№ 2452
гр. С, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110145359 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Б. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ж.к. Д, бл. ..., чрез адв. И. А. Н. - САК, със съдебен
адрес: гр. Б, ул. С № .... срещу „С“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. Ц Б № ..., по иск с правно основание чл. 124,
ал.1, пр.3 от ГПК, за признаване за установено, че В. Б. М. не дължи на „С“
АД сума в размер на 1098, 12 лв., от които: 836,83 лева – главница за
доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води за периода
от 21.02.2017г. до 21.07.2021г. и 261,29 лева – мораторна лихва за периода от
24.03.2017г. до 24.07.2022г., поради погасяване на сумите по давност и липса
на облигационни отношения с ответното дружество.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който взема
становище за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес на
ищцата, доколкото на 14.02.2022г. по негово заявление е образувано
заповедно производство под № 126/2022г. по описа на РС Елин Пелин с
идентичен предмет.
Ищцата основава предявения иск на твърдението, че не дължи сума в
размер на 469,98 лв. - главница за доставена питейна вода, отведени и
пречистени отпадъчни води за и сумата от 187,89 лева – мораторна лихва,
1
като погасени по давност. Твърди също така, че не дължи сумата от 366,85
лв., главница за доставена питейна вода, отведени и пречистени отпадъчни
води за периода 22.07.2019 – 21.07.2021г. и сумата от 73,40 лева - мораторна
лихва за периода 25.07.2017г. до 24.07.2022г., тъй като за този период от
време не е потребител на услугата водоснабдяване. Правният си интерес
извлича от обстоятелството, че ответното дружество е претендирало
процесната сума с фактура № .../21.07.2022г. за клиентски номер .... Също
така за сумите, предмет на исковете по настоящото дело по заявление на „С“
АД по ч.гр.д. № 126/2022г. по описа на РС Елин Пелин е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК и чл.
86, ал.1 от ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че „С“ АД на
21.07.2022г. е издала фактура № ..., с която за клиентски № ... на името на В.
Б. М., за времето от 15.06.2022г. до 12.07.2022г. е начислена цена за ВиК
услуга в размер на 10, 80 лв. и старо салдо в размер на 1058, 75 лв., както и
41, 35 лв., представляващи лихва за периода от 19.07.2021г. до 30.06.2022г.
Със заповед № 84 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена на 17.02.2022г. по ч.гр.д. № 126/2022г. по описа на РС Елин Пелин е
разпоредено В. Б. М. да плати на „С“ АД сумите, които частично са и предмет
на исковете по настоящото дело, а именно: 836,83 лева – главница за
предоставени ВиК услуги за периода от 21.02.2017г. до 21.07.2021г. и 261,29
лева – мораторна лихва за периода от 24.03.2017г. до 07.07.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 23.12.2021г.
до изплащане на вземането.
Като доказателства по делото не са представени други документи.
Ответното дружество, чрез пълномощникът си в отговора на исковата молба,
както и по-късно, не е оспорил основателността на исковете, а само тяхната
допустимост.
Предявените искове са допустими, въпреки че настоящото производство е
второ по ред за част от претендираните суми – налице е различие в периода
от време, за който се претендира мораторната лихва в общ размер на 261, 29
лв.
Не е налице недопустимост на иска на осн. чл. 126, ал.1 от ГПК, тъй като
2
настоящото дело и ч.гр.д. № 126/2022г. по описа на РС Елин Пелин не са
образувани на едно и също фактическо или правно основание. Заявлението по
чл. 410 от ГПК и издадената заповед за изпълнение на парично задължение №
84/17.02.2022г. са за вземания за парични суми, когато положителният
установителен иск е подсъден на районния съд, а предмета на настоящото
дело е отрицателен установителен иск за признаване за установено, че
длъжникът по заповедта не дължи сумите по нея на заявителя кредитор,
поради изтекла погасителна давност и липса на облигационно отношение
между страните.
Съгласно чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. По аргумент и от разясненията дадени с
Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС,
при предявен отрицателен установителен иск, ищецът следва да докаже
фактите, с които обосновава правния си интерес от иска. В противен случай,
производството се прекратява. Обратното би означавало да се защитава
право, което може и да не съществува. Неотносимо за преценка на
допустимостта на иска е дали вземането на ответника е погасено по давност.
На изследване подлежи въпроса дали това вземане се претендира, дали
ответникът иска от ищеца то да бъде заплатено. Само тогава ищецът би имал
правен интерес от предявяване на иска по чл. 124, ал.1, пр. 3 от ГПК. От
отговора на исковата молба на ответника е видно, че вземането, предмет на
настоящото дело се претендира.
Предявените искове са основателни.
Процесните вземания са периодични съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД и се
погасяват с изтичането на 3-годишна давност. В този смисъл е тълкуването на
посочената разпоредба съгласно ТР № 3/18.05.2012г. по ТД № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. Понятието „периодични плащания“ по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени периоди от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Такъв
характер имат и задълженията за доставка на кумунални услуги –
3
електрическа енергия, топлинна енергия, водоснабдяване,
телекумуникационни услуги. Затова главницата за предоставени ВиК услуги
в размер на 469, 98 лв. за времето от 21.02.2017г. до 21.07.2019г. е погасена с
изтичане на 3-годишния давностен срок на 21.08.2022г., тъй като последно
дължимата главница за периода от 21.06.2019г. до 21.07.2019г. е станала
изискуема на 21.08.2019г. Исковете по делото са предявени на 22.08.2022г. –
ден след изтичане на 3-годишната погасителна давност. На осн. 119 от ЗЗД, с
погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Затова
мораторната лихва в размер на 187, 89 лв. за времето от 24.03.2017г. до
24.07.2022г., начислена върху погасената главница от 469, 98 лв., също не се
дължи. За остатъка от дължимите суми: 366,85 лв. - главница за доставени
ВиК услуги за периода 22.07.2019 – 21.07.2021г. и сумата от 73,40 лева -
мораторна лихва за периода 25.07.2017г. до 24.07.2022г. ответникът не
представи доказателства, че ищецът е потребител на В и К услуги по смисъла
на § 1, т.2, б. а) от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. В тази връзка, между ищеца и ответното дружество
не е налице облигационно отношение, с предмет предоставянето и ползването
на В и К услуги за процесния имот по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от
14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
за ползване на водоснабдителни и канализациони системи.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА, разноски се дължат
на ищеца – 50 лв. платена държавна такса и на пълномощника му – адв. И. А.
Н., на когото следва да бъде присъдено минимално адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че В. Б. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С,
ж.к. Д, бл. ..., чрез адв. И. А. Н., със съдебен адрес: гр. Б, ул. С № .... НЕ
ДЪЛЖИ на „С“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С, бул. Ц Б № ..., по искове с правно основание чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сума в размер на 1098, 12 лв., от които: 836,83 лева –
главница за доставена питейна вода, отведени и пречистени отпадъчни води
4
за периода от 21.02.2017г. до 21.07.2021г. и 261,29 лева – мораторна лихва за
периода от 24.03.2017г. до 24.07.2022г., поради погасяване на сумите по
давност и липса на облигационни отношения с ответното дружество.
ОСЪЖДА „С“ АД, с ЕИК ********* – гр. С да плати на В. Б. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ж.к. Д, бл. ..., чрез адв. И. Н., със съдебен адрес: гр.
Б, ул. С № .... съдебни разноски в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА „С“ АД, с ЕИК ********* – гр. С да плати на адв. И. А. Н. от
САК, със съдебен адрес: гр. Б, ул. С № .... като пълномощник по делото на В.
Б. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Д, бл. ..., адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. за предоставена безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в 2-седмичен срок от деня на съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5