Р
Е Ш Е Н И Е
20/9.1.2020г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в публичното заседание, на единадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д.№1424/2019 г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове,
с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът Г.Д.Г.,
ЕГН **********,***2, излага, че на 16.01.2015 г., около обяд, на Път 2-73
/Бургас-Шумен/, км.6+620, в посока от
гр.С. към гр. Шумен, Б.П.Д., при управление на товарен автомобил марка „С. R420“, с рег.№***, нарушавайки правилата за движение
става причина за ПТП, при което на ищцата са причинени увреждания. Горните
обстоятелства са установени и с Присъда №3/11.01.2017 г., постановена по НОХД
№2285/2016 г. по описа на Районен съд Шумен. Според сочения съдебен акт на
ищцата, в следствие на гореописаното ПТП, по непредпазливост ѝ е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на хълбочната кост в
дясно, което е причинило затруднение в движението на десния долен крайник за
срок по-голям от един месец- престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК. В следствие на увреждането, по съответния ред на ищцата
ѝ е определена 20% степен на трайна нетрудоспособност за срок от три
години, считано от 01.02.2020 г. Ищцата била получила следните увреждания:
счупване на илиачната кост закрито в дясно, съчетано с травма на главата,
гръден кош и таз, временна загуба на съзнание. Лечението ѝ било проведено
в МБАЛ-Шумен АД, считано за периода от 16.01.2015 г. до 20.01.2015 г., като на
19.01.2015 г. ѝ била направена операция- закрито наместване на фрактура
без вътрешна фиксация на тазови кости. След операцията и болничното лечение, до
датата на подаване на молбата ищцата продължила да посещава специалисти,
предвид необходимостта от допълнително лечение. В следствие на уврежданията,
ищцата била претърпяла множество имуществени и неимуществени вреди, подробно
описани в молбата. За така настъпилото събитие, на 26.09.2018 г. надлежно била
уведомила ответното дружество ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД,ЕИК *** Централно
управление, с адрес: ***, представлявано от А.Л.и Р. Д.- изпълнителни директори,
в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Ответникът ѝ бил определил и изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 15 000.00 лева. Обезщетението било изплатено на
14.01.2018 г. Размерът на сумата не бил съгласуван с ищцата, а бил едностранно
определен от застрахователя. Ищцата счита, че това обезщетение е недостатъчно,
за да репарира причинените ѝ от застрахователното събитие вреди. Същата
счита, че адекватният размер на обезщетението за всички, причинени ѝ в
следствие на злополуката вреди се равнява на сума от 35 000.00 лева.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде
осъден ответникът да ѝ заплати сума в размер на 20 000 лв., представляваща остатък от претендирано от ищцата
застрахователно обезщетение /целият, претендиран от ищцата размер на
застрахователно обезщетение се равнява на сума от 35 000 лв., като сума в
размер на 15 000 лева ѝ е изплатена от застрахователя/, за
причинените ѝ неимуществени вреди, което ѝ се дължи в качеството
ѝ на трето увредено лице по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ - Полица № 23114002131406 от 18.08.2014 г.; 184,74 лв. - представляваща мораторна
лихва върху главница от 35 000 лева, за периода от 27.12.2018 г. /дата на
изтичане на законоустановения тримесечен срок от внасянето на уведомлението за
настъпило застрахователно събитие/ до 14.01.2019 г. /датата на извършено от
ответника частично плащане на обезщетение в размер на 15 000 лв./; 683, 39 лв. - представляваща мораторна
лихва върху остатъка от главница в размер на 20 000 лева, считано от дата
15.01.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.05.2019 г.
Ищецът търси и законната лихва върху главницата от 20 000 лева, считано от дата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез процесуален представител
депозира отговор, в който оспорва исковете по основание и размер, излагайки
правни и фактически доводи и възражения.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът, от фактическа и правна
страна, установи следното: Не се спори между страните, а се установява и от
приложената Присъда №3/11.01.2017 г., постановена по НОХД №2285/ 2016 г. по
описа на ШРС, че съдът е признал подсъдимия Б.П.Д. за виновен в това, че на 16.01.2015
г. на главен път II-73 /Бургас – Шумен/, в близост до с. Р. обл. Шумен,
при управление на товарен автомобил, марка „С. R420“,
с рег. № ***, с прикачено полуремарке, с рег. № ***, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: разпоредбата на чл.42, ал.2, т.2 и т.3 от
Закона за движение по пътищата, които задължават водача, който изпреварва и при
изпреварването навлиза в пътната лента, предназначена за насрещното движение,
да не създава опасност или пречки на превозните средства, движещи се по нея и
да се убеди, че като се движи с безопасна скорост може да извърши
изпреварването за кратко време; разпоредбата на
чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, според която при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория С е
забранено да превишава 80 км/час извън населено място, и разпоредбата на чл.
20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, която задължава водачите на превозни средства да намалят скоростта, и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.Д.Г. /ищцата/, изразяваща
се в счупване на хълбочната кост в дясно, което е причинило затруднение в
движението на десния долен крайник за срок по-голям от 1 месец – престъпление
по чл. 343, ал.1, б. „б“ от НК, във
връзка с чл. 342, ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК, съдът е освободил
подсъдимия Б.Д. от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 1 000.00 лева. Присъдата е влязла в законна
сила на 26.01.2017 г. Имайки предвид изложеното, както и безспорността относно
посочените факти, съдът приема за установено, че на 16.01.2015 г. Б.П.Д. виновно,
по непредпазливост, е причинил на ищцата сочените от последната травматични
увреждания.
Няма
спор между страните, а се установява и от представения по делото официално
заверен препис от застрахователна полица, с дата на издаване 18.08.2014 г. и период
на действие от 00:00:00 часа на 21.08.2014 г. до 23:59:59 часа на 21.08.2015 г.,
че касателно моторното превозно средство, управлявано от признания за виновен
водач, товарен автомобил, марка „С. R420“, с рег. № ***,
при ответното застрахователно дружество, към момента на настъпване на
процесното ПТП, е действал валидно сключен застрахователен договор- задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като настъпилото ПТП е
покрит риск от застраховката. На основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. Имайки предвид изложеното съдът намира, че в случая
ответното дружество носи отговорност за репариране на вредите, причинени на
ищцата и произлезли от процесното ПТП. Горепосочените факти и обстоятелства не
се оспорват и от ответника. Няма спор и, че в следствие уведомление за
настъпило застрахователно събитие, отправено от ищцата към ответника,
последният е изплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер на
15 000.00 лева.
За
да се ангажира деликтната отговорност трябва да са налице следните предпоставки:
вреда, противоправно човешко поведение,
причинна връзка между вредата и противоправното поведение и вина, което в случая е безспорно установено от влязлата
в законна сила Присъда №3/11.01.2017 г., постановена по НОХД №2285/ 2016 г. по
описа на ШРС. На основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. На следващо място, за да се
ангажира отговорността на ответника, трябва да са налице и следните
предпоставки: валидно сключен между ответното дружество и виновното за
настъпването на ПТП лице застрахователен договор по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“; настъпване на застрахователно събитие, покрит риск от
застраховката, от което са причинени на трети лица вреди. Сочените факти също
са безспорни между страните.
По
отношение вида и размера на причинените вреди, за да се произнесе, съобрази следното:
В
случая ищцата претендира заплащане на остатък от обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000.00 лева. Безспорно е, предвид характера и вида на
уврежданията, че ищцата в следствие деянието на деликвента е претърпяла
значителни болки и страдания с оглед увреждането на здравето ѝ. От
събраните гласни доказателства, показанията на свидетеля Т. Й., се установи, че
след катастрофата на ищцата се наложило да лежи в болница една седмица, след
което, в продължение на два месеца е била напълно неподвижна. На нея са ѝ
били нужни постоянни и непрекъснати грижи, които се наложило да се полагат от
нейната дъщеря. Възстановяването на ищцата продължило близо шест месеца, като
през този период също имала нужда от чужда помощ при нормални ежедневни
дейности. Свидетелката заяви, че и до датата на показанията ѝ, ищцата
продължавала да има затруднения при ставане, лягане и навеждане. От същите изявления става ясно, че през
периода на възстановяване Г. изпитвала силни болки /„Те бяха страшни болки“/,
като се налагало да използва силни болкоуспокояващи, приемани чрез инжекции. Всичко
това оказало сериозно влияние върху психиката на ищцата. Допълнително отражение
върху психиката ѝ дало и обстоятелството, че за ищцата следвало да се
полагат грижи от дъщеря ѝ, като последната, предвид невъзможността на
майка ѝ да обслужва себе си или някой друг, следвало да се грижи и за
по-малкия си брат, който бил ученик. След катастрофата, ищцата придобила и страх
от возене в автомобил. Съдът дава вяра на така събраните гласни доказателства,
тъй като същите са ясни, конкретни и непротиворечиви, а от друга страна
произлизат от тази категория лица, които предвид родствената връзка с ищцата,
са в състояние в най- пълна степен да възприемат състоянието и емоциите на
ищцата. На следващо място, показанията са в синхрон и с останалите, събрани по
делото доказателства. Видно от изготвеното заключение по извършената съдебно
медицинска експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно
дадено, а от друга страна, същото не е оспорено от страните, се установи, че от
процесното произшествие ищцата е получила остра травма, в резултат на която е
настъпило закрито счупване на крилото на дясна илиачна кост, като
възстановителният период е протекъл бавно и продължително. ВЛ посочва, че към
момента на болничния си престой, болката, която е изпитвала ищцата по
визуално-аналоговата скала /от 0 до 10/ е била с интензитет 10, а към момента
на прегледа на ищцата от вещото лице- болката е на ниво 5. В заключението е
отразено, че получената травма при настъпилото ПТП би могла да се свърже с
регистрираните на по- късен етап увреди, като в съдебно заседание пояснява, че
заболяванията на ищцата, предшестващи разглежданото в настоящия процес
произшествие, не оказват влияние на физиологичното ѝ състояние и не са
причина за усложненията, възникнали в следствие на процесната травма. ВЛ дава
заключение, че възстановяване състоянието на ищцата, такова, каквото е било
преди настъпване на злополуката е трудно постижимо. Изхождайки от изложеното и
имайки предвид травматичните увреждания, които ищцата е получила, съдът
заключава, че същата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
страдания, болки и осакатяване, които вреди са в пряка и непосредствена
последица от произшествието. Чл.52 от ЗЗД указва на съда да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Понятието
“справедливост” по смисъла на чл.52 от
ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
размер на обезщетението, а именно – характерът и степента на увреждането,
/което в настоящия случай е свързано със здравословното състояние на ищеца,
като е възможно да не настъпи пълното му възстановяване/, начинът на
извършване, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални и
физически страдания. От друга страна, съдът отчита и обстоятелствата във връзка
с продължителното лечение на ищцата, съотнесено към възрастта на последната,
болките, които е преживяла, които, както стана ясно от събраните гласни
доказателства и заключението на вещото лице, продължават и към момента на
приключване на устните състезания. Съобразявайки се с всички изложени по – горе
обстоятелства, съдът счита, че справедлив размер на обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили вследствие на причинените ѝ травматични увреждания, е
сума от 35 000.00 лв. Ответникът въведе възражение за съпричиняване,
изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл.137в от ЗДвП, а именно непоставяне
на обезопасителен колан, с което ищцата е допринесла за настъпване на вредите.
Тези, намаляващи отговорността на застрахователя възражения останаха недоказани.
На първо място, не се установи по безспорен и категоричен начин, че на задните
седалки в автомобила, в който ищцата е била пътник е имало система за
обезопасяване на пътниците. Съгласно текста на разпоредбата на 137в, ал.1 от
ЗДвП, пътниците в моторни превозни средства от категории М1, N1, N2 и N3, когато са в движение, използват системи за обезопасяване,
с които моторните средства са оборудвани. В тежест на ответника бе да установи
факта, че моторното превозно средство, в което ищцата е била към момента на
настъпване на произшествието, е било оборудвано с обезопасителни колани за
пътниците, седящи на задните седалки, което в случая не бе сторено. На следващо
място, от заключението по извършената съдебно- автотехническа експертиза, става
ясно, че при падане на автомобила на лявата страна, ищцата, седяща на задната
лява седалка не би могла да бъде предпазена от наранявания и при правилно
поставен колан. Предвид изложеното и с оглед безспорно установения факт, че
застрахователят е платил на ищцата сума в размер на 15 000.00 лева-
обезщетение за претърпените от нея вреди, настъпили в следствие разглежданото в
настоящия процес ПТП, заключава, че искът е изцяло основателен и доказан и
следва да се уважи.
По
отношение претенцията, с правно основание чл.86 от ЗЗД, доколкото се установи
дължимостта на главното вземане, безспорно и предвид нормата на чл.86 от ЗЗД,
се дължи и мораторно обезщетение, считано от деня на забавата. Съгласно
разпоредбата на чл.223, ал.2 от КЗ /отм./, застрахователят заплаща обезщетение,
включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Според текста на нормата на
чл.225, във вр. с чл.208, ал. от КЗ /отм./, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от
деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3. Видно от документите по
делото, ищцата е изпълнила задължението си да уведоми надлежно застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие, покрит риск от застраховката.
Уведомлението е получено от ответника на 26.09.2018 г., като предвидения в
закона петнадесетдневен срок е изтекъл на 11.10.2018 г. и считано от следващия
ден /12.10.2018 г./, по общите правила за забава при изпълнение на парични
задължения, застрахователят е изпаднал в забава. Част от претендираното от ищцата
обезщетение е изплатено на 14.01.2019 г., поради което за периода от 12.10.2018
г. до 14.01.2019 г., ответникът е в забава и дължи мораторно обезщетение. В
разглеждания случай ищецът претендира обезщетение за забавено изпълнение в
размер на 184, 74 лева, считано за периода от 27.12.2018 г. до 14.01.2019 г. С
оглед възможността, дадена от разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът определя
размера на обезщетението за забавено изпълнение на сума от 184, 74 лева. Ето
защо заключава, че тази претенция също е основателна и следва да се уважи.
Ответникът дължи мораторно обезщетение върху остатъка от определеното
обезщетение, а именно върху сума от 20 000.00 лева, считано от 15.01.2019
г. до датата на предявяване на настоящия иск /17.05.2019 г./, чийто размер съдът
определя на сума от 683, 39 лева. За определяне размера на обезщетението за
забавено изпълнение съдът използва общодостъпните в интернет пространството
електронни калкулатори. Предвид изложеното съдът стига до извода, че и
акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да се уважи в
пълен размер. Следва да се присъди и обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху сумата от 20 000.00 лева нея, считано от 17.05.2019
г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното ѝ плащане.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в
размер на 1 450.00 лева.
На
основание чл.78, ал.6, във вр. с чл.83,ал.1, т.4 от ГПК, ответното дружество дължи
заплащане на ШРС на сума от 850.00 лева, представляваща държавна такса,
изчислена съобразно уважената част от исковете.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК ***Централно управление, с адрес: ***, представлявано от А.Л.и
Р. Д.- изпълнителни директори, да заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********,***2, сумата
от 20 000 лева /двадесет хиляди лева/,
представляваща остатък от претендирано от ищцата застрахователно обезщетение,
/целият, претендиран от ищцата размер на застрахователно обезщетение се равнява
на сума от 35 000 лв., като сума в размер на 15 000 лева ѝ е
изплатена от застрахователя/, което ѝ се дължи в качеството ѝ на
трето увредено лице по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
- Полица № 23114002131406 от 18.08.2014 г., за причинените ѝ
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в следствие
увреждане на здравето ѝ, настъпило след ПТП, възникнало на16.01.2015 г. на
главен път II-73 /Бургас – Шумен/, в близост до с. Р., обл. Шумен;
184,74 лв. /сто осемдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главница от 35 000 лева, за периода от
27.12.2018 г. до 14.01.2019 г.; 683, 39
лв. /шестстотин осемдесет и три лева и тридесет и девет стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху остатъка от главница в размер на 20 000
лева, считано от дата 15.01.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба в
съда - 17.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1 450.00
лева /хиляда четиристотин и петдесет лева/, представляваща извършените по делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК *** Централно управление, с адрес: ***, представлявано от
А.Л.и Р. Д.- изпълнителни директори, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд Шумен сумата от 850.00 лева /осемстотин и петдесет лева/, представляваща държавна
такса, изчислена съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: