№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 9215 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
93940/15.04.2019г., постановено по гр. д. № 30561/2018г., Софийски районен съд
е уважил предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.Д.Х. и
Д.Р.Д. /при квоти ¾ за Х. и ¼ за Д./ искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ до размер на сумата от
1 115,08лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2014г.-30.04.2017г. до топлоснабден имот – гараж № 1, находящ се
в гр. София, ул.******, с аб. № 374600, и до размер на сумата от 52,50лв.,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение за посочения период,
като е отхвърлил иска за доставена топлинна енергия за разликата над
1 115,08лв. до пълния предявен размер от 1 252,28лв., както и
исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 128,91лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
16.09.2015г.-16.01.2018г. върху главницата за топлинна енергия, и за сумата от 9,81лв. обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 16.09.2015г.-16.01.2018г. върху главницата за дялово
разпределение.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, който обжалва първоинстанционното решение само в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на законна
лихва за забава в размер на 128,91лв.
за периода 16.09.2015г.-16.01.2018г., съгласно направеното уточнение с молба от
29.07.2019г. В жалбата се поддържа, че съгласно общите условия на дружеството
от 2002г., 2006г. и 2008г., одобрени от ДКЕВР, купувачите на топлинна енергия
за длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва се, че с изтичане на
последния ден от месеца, ответниците са изпаднали в забава и дължат заплащане
на мораторна лихва. Съобразно изложеното се моли за отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемите ответници.
В останалата част
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответниците са
потребители на топлинна енергия за исковия период, поради което дължат
заплащане на доставената в имота топлинна енергия и цената на предоставената
услуга дялово разпределение. Кредитирал е заключението на приетата комплексна
съдебно-техническа и счетоводна експертиза относно обема на доставената в имота
топлинна енергия и начина на нейното остойностяване. По отношение на иска за
заплащане на лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия,
съдът е приел, че в случая са приложими общите условия към договора, в сила от
12.03.2014г., съгласно които месечните суми са дължими в тридесетдневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, и поради
липсата на доказателства за изпълнение на това изискване, е отхвърлил иска.
Отделно е счел, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия от
2014г. са нищожни поради противоречие с нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Решението
на СРС е правилно в обжалваната част по следните съображения:
С исковата молба се
претендират главни вземания за доставена топлинна енергия за периода
м.05.2014г.-м.04.2017г. За този период приложими в отношенията между страните
са общите условия в сила от 14.03.2014г., а не посочените от въззивника общи условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия към договора за продажба на топлинна
енергия, в сила от 14.03.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже настъпването на това обстоятелство в обективната
действителност. Ищецът не е предприел действия в изпълнение на това свое
процесуално задължение нито пред районния съд, нито до приключване на съдебното
дирене пред настоящата въззивна инстанция, поради което същият следва да понесе
процесуалната тежест, изразяваща се в отхвърляне на предявената претенция като
недоказана.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
При този изход
на спора, право на разноски имат въззиваемите ответници, но от същите не е
направено искане за присъждането им.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 93940/15.04.2019г., постановено по гр. д. № 30561/2018г. по
описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 41-ви състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице – помагач на страната на въззивника „Т.С.“ ЕАД – „Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.