№ 1993
гр. Бургас, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120107964 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от П.Д. и Д.Ш., против Н. П.
Ш., ЕГН **********, адрес: *, с която се претендира установяване съществуването на
вземания в полза на ищеца за следните суми: 455,04 лева главница по договор за издаване на
кредитна карта * г., 185,42 лева възнаградителна лихва, начислена за периода 26.11.2018 г. –
04.11.2020 г., 89,89 лева мораторна лихва за периода от 26.11.2018 г. до 12.03.2020 г., 170,14
лева такси, начислени за периода 26.11.2018 г. – 02.03.2021 г., 60 лева нотариални такси за
периода 26.11.2018 г. – 02.03.2021 г., 59,19 лева застраховки за периода 26.11.2018 г. –
02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението на 15.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 110/16.03.2021 г. по ч. гр. д. № 1762/2021
г. по описа на БРС.
Сочи се, че между ищеца като кредитодател, от една страна, и от друга –
Ш. като кредитополучател, е сключен договор за издаване на кредитна карта * г. Кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен преди подаване на
заявлението в съда.
Моли съда да уважи исковете и да присъди съдебно-деловодни разноски.
Oтветникът чрез особен представител е оспорил претенциите по основание
и размер. Не е установено дали процесната кредитна карта е активирана, дали с нея реално
са осъществени банкови сделки от ответника. Не се установява и кога е преустановено
заплащането на дължимите суми.
1
Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Представен е договор за издаване на кредитна № * г., сключен между
„Юробанк България“ АД и Ш.. По силата на договора банката е предоставила на
кредитополучателя възможност за ползване на кредитен лимит по сметка в размер на 500
лева. Страните са договорили годишен лихвен процент 19.90 %. Уговорена е фиксирана
минимална погасителна вноска според кредитния лимит в размер на 15 лева. При забава в
плащанията кредитополучателят дължи обезщетение за забава (наказателна надбавка) в
размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта годишно върху забавената сума
по главницата. При частично или пълно непогасяване на погасителната вноска банката има
право да блокира картата. В чл. 14.3 от общите условия към договора е посочено, че при
настъпване на предсрочна изискуемост съгласно чл. 20.2 договорът се счита за автоматично
прекратен, а в чл. 20.2 – че задължението става предсрочно изискуемо при непогасяване на
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения. Сключен е
договор за застраховка „покритие на задълженията“ с дължима месечна застрахователна
премия в размер на 0.736 % от усвоения, но непогасен кредитен лимит по кредитната карта.
Представено е извлечение от сметката, обслужваща кредитната карта. Приложена е Тарифа
на банката за дължимите такси по договора, която е разписана от длъжника.
Изпратено на Ш. чрез съдебен изпълнител е уведомление за обявяване на
задължението по договора за предсрочно изискуемо поради неплащане на минималните
погасителни вноски за периода 26.11.2018 г. – 26.12.2018 г., връчено чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която
е посочило, че в периода 18.07.2018 г. – 08.09.2018 г. Ш. е усвоявала суми от кредитната
карта, като е извършвала разплащания в магазини, както и теглене от банкомат. Към датата
на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК задълженията са 455,04 лева главница, 185,42
лева редовна лихва, 89,89 лева обезщетение за забава, 170,14 лева такси, 60 лева нотариални
разноски за уведомление, 59,19 лева застрахователна премия. Таксите, начислени от
банката, включват такса за обслужване на картата, такса теглене от банкомат, за
надвишаване на кредитен лимит, за администриране на просрочен кредит и за блокиране на
карта. Установява се от представеното извлечение, че картата е блокирана на 07.06.2019 г.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския
районен съд намира предявения иск за основателен.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата
2
на сключен договор за кредит, че „Юробанк България” АД е бил изправна страна по същия и
е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимата
сума и забавата на ответника да заплати същото. Следвало е да установи начина на
формиране на компонентите на задължението, както и достигане уведомлението до
длъжника, че цялото задължение по договора е обявено за предсрочно изискуемо. В тежест
на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно
вноските си договора.
По делото е безспорно установено, че на 18.07.2018 г. „Юробанк
България“ АД и Ш. са сключили договор за издаване на кредитна карта – това се установява
от представения по делото договор, подпис върху който е положен от лицето, като
авторството му не е оспорено. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска –
съществуване на договорно правоотношение, цитирано в исковата молба, и неговия предмет
– предоставяне на кредитна карта с кредитен лимит 500 лева срещу задължение на
кредиполучателя да връща ежемесечно уговорена в договора погасителна вноска.
Установява се от заключението по изготвената експертиза, че сума в размер на 455,04 лева е
усвоена от кредитополучателя. Плащания са извършени на 23.07.2018 г. в размер на 68,19
лева, на 03.09.2018 г. – 20 лева, на 25.10.2018 г. – 40 лева, като след това не са извършвани
плащания на дълга.
Ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане на 04.11.2020 г.
По делото е представено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото
вземане по договора, връчено на длъжника от съдебен изпълнител по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК. Анализът на правните норми, отнасящи се до уведомяването в рамките на съдебното
производство, формират извод за общоприет в правото принцип на сигурност в
уведомяването и гарантиране правата на лицето, до което е адресирано съобщението, да
узнае за неговото съдържание – в този смисъл е константната съдебна практика.
Волеизявлението на банката – кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото
вземане по договора, за да породи действието си, следва да е обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ
или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни
правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Законодателят не предписва
конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения, следователно кредиторът не е ограничен относно избора на способ за
връчване на съобщения. В случая кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника
чрез съдебен изпълнител, като в случая са приложими правилата за връчването по ГПК.
Поради това съдът намира, че уведомлението за обявена предсрочна изискуемост на
вземането е редовно връчено и е породило действие, тъй като е редовно връчено на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК (видно от приложената по делото справка за адресна
регистрация на лицето съдебният изпълнител го е търсил именно на заявения от него в
националната база данни адрес). Независимо от това съдът счита, че към 12.03.2021 г. –
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, е
3
изтекъл и срокът на договора, предвиден в него. Тъй като длъжникът не е извършвал
погасяване на минималните месечни вноски, банката е блокирала ползването на картата на
основание чл. 12.1 от общите условия към договора, като няма данни след изтичане срока на
действието й да е издадена нова карта (предвид наличие на просрочени задължения по
договора).
Установено е също от заключението на вещото лице, че банката е
изпълнила задължението си по договора, като е предоставила на ответника кредитен лимит
в размер на 500 лева, който е бил ползван до размера от 455,04 лева от страна на Ш. чрез
тегления от банкомат и покупки в магазини. Длъжникът обаче не е изпълнил своето
задължение за редовно погасяване на минималните погасителни вноски по договора, за
които е бил уведомяван от банката. От назначената съдебно-икономическа експертиза се
установява, че, считано от 25.10.2018 г. и до настоящия момент, плащанията са окончателно
преустановени. Посочено е, че кредитополучателят периодично е усвоявал суми по
кредитната карта, като същите са видни от приложение към заключението на вещото лице по
дати, основание и стойност. Обстоятелството се установява и от извлечението от
счетоводните книги на банката, което съдът цени като доказателство предвид
обстоятелството, че не е надлежно оспорено редовното водене на счетоводството на
ищцовото дружество.
Поради това и предвид липсата на плащания по кредита в срок към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение структурата на
дълга е била следната: 455,04 лева главница, 185,42 лева редовна лихва, 89,89 лева
обезщетение за забава, 170,14 лева такси, 60 лева нотариални разноски за уведомление, 59,19
лева застрахователна премия, в който смисъл е заключението на вещото лице З..
Т.е. ищецът е изпълнил договорното си задължение и е предоставил
заемната сума – видно от представените писмени доказателства и заключение на вещото
лице сумата е била усвоена, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
насрещното си парично задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с
начислените договорни лихви, в сроковете, уговорени в договора. Доказателства за
заплащане на договорените суми от страна на ответника липсват, въпреки изрично
разпределената с доклада по делото доказателствена тежест.
Основателни са и претенциите за заплащане на уговорената с договора
възнаградителна лихва, както и лихва за забава върху главницата от крайния срок на
договора до подаване на заявлението. Същите отговарят по размер на сумите, изчислени от
вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, поради което следва да бъдат
изцяло уважени.
Съдът намира за основателен и иска за заплащане на дължими такси по
договора в размер на 170,14 лева. В договора са предвидени такси за теглене от банкомат, за
надвишаване на кредитния лимит, за блокиране на карта. Видно от представеното
извлечение от сметката, облужваща кредита, на Шошолов са начислявани многократно
такива такси, явно е и от заключението на вещото лице, че същият не е погасявал в срок
4
задълженията си по договора. Претендираната в настоящото производство сума за дължими
такси отговаря по размер на сумата, посочена в приложеното извлечение от сметка,
доказана е по основание и размер, поради което и искът следва да бъде изцяло уважен.
Дължима е сумата от 59,19 лева застрахователна премия на основание представения договор
за застраховка „покритие на плащанията“, като размерът на претенцията се установява от
заключението на вещото лице и приложеното към него извлечение от сметка.
При този материалноправен изход на спора и предвид задължителното
тълкувание на закона, дадено с т. 12 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС, настоящата
инстанция следва да се произнесе и по въпроса за разноските, дължими както в исковото,
така и в заповедното производство. Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на
ищцовата страна се дължат деловодни разноски в настоящото производство и заповедното
производство в размер на общо 1460 лева.
Поради изложените аргументи Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. П. Ш., ЕГН
**********, адрес: *, че дължи на „Юробанк България” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от П.Д. и Д.Ш., следните суми: 455,04 лева главница по
договор за издаване на кредитна карта № * г., 185,42 лева възнаградителна лихва, начислена
за периода 26.11.2018 г. – 04.11.2020 г., 89,89 лева мораторна лихва за периода от 26.11.2018
г. до 12.03.2020 г., 170,14 лева такси, начислени за периода 26.11.2018 г. – 02.03.2021 г., 60
лева нотариални такси за периода 26.11.2018 г. – 02.03.2021 г., 59,19 лева застраховки за
периода 26.11.2018 г. – 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението на 15.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 110/16.03.2021 г. по ч. гр. д.
№ 1762/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Н. П. Ш., ЕГН **********, адрес: *, да заплати на
„Юробанк България” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
П.Д. и Д.Ш., сумата от 1460 лева (хиляда четиристотин и шестдесет лева) съдебно-
деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5