№ 1047
гр. Русе, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520100443 по описа за 2021 година
В.Г. – пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България заявява, че на 08.10.2019г.
представляваното от нея дружество сключило с М. Г. М. договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта №PLUS – 17363355, по силата на който предоставило на ответника заем в размер на
12 000 лева и застраховка на стойност 4320 лева. Поддържа, че сумата, предмет на контракта
е изплатена на кредитополучателя по уговорения в чл.1 начин. Съобразно разпоредбата на
чл.3 от Договора, ответникът поел задължение да погаси кредита на 96 месечни вноски,
всяка в размер на 252.77 лева формирани от главница, ведно с оскъпяването й, съгласно ГПР
– 15.89% и ГЛП – 13.76%.
Длъжникът не заплатил нито една от вноските, поради което, на основание чл.5 от
Договора, на 20.12.2019г. настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане. Предвид
неизпълнение на договорните задължения, ищецът начислил обезщетение за забава в размер
на 1204.82 лева за периода 20.12.2019г. – 27.01.2021г.
Предвид изложеното В.Г. моли съда да постанови решение, с което да осъди М. Г. М.,
ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег.
№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София,
сгр.14, сумите: 12 135 лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта
№PLUS – 17363355/08.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2021г. до
окончателното й изплащане; 7945.92 лева – възнаградителна лихва за периода 20.11.2019г. –
1
20.10.2027г. и 1204.82 лева – мораторна лихва за периода 20.12.2019г. – 27.01.2021г.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, адв.Й.Д. - особен представител на ответника М.Г. Минчев
е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
Счита, че клаузите на договора са уговорени в разрез с разпоредбите на ЗЗП и ЗЗД, а
претендираните лихви са значително завишени и несъизмерими с размера на предоставения
кредит.
Оспорва истинността на подписите в договора и придружаващите го документи,
изпълнени срещу името на ответника.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
На 08.10.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М. Г. М. е сключен
договор №PLUS – 17363355, по силата на който дружеството предоставило на ответника
заем в размер на 12 000 лева, които кредитополучателят се задължил да възстанови,
съгласно погасителен за 96 месеца, считано от 20.11.2019г. до 20.10.2027г. включително, на
равни вноски, всяка от които на стойност 252.77 лева. Видно от текста параметрите и
условията на контракта са: 12 000 лева – главница; 4320 лева – застрахователна премия; 420
лева – такса ангажимент; ГПР – 15.89% и ГЛП – 13.76%.
В чл.2 от контракта, страните постигнали съгласие относно размерът на
предоставения с договора заем, който е визиран в поле „Общ размер на кредита“. Указано е,
че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен
директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат, като
застрахователната премия ще бъде разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и съставлява част от всяка
месечна погасителна вноска. Кредитополучателя приел да заплати такса ангажимент,
удържана от общия размер на кредита, срещу което кредиторът определил фиксиран лихвен
процент по смисъла на § 1, т.5 ЗПК.
Според чл.5 от Договора, при забава на една или повече погасителни вноски,
кредитополучателят следвало да заплати обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска, а при просрочие на
две или повече вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени
надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
Приложено е извлечение по кредита, от което е видно, че ответникът не е погасил
нито една месечна вноска.
По искане на ответника е възложена и приета, неоспорена от страните почеркова
експертиза, с чието заключение се установява, че подписът в графа „клиент“ на процесния
договор е изпълнен от М. Г. М..
2
С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета съдебно –
счетоводна експертиза, която съдът цени като пълна, ясна и всестранна. След извършена
проверка на приетите по делото счетоводни документи и справка, изготвена от ищцовото
дружество, вещото лице е установило, че ответникът усвоил изцяло заемната сума - 12 000
лева. Към 29.01.2021г. задължението на кредитополучателя възлизало на: 12 000 лева –
главница; 330.52 лева – просрочена договорна лихва, падежирала периода 20.11.2019г. –
20.12.2019г.; 135 лева – платени от кредитора застрахователни премии. Мораторната лихва е
изчислена в два варианта: при съобразяване разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИП - 1169.76 лева
– мораторна лихва за периода 21.11.2019г. – 28.01.2021г. (върху просрочена главница и
просрочени застрахователни премии) и в случай, че не се прилага разпоредбата на чл.6 от
ЗМДВИП – 1353.44 лева за периода 21.11.2019г. – 28.01.2021г., начислена върху главницата
и 15.18 лева за същия период, начислена върху застрахователните премии. Експертът
пояснява, че непадежиралата договорна лихва за периода 20.01.2020г. – 20.10.2027г. е в
размер на 7615.40 лева. Посочен е размерът на задължението по пера към датата, на която е
изготвена експертизата.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.79, вр.чл.240
ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД.
Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит №PLUS – 17363355 и
страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън
рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, съдът приема,
че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято
правна уредба се съдържа в действащия Закон за потребителския кредит (ЗПК), в който
законодателят предявява строги изисквания за форма и съдържание, уредени в глава трета,
чл.10 и чл.11.
СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на
Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и
доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.
Съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби
от ЗПК, поради което е недействителен.
На първо място, в договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна
процентна стойност – 15.89%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Както в договора, така и в стандартния европейски формуляр за
3
предоставяне на информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от
своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание
за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
На следващо място, съгласно чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, наред с условията за издължаване,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа и погасителен план, предоставящ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми. В
приложения погасителен план е посочена само общата сума на дължимата месечна вноска.
Липсва обаче разпределение на вноските във времето между отделните компоненти –
главница, лихва, застрахователна премия. Не е ясно месечната вноска в размер на 252.77
лева по какъв начин е формирана – каква част от нея е главница, каква лихва и каква
застрахователна премия. Посочен е единствено остатъка от главницата, но съществува
неяснота досежно това кои суми по кредита се погасяват извън главното задължение и какъв
е техният остатъчен размер.
Нарушено е и законовото изискване за минимален размер на шрифта, с който следва
да бъде отпечатан договора и всички негови елементи. Клаузите на договора не само трябва
да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, но и следва да
бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде
дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В
тази връзка чл.10, ал.1 ЗПК изисква всички елементи на договора за кредит да са
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на
това изискване се санкционира с недействителност на договора за кредит (чл.22 ЗПК).
В случая клаузите на приложените към договора сертификат за застраховка и ОУ за
застраховка „Защита на плащанията“ са отпечатани с шрифт, който очевидно е по-малък от
12. Сертификата и ОУ са подписани от кредитора и ответника и в тях се съдържат уговорки
относно посочената в договора за кредит, включена в погасителната вноска и дължима от
ответника застрахователна премия, поради което същите съставляват елемент и са част от
договора, по отношение на който следва да са спазени посочените законови изисквания. За
извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи се по
размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания по смисъла на
чл.195, ал.1 ГПК. Използването на шрифт с по-малък размер от законоустановения е в
нарушение изискването по чл.10, ал.1 ЗПК и води до недействителност на договора.
По изложените съображения, съдът счита, че процесният договор не отговаря на
изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с оглед което същият е недействителен.
Последиците от недействителността на договора са визирани в чл.23 ЗПК, а именно -
възстановяване само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи.
Предвид изложеното претенцията се явява основателна единствено за главницата 12
000 лева, а в останалата част: за разликата над 12 000 лева до предявените 12 135 лева;
7945.92 лева – възнаградителна лихва за периода 20.11.2019г. – 20.10.2027г. и 1204.82 лева –
4
мораторна лихва за периода 20.12.2019г. – 27.01.2021г. – искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски, съразмерно с уважената част от иска. От представения списък по чл.80
ГПК е видно, че разноските на ищеца възлизат на 2313.24 лева – заплатени държавни такси,
възнаграждение за процесуално представителство и вещо лице. Съразмерно с уважената
част от иска ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1304.11 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК М. Г. М. следва да заплати по сметка на РРС сумата 120
лева – възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж“ рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес
Парк София, сгр.14, сумите: 12 000 (дванадесет хиляди) лева – главница по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта №PLUS – 17363355/08.10.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 29.01.2021г. до окончателното й изплащане и 1304.11 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ, предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег.
№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София,
сгр.14 срещу М. Г. М., ЕГН ********** осъдителни искове за заплащане сумите: главница
над размера 12 000 лева до предявения размер 12 135 лева, ведно със законната лихва,
считано от 29.01.2021г. до окончателното й изплащане; 7945.92 лева – възнаградителна
лихва за периода 20.11.2019г. – 20.10.2027г. и 1204.82 лева – мораторна лихва за периода
20.12.2019г. – 27.01.2021г.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС сумата 120 лева –
възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5