Решение по дело №478/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 януари 2021 г. (в сила от 22 януари 2021 г.)
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20207140700478
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  28

гр. МОНТАНА, 22 януари 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 14 01 2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА

при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав, Адм.д. № 478 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, вр. чл. 144 от АПК.  

Образувано е по жалба на С.И. *** против две Заповеди за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, а именно Заповед № 20-0294-000381/21.09.2020 г., с която е временно е отнето СУМПС и Заповед № 20-0294-000382/21.09.2020 г., с която е прекратена регистрацията на МПС – л.а. „Ф*** Л*** ”, рег. № М*** , двете издадени от Началник на РУ Лом към ОДМВР Монтана. Основание за издаване на двете заповеди е управление на МПС след употреба на алкохол в крьвта над 0.8 на хиляда.

В жалбата твърди, че са му съставени две Заповеди за наложени ПАМ, които ПАМ счита, че са прекомерни и незаконосъобразни, тъй като не е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради факта, че не е имало други участници. Поради ремонт на пътя е целял да избегне поставено там препятствие, както и повреда на лекия му автомобил, респ. евентуално ПТП. Счита, че целта на налагане на ПАМ трябва да съответства по вид и обем, така че да не ограничава правата на субекта, в степен надхвърляща преследваната от закона цел. Моли да се постанови минимално предвиденият от закона минимум.

Ответната страна Началник на РУ Лом към ОДМВР Монтана не взема становище по жалбите.

 

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

            С Разпореждане от 15.12.2020 г. настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните.   

Сьс Заповед № 20-0294-000381/21.09.2020 г. на Началник на РУ Лом към ОДМВР Монтана на оспорващия временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, затова че на 19 09 2020 г. около 23 30 ч. в с. Расово на ул. „Георги Димитров” управлява собственият си л.а., Фолксваген Л*** , рег. № М*** , под въздействието на алкохол, установено с техническо средство Алкотест, като уреда отчита 1.18 промила алкохол в издишания от водача въздух. Издаден му е талон за медицинско изследване.

С втора Заповед № 20-0294-000382/21.09.2020 г. на Началник на РУ Лом към ОДМВР Монтана, при същите фактически обстоятелства, каквито са описани и в Заповед № 20-0294-000381/21.09.2020 г., и на основание чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП, на оспорващия е прекратена регистрацията на МПС – л.а. „Ф*** Л*** ”, рег. № М*** за срок една година.

            На 19.09.2020 г. в 23:30 ч. в с. Расово, на ул. „Георги Димитров“ на оспорващия е съставен акт за установяване на административно нарушение, затова че управлява собственият си л.а., Фолксваген Л*** , рег. № М*** , под въздействието на алкохол, установено с техническо средство Алкотест, като уреда отчита 1.18 промила алкохол в издишания от водача въздух. Като доказателства са иззети СУМПС, СРМПС и два броя регистрационни табели на управляваното МПС с рег. № М*** .  

            Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на МВР  ОД на МВР Монтана Областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП. 

Съгласно Заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР Монтана, Началниците на РУ Лом при ОДМВР-Монтана са оправомощени длъжностни лица да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, на каквото основание са издадени оспорените заповеди.  

            Сьгласно Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в крьвта № 345/24 09 2020 г. на ЦСМП Плевен, концентрациата на етилов алкохол в крьвта е 0.95 промила.

            По делото са представени още Талон за медицинско изследване, Протокол за вземане на биологични проби от 20 09 2020 г., 01 30 ч. от медицински специалист вьв ФСМП гр. Лом, справка за нарушител. 

            При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

            Жалбата е подадена от заинтересована страна – адресата на акта и в законоустановения срок - подадена на 04 11 2020 г. видно от клеймото поставено върху същата /л. 2/, а Заповедите са връчени на 22.10.2020 г. /л. 16, 18/, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. 

            Сьгласно чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП - На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Сьгласно чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП - За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.  

Сьгласно чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП - За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - за срок от 6 месеца до една година.

            Сьгласно чл. 172, ал. 3 от ЗДвП - В случаите по чл. 171, т. 1, букви "б",  свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

Сьгласно чл. 172, ал. 4 от ЗДвП - В случаите на чл. 171, т. 2а, свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, като се изземват и табелите с регистрационен номер.

Съдът с оглед вмененото служебно начало извършва проверка на всички основания за неговата законосъобразност. Оспорените административни актове са издадени от компетентен орган, видно от представените Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на МВР и Заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР Монтана, в кръга на неговите правомощия и при спазване на съответната писмена форма.  

Фактическата обстановка по управление на МПС на посочените в оспорените Заповеди дата, час  и място на управление на лекия автомобил, респ. наличието на концентрация на алкохол в крьвта над 0.5 промила на хиляда – не са спорни обстоятелства. В тази връзка изследването на дадената крьвна проба и доказаното наличие на концентрация на алкохол в крьвта от 0.95 промила се явява над законово допустимият 0.5 промила, въпреки че с техническото средство са отчетени - 1.18 промила.   

Спорът между страните обхваща дали е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, респ. има ли несъответствие с целта на закона и прекомерност при определяне на сроковете на оспорените ПАМ.  

Настоящият състав приема, че след като между страните няма спор по обстоятелството, че на посочената в оспорените Заповеди дата, час и място, оспорващият е управлявал ППС с концентрация на алкохол в крьвта над допустимия законов минимум от 0.5 промила, то с това си фактическо деяние същият осъществява правния състав на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, тьй като с цитираната разпоредба на водачите на ППС е забранено да управляват, когато имат концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Обстоятелствата описани в жалбата, а именно, че пътят е бил в ремонт, респ. не е имало други участници и др., са ирелевантни, тъй като не са част от признаците на законния състав на извършеното нарушение, поради което не променят взетото решение за налагане на двете ПАМ.

По отношение на издадената Заповед № 20-0294-000381/21.09.2020 г. на Началник на РУ Лом към ОДМВР Монтана, с която на оспорващия временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. За да се наложи ПАМ от вида „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач”, законодателят изисква водачът да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, така както е предвидено в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. Това  обстоятелство надлежно се доказва с приложения Протокол за химическо изследване като същевременно не е спорно между страните. Налагането на мярката е въпрос уреден императивно от законодателя при установяване на визираните в нормата фактически обстоятелства, а именно установяването на определено количество на алкохол в крьвта. Така наложената мярка е в съответствие, както с материалния закон, така и с неговата цел. Същата е с два алтернативно посочени срокове, а именно: до решаване на вьпроса за отговорността и за не повече от 18 месеца, каквито крайни срокове са предвидени и в закона. Административният орган не може да предполага кога ще бьде решен вьпросьт за отговорността, поради което не може да посочи точна дата за действие на наложената от него ПАМ, затова обвьрзва действието й сьс сбьдването на конкретно обстоятелство – решаване на вьпроса за отговорността, а с това ясно се определя кой е крайният срок на действие. Вторият срок е алтернативен, в случай че вьпросът за отговорността не се реши в период от 18 месеца или след тяхното изтичане наложената ПАМ прекратява своето действие по силата на закона, т.е. 18 месеца е окончателният срок за нейното действие, поради което неоснователно се твърди, че сьщата е прекомерна или сьдьт не намира основания за отмяна, респ. изменение на тази Заповед, включително и по отношение на срока на нейното действие.

По отношение на втората Заповед № 20-0294-000382/21.09.2020 г. на Началник на РУ Лом към ОДМВР Монтана, с идентични фактически обстоятелства каквито са визирани в обсъдената по-горе Заповед № 20-0294-000381/21.09.2020 г., на оспорващия е прекратена регистрацията на управляваното от него МПС – л.а. „Ф*** Л*** ”, рег. № М*** като срокът е определен на една година. Фактическите обстоятелства описани в заповедта, а именно: по времето и мястото на управление на ППС след употреба на алкохол над 0.5 промила, не са спорни между страните или за така установеното нарушение, по силата на закона се следва налагането на ПАМ, която ПАМ има превантивен характер. Налагането на мярка от съответния вид се постановява след установяване на съответствие между признаците на фактическия сьстав на деянието и приетите в законния сьстав признаци, с които деянието е прието за нарушение, като в случая е налице такова съответствие и налагането на съответната ПАМ е законосъобразно постановено.

Едновременно с правомощието за налагане на ПАМ стои въпросът за времето, в което тази ПАМ следва да действа, тьй като всяка ПАМ има краен срок, а определянето на последния е предоставен на преценката на административния орган, която преценка подлежи на сьдебен контрол. Сьдът счита, че в заповедта липсва изложение и каквито и да било сьображения за определянето на срок на нейното действие в приетия от законодателя максимален размер. Основателно, в тази връзка се явява възражението на оспорващия, че административният орган е ограничил необосновано правата на оспорващия в степен надхвърляща преследваната от закона цел.

Срокът за прекратяване на регистрацията на съответното МПС е законово определен от шест месеца до една година. Така предвидените граници служат като основа на административните органи, които съобразно всеки индивидуален случай следва да вземат конкретно решение, което като всяко друго такова, подлежи на мотивиране. В случая липсата на мотиви, в тази част на взетото решение всякога представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неговата незаконосъобразност. Фактическите обстоятелства, които подлежат на преценка, за да бьде наложена ПАМ от вида на наложената, а именно: прекратяване регистрацията на МПС, са различни от фактическите обстоятелства, вьз основа на които следва да се извърши отделна и самостоятелна преценка за срокьт, в който сьщата тази мярка да действа вьв времето. Двете решения – по налагане на ПАМ и по определяне действието на нейния срок, всяко взето самостоятелно и отделно, водят до изпълнение на целите заложени от законодателя.

Въпросът, с който е разрешен срокьт  на действие на наложената мярка не засяга нейната правилност по сьщество, т.е. в частта, с която е наложена ПАМ, Заповедта, в тази своя част сьдьржа необходимите фактически и правни основания и се явява мотивирана, а именно: по надлежния ред е установено извършването на деяние, за което по силата на закона се следва  налагане на ПАМ – прекратяване регистрацията на МПС, с която се ограничава използването на сьщото това МПС, послужило за извършване на нарушението или в тази част актът отговаря на всички законови изисквания, включително и са налице мотиви за неговото издаване. Липсват обаче мотиви, по отношение на взетото решение, с което административният орган е определил срок, в който наложената мярка ще действа вьв времето. Липсата на мотиви в тази отделна част на акта не дерогира мотивите на акта в останалата негова част, т.е. тези, касаещи решението за постановяване на съответния вид и характер мярка, респ. тази липса на мотиви в съответната част, не се отразява върху законосъобразността на административния акт като цяло. При горните сьображения и при условията на чл. 172, ал. 2, предлож. трето от АПК сьдьт счита, че решението на административния орган, в частта за действие на наложената ПАМ, следва да бьде изменено като бъде определен срок кьм установения в закона минимум, под който е недопустимо да се постановява.  

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на С.И. *** против Заповед № 20-0294-000381/21.09.2020 г. издадена от Началник на РУ Лом към ОДМВР Монтана, с която временно му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

 

ИЗМЕНЯ Заповед № 20-0294-000382/21.09.2020 г. издадена от Началник на РУ Лом към ОДМВР Монтана, В ЧАСТТА, с която срокът на прекратяване на регистрацията на ППС л.а. л.а. „Ф*** Л*** ”, рег. № М*** е определен на една година и вместо него ОПРЕДЕЛЯ срок на прекратяване на регистрацията на това ППС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.        

 

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: