ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36261
гр. София, 31.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20251110111795 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е по искова молба от Б. В. Т. с ЕГН: **********, с адрес: гр.
***против „***“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. *****.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявения иск и като съобрази
направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ Б. Б., рег. №*** на КЧСИ да представи в едноседмичен срок от
съобщението заверени преписи на образувано изп. дело № 889/2016 г. и изп. дело №
642/2024 г. Да се уведоми ЧСИ.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.10.2025 г. – 09,55 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба и уточнителна такава от 07.03.2025 г. от
Б. В. Т. с ЕГН: **********, с адрес: гр. **** против „****“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес:
гр.******, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
установяване на недължимост на сумата от 1314,56 лева, представляваща главница, заедно
със законната лихва от 03.12.2014 г., както и сумата от 26,29 лева, представляваща
разноски, за които суми срещу А. К. Т., починала на 18.05.2024 г., е издаден изпълнителен
лист от 08.02.2016 г. по ч. гр. д. № 66883/2014 г. по описа на СРС, 73 състав въз основа на
който срещу ищцата е образувано изпълнително дело № 642/2024 г. по описа на ЧСИ Б. Б. с
рег. № 856 на КЧСИ, с район на действие гр. София, поради погасяване на сумите по
давност.
Ищцата твърди, че е била призована да наследи по закон майка си А. К.Т., починала на
1
18.05.2024 г. Твърди, че срещу последната било образувано изпълнително дело № 642/2024 г.
по описа на ЧСИ Б. Б., отговорността за чиито вземания носела ищцата. Посочва, че
задълженията по изпълнителното дело били установени в изпълнителен лист от 08.02.2016 г.
по ч. гр. д. № 66883/2014 г. по описа на СРС, 73 състав, издаден на основание чл. 410 ГПК.
Твърди, че в периода между 2016 г. - 2018 г. процесните вземания били прехвърлени чрез
договор за цесия от „***“ ЕООД на „***с“ ЕООД, за което прехвърляне длъжникът не бил
уведомен. Твърди, че от издаване на процесния изпълнителен лист до образуване делото не
били извършвани действия по събиране на задълженията по изпълнителния титул. При тези
аргументи счита, че ответникът нямал лигитимация на кредитор за задълженията по
изпълнителния лист от 08.02.2016 г., както и че ищцата, в качеството си на правоприемник
на А. К. Т., не дължала сумите по изпълнителния лист, доколкото същите били погасени по
давност в периода след издаване на за изпълнение до образуване на изп. дело № 642/2024 г.
по описа на ЧСИ Б. Б.. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск. Посочва, че на 19.09.2007 г. между А. К. Т. и „****“ ЕАД
бил сключен договор за кредит, чиито вземания били прехвърлени на ответното дружество
чрез договор за цесия от 28.04.2008 г., за което прехвърляне твърди, че длъжникът бил
надлежно уведомен. Предвид цедираните вземания ответникът бил конституиран като
взискател по изп. дело № 889/2016 г. по описа на ЧСИ Б. Б., като въз основа на молба от
15.07.2024 г. по процесния изпълнителен лист било образувано ново изпълнително дело №
642/2024 г. по описа на ЧСИ Б., в хода на което било установено, че длъжникът А. К. Т. е
починала. Последното наложило конституиране по изпълнителното дело на наследницата на
починалата и ищец по настоящото дело – Б. Т.. Посочва, че с постановление на ЧСИ
първоначално образуваното изп. дело № 889/2016 г. по описа на ЧСИ Б. Б. било прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, като по молба на ответника било образувано ново
изпълнително дело с № 642/2024 г. по описа на същия ЧСИ. Сочи, че за установяване на
вземания със заповед за изпълнение, какъвто бил и настоящият случай, е приложима 5-
годишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Позовава се на т. 3 от ТР № 2/2023 г. по
тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, в смисъл, че погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
В тази връзка счита, че дори да бъде прието, че по първоначалното изпълнително дело е
настъпила перемпция, то същата била без правно значение. Поддържа, че давността за
процесните вземания по изп. дело № 889/2016 г. е била надлежно прекъсната още с
входирането на молбата за образуване на същото от 17.03.2016 г., доколкото със същата било
поискано извършване на справка и налагане на запор на трудовото възнаграждение на
длъжника. Твърди, че в хода на изпълнителното производство давността била прекъсвана
многократно с предприемането на редица изпълнителни действия (на 20.04.2016 г., на
26.03.2018 г., на 25.01.2022 г.), като последно е била прекъсната на 15.07.2024 г., когато е
депозирана молба за образуване на ново изпълнително дело, с която било поискано и
налагане на запор на на установените банкови сметки на длъжника. Сочи, че поради смърт
на задълженото лице новообразуваното дело № 642/2024 г. било спряно с разпореждане на
ЧСИ от 09.09.2024 г. Допълва, че по отношение на удължаването на давностните срокове
следва да бъде взет предвид и ЗМДВИП, съгласно чл. 3, т. 2 от който, считано от 13.03.2020
г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекъсват
задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:
В тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК е да докаже,
че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание са настъпили предпоставките за прилагане на института на
2
погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане
на законоустановения давностен срок.
Ответникът следва да установи съществуването в негова полза на непогасено вземане
срещу ищеца за процесната сума, респ. реализирането на обстоятелство, водещо до
спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
Съдът ПРИЕМА и ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
производството следните обстоятелства: че срещу А. К. Т., починала на 18.05.2024 г., е
издаден изпълнителен лист от 08.02.2016 г. по ч. гр. д. № 66883/2014 г. по описа на СРС, 73
състав, въз основа на който срещу ищцата, в качеството й на наследница по закон на А. К.
Т., е водено изп. дело № 642/2024 г. по описа на ЧСИ Б. Б., рег. № ** на КЧСИ.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищцата – и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3