№ 590
гр. Пещера, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20235240100320 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП и чл.146 от
ЗЗП.
Постъпила е искова молба от А. Б. Д. с ЕГН-********** от гр.
Пещера, чрез процесуалния си представител адв. М. М., срещу ответника
„СИТИ КЕШ“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София,ул.“***“ №29,ет.7,представлявано от Н. П. ,в която твърди,че
страните по делото са и страни по Договор за паричен заем № 790061 от
30.12.2022 година ,сключен от разстояние по правилата на ЗПФУР.Съгласно
клаузите на договора заетата сума е в размер на 1000 лева като следвало да се
върне сумата от 1165.43 лева чрез 37 вноски.Сочи се още ,че съгласно
клаузите на договора ищецът в качеството на заемател е следвало да заплати
и неустойка в размер на 869.57 лева ,която се издължавала разсрочена на
вноски или общата сума по договора ,дължима от заемателя е в размер на
2035 лева. Така предвидената в договора клауза за неустойка според ищеца
е нищожна на основание чл.26,ал.1пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.19,ал.4 от ЗПК
както и по чл.143,ал.1 от ЗЗП тъй като е нарушен принципът на „добрите
нрави“.Налице е значителна не еквивалентност на насрещните престации
по договорното съглашение до злепоставяне на интересите на ищеца, с цел
1
извличане на особена изгода за кредитора. Сумата ,която се претендира по
договора за неустойка е в размер на 869.57 лева и е почти 80% от сумата на
отпуснатия кредит.Размерът на неустойката ,което е следвало да се заплати
по договора е следвало да се отрази в определения ГПР и след като не е
включено се заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.
Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи за
нищожна клауза за неустойка в съдържаща се в договор за потребителски
кредит с № 790061 от 30.12.2022 година ,с която е предвидено
кредитополучателят да заплати сумата от 869.57 лева тъй като същата
противоречала на чл.26,ал.1,пр.3от ЗЗД във вр. чл.143 от ЗЗП и чл.146 от
ЗЗП.
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства.
В указания от съда срок ответникът не е депозирал писмен отговор по
предявения иск.
При условията на чл.211 от ГПК е предявен насрещен иск от ответника
,като с определение № 399 от 15.09.2023 година съдът е приел за съвместно
разглеждане наред с първоначалния иск предмет на гр.дело № 320/2023
година по описа на ПщРС предявеният насрещен иск с правно основание
чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК.
В исковата молба по насрещния иск ищецът „Сити Кеш“ ООД
гр.София,чрез пълномощника юрк.В. против ответника А. Б. Д. от
гр.Пещера ,представляван от адв.М. твърди,че между страните в настоящото
производство е сключен договор за потребителски кредит под № 790061 от
30.12.2022 година ,по силата на който дружество в качеството му на
кредитодател е следвало да предостави на Д. в заем сумата от 1000 лева със
задължение на последния да върне заетата сума чрез 37 седмични вноски.
Договорен бил ГЛП от 40.05% и ГПР от 49.85 лева ,като в погасителния план
неразделна част от договора били посочени вноските ,падежа на всяка
,сумата за главница и лихва ,както и дължимата неустойка, в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.Твърди се
още ,че дружеството в качеството на кредитодател било изпълнило
задължението си по договора и предоставило на кредитополучателя сумата от
1000 лева като до момента длъжникът не бил погасил задълженията
си.Съгласно чл.6,ал.3 от договора кредиторът можел да направи кредита
2
предсрочно изискуем в случай на забава или неизпълнение на задължението
от страна кредитополучателя.В случая длъжникът бил в пълно неизпълнение
на вноска № 1 с падеж -06.01.2023 година както и на всички останали вноски
до № 17 с падеж 28.04.2023 година и с оглед уговореното ,считано от
06.01.2023 година за дружеството възникнало правото да направи кредита
предсрочно изискуем.С предявяване на исковата молба кредиторът е
направил изявление до кредитополучателят ,че счита процесния договор за
предсрочно изискуем.Моли да се постанови решение ,с което да бъде осъден
длъжникът по договор за паричен заем № 790061 от 30.12.2023 година да
заплати кредитора по договора сумата от 113.54 лева ,представляваща
неизплатена възнаградителна лихва за периода от 06.01.2023 година до
28.04.2023 година ,ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба; сумата от 377.09 лева ,представляваща непогасен остатък от
главница за периода 06.01.2023 година до 28.04.2023 година и сумата от
622.91 лева ,представляваща непогасен остатък от главница ,за периода от
05.05.2023 година до 15.09.2023 година.Претендират се направените по
делото разноски като са ангажирани са доказателства.
В указания от съда срок ответникът по насрещната искова молба не
оспорва ,че е налице сключен договор за потребителски кредит, към който е
приложима общата императивна закрила срещу неравноправни клаузи по
чл.146,ал.1 от ЗЗП.Сочи се още ,че процесният договор е недействителен тъй
като в него е посочен ГПР от 49.85% като липсвало каквото й да е уточнение
,какви точно разходи се включвали в посочения процент.В договора се
сочил годишен лихвен процент от 40.05%,но не ставало ясно как се
изчислява по отношение на ГПР,тъй като имало разлика от близо
9%,доколкото в исковата молба се твърдяло, че в ГПР се съдържа
единствено и само лихва.По този начин длъжникът е бил поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него продукт.Соча още ,че за да бъде спазена разпоредбата на
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК в договора е следвало да се посочи не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски
кредит представлявал ГПР,но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи,които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР.Считат ,че поставянето на кредитополучателя в
положение,за да разбере действителния размер на ГПР да тълкува всяка една
3
от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителни такси по потребителския договор,невключени в
ГПР,противоречи на изискването за яснота,въведено в чл.11,ал.1,т.10 от
ЗПК.Сочи се още ,че в процесния договор била уговорена и неустойка за
неизпълнение на задължение,която в случая не се претендира от
ищеца,поради явната й нищожност счита,че фактически се е дължала от
длъжника не неустойка ,а договорена лихва ,представляваща допълнителна
печалба за кредитора.Твърдят още ,че в договора е трябвало да се посочи
лихвен процент ,в който да се включи и неустойката ,която като неустойка е
нищожна ,а реално била сигурна печалба за кредитора.В процесния случая
годишния лихвен процент няма да е 40,05% както е записано ,а много по-
голямо число,като в случая е нарушен чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК.Доколкото
лихвата е част от ГПР,то сумата за неустойка изразена в процент е следвало
да участва в размера на ГПР.След като това не било сторено е налице
нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Сочат още ,че клаузата за неустойка
противоречи и на принципа „на добрите нрави“ тъй като противоречаща на
добрите нрави е уговорка ,предвиждаща възнаградителна лихва
,надвишаваща трикратния размер на законната лихва ,а за обезпечени
кредите –двукратния размер на законната лихва.Предвид характера на
предоставената по договора услуга ,уговорките посочени в договора не
съответствали на изискването за добросъвестност присъщи на нормалните
договорни правоотношения.Моли да се отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан като е направено възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства:извлечение за
извършените и предстоящи плащания по договор за паричен заем № 790061
от 30.12.2022 година между „Сити кеш“ и А. Б. Д. се установява,че по
договора е предвидено заета сума от 1000 лева ,която да се издължи чрез 37
вноски ,в които се включва сума по главница;лихва и неустойка в обща
размер на задължението от 2035 лева.В извлечението е посочено ,че лихвата
4
е в размер на 165,43 лева ,а неустойката е в размер на 869.57 лева..
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. ,което в
заключението си сочи ,че с оглед на представените по делото доказателства
,както и представените му от ответника е установил,че съгласно договор за
паричен заем № 790061 от 30.12.2022 година ,сключен между „Сити
кеш“ООД и А. Д. кредитополучателят се е задължил да заплати заетата сума
при следните условия:3 бр.погасителни вноски по 7.79 лева и 34 бр. по 33.59
лева и 37 бр.седмични вноски с фиксиран ГЛП от 40.05% и ГПР от 49.85%
като общата сума за плащане е в размер на 1165.43 лева.Съгласно
погасителен план главницата е в размер на 1000 лева,договорената лихва е в
размер на 165.43 лева и неустойка в размер на 869.57 лева.Съгласно чл.4/1/ от
договора с полагане на подписа си в договора кредитополучателят
удостоверявал ,че е получил в брой заемната сума. Вещото лице е установило
още ,че кредитополучателят е заплатил по договора сумата от 275 лева ,с
която частично е погасил:главница от 41.02 лева;договорена лихва от 38.75
лева;неустойка в размер на 184.45 лева и законна лихва от 10.78 лева като са
останали неплатени: главница в размер на 958.98 лева;договорена лихва в
размер на 126.68 лева;неустойка в размер на 685.12 лева.Според вещото лице
законната лихва към 14.09.2022 година е в размер на 48,44 лева.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
По предявения първоначален иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 от
ЗЗД във връзка с чл.143 от ЗЗП съдът приема за установено следното:
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит ЗПК.
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
5
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т.
1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В настоящия случай страните не спорят,че в процесния договор
неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Предвидената в договора неустойка не
обезпечава изпълнението на задълженията от длъжника по Договора за
кредит, нито обезпечава вредите от неизпълнението на задълженията по
Договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение.С
нея се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение
на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
6
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на предоставената в кредит сума. От неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и
да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на
кредита,защото както се установи по-горе е заета сума от 1000 лева ,а
предвидената неустойка е в размер на 869.56 лева.В процесния случай
възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в
предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно
действителната стойност на общите разходи по кредитното
правоотношение.Пряката и непосредствена цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до увеличаване на подлежащата на връщане
сума и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
кредитополучателя. Процесната клауза за неустойка нарушава съществено
принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
взаимоотношения. Съдът намира, че с тази неустойка кредиторът цели да си
набави допълнителни плащания извън предвидените в закона,поради което е
нищожна. Фактът, че същата е включена като част от месечната погасителна
вноска е основание да се приеме, че в същност последната има точно такъв
характер -скрита печалба за кредитора водеща до необосновано оскъпяване на
кредита във вреда на потребителя,поради което посочената клауза е
неравноправна и нищожна.
По предявения насрещен иск за заплащане на главница в размер на 1000
лева и сумата от 113.54 лева -възнаградителна лихва за периода от
06.01.2023 година до 28.04.2023 година лева, съдът приема за установено
следното:
По делото няма спор ,че на между страните по делото е възникнало
договорно правоотношение ,по силата на което ищецът по насрещния иск е
предоставил в заем на ответника по насрещния иск сумата от 1000 лева.
От приетата и неоспорена от страните експертиза се установи ,че по
процесния договор кредитополучателят е заплатил сумата от 275 лева,като
безспорно ,че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по
договора ,а именно не е върнал заетата сума.
7
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя,а съгласно чл.
23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита.От
събраните по делото доказателства и приетото по-горе ,че в процесния
договор само формално е посочен размера на ГПР ,то договорът за
потребителски кредит е недействителен и кредитополучателят следва да
върне само чистата сума по кредита като не дължи лихва или други разходи
по кредита.
В предвид на изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца по насрещния иск сумата от 725 лева ,представляваща реално
заетата сума, като до размер на 1000 лева -главница и възнаградителна лихва
от 113.54 лева, за периода от 06.01.2023 година до 28.04.2023 година лева
искът следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на спора и двете страни имат право на разноски. В
полза на ищеца по първоначален иск следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 50 лева д.т. като в случая същият се
представлява безплатно по делото от адв.М. М. от АК- Пловдив, при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, който е поискал присъждане на адвокатско
възнаграждение
На основание чл. 38, ал. 2 от същия закон, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба
№ 1 от 09.07.2001 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В настоящия случай, с оглед материален интерес, на основание
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокатът на
ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 480
лева.
По насрещния иск ищецът се представлява от юрк. В. ,съгласно
представеното пълномощно (лист 15 от делото) и съгласно разпоредбата на
чл.78,ал.8 от ГПК в полза на ЮЛ се присъжда и възнаграждение в размер
определен от съда като в случая същото се определя в размер на 200 лева
8
,както и разноски за вещо лице в размер на 130 лева – съразмерно с
отхвърлената част от иск и д.т. в размер на 50 лева.
Водим от горните съображения, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за неустойка в размер на
869.57 лева от ДОГОВОР за потребителски кредит с № 790061 от година
сключен между А. Б. Д. с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“***“ № 2 , чрез
процесуалния представител адв. М. М., и „СИТИ КЕШ“ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“***“
№29,ет.7,представлявано от Н. П., като противоречаща на Закона за
задълженията и договорите ,Закона за защита на потребителите и Закона
потребителския кредит на основание чл. 143-146 от ЗЗП във вр.с чл. 26, ал. 1
от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. Б. Д. с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“***“ № 2, чрез
процесуалния представител адв. М. М. да заплати на „СИТИ КЕШ“ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“***“
№29,ет.7,представлявано от Н. П. сумата от 725 лева ,представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 790061 от 30.12.2022 година
, като до размер на 1000 лева -главница и възнаградителна лихва от 113.54
лева, за периода от 06.01.2023 година до 28.04.2023 година ОТХВЪРЛЯ
ИСКА.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София,ул.“***“ №29,ет.7,представлявано от Н. П. да
заплати на А. Б. Д. разноски по делото в размер на 50 лева
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София,ул.“***“ №29,ет.7,представлявано от Н. П. да
заплати на адв. М. М. сумата в размер на 480 лв., адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА А. Б. Д. с ЕГН-********** от гр.Пещера,УЛ.“***“ № 2 да
заплати на „СИТИ КЕШ“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София,ул.“***“ №29,ет.7,представлявано от Н. П. разноски в
размер на 50 лева д.т. ,разноски за вещо лице в размер на 130 лева и
9
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 200 лева
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
10