РЕШЕНИЕ № 260043
Гр.Раднево, 26.04.2021 година
Радневският Районен съд
наказателно отделение на
тридесети март две хиляди двадесет и
първа година в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар:
Живка Манолова, като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧАНОВА АНД дело № 54 по описа за
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
43-0000563 от 18.11.2020г., издадено от Антон Ставрев Ставрев, на длъжност Директор
РР „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, с което на А.К.Н. ***, ЕГН **********
на основание чл.93 в, ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е
наложено административно наказание - глоба в размер на 1 500 лв. /хиляда и
петстотин/ лева за нарушение на чл.36, §2, т.”iii” от Регламент /ЕС/ 165/2014г.
По съображения, изложени
в жалбата и в молба становище, жалбоподателя моли съда да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно и неправилно. Посочени са основания за
материална некомпетентност на административния орган, липса на точно място на
извършване на нарушението, липса на уточняване на обстоятелството дали се е
движило ППС или не, както и че не била точно посочена нормата, която е
нарушена. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата
страна – Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Стара Загора в съдебно
заседание, редовно призована не изпраща процесуален представител.
Съдът, като
прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА
E НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено срещу А.К.Н. ***, ЕГН **********, за това, че на 14:10ч. в гр.Раднево, околовръстен път II – 57, срещу бензиностанция „Лукойл” като водач на състав от
ППС влекач марка „И.” с рег. № ВТ хххх ВТ, оборудван с дигитален тахограф марка
ххххххххххс 1381 №ххххххххххххи прикачено полуремарке марка „Б.” с рег. № ВТ хххх ЕЕ и двете собственост на превозвача извършва
международен превоз на товари от Р Гърция до Р България гр.Севлиево в момента
на проверката празен видно от CMR с дата 12.10.2020г., като при управление на превозното средство оборудвано с
дигитален тахограф водача не представя всички ръчни записи и разпечатки за
периода от 00:00ч. на дата 11.10.2020г. до 8:39ч. на 11.10.2020г. видно от
разпечатка от дигитален тахограф, направена с контролна карта № 0000000051124500
от 13.07.2020г., с което прави невъзможна проверката на времето за управление и
почивки, регламентирани в чл.6, чл.7, чл.8 и чл.9 от Регламент на ЕО №
561/15.03.2006 г., във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози.
Поради горните констатации свидетелят В.М. съставил
АУАН с бланков номер 272478 от 12.10.2020г. срещу жалбоподателя А.К.Н. за
нарушение на чл.36, §2, т.
т.”iii” от Регламент /ЕС/ 165/2014, вр. чл 78,
ал.1,т.1 от ЗАвПр, който АУАН жалбоподателят подписал с изричното възражение,
че в седмодневен срок ще представи удостоверение, но същия не е сторил това.
Въз основа на същият акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените
доказателства по делото, както и от гласните такива - показанията на разпитания
в хода на съдебното следствие свид. Веселен М., които съдът кредитира като
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. От същите се установява начина на констатиране извършеното
нарушение, обстоятелствата по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено
нарушението по цитираната правна квалификация, като правилно и законосъобразно
същото е било възведено по чл.36, §2, т.”iii” от Регламент /ЕС/ 165/2014. Съдът
не приема възражението жалбоподателя, че не била посочена точно правната норма,
фиксираща нарушението. Напротив: посочена е точно, като е фиксиран и периода за
който се изискват ръчните записи от дигиталния тахограф. Както е видно от
вписаното във акта възражение, Н. е бил с намерение за представяне на
удостоверение за липса на изпълнявани курсове в събота и неделя, предхождащи
деня на установяване на нарушението, но не го е направил. Така или иначе видно
от представения от него трудов договор по делото става ясно, че същия е бил в
трудово правоотношение на 08.10.2020г., като трудовия договор е сключен още на
07.10.2020г. Няма нито едно доказателство, че същия не е започнал курса към
Гърция още на тази дата. Твърденията, че в събота и неделя той не бил
управлявал описаното транспортно средство останаха изолирани, част единствено и
само от неговите обяснения. Съдът ги приема, като израз на защитната му позиция
и не ги споделя. Би следвало да представи доказателства или че е почивал на
тези дати, или че камиона е бил управляван от друг. Такива доказателства
липсват по делото, макар че съдът отложи веднъж съдебното заседание и
жалбоподателя имаше достатъчна възможност да го направи. Още повече има
указания за представяне на доказателствата си още с разпореждането за
насрочване.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр при
извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили,
които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима
максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена
сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) №
561/15.03.2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна
на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и на Европейската спогодба за работата
на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни
превози, съставена в Женева на 1 юли
В конкретния
случай, водачът на провереното ППС попада сред лицата, на които е вменено
посоченото в цитираната разпоредба задължение да спазват така описаните
международни актове, сред които и Регламент (ЕО) № 561/2006, което става ясно
от описанието на автомобила, който е управлявал, дадено в АУАН като категория
N3 /съгласно ЗДвП с допустима максимална маса над 12 тона/. Посоченият в АУАН и
наказателното постановление Регламент /ЕС/ № 165/2014 г., чиито разпоредби се
твърди да са нарушени носи наименование като такъв относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. Следователно и
посочената разпоредба на чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр е относима и към този
международен акт.
Съгласно дадената правна квалификация на вмененото нарушение
по член 36, параграф 2 т. iii от Регламент /ЕС/ 165/2014, когато водачът управлява превозно средство, на което е
монтиран дигитален тахограф, водачът трябва да е в
състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен
орган всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и
предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент
(ЕО) № 561/ 2006г.
С оглед на изложеното става ясно, че на датата на
нарушението, посочена в АУАН и наказателното постановление, жалбоподателят
действително не е изпълнил стриктно изискването на член 36, параграф 2 т.iii от Регламент /ЕС/ 165/2014, като срещу
изисканите от оправомощен за това служител документи за периода от 00:00ч. на
дата 11.10.2020г. до 08:39ч. на 11.10.2020г. водачът не е представил
документ от изброените по-горе, доказващи неговите дейности за периода
от 00:00ч. на дата 11.10.2020г. до 08:39ч. на 11.10.2020г., вкл. попадащия в
обхвата на проверявания, с което прави невъзможна проверката на времената за
управление и почивки, регламентирани в чл.6, чл.7, чл.8 и чл.9 от Регламент на
ЕО № 561/15.03.2006 г., във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози. Водача не е представил удостоверение за дейности за периода от 00:00ч. на дата 11.10.2020г. до
08:39ч. на 11.10.2020г.
От самото съдържание на заглавието на разпоредбата на
чл.36 от Регламента „Записи, извършвани от водача“, става ясно самият водач е
длъжен да осъществява записи със съответните средства, предвидени в Регламента
и то по такъв начин, че да е и в състояние да представи във всеки момент на проверка
от оправомощен за това служител данните за управлението на превозно средство за
предходните 28 дни и за текущия, удостоверени чрез разпечатка от съответния
тахограф, или чрез ръчен запис. Ето защо и категорично е установено
осъщественият състав на нарушението по член 36, параграф 2 т. iii от Регламент
/ЕС/ 165/2014.
Предвид установеното по делото категорично виновно
неизпълнение от страна на водача на посоченото в гореописаната разпоредба
задължение, налице са били основанията за ангажиране отговорността на
жалбоподателя по реда на чл. 93в, ал.17 от ЗАвПр, която предвижда, че се наказва с глоба от 1500 лв. водач, който
при проверка от контролните органи не представи документите, които са
регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия
ден, и тези от предходните 28 календарни дни -ръчни записи и разпечатки. Така
наложеното наказание е с предвиден в закона твърд размер и не подлежи на
редуциране от страна на съда.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Мястото на
извършване на нарушението е достатъчно ясно фиксирано- на този път има само
една бензиностанция „Лукойл”, както и изцяло в района на град Раднево.
Пределно ясно е, че управляваното от Н. ППС е било
спряно за проверка и проверяващите не в движение са установили липсата на
записите от дигиталните камери. И това възражение за незаконосъобразност на
наказателното постановление съдът не споделя.
Възражението, че не бил вписан втори свидетел в акта е
също неоснователно, тъй като изобилства съдебна практика в този смисъл и съдът
няма нужда да я цитира отново.
Съдът не споделя и твърдението на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, по отношение на
изискуемия процесен период и този, за който било описано, че не са представени
документите. Всъщност задължението на жалбоподателя по смисъла чл. 36, параграф
2 т.iii от Регламент /ЕС/ 165/2014 е да
представи във всеки момент на проверка от оправомощен за това служител данните
за управлението на превозно средство за
предходните 28 дни и за текущия ден на проверката, удостоверени чрез
разпечатка от съответния тахограф, или чрез ръчен запис. В случая това не е
сторено за предходните 28 дни, в който период се включва 00:00ч. на дата
11.10.2020г. до 08:39ч. на дата 11.10.2020г. - текущия ден на проверката, така
както е и описано в АУАН и НП.
На следващо място, за неоснователно се приема
възражението, че отговорността на жалбоподателя следвало да отпадне, поради
представено на органите удостоверение за дейностите за периода от 20ч. на
03.06.2019г. до 08ч. на 05.07.2019г., с цел да докаже, че не е бил на работа. Н. не се е възползвал от възможността да
представи каквито и да е доказателства пред наказващи орган да представи доказателства,
че не е бил на работа в периода фиксиран в акта и наказателното постановление. Да
се приеме противното означава да се създаде порочна практика за освобождаване
от отговорност на нарушителите, заобикаляйки се вложения от законодателния
замисъл за контрол на тези водачи с
представянето на изискуемите документи. Соченото в АУАН и НП приложение на
удостоверението е доколкото да обоснове неизвършвана дейност, поради липса на
отметка, а не вменяване на друго нарушение.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че нарушението е маловажно. Като се има предвид
характера на самото нарушение, което е свързано със спазването на изискванията
относно работното време и почивките на водачите, и това, че установеното
нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичната,
съдът намира, че в случая не са били налице и основанията на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че
при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в
пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат
законово определените реквизити, като са спазени и предвидените в закона
срокове досежно тяхното съставяне, респективно издаване.
Ето
защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 43-0000563
от 18.11.2020 г., издадено от Антон Ставрев Ставрев на
длъжност Директор РР „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, с което на А.К.Н.
***, ЕГН ********** на
основание чл.93 в, ал.17 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание - глоба в размер на
1 500 лв. /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.36, §2, т.”iii”
от Регламент /ЕС/ 165/2014, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 43-0000563 от 18.11.2020 г., издадено
от Антон Ставрев Ставрев на длъжност Директор РР
„Автомобилна администрация“ – Стара Загора, с което на А.К.Н. ***, ЕГН **********
на основание чл.93 в, ал.17 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е
наложено административно наказание - глоба в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин/
лева за нарушение на чл.36, §2, т.”iii” от Регламент /ЕС/ 165/2014г.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Стара Загора в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: