Р Е Ш Е Н
И Е
Г.Т., 05.11.2010г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - Г.Т. в публично заседание, проведено
на седми октомври две хиляди и десета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Д.И. …………………………………………...
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00056 по описа за
2008г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявена е искова молба от Н.М.О.,
ЕГН ********** ***, А.М.С., ЕГН ********** ***, С.Е.А., ЕГН ********** ***, Х.Ф.М.,
ЕГН ********** ***, Е.Ф.М., ЕГН ********** ***, М.А.С., ЕГН ********** ***, Н.Б.М.,
ЕГН ********** *** и К.Б.М., ЕГН ********** ***
чрез пълномощника адв. Д.Ч., АК-Б., с посочен адрес по чл.39 ГПК: град Г.Т., ул.”В. А.”
№ *, срещу А.Щ.А., ЕГН ********** и И.В.А., ЕГН ********** *** Т., за признаване за установено, че ищците са
собственици на едноетажна полумасивна жилищна сграда
със застроена площ от 86 кв.м, построена в ПИ – дворно място с площ от 1 225 кв.м, находящо се в с.Л., общ. Г.Т., съставляващо УПИ № V-76, кв.2 от ПУП на селото, който
е общинска собственост, и осъждане на ответниците да предадат владението на описаната
жилищна сграда.
Ответниците в отговора си от
01.07.2008г. оспорват изцяло посочените в исковата молба обстоятелства и претендираното от ищците право на собственост върху процесния имот – жилищна сграда. Противопоставят възражения
за придобиването му по силата на изтекла в тяхна полза придобивна
давност, която е започнала да тече от 1993г. до момента на предявяване на
исковата молба, а именно 17.05.2008г. Възразява се срещу идентичността между
имота, посочен в НА № 191/2008г. на нотариус № 313 при НК с район на действие Г.Т.РС с имота, посочен в представения протокол №
33/25.10.1961г. на ИК на ГОНС – Г.Т.. С отговора е предявен насрещен иск, ако
бъде уважен искът по чл.108 ЗС, с цена в размер на 3 500лв., която сума представлява направените от ответниците подобрения, а
при условията на евентуалност – сумата, с която неоснователно ищците по първоначалния иск са се обогатили
неоснователно за сметка на ответниците, ведно със законната лихва от предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата. Впоследствие са предявили искане
за право на задържане на процесния имот до
удовлетворяване насрещните претенции на ответниците, както и при отхвърляне на
първоначалния иск по чл.108 ЗС да бъде обезсилен НА № 191, том VІ, рег.№ 1975, нот.дело № 405/2008г. на нотариус № 313 при НК с район на
действие Г.Т.РС, вписан под вх.рег.№
2094/02.04.2008г., акт № 166, том ІІІ, дело № 603/2008г. на СлВп
при Г.Т.РС.
В отговора по насрещния иск
ищците оспорват изцяло исковете като неоснователни, респективно възразяват
срещу направените искания като погасени по давност. Предявяват за съвместно
разглеждане възражение за прихващане на сумата от 3 500 лева по насрещните
искове със сумата от 3 600 лева, представляваща обезщетение за ползите, от
които са лишени съсобствениците на процесния имот за
периода 21.08.2003г. – 21.08.2008г. до размера на по-малкото от двете вземания.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищците по делото се легитимират
като собственици на процесния имот чрез НА за
собственост на поземлен имот, придобит по наследство, № 191, том VІ, рег.№
1975, нот.дело № 405/2008г. на нотариус № *** при НК с район на действие ГТРС, вписан под вх.рег.№
2094/02.04.2008г., акт № 166, том ІІІ, дело № 603/2008г. на СлВп
при Г.Т.РС въз основа на посочените в документа
писмени доказателства: удостоверение за наследници № АО-11-15/27.03.2008г.,
издадено от община Г.Т., кметство с.Л.; удостоверение за наследници №
АО-11-02/14.01.2008г., издадено от община Г.Т., кметство с.Л.; скица №
85/28.01.2008г., издадена от община Г.Т.; протокол № 33/25.10.1961г., издаден
от ИК на ГОНС – Г.Т., вписан под № 56, том ІІ, рег.№ 450/25.01.2008г. на СлВп при ГТРС; удостоверение за данъчна оценка №
168/24.01.2008г., издаден от община Г.Т.; удостоверение изх.№
АО-14-1377/12.02.2008г. по § 16, ал.1 ПР на ЗУТ, издадено от гл.архитект на
община Г.Т.; удостоверение изх.№ АБ-03-06-664/24.01.2008г., издадено от
гл.архитект на община Г.Т., ведно с Постановление от 01.04.2008г. на нотариус №
*** при НК с район на действие Г.Т.РС на основание чл.587, ал.1 и 3 ГПК, с което се признава
право на собственост на ищците по делото в съответните идеални части с оглед
наследствените права върху процесния имот, ведно с
отстъпеното право на строеж върху дворно място с площ от 1 225 кв.м,
представляващ УПИ V-76 общинска собственост в кв.2 по ПУП на с.Л., общ. Г.Т.,
при граници и съседи: улица, УПИ V-75 и УПИ VІ-77 Тези писмени доказателства са
неразделна част от поисканото за прилагане към делото нотариално дело №
405/2008г. на нотариус № 313 при НК с район на действие Г.Т.РС.
Видно от Нотариална покана – акт
1, том 1, рег.№ 119/2008г., издадена от нотариус № *** при НК
с район на действие Г.Т.РС, изходяща от М.А.С. и
връчена на А.Щ.А. на 21.01.2008г., същият е поканен в тридневен срок от
връчването да освободи процесния имот, а на
25.01.2008г. в 10,00 часа в кантората на нотариус № *** при НК
в Г.Т. да предаде ключа на жилищната сграда.
Видно от Нотариална покана – акт
2, том 1, рег.№ 121/2008г., издадена от нотариус № ***при НК
с район на действие Г.Т.РС, изходяща от М.А.С. и
връчена на И.В.А. на 21.01.2008г., същата е поканена в тридневен срок от
връчването да освободи процесния имот, а на
25.01.2008г. в 10,00 часа в кантората на нотариус № *** при НК
в Г.Т. да предаде ключа на жилищната сграда.
Видно от Протокол рег.№
338/2008г., акт № 4, том І от 25.01.2008г., в кантората на нотариус № *** при НК с район на действие Г.Т.РС се
е явила М.А.С., но не и поканените А.Щ.А. и И.В.А..
Видно от регистрите на имоти към
община Г.Т. – стр.243 /л.26 от делото/, като собственик на имот № 304 с площ от
644 кв.м с административен адрес ул.”Ч.” № ** в с.Л., общ.Г.Т., е посочена И.В.А.,
а като забележка е посочено, че в УПИ V-76, кв.2 собственици са И.А. и С.К..
Видно от писмо изх.№
АБ-03-06-1030/02-02-2009г. на община Г.Т., от направената проверка се
установява, че в разписните листи към кадастралния план на с.Л., изработен по
програма ФАР-ЕС през 1997г., под № 304 е записано името на И.В.А., като
записването е станало същата година от фирмата, изготвила плана. Изготвеният
план не е одобрен и приет до момента.
Видно от удостоверение за
идентичност на лице с различни имена № 1/22.01.2008г., издадено от община Г.Т.,
И.В. А. и И.В.А. са имена на едно и също лице, като с доклада по делото съдът е
приел с оглед становищата на страните, че това обстоятелство е безспорно и не
се нуждае от доказване /л.117 от делото/.
Видно от молба-декларация до
нотариус № *** при НК с район на действие Г.Т.РС за признаване право на собственост върху недвижим
имот, чрез извършване на обстоятелствена
проверка, служба „Общинска собственост” при община Г.Т. е удостоверила, че за
½ ид.част от УПИ, цялото с площ от 1 225
кв.м, има съставен АДС № 851/30.09.1967г., като на основание § 42 ЗОС е
общинска собственост, а служба „Държавна собственост” при област Д. е
удостоверила, че действително за дворното място е съставен АДС №
851/30.09.1967г.
Видно от АДС № 851/30.09.1967г.
имот – дворно място от 1 250 кв.м, съставляващо парцел VІ в кв.27 по РП на
с.Л. е актувано като държавна собственост, като
впоследствие е допълнено, че това е имот V-76, кв.2. Видно от Заповед №
РД-11-02-45/13.02.2008г. областният управител на област Д. е отписал от
актовите книги на недвижими имоти – държавна собственост и да се предаде на
община Г.Т. процесния имот – дворно място 1 250
кв.м, представляващо УПИ V-76, кв.2 по ПУП на с.Л. при граници на имота: УПИ
VІ-77, улица, УПИ ІV-75.
Видно от удостоверение изх.№
АО-14-8160/28.08.2008г., издадено от община Г.Т., за процесния
имот е издаден АОС. Видно от АОС № 2840/18.03.2008г., вписан под № 94, том ІІІ,
вх.рег.№ 1927/26.03.2008г. в СлВп при Г.Т.РС, дворно място с площ от 1 300 кв.м, съставляващо
УПИ № V-76, кв.2 по ПУП на с.Л., е актувано като
общинска собственост на основание § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС във вр. заповед № РД-11-02-45/13.02.2008г. на областен
управител – Д., като предишен собственик е посочена държавата с АДС №
851/30.09.1967г.
Видно от скица № 2/15.01.2008г.,
издадена от община Г.Т., парцел V-76, кв.2 по ПУП на с.Л. е с площ от
1 300 кв.м и е общинска собственост.
Видно от удостоверение № АО-02-62/27.08.2008г., издадено от община Г.Т.,
кметство с.Л., А.Щ.А. *** /процесния имот/ от
14.04.1998г. и с постоянен от 14.04.2003г., И.В.А. е с настоящ адрес от
14.01.1993г. на ул.”В.” № * и с постоянен адрес – този на процесния
имот на ул.”Ч.” № **, от 21.12.2001г.
Видно от удостоверение за данъчна
оценка № 168/24.01.2008г., издадено от община Г.Т., за собственик на процесния имот е посочен А.М.С..
Видно от справка рег.№
6415/06.02.2009г., издадена от ОД на МВР-Д., са посочени множество пътувания на
ищците по делото между Р.Т. и Р.Б. през ГКПП М.Т., ГКПП К.А., ГКПП Л. и ГКПП В.ч. в периода 01.01.1998г. – 04.02.2009г.
По делото са допуснати и
изслушани свидетели с оглед твърденията на страните.
Свидетелят Х.А.А., брат на ищцата
М.А.С., твърди, че сестра му със съпруга й са живеели в имота до 1989г., когато
са заминали за Т. Къщата била разделена на две части, като там е живял и брата
на неговия зет. Впоследствие оттам са преминали семейство от Родопите, които
отглеждали тютюн, дори и самият свидетел до 1994-96г. Сестра му е имала устна
уговорка с ответниците, след като той напуснал, за да не остава празна къщата.
Срещата се провела някъде през юли-август 1998г., свидетелят участвал в нея.
Уговорката била ответниците да се настанят в къщата, тъй като нямало къде да
живеят, а впоследствие да я закупят. Първоначално била договорена цена от 2
милиона лева /сега 2 000 лева/, тогава било времето на милионите.
Впоследствие имало уточнения, на тях свидетелят не е присъствал. Тази уговорка
станала година и половина след настаняването им в къщата. Бащата на И. имал
„Жигули” за 1 000 лева, която сума трябвало да се спадне от цената за
къщата, а другата трябвало да се доплати. Към 2002 – 2003г. били платени още
100 лева, но така и впоследствие договорената сума не била заплатена, въпреки
многото разговори в тази насока.
Свидетелят Т. Б.Т. е родом от с.Л.,
познава страните от повече от 20 години, техен съсед е. Знаел от съпруга на М.,
че имотът бил даден под наем, но не знаел откога, а впоследствие страните
стигнали до споразумение за продажба срещу лек автомобил и доплащане. Доколкото
му е известно, тази договорка станала година или две след нанасянето на
ответниците в къщата. Присъствал случайно на предаването на „Жигули”-то. Тогава
живеел още в с.Л., а започнал да строи къща в Г.Т. през 1995- 1996г.
Свидетелят М.Н.М. познава
страните от 25 години. Не му е известно кой и защо е пуснал И. и съпруга й в
къщата на М., дали е имало договорки за наем или други плащания. И. имала по това
време дете, което било бебе, с него влезли в имота. Вярно е, че са правени
ремонти по къщата, но разликата оттогава и сега не била голяма.
Свидетелката Г.Х.К., братовчедка
на ответника А.Щ., живее в селото от 1988г. Според нея, И. и А. се преместили в
къщата на М. през 1993г., помагала за
това. Не знаела какви са договорките между И. и М. за сумата, но знаела, че
ставало дума за продажба. Знаела, че била дадена някаква кола. Вътре нямало
нищо. Вода са прекарали, правили кухнята, препокривали покрива. Голямата дъщеря
на И. била родена, когато влезли в къщата.
Свидетелят В.А.Ю., баща на
ответницата И.А., твърди, че дъщеря му се преместила да живее в къщата на М. от
1993г. с ответника А.Щ., 7-8 години, след като М. се изселила в Т.. Разбрали се
с Х., брата на М., за продажба на къщата за милион и половина, 150 лева сегашни
пари. Тогава дал на Х. една кола за един милион, преди това жена му дала на М.
170 лева. После дали още 400 лева, останали още триста лева, когато трябвало да
прехвърлят къщата. Общата крайна сума била в размер на два милиона и половина
лева. Според свидетеля къщата нямала дограма, препокрит е покривът, ремонтирани са таваните преди 7-8 години,
изградена е оградата докрай, поставени са плочки в банята, направена нова
тоалетна. Когато влезли в къщата, ответниците имали едно дете, което било на
3-4 години. После се родили още две деца.
Свидетелката Д. И.А., майка на
ответницата, твърди, че брата на М. /Х./ е дошъл да пита дали не желаят да купят къщата на сестра му,
защото чул, че търсят къща за дъщеря си. Сестра му М. му възложила да я
продава. Не помни за колко пари, според нея за около милион и седемстотин. Дали
колата, остатъка се разбрали да платят после, когато дойдела М.. Миналата
година лично й дала 200 лева. Останали да се дължат 300 лева и според
свидетелката тези пари станали причина за настоящия спор. Детето на И. било на
3 години, ходело вече. Преди да влязат ответниците в къщата, там живеели
квартиранти. Къщата била в много лошо състояние. Извършили ремонт на всичко –
покрив, тавани, дограма, шкафове, тоалетна.
В хода на разпита на свидетелите
ответницата И.А. е направила изявление в смисъл, че дъщеря й е родена на ***г.
/л.183 от делото/.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза от 04.09.2009г., неоспорена от страните,
кредитирана от съда като обективна и безпристрастна, се установява, че първият
регулационен план /РП/ на с.Л., общ.Г.Т., е приет през 1953г. и действа до
1989г. Вторият РП е приет през 1989г. и действа и в момента. В разписния лист
към първия РП от 1953г. липсват данни за имота и собственика, тъй като
кварталът е новосъздаден и в него са се образували парцели като общински без планоснимачни номера. Това се отнася и до парцел VІ в кв.27
с площ от 1 250 кв.м, в който не е отбелязано наличие на сграда. В
разписния лист към втория РП от 1989г. за имот с пл.№ 76, кв.2 е отреден УПИ №
V с площ от 1 300 кв.м, който е записан като двор на името на М. С. М..
Според кадастъра имотът от първия РП съвпада с имота от втория РП като
местоположение. В имота по втория РП е отразена съществуваща жилищна сграда, за
която не са открити строителни книжа за изграждането й. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че е налице удостоверение за търпимост по отношение на
жилищната сграда в процесния имот. В регистрите на
общината не се откриват данни за вписване на И. А. като собственик в разписните
листи към кадастралния план.
По делото е допусната
съдебно-икономическа експертиза със задача какъв е средният размер на
обезщетение за ползване/среден размер на наемна цена за жилищни имоти за
региона за периода 21.08.2003г. – 21.08.2008г. Според заключението на вещото
лице общият размер е 947,76 лева. По допълнителната задача вещото лице е
разграничило общата сума за визирания период като такава за община Г.Т. –
947,76 лева и за с.Л. – 762,74 лева. И двете заключения не са оспорени от
страните, кредитират се от съда като обективни и безпристрастни.
По насрещния иск е допусната СТЕ,
като в заключението си вещото лице е констатирало, че стойността на
довършителните работи и подобрения в процесното
жилище са на стойност 3 816 лева като ново строителство, а като се вземе
предвид овехтяването – 3 400 лева. Извършено е оспорване от страна на
процесуалния представител на ищците по отношение на това, че е изготвена
принципно, без да е посочено количеството на извършените СМР. Допусната е и
допълнителна задача, по която вещото лице се е произнесло, че стойността на
жилището с направените подобрения е 8 200 лева, а без тях е 6 600
лева. Заключението не е оспорено от страните, кредитира се от съда като
обективно и безпристрастно.
От така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
При ревандикационния
иск ищецът трябва да докаже, че е собственик на вещта, а ответникът я владее
без основание. В настоящия случай ищците навеждат твърдения, че са
съсобственици на процесния имот в качеството на
наследници на М. С. М., б.ж. на с.Л., общ.Г.Т., представят и нотариален акт №
191, том VІ, рег.№ 1975, нот.дело № 405/2008г. на
нотариус № *** при НК с район на действие ГТРС,
вписан под вх.рег.№ 2094/02.04.2008г., акт № 166, том ІІІ, дело № 603/2008г. на
СлВп при Г.Т.РС въз основа
на посочените в документа писмени доказателства по реда на чл.587, ал.1 и 3 ГПК. От своя страна ответниците оспорват идентичността на имота, посочен в
нотариалния акт и в Протокол № 33/25.10.1961г. и сочат съставен АДС №
851/30.09.1967г.
Нито констативният нотариален акт
по чл.587, ал.1 ГПК, нито нотариалният акт, издаден след обстоятелствена
проверка по чл.587, ал.2 вр. ал.3 ГПК, са от
категорията актове, с които се придобива владение върху имота, респективно
правото на собственост. В заключението на вещото лице по допусната и приета СТЕ
е посочено, че в разписния лист към втория РП от 1989г. за имот с пл.№ 76, кв.2
е отреден УПИ № V с площ от 1 300 кв.м, който е записан като двор на името
на М. С. М.. Според кадастъра имотът от първия РП съвпада с имота от втория РП
като местоположение. В имота по втория РП е отразена съществуваща жилищна
сграда, за която не са открити строителни книжа за изграждането й. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че е налице удостоверение за търпимост по
отношение на жилищната сграда в процесния имот. В
регистрите на общината не се откриват данни за вписване на И. А. като
собственик в разписните листи към кадастралния план. Съгласно нормата на чл.2 ЗКИР кадастърът
обхваща и данни за правото на
собственост върху недвижимите имоти, които данни се нанасят върху кадастрална
карта и се записват в кадастрални регистри. Тези данни са доказателство за
обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Както от
представения АОС № 2840/18.03.2008г., вписан под № 94, том ІІІ, вх.рег.№
1927/26.03.2008г. в СлВп при Г.Т.РС,
така и от АДС № 851/30.09.1967г. е видно, че преди това държавата, а
впоследствие и община Г.Т. са актували като държавна
собственост, а впоследствие като общинска собственост дворното място. Не и
жилищната сграда, за която е издадено удостоверение за търпимост изх.№
АО-14-1377/12.02.2008г. по реда на § 16, ал.1 ПР на ЗУТ, а именно: Строежи,
изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.
Според
чл.111, ал.1 ЗС разпоредбите относно недвижимите имоти се прилагат и
спрямо вещните права върху тях. Правото на строеж върху недвижим имот и правото
да се притежава сграда върху такъв имот отделно от земята е вещно право по
смисъла на чл.63 ЗС. Това вещно право може да бъде обект на владение и при
изтичане на необходимия срок може да послужи като основание за придобиване на
правото по давност. Така, ако правото на строеж е учредено по надлежния ред не
от собственика на земята, а на приобретателя на
правото това не е известно, последният след петгодишно владение придобива по
силата на чл.111, ал.1 ЗС във връзка с чл.70 ЗС правото да държи построеното върху чуждия терен. Ако
владението на правото на строеж, съответно на правото да се притежава жилищната
сграда върху чужд терен не е добросъвестно, владелецът става собственик с
изтичането на десетгодишния срок. Към 1989г., когато е приет втория РП на с.Л.,
в разписния списък към кадастралния план е посочено, че собственик на имота е М.
С.М., който е починал на 05.01.1978г., т.е. дори и да се приеме, че жилищната
сграда не е построена веднага след издаване на Протокол № 33/25.10.1961г., то
общият наследодател, респективно неговите наследници, са придобили правото на
собственост по силата на 10-годишната придобивна
давност и правото да я притежават върху държавната, впоследствие общинска
земя..
С оглед горното настоящият състав
намира, че твърденията на ищците не са оборени, респективно възраженията на
ответниците по отношение придобиване правото на собственост от страна на общия
наследодател на ищците, а впоследствие и от неговите наследници, не са
доказани, поради което приема, че същите са доказали активната си легитимация по предявения иск относно процесния имот.
В производството по ревандикация следва да се установи идентичност на имота, претендиран от ищците и владян от ответниците. Както от
доказателствата по делото, така и от удостоверение изх.№ АБ-03-06-664/24.01.2008г.
идентичността на процесния имот се установява по
несъмнен начин. По своята правна същност двете удостоверения, издадени от
главния архитект на община Г.Т., са официални свидетелстващи документи, които
обвързват съда със своята материална доказателствена сила, поради което следва
да се съобрази и зачита удостовереното в тях, а именно: имотът с площ от
1 225 кв.м, включен в УПИ V-76, кв.2 по ПУП на с.Л., Д. област, е
идентичен по Протокол № 33/25.10.1961г. за отстъпване право на строеж на М. С.
М. /парцел VІ-кв.27/; масивна жилищна сграда, построена в УПИ V-76, кв.2 по ПУП
на с.Л., община Г.Т., е изградена преди 7 април 1987г., но е била допустима по
тогава действалите правила и нормативи. Последната винаги се е ползвала от
собствениците по предназначение и без да са нарушавани носещите конструкции. По
тези причини обектът е търпим и отговаря на условията на §16, ал.1 ПР на ЗУТ
/стр.75 и 76 от делото/. Същите не са оспорени или опровергани, поради което
съдът намира, че процесният имот е идентичен на този, посочен в Протокол № 33/25.10.1961г. и
претендирания в исковата молба, посочен в нотариален акт № 191, том VІ, рег.№
1975, нот.дело № 405/2008г. на нотариус № 313 при НК
с район на действие Г.Т.РС, вписан под вх.рег.№
2094/02.04.2008г., акт № 166, том ІІІ, дело № 603/2008г. на СлВп
при Г.Т.РС, за който се твърди, че без основание се
владее от ответниците.
С отговора на исковата молба
ответниците оспорват твърдяното от ищците като им
противопоставят от своя страна твърдение, че са придобили имота по силата на придобивната давност, а именно чрез упражнявано владение в
периода от 1993г. до момента на предявяване на исковата молба – 17.05.2008г.
Впоследствие в съдебно заседание е направено уточнение, че началният момент е
януари 1993г. до връчване на нотариалната покана на 21.01.2008г., като при
устните състезания началният момент на владението е посочен през 1989г.,
заминаването на ищцата М.С. за РТурция.
В настоящия
случай е установено по твърдения на свидетелите на ответниците, че те,
ответниците, са влезли в къщата на М. не по-рано от 1993г. /св.К., братовчедка
на ответника – л.181 от делото, св.Ю., баща на ответницата – л.181 и 182 от
делото, св. А., майка на ответницата – л.183 от делото/, което оборва тезата на
процесуалния представител на ответниците за начало на установяване на владение
върху процесния имот от страна на ответниците от
1989г. Същевременно както от показанията на тези свидетели, така и от
показанията на останалите може да се направи несъмнен извод, че всъщност
ответниците са се настанили в процесния имот не
по-рано от края на 1996г. - началото на 1997г. В подкрепа на това заключение са
показанията на св.Ю., баща на ответницата, който заявява: „Точно не мога да
кажа, 7-8 години откакто замина” /л.182 от делото/, т.е. 7-8 години от
заминаването на ищцата М.С. за Р.Т. и по повод на това кога дъщеря му е влязла
в къщата след нейното заминаване. И по-надолу: „Като влязоха в къщата бяха с
едно дете. Беше някъде на три-четири години” /л.182 от делото/. Св.К. твърди:
„Голямата дъщеря беше родена, когато влязоха в къщата.” /л.181 от делото/. Св.А.,
майка на ответницата, потвърждава: „Детето беше на 3 годинки,
ходеше вече” /л.183 от делото/, признава и за наличие на квартиранти преди
това, за което твърди и св.А.. Самата ответница А. е направила изявление в
съдебно заседание, че детето е родено на ***г. Като се има предвид, че при
изготвяне на КП по линията на ФАР през 1997г. на 23 март вписалият данните Г.А.
е отбелязал за собственик на жилищната сграда И.В.А. /отв.А./,
то може да се направи по-горното заключение за влизането на ответниците в процесния имот в края на 1996г. – началото на 1997г.
Твърденията на
ищците, че всъщност ответниците са допуснати в имота първоначално заради това,
че той е необитаем, а впоследствие са се появили договорки за неговата
продажба, не се опровергава от ответниците. Потвърждава се от св.А., брат на
ищцата М.С., както и от св. Т., съселянин на страните, без роднинска връзка с
тях. Самият баща на ответницата твърди, че договорката е станала тогава, когато
„Не бяха милиони парите тогава”, а по-нататък: ”И после договорката с Х. /брата
на М./ беше: даваш ми колата, колата струва 1 милион” и „За цялата къща
направихме сметка за два милиона и половина лева” /л.182 от делото/. Майката на
ответницата, св.А., потвърждава: ”За милион и седемстотин или колко бяха, не си
спомням точно.”
Общоизвестен факт
е, че следствие на хиперинфлацията в началото на
1997г. се установиха цени и разплащания при условията на девалвация на лева. Впоследствие със Закон за
деноминация на лева /обн.ДВ, бр.20 от 05 март 1999г.,
в сила от 05.07.1999г./ считано от 5 юли 1999г. българският
лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за
1 нов лев, като деноминацията се отнася за всички величини в български левове, определени към 5 юли 1999г. От 5 юли до 31 декември 1999г. цените на
стоките и услугите се обявяват в стари и в нови левове при условията и по реда
на чл.8, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия.
Не се оспорва по делото, че всъщност уговорката за закупуване на къщата е
станала всъщност между Х., брат на ищцата М.С., и бащата на ответницата св.Ю..
Поради тази причина показанията на този свидетел са ценни с оглед установяване
на действителното време за тези уговорки. На стр. 182 от делото той заявява:
„Вземах от Х. къщата, аз от М. не съм взимал къща. Х. дойде и ми каза: продавам
къщата. Исках да купя на децата къщата. Тогава се разбрахме за милион и
половина, ама то 150 лв. беше тогава.” Св.Т. твърди, че споразумението за
колата е било година или две след като са влезли в къщата ответниците. Излиза, че
всъщност това е времето след 05.07.1999г., откогато
влиза в сила Закона за деноминацията
на лева, т.е. времето, когато
в 6-месечен срок едновременно са
били в обращение деноминирани и неденоминирани
левове, поради което съдът намира,
че всъщност периода, в който ответниците със съгласието /знанието/ на един от съсобствениците
– ищцата М.С., се превръщат
от държатели на имота /негови
ползватели/ в негови владелци, е втората половина на
1999г. Самото съгласие за предаване
на владението не е сделка, владението
е получено на основание устно сключен договор с представител на един от съсобствениците,
същото не може да се приравни на добросъвестно
владение.
Съгласно
разпоредбата на 79, ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива
по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да
бъде явно, спокойно, постоянно и непрекъснато, като фактическата власт /corpus/ върху имота се
упражнява с намерението той да се свои /animus/. В чл.69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага,
че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго,
но ако имотът е съсобствен и съсобствеността е възникнала по пътя на наследяването,
за да придобие някой от сънаследниците, респективно трето лице, по давност
правото на собственост върху целия имот, следва да противопостави на останалите,
респективно всички съсобственици, намерението си да владее целия имот за себе
си, тъй като всеки един от наследниците, който упражнява фактическата власт
върху наследствените имоти, владее своята придобита по наследство идеална част
от имота, а по отношение на частите на останалите наследници упражнява фактическата
власт като държател. В този случай установената в чл.69 ЗС презумпция не намира приложение и намерението целият
имот да се свои, както и противопоставянето му на всички сънаследници следва да
бъде установено по категоричен начин от лицето, което се позовава на придобивната давност, за да се приеме, че се е осъществил
фактическият състав на установеното в чл.79 ЗС придобивно основание.
От втората половина на 1999г., както
приема съдът, ответниците са упражнявали фактическата власт върху имота,
допуснати в него от единия от сънаследниците, и е следвало да манифестират
намерението си да своят имота и на останалите сънаследници. По делото данни за подобно
противопоставяне на намерение от страна на ответниците да владеят имота само за
себе си не е установено, нито е установено да са отблъснали претенциите на останалите
съделители. Както е прието в константната съдебна
практика промененото отношение към вещта следва да се демонстрира не
неопределено към неограничен кръг хора, а по отношение на наследниците. Тъй
като по делото не се установи за период от десет години преди подаване на
исковата молба по настоящото дело – 17.05.2008г., ответниците да са владели
както частта на съсобственичката М.С., така и на останалите съсобственици-ищци
по делото, те не са придобили процесния имот по
давност. Ищците са останали собственици, възражението за придобиване по давност
на процесния имот е недоказано, поради което следва
да се отхвърли като неоснователно.
Предвид констатираното от съда следва да
се разгледат предявения от ответниците насрещен иск по отношение извършените
подобрения в процесния имот на стойност 3 500
лева, възражението за прихващане по отношение ползите, от които са лишени
ищците от ползването на имота за периода 21.08.2003г. – 21.08.2008г. в размер
на 3 600 лева /по 60 лева на месец/, както и искането за признаване право
на задържане на имота от страна на ответниците до заплащане от страна на ищците
на претендираните подобрения.
Специфично насрещно право
на ответника по ревандикационен иск е възможността му
да претендира обезщетение за разноските, които е направил във връзка с вещта.
Принципът, установен в чл.59 ЗЗД, има субсидиарен
характер – на него може да се позове лице, което не може да търси обезщетение
на друго основание. Принципната позиция на върховния съд е, че когато
подобренията са извършени от невладелец, той се
обезщетява по правилата на неоснователното обогатяване, респективно правилата
на воденето на чужда работа, както и особените правила на договорите. Правото
на обезщетение по чл.72 – 74 ЗС ама само владелецът, а не и държателят /ПП № 6
от 1974г./. В настоящия случай съдът намира, че ответниците имат качеството
владелци, а във връзка с нормата на чл.74, ал.2 ЗС – такива на добросъвестни
владелци, поради което следва да се приложат правилата на чл.72 ЗС. Давностният срок за вземанията, произхождащи от извършени
подобрения в чужд имот, започва да тече не от датата на извършването им, а от
датата, когато владението бъде смутено, поради което възражението на ищците за
изтекла спрямо претендираните от ответниците
подобрения, предявени чрез насрещен иск, като неоснователно, следва да бъде
отхвърлено.
Подобренията в имота са такива
нововъведения, които изменят общата вещ - имота, и които не са били необходими
за запазването и съхраняването му. При тях необходима предпоставка е именно
увеличаването на стойността на имота. Ако обективно не е настъпило такова
увеличение, не е налице подобрение. Според чл.72 ЗС добросъвестният владелец
може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила
стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя
към деня на постановяване на съдебното решение. Константната съдебна практика
приема, че следва да се прецезира кои искания са необходими
разноски, кои са подобрения. Това е така, тъй като са отделни и самостоятелни
вземания, различни едно от други и произхождат от различни фактически съставки.
В допуснатите и приети заключения по
съдебно-икономическата експертиза вещото лице първоначално е посочило /с.222 от
делото/, че в имота са извършени СМР, описани в таблицата, а именно:
1.препокриване с цигли – труд; 2.смяна на 15 % от циглите; 3.бетонова подова
настилка; 4.балатум по подовете; 5.тавани от талашитови
плоскости; 6.вътрешна мазилка – баня; 7.доставка и монтаж на душ-батерия в
банята; 8.доставка и монтаж на бойлер и душ-батерия в банята; 9.оградна телена мрежа; 10.външна тоалетна, общо на стойност
3 816 лева, а с овехтяването 3 400 лева, които СМР не са оспорени от
ищците. Съдът намира, че от този списък следва да отпаднат СМР по т.1 и т.2,
тъй като същите са от кръга на т.нар. „необходими” разноски, които са извън
тези, които чл.72 ЗС нарича подобрения. Същевременно съдът намира, че те не
влияят на крайното заключение на вещото лице, а именно, че стойността на
жилището с направените в имота подобрения е 8 200 лева, а без направените
подобрения е 6 600 лева, т.е. по силата на правилото на чл.72 ЗС
подобренията, които са извършени от ответниците в периода 1997г. – 2001г.
/годината, в която според приетото от съда ответниците са се настанили в процесния имот и годината, към която са били извършени
последните СМР – таваните според св.Ю.,/ и с която се е увеличила стойността на
процесния имот, е сумата от 1 600 лева. В тази
връзка претенцията по насрещния иск в размер на 3 500 лева следва да се
отхвърли за горницата от 1 600 лева до 3 600 лева.
По делото във връзка с предявения
насрещен иск от страна на ответниците е допуснато възражение за прихващане по отношение ползите, от които са лишени
ищците от ползването на имота за периода 21.08.2003г. – 21.08.2008г. в размер
на 3 600 лева /по 60 лева на месец/. В съдебната практика трайно е прието,
че собственикът има право на обезщетение за ползите, от които е
лишен, независимо от това дали е заплатил стойността на подобренията или не. С
предявяване на иска за ревандикация добросъвестният
владелец става недобросъвестен и от този момент дължи на собственика получените
добиви от вещта и тези, които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите,
от които го е лишил. След уважаване на иска за собственост, ответникът се
превръща в държател на имота.
От допуснатата по искане на ищците по
първоначалния иск СИЕ е видно, че
вещото лице първоначално е представило заключение /стр.158 – 160 от делото/, от
което е видно, че размерът на обезщетение за ползване/ размер на наемната цена
за жилищните имоти за региона за периода 21.08.2003г. - 21.08.2008г. е в размер
на 947,76 лева, което е било оспорено. По допълнителната задача вещото лице е
представило заключение и за с.Л., като сумата е посочена в общ размер от 762,74
лева, което не е оспорено и е прието от съда.
С оглед изхода на делото по отношение на правото на собственост, с което
ищците са признати за собственици на процесния имот,
следва искането им за лишаване от
ползването на имота за периода 21.08.2003г. – 21.08.2008г. да бъде уважено до
размера от 762,74 лева, като за горницата до 3 600 лева бъде отхвърлено.
Възражението за прихващане е процесуално
действие, с което ответникът се защитава срещу иска, като предмет е едно спорно
вземане. При възражението за прихващане съдът само отхвърля исковата претенция
поради компенсация, без да присъжда евентуалната разлика в полза на ответника.
В случая следва да се извърши прихващане между сумата в размер на 1 600
лева, признатата като размер на извършени подобрения, с която се е повишила
стойността на процесния имот, и сумата от 762,74
лева, представляваща размера на ползите, от които са лишени ищците от
ползването на имота за периода 21.08.2003г. – 21.08.2008г. В такъв случай
вземането на ответниците по насрешния иск за
извършени подобрения в имота следва да се уважи до размера на 837,26 лева, а за
горницата до 1 600 лева искът да се отхвърли като погасен чрез прихващане
с насрещното вземане на ответника в размер на 762,74 лева.
Възражението за право на задържане е
възражение за подобрения по смисъла на чл.298, ал.4 ГПК, по което съдът дължи
произнасяне с диспозитива на съдебното решение, както
е при възражението за прихващане. Това възражение е евентуално – съдът го
разглежда, само ако уважи осъдителния иск на ищеца, в случая по насрещния иск
за подобрения, срещу ответниците - ищците по първоначалния иск, като същото
гарантира вземането посредством признатата от закона възможност да се задържи процесния имот до заплащане на подобренията. Ако съдът
признае за основателно правото на задържане, това не обуславя отхвърляне на
претенцията за предаване на имота срещу ответника, а само постановяване на
осъдителен диспозитив, т.е. осъжда се ответникът да
предаде на ищеца владението на имота при условие, че ищецът му заплати сумата,
с която се е увеличила стойността на същия имот вследствие на подобренията. Това
следва да стане с оглед правилото, че изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва
да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ. В настоящия случай съдът намира, че
искането за задържане на процесния имот от страна на
ответниците е допустимо, а с оглед гореконстатираното - основателно до размера от 837,26 лева
/установените подобрения в размер на 1 600 лева, която сума е намалена
чрез прихващане на сумата от 762,74 лева, представляваща размера на ползите, от
които са лишени ищците от ползването на имота за периода 21.08.2003г. –
21.08.2008г./.
С оглед изхода на делото
основателна е претенцията на ищците по първоначалния иск по отношение на
дължимите разноски съобразно първоначално предявения от тях иск в размер на 266,10 лева и съобразно
отхвърлената част от насрещния иск в размер на 114 лева.
На ответника са дължими разноски от страна на
ищците съобразно уважената част от насрещния иск в размер на 259,66 лева.
Водим от горното Районен съд - Г.Т.
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Щ.А., ЕГН **********
и И.В.А., ЕГН ********** *** Тошево, че Н.М.О., ЕГН **********, А.М.С.,
ЕГН **********, С.Е.А., ЕГН
**********, Х.Ф.М., ЕГН **********, Е.Ф.М., ЕГН **********, М.А.С., ЕГН **********,
Н.Б.М., ЕГН ********** и К.Б.М., ЕГН
********** са собственици
по силата на наследствено правоприемство от общия наследодател М. С. М., б.ж. на с.Л.,
общ. Г.Т., на следния недвижим имот:
ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 86 кв.м, построена в ПИ – дворно място с площ от 1 225 кв.м, находящо се в с.Л., общ. Г.Т., съставляващо
УПИ № V-76, кв.2 от ПУП на селото, който е общинска собственост.
ОСЪЖДА Н.М.О., ЕГН **********, А.М.С., ЕГН **********,
С.Е.А., ЕГН **********, Х.Ф.М., ЕГН
**********, Е.Ф.М., ЕГН **********, М.А.С., ЕГН **********, Н.Б.М., ЕГН **********
и К.Б.М., ЕГН ********** да заплатят на А.Щ.А., ЕГН **********
и И.В.А., ЕГН ********** сумата
от 837,26 лева, представляваща извършени
подобрения, изразяващи се в
изграждане на:
бетонова подова
настилка; балатум по подовете;
тавани от талашитови
плоскости; вътрешна мазилка – баня; доставка и монтаж
на душ-батерия в банята;
доставка и монтаж на бойлер и душ-батерия в банята; ограда от телена мрежа; външна тоалетна в процесния имот
за периода 1997г. – 2001г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 837,26 лева до 1 600 лв. като
погасен чрез прихващане с вземането на ищците за лишаването им от ползване на процесния имот за периода 21.08.2003
– 21.08.2008г. в размер на 762,74 лева, И
ОТХВЪРЛЯ искането за горницата
от 1 600 лева до претендираните 3 500 лева като неоснователно.
ОСЪЖДА А.Щ.А.,
ЕГН ********** и И.В.А., ЕГН
********** да предадат на Н.М.О., ЕГН
**********, А.М.С., ЕГН **********, С.Е.А., ЕГН **********, Х.Ф.М., ЕГН **********,
Е.Ф.М., ЕГН **********, М.А.С., ЕГН
**********, Н.Б.М., ЕГН ********** и К.Б.М., ЕГН ********** владението на гореописания имот ПРИ УСЛОВИЕ, че
Н.М.О., ЕГН **********, А.М.С., ЕГН **********, С.Е.А., ЕГН **********, Х.Ф.М., ЕГН **********,
Е.Ф.М., ЕГН **********, М.А.С., ЕГН
**********, Н.Б.М., ЕГН ********** и К.Б.М., ЕГН ********** заплатят на А.Щ.А., ЕГН
********** и И.В.А., ЕГН ********** сумата от 837,26 лева, представляваща
увеличената стойност на имота следствие на извършени в
периода 1997г. – 2001г. подобрения, изразяващи се в изграждане на бетонова подова настилка; балатум по подовете; тавани от талашитови плоскости; вътрешна
мазилка – баня; доставка и монтаж на душ-батерия в банята; доставка и монтаж на бойлер и душ-батерия
в банята; ограда от телена мрежа; външна тоалетна в жилищната сграда.
В полза
на ищците да се издаде изпълнителен лист за предаване владението на имота след представяне на доказателства за заплащане на сумата от 837,26 лева.
ОСЪЖДА А.Щ.А., ЕГН **********
и И.В.А., ЕГН ********** да заплатят на Н.М.О., ЕГН **********, А.М.С., ЕГН **********,
С.Е.А., ЕГН **********, Х.Ф.М., ЕГН
**********, Е.Ф.М., ЕГН **********, М.А.С., ЕГН **********, Н.Б.М., ЕГН **********
и К.Б.М., ЕГН ********** сумата
от 380,10 лева, представляваща сторените
по делото съдебно-деловодни
разноски съобразно предявения
от тях и уважен иск в размер на 266,10 лева и съобразно отхвърлената част от
предявения от ответниците по първоначалния иск насрещен иск в размер на 114
лева.
ОСЪЖДА Н.М.О.,
ЕГН **********, А.М.С., ЕГН
**********, С.Е.А., ЕГН **********, Х.Ф.М., ЕГН **********, Е.Ф.М., ЕГН **********,
М.А.С., ЕГН **********, Н.Б.М., ЕГН
********** и К.Б.М., ЕГН ********** да заплатят на А.Щ.А.,
ЕГН ********** и И.В.А., ЕГН
********** сумата от 259,66 лева, представляваща
съдебно-деловодните разноски съобразно
уважената част от насрещния
иск.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд град Д..
Районен съдия: