лева, с който погасява остатъка по кредит от 09.05.2013 година от Алфабанк за 18730 лева (по него са били платени само 3705 лева), както и по кредит от 14.11.2013 година от Алфабанк за сумата 6240 лева (по него към момента на рефинансирането са били платени само 1426 лева).

             Видно от заключението на вещото лице, по голяма част от тези кредитни задължения, основно от небанкови финансови институции, М.Г. не заплаща погасителни вноски с месеци. Поради това на адреса на страните започват да се получават писма, адресирани до ищцата. Така К.Г. разбира за направените дългове и хаотично поемане на задължения. Отношенията на страните се влошават около година и половина преди развода им, тъй като К.Г. се противопоставя на такъв тип финансово поведение на съпругата му, а последната не дава никакви обяснения (св. В** Г.).

            Въпреки вече възникналия конфликт между страните и явното несъгласие от страна на ответника – съпругата му да поема нови задължения (св. Г.), поведението на М.Г. не е по-различно от предходния период. На 27.01.2015 година тя тегли кредит от Ай Ти Еф Груп – 1434 лева. На 17.02.2015 година взема кредит от Фератум България в размер на 600 лева. На 04.03.2015 година – 600 лева от Нет Кредит. Само две седмици след това, на 19.03.2015 година – 1500 лева от Финанс ЕООД. На 20.04.2015 година – 2500 лева от Бързи Кредити. На 29.04.2015 година – 1000 лева от Асет Мениджмънт. И вече на 24.06.2015 година, при висящ бракоразводен процес (решението за развод е влязло в законна сила на 24.08.2015 година), ищцата тегли голям кредит – 20 000 лева от ОББ АД. С него се погасява остатъкът по  кредит към ОББ АД от 29.04.2011 година, заем от  Бързи кредити от 20.04.2015 година, заем от Ай Ти Еф Груп от 27.01.2015 година, заем от Кредисимо от 02.08.2014 година, заем от Изи Асет Мениджмънт от 29.04.2015 година, заем от БНП Париба от 26.03.2014 година, заем от Фератум България от 17.02.2015 година, заем от Нет кредит от 04.03.2015 година, заем от Кредиленд от 12.08.2014 година, заем от Изи Финанс ЕООД от 19.03.2015 година, заем от Транскарт Файненшъл Сървисъс от 29.04.2014 година, кредитна карта от Банка ДСК. Т.е. групират се кредитни задължения, за които съдът вече отговори, че нямат отношение към общите на съпрузите нужди. А на 14.07.2016 година ищцата рефинансира големия кредит от ОББ АД (от 24.06.2015 година за 20 000 лева), като сключва с Юробанк АД нов договор за кредит.

           Недостигът на средствата в общия бюджет на страните намира своята илюстрация в заключението на вещото лице по вариант 3 (стр. 23). През 2013 година салдото е положително, но само с +175 лева.  През 2014 година салдото е отрицателно – минус 649 лева. Но и през двете години делът на разходите, които М.Г. прави за покриване на задълженията по изтеглените от нея кредити е повече от два пъти по-голям от размера на вноските, които К.Г. плаща за погасяване на неговия кредит. През 2015 година К.Г. вече е изплатил кредита, изтеглен за операции и лечение, за разлика от него М.Г. плаща погасителни вноски и други разходи по кредити в размер на 9721 лева, което е с 1/3 повече от цялата необходима на тричленното им семейство издръжка. При това, само за периода от началото на 2015 година до 24.08.2015 година.

           Както вече бе посочено по-горе, по делото не се установи – страните да са направили разходи за придобиване на недвижими имоти или движими вещи на стойност, съпоставима с размера на кредитните задължения, поемани през процесния период от М.Г.. Твърдението ѝ, че тези средства са били разходвани за покриване на издръжката на семейството категорично се опровергават от заключението на вещото лице. А от показанията на всички без изключения свидетели, включително разпитаните във въззивната инстанция св. Р* – колежка на М.Г., св. Д*я Т* – приятелка на ищцата, св. В** Г. – сестра на ответника, св. Ч* и св. В*, става ясно, че семейството на страните живеело много скромно, на моменти на ръба на жизнения минимум. Като семейство, само веднъж са ходили на почивка в чужбина – в Турция, при това всички разходи за това са били поети от домакина им. При извършване на ремонти са използвали помощ от приятели, за да спестят разходи по ремонта. Ищцата споделяла на своите колежки и приятели, че средствата не достигат до заплата и поради това се налага периодично да взема кредити. И, вероятно е било така, но по причини, свързани с действията на самата ищца М.Г.: решението ѝ да внася една малка част от доходите ѝ в семейния бюджет, лошо управление на останалите свободни нейни средства, хаотично поемане на все нови и нови кредитни задължения, което винаги е свързано с поемане на такси за предоговаряне и рефинансиране. Както вече бе посочено по-горе, след 2012 година тя преминава на следващото ниво на задлъжнялост, като започва безразборно да тегли кредити от небанкови финансови институции, а е общоизвестно и не се нуждае от доказване, че това е свързано със заплащане на по-високи лихви и излишно обременяващи такси. Повече от това, по голяма част от тези заеми тя изпада в забава, които влече наказателни лихви и рязко ескалиране на общата задлъжнялост по кредити. Този извод на съда не е произволен, а се базира на заключението на вещото лице, което илюстрира това покачване на размера на задълженията и плащанията за погасяването им в заключението си по вариант 1, а след 2008 година и вариант 3. Както вече бе посочено по-горе, от събрания по делото съвкупен доказателствен материал съдът формира вътрешното си убеждение, че от първия до последния момент на поемане на задълженията, те не са били предназначени за общите нужди на съпрузите и детето им. Така и не стана ясно по несъмнен начин за какво е използвала М.Г. този внушителен паричен ресурс, представляващ разлика между невнесените в семейния бюджет, свободни нейни средства и направените плащания по кредити (в ранните години на брака. След 2011 година, по мнение на съда, свободните средства не са ѝ оставали в резултат ескалация на задлъжнялостта – вариант 3 от закл.). Според св. В* Г., ищцата е пренасочвала свободните си парични средства за издръжката на сестра си и семейството си. Съдът кредитира тези твърдения, но само като един от разходите, които М.Г. е правила по време на брака си с ответника и несвързани с общите им нужди, като не изключва вероятност да са правени и други, но отново несвързани със СИО.

           Както вече бе посочено по-горе, съдът намира за ирелевантно обстоятелството – кой какви средства е давал за ремонта през 1999 година, тъй като в този и няколко следващи периода кредитни задължения не са били поемани, а ищцата претендира, че е направила разходи именно за кредити. Само за пълнота и за да се отговори на оплакванията на въззивницата следва да се посочи: Изтъкването на доводи относно заплатата на ответника през 1999 година, относно извършения ремонт на кухнята не отчита факта, че от събраните доказателства се установява, че по-голямата част от труда е положен лично от самия ответник, с помощта на свидетеля Чолаков. Фактически неточно е твърдението, че „по време на ремонта“ ответникът е безработен, защото ремонтът започва именно по времето, когато ответникът е постъпил на работа в Община- Хасково и продължава след това. Отрицанието на този факт, което се провежда във въззивната жалба, обаче, не води автоматично до обратния извод – че ищцата активно е участвала в разходите за извършването на ремонта, и то със средства по отпуснати кредити, изтеглени целево именно за извършването на ремонта. Видно от данните по експертизата, най-ранните кредити датират от 2002 и 2003 година, когато ремонтът вече е приключил. По аналогичен начин се поставя и въпросът за сумата, с която майката на ответника е помогнала за извършването на ремонта в размер на 2000 лв. Финансовата помощ от нейна страна не е опровергана с други доказателства в противна  насока. Освен това от обжалваното решение не може да се извлече обсъждането на източника на тази сума – дали тя е натрупана само от получавана пенсия и за какъв период от време. Справката за пенсия от НОИ касае само календарната 1998 г., но това не води до отричане на възможността сумата да е натрупана в значително по-дълъг период преди това, а не само за 1 година.

                        Възраженията, касаещи размера на пенсията, получавана от ответника в периода 2006 година – 2018 година, не отчитат факта, че освен пенсия, по същото време той е работел и е получавал трудово възнаграждение (справка на л. 576 – 580 от делото).  С оглед  на тези доказателства, които  не са оборени от ответната страна, доводът на въззивницата, че през този период нуждите и разходите са покривани само от нея, звучи едностранчиво и не съответства на фактите  и обстоятелствата по делото. 

                       По отношение на хладилника, дивана и матрака, както и на телевизор,  закупени на лизинг, се сочи, че договорите за лизинг били сключени с ответника, но всички плащания изхождали от ищцата. Превеждането на сумата по сметката на ищцата обаче не води до извода, че само тя е участвала в погасяването на тези задължения, защото изходящите плащания от сметката не опровергават участието на ответника в погасяването на задълженията. В качеството си на банков служител за ищцата е било по-лесно да  ползва и обслужва  собствената си сметка, като  приносът и участието на ответника в погасяването на задълженията не само не се изключва, но и се доказва от показанията на св. В** Г..

                          За да се обоснове, че закупуването на пералня, прахосмукачка и дограма е извършено от ищцата, не е достатъчно да се установи, че непосредствено преди закупуването на тези предмети от бита е имало изтегляне на суми от банковата сметка на ищцата – това е само косвена индиция, че съществува вероятност така изтеглените суми в действителност да са били употребени за закупуването на стоките, но  липсват доказателства, които да установяват с категоричност подобно твърдение.  

                          Възраженията, че в периода от 2004 година – 2012 година ответникът на няколко пъти е бил в продължителен период на временна нетрудоспособност, не отчита факта, че междувременно е получавал обезщетения по реда на КСО. Трудовото му правоотношение не е прекратявано в този период (отбелязвания в трудова книжка, л. 586 – 593).

                         Видно от представеното бракоразводно решение (л. 313 от делото), страните са заявили, че нямат имуществени претенции една спрямо друга, а семейното жилище е възложено на ответника, като ищцата изобщо не е правила искане в тази насока. Претенцията по чл. 32 ал. 2 СК има за цел да предотврати нарушаване на имущественото равновесие между бивши или настоящи съпрузи, докато в случая с оглед на постигнатото съгласие по имуществените въпроси в бракоразводния процес, без да са въвеждани други претенции, не се установява – ответникът да се е облагодетелствал с каквато и да било част от погасените кредити, както по време на брака, така и непосредствено след неговото прекратяване.

                        В останалата част от спора по същество, касаеща приложението на материалния закон, настоящият съдебен състав споделя  изцяло изложените мотиви  в обжалваното решение на районния съд, поради което счита  за ненужно да ги повтаря и на основание чл. 272 ГПК  препраща към мотивите  на  първоинстанционния съд.

                Предвид изложените съображения, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното съдебно решение потвърдено като правилно и законосъобразно.        

              С отговора на въззивната жалба ответникът е претендирал заплащане на разноските по делото - адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. При новото разглеждане на делото в ХОС въззиваемият прави искане за присъждане на деловодни разноски за всички инстанции. Представени са три броя договори за правна защита и съдействие в потвърждение на платеното адвокатско възнаграждение в общ размер 2000 лева, поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати разноските на ответника.

Мотивиран така, съдът

 

 

                                                        Р е ш и:

 

           ПОТВЪРЖДАВА решение № 680/29.11.2018 година, постановено по гр.д. № 631/2018 година на Районен съд – Хасково.

           ОСЪЖДА М.А.Г., с ЕГН **********,*** да заплати на К.А.Г., с ЕГН ********** *** направените във въззивните производства по  в.гр.д. № 121/2019 година на ХОС и в.гр.д. № 622/2020 година на ХОС, както и в касационното производство по гр.д. № 3594/2019 година на ВКС,  съдебни разноски в размер на 2000 лева

            Решението подлежи  на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: