№ 113
гр. гр.Н., 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20222150101138 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищцата З. Ц. Ц. с ЕГН ********** , действаща чрез адв. Д. М., АК гр.
П., със съдебен адрес: гр. П., бул. „П.ш.“ № **, ет. *, ап. * е предявила срещу
ответника „К.“ ЕАД с ЕИК ****, иск по чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, за
присъждане на сумата от 311 лв., формирана от 35 лв. – лихва и 276 лв. –
възнаграждение за поръчителство, платени по Договор за потребителски
кредит № 2203725 от 09.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба.
Ищцата сочи, че е страна по сключен между нея и ответното дружество
Договор за потребителски кредит № 2203725 от 09.03.2020г., съгласно който
следвало да върне сумата по кредита в общ размер на 1433,18 лева, при
получена сума от 1300 лева, при ГПР 34.48 %, ГЛП 30 %, за срок на кредита
от 7 месеца. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, с цел обезпечаване на вече
сключения договор за потребителски кредит, ищцата сключила с „А.Т.“
ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да
заплати сумата от 835,03 лева. На 22.04.2020г. ищцата заплатила на ответната
страна обща погасителна вноска от 325 лева. На 23.04.2020г. Ц. предсрочно
погасила Договор за потребителски кредит № 2203725 от 09.03.2020г., като
лично на ответника заплатила сумата в размер на 1286 лева. Общата сума
заплатена от ищцата на ответното дружество била в размер на 1611 лева, от
която: 1300 лева - главница, 35лева - лихва и 276 лева - такса поръчителство.
Ищцата счита, че Договор за потребителски кредит № 2203725 от
09.03.2020г., сключен между нея и ответното дружество е нищожен на
1
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, за което излага съображения.
Твърди, че е нарушено правилото на чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9
от ЗПК, тъй като в Договора е посочен годишен лихвен процент, но липсват
условия за прилагането му, както и посочване дали е фиксиран за целият срок
или е променлив. Сочи, че няма отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва, съотношението й с
главницата по кредита, както и таксата гаранция. Нарушена е разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Навежда доводи, че претендираната сума не е
индивидуализирана по никакъв начин, което създава невъзможност за ищцата
да разбере заплащаните от нея вноски какви компоненти включват, как са
изчислени и на каква база. Твърди се недействителност на договора на
основание чл. 22 от ЗПК.
Сочи, че е нарушено и правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК -
договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Счита, че не става ясно посочената
годишна лихва как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на
общия ГПР.
Твърди, че е нарушено правилото на чл. 19, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗПК,
доколкото посоченият в договора ГПР не е действително прилагания размер,
което представлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
Сочи се, че с оглед нищожността на договора за потребителски кредит,
ищцата не е следвало да заплаща сума в общ размер на 311 лева,
представляваща лихва и възнаграждение за поръчител, която сума следва да
бъде върната като получена без основание.
Претендира се да се постанови решение, с което на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД да се осъди ответната страна да заплати на ищцата сумата в
размер на 311 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, а при условията на евентуалност да заплати сумата в
размер на 276 лева, представляваща недължимо платена сума за
възнаграждение за поръчител, ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба,
ответникът „К.“ ЕАД депозира писмен отговор. Не спори, че между
страните е налице облигационно правоотношение. Оспорват се наведените от
ищцата доводи за недействителност на Договора на основание чл. 22 от ЗПК
поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 и на чл. 19 от
ЗПК. Сочи, че с преддоговорна информация до знанието на ищеца е доведено
съдържанието на всяка една от клаузите на договора. В т. 10 от Приложение
2
№ 1 към Договора за кредит е инкорпориран погасителен план, съдържащ
броя на вноските, датите на плащане на погасителните вноски, компонентите
на погасителната вноска и общия размер на месечната вноска. Твърди, че
погасителния план съдържа изискуемото по закон съдържание, но дори и да
не е бил изготвен и приложен погасителен план, това не води до
недействителност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 от
ЗПК. Ответникът оспорва наведените доводи за нищожност на договора за
кредит поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Намира за
неоснователно твърдението на ищцата за нарушение на чл. 143 и сл. от ЗЗП.
Сочи, че сключването на договор с поръчител е избор на потребителя и е
предвидено като възможност, а не задължение в общите условия.
Предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключване на
договор за кредит. В тази връзка се твърди, че за спазване на изискванията на
чл. 19 от ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне
на поръчителство не е необходимо, но е и обективно невъзможно към
момента на сключване на договора. На ищцата била дадена предварителна
възможност да се запознае с договора и приложенията към него, поради което
не се споделят наведените от нея доводи, че е била въведена в заблуждение от
ответната страна. Оспорва се твърдението на ищцата, че възнаграждението за
предоставяне на поръчителство не следвало да се събира от ответното
дружество, е неоснователно. Излага се, че ответната страна е получила
претендираните от ищцата суми на договорно основание и не са налице
предпоставките на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Обръща се внимание, че договорът за
предоставяне на поръчителство е акцесорен и главното задължение по
договора за кредит е валидно, поради което е породил права и задължения за
страните. Оспорва се основанието и размера на адвокатското възнаграждение.
Моли се съда да постанови решение, с което да остави без уважение исковите
претенции. Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не
изпращат представител. Постъпили са писмени становища от ищцата и
ответното дружество, с които исковата молба и отговора се поддържат.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
При предявен иск по чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата бе да
докаже, че е заплатила сумата от 311 лв., формирана от 35 лв. – лихва и 276
лв. – възнаграждение за поръчителство, платени по Договор за потребителски
кредит № 2203725 от 09.03.2020г. Следва да докаже твърденията си, че
договорът е нищожен. В тежест на ответника е да докаже, че е имало
основание за получаването на тази сума.
Съдът на основание чл. ***, ал. 1, т. 3 от ГПК е отделил като безспорно
между страните, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит №
2203725 от 09.03.2020г., съгласно който Ц. е следвало да върне сумата по
кредита в общ размер на 1433,18 лева, при получена сума от 1300 лева, при
ГПР 34.48 %, ГЛП 30 %, за срок на кредита от 7 месеца.
От приложена от ответника справка се установява, че по Договор за
3
потребителски кредит № 2203725 от 09.03.2020г., са погасени следните суми:
1300 лв. - главница, 35,31 лв. - лихва, 238,58 лв. - вноска по договора за
предоставяне на поръчителство, администрирана към гаранта „А.Т.“ ЕООД,
сумата от 13 лв. - такси за предсрочно погасяване, сумата от 23,25 лв. - други
такси по тарифата на „К.“ ЕАД, както и сумата от 0,86 лв., което е надвнесена
от кредитополучателя.
По отношение на възраженията за нищожност на договора от
09.03.2020г. съдът намира, че макар Договор за потребителски кредит №
2203725 от 09.03.2020г. и договор за поръчителство от 09.03.2020г., сключен
с „А.Т.“ ЕООД да са сключени отделно, то е очевидна договорната
обвързаност между кредитора и поръчителя. На първо място това се
установява от уговорката в чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, според която
договорът за поръчителство следва да се сключи с одобрено от заемодателя
дружество - поръчител. Освен това договорът за поръчителство е сключен в
същия ден като договора за паричен заем. Налице е изрична уговорка за
приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството, вкл. и
заплащането директно на заемателя - чл. 8, ал. 5 от Договора за
поръчителство. Не без значение е и обстоятелството, че „А.Т.“ ЕООД и „К.“
са „свързани лица“, доколкото второто дружество е едноличен собственик на
капитала на първото. Предвид изложеното съдът намира, че дългът по
кредитното правоотношение и този по договора за поръчителство следва да
се разглеждат като едно цяло, респективно задължението към поръчителя
следва да се включи в общия размер на разходите по кредита, доколкото
предвиденото в така сключените свързани договори за кредит и
поръчителство води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно
максималния размер на годишния процент на разходите.
Съгласно нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и Постановление № 426 на МС
от 18.12.2014г. максималният размер на годишния процент на разходите не
може да надвишава 50 %. В договора за кредит е вписан ГПР от 34,48 %, като
с прибавяне на сумата от 1 433,18 лв. (7 вноски по 204,74 лв. за период от 7
месеца, видно от приложение № 1 към договора за поръчителство), при
получена в заем сума от 1300 лв., безспорно разходите ще надвишат 50%. От
своя страна последното води до нищожност на клаузата, предвиждаща
възнаграждение по договора за поръчителство по аргумент от чл. 19, ал. 5 от
ЗПК. В същата насока е и съдебната практика на въззивната инстанция -
Определение № 261052 от 18.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 2807/2020г. по описа на
Окръжен съд Бургас, Определение № VI-261041 от 17.12.2020г. по в.ч.гр.д. №
2762/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас, Определение № 261003 от
14.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 2782/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас и
много други.
Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 (относно годишният процент на разходите), се считат
за нищожни, а според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
4
В чл. 26, ал. 4 ЗЗД е предвидено, че нищожността на отделни части не
влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните части. В случая
нищожните клаузи са сключени с договора за поръчителство - на основание
чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, поради което не влекат след себе си
нищожност на целия договор за кредит. Както се установи клаузата на чл. 4,
ал. 1 от Договора за кредит, в частта , в която се вменява задължение на
ищцата да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
„К.“ юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на
заявлението, е нищожна, тъй като има за цел да заобиколи правилата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и да доведе до годишен процент на разходите, който
надвишава определения от закона. Поради тази причина и на основание чл.
21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 5 от ЗПК тази клауза е нищожна като противоречаща
на цитираните законови разпоредби - нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и заплатените въз основа на нея суми се явяват платени без
основание (тъй като нищожността води до изначална липса на основание). В
случая е налице нищожност на конкретна клауза от договора - за сключване
на договор за поръчителство, като видно от основния предмет на договора (за
кредит, с уговорено възнаграждение в размер на договорна лихва), съдът
намира, че страните биха сключили същия и без клаузата за поръчителство.
Ето защо по арг. от чл. 34 от ЗЗД ответникът следва да върне на ищцата
получените суми на основание тази нищожна клауза, като същите следва да
се считат за получени без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
От представените по делото доказателства се установи, че ищцата е
заплатила по сметка на ответника сумата от 238,58 лв., представляваща
вноска по договор за предоставяне на поръчителство. Предвид това искът за
присъждане на сумата, заплатена като възнаграждение за поръчителство, е
основателен и следва да бъде уважен до сумата от 238,58 лв., а за разликата
до пълния предявен размер на 276 лв. искът следва да бъде отхвърлен,
доколкото заплащането на сумата в пълен размер остана недоказано от
ищцата.
Както беше посочено по-горе, съдът намира, че в останалата част
договорът за кредит е действителен, като не се установяват сочените в
исковата молба основания за нищожност. Не е налице нищожност на
основание чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в погасителния план към
договора е посочен по ясен начин лихвеният процент по кредита за целия
срок на договора – т. 7 от приложение 1, посочени са и дължимите вноски за
главница и лихва, а вноските по гаранционната сделка са посочени в отделен
погасителен план - към договора за поръчителство. Ето защо е налице
нужната яснота по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Във връзка с горното
не се споделят и твърденията за нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Както се посочи вноските за главница, договорна лихва и такса за
гаранционна сделка са ясно разграничени в двата погасителни плана, с
посочване на изрични падежи за всяка вноска.
5
Относно годишния процент на разходите бяха изложени съображения,
като във връзка с него е налице нищожност само на клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договора за кредит, която беше обсъдена по-горе, но тя не влече след себе си
нищожност на целия договор. Доколкото другите клаузи от договора не са
нищожни, то съдът намира, че останалите суми, заплатени по договора за
кредит, включително сумата от 35,31 лв. - лихва, са заплатени на годно
основание и искът по чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за тази сума следва да бъде
отхвърлен.
В допълнение следва да се обърне внимание, че от доказателствата по
делото става ясно, че от ответницата са заплатени сумата 35,35 лв. - лихва,
сумата от 13 лв. - такси за предсрочно погасяване и сумата от 23,25 лв. -
други такси по тарифата на „К.“ ЕАД. Както се посочи - основанието на иска
е недължимост на лихвата, поради което сумата от 35 лв. следва да се
разглежда като претенция за недължимост на лихва и да бъде отхвърлена на
това основание, а сумите, заплатени на други основания, не следва да бъдат
обсъждани в рамките на настоящото производство.
По разноските:
При този изход на делото, на всяка от страните следва да се присъдят
разноски, съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Ищцата претендира присъждане на разноски в общ размер от 450 лв., от
които 400 лв. - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и 50 лв. -
платена държавна такса, като е представен списък по чл. 80 от ГПК. Според
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. препраща към Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По арг.
от чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата на адвоката следва да бъде определено
възнаграждение в размер 400 лв. Т.е. в полза на адвоката по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. следва да се присъди сумата от 306,86 лв., а в полза на ищцата
- сумата от 38,36 лв. - платена държавна такса, съразмерно на уважената
част от иска.
От ответника се претендира сумата от 360 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Наред с това, съдът намира, че при определяне на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл.
78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение
за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е
приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
цитираната Наредба за защита по дела с определен материален интерес
6
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на
фактическа сложност и известната правна сложност по настоящото
производство, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 230 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да
се присъди сумата от 53,56 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „К.“ ЕАД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. "В." *** (сграда *), ет.
*, Бизнес център "Б.", да заплати на З. Ц. Ц. с ЕГН **********, с настоящ
адрес в гр. Н., кв. „К.“ № **, ет. *, ап. **, сумата от 238,58 лв. (двеста
тридесет и осем лева и петдесет и осем стотинки) - възнаграждение за
поръчителство, платено при липса на основание - нищожна клауза от Договор
за потребителски кредит № 2203725 от 09.03.2020г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба - 19.10.2022г., до
окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 311 лв. – за сумата от 37,42
лв., представляваща възнаграждение за поръчителство, платено при липса на
основание, както и за сумата от 35 лв. - лихва, платена по Договор за
потребителски кредит № 2203725 от 09.03.2020г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „К.“ ЕАД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. "В." *** (сграда *), ет. *, Бизнес
център "Б.", да заплати на З. Ц. Ц. с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.
Н., кв. „К.“ № **, ет. *, ап. **, сумата от 38,36 лв. (тридесет и осем лева и
тридесет и шест стотинки), представляваща направени по делото разноски
за платена държавна такса, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. „
К.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. "В."
*** (сграда *), ет. *, Бизнес център "Б.", да заплати на адвокат Д. В. М. от
АК П., с адрес в гр. П., ул. „П.ш.“ № **, ет. *, ап. *, сумата от 306,86 лв.
(триста и шест лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща
възнаграждение за безплатна правна помощ, осъществена по делото,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З. Ц. Ц. с ЕГН ********** , с
настоящ адрес в гр. Н., кв. „К.“ № **, ет. *, ап. **, да заплати на „К.“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. "В." *** (сграда
*), ет. *, Бизнес център "Б.", сумата от 53,56 лв. (петдесет и три лева и
петдесет и шест стотинки), представляваща разноски по делото -
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
7
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
8