№ 1542
гр. Пловдив, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330203341 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от С.Е.С., против наказателно постановление № 22- 1030-002393 от
19.04.2022г. издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-
Пловдив, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било
незаконосъобразно и издадено при нарушение на процесуалния и
материалния закона. Сочи, че не е знаел, че автомобилът е дерегистриран
служебно. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба. Сочи,
че наказателното постановление било издадено при съобразяване с
материалния и процесуалния закон. Моли съда да остави жалбата без
уважение, като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на
адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
1
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка-
жалбоподателят като водач на лек автомобил марка „М.“ са рег. № РВ ***,
собственост на А.М.Ю., на 15.03.2022г. около 16.25 часа в гр. Пловдив, на ул.
Капина 14, е управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка
„М.“ са рег. № РВ ***, собственост на А.М.Ю., което не е било регистрирано
по надлежния ред, като регистрацията на автомобила е била служебно
прекратена на 23.11.2021г. по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, тъй като е била
без валидна гражданска застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с което е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП.
От приложената по делото заповед № 81213-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи се установява, че НП е издадено от
упълномощено за това длъжностно лице.
От приложеното по делото постановление от 21.03.2022г. на Районна
прокуратура- Пловдив и пр.пр. № 3081/2021г. по описа на Районна
прокуратура- Пловдив се установява, че е постановен отказ да се образува
досъдебно производство срещу нарушителя и материлите са изпратени за
ангажиране на административна отговорност.
Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени
доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като
настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
2
намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в
АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, в относимата
редакция(Изм., ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е
въвел изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се
определя с Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. на МВР, като задължението за
деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за
собственика, според разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, а в
разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП пък е предвидена възможността,
служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл.
І/първо/ от ЗДвП, от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от
200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до
12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. І/първо/ от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство.
Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП- служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
3
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика
след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Налице са основания за отмяна на наказателното постановление, тъй
като вмененото административно нарушение не е осъществено от обективна и
субективна страна.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява по
безспорен и категоричен начин, наличието и на обективния елемент от
фактическия състав на вмененото нарушение- а именно, че автомобилът е бил
спрян от движение. Лаконичното посочване в НП, че автомобилът е бил
спрян от движение на 23.11.2021г. не установява този факт. По делото няма
данни, а и не е посочено в НП, какъв е актът, с който автомобилът е спрян от
движение (ЗЗПАМ или друг), на какво основание е спрян от движение, по
аргумент на чл.171 т.2 от ЗДвП, от кой орган е спрян от движение, кога е
издаден актът, връчен ли е този акт и ако да- кога и на кого, влязъл ли е в
законна сила и др. Това обстоятелство на първо място представлява
нарушение на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН относно описание по един небудещ
никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни
фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване
на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен
противоправния резултат), като горепосоченото изложение в този смисъл
важи и тук.
На втото място, съгласно чл.40 ал.1 т.1 от Наредба № 1-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се
сочи, че пътните превозни средства се спират от движение временно по реда
на чл.171 т.2 от ЗДвП, което в кокретния случай не е сторено и не спазен
редът по валидно и редовно спиране от движение на пътното превозно
средство, ако въобще е било спряно от движение.
В конкретния случай, не е изпълнена и една от предпоставките за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
4
а именно не е уведомен собственикът на моторното превозно средство за
прекратената регистрация, съответно и жалбоподателят не е знаел за
прекратената регистрация служебно. Настоящият състав намира, че при
тежест на доказване на административнонаказващия орган извършването на
посоченото административно нарушение е останало недоказано. Съгласно чл.
6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно,
че за да представлява дадено деяние административно нарушение следва в
условията на кумулативност да са налице два елемента-обективен и
субективен /вина на нарушителя, която може да под формата на умисъл и
непредпазливост/.
Липсват каквито и да било доказателства за съставомерност на
деянието и от субективна страна, тоест жалбоподателят да е знаел, че
процесният автомобил е дерегистриран.
Съгласно чл.40 ал.2 от горепочената Наредба № 1-45 от 24.03.2000г за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, на временно спрените
от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството за
регистрация и се поставя знак "Спрян от движение", съгласно приложение №
9. По делото не са налице данни жалбоподателят да не е разполагал с част
втора от свидетелството регистрация на моторното превозно средство. Както
вече бе посочено и, по делото няма данни актът, с който автомобилът да е
спрян от движение, да е доведен до знанието на собственика му, а именно
лице различно от жалбоподателя, а още по-малко до знанието на самия
жалбоподател, който е управлявал автомобила. Не се установява и
автомобилът да е имал стикера по смисъла на чл. 172, ал.2, т.4 ЗДвП, и знакът
„спрян от движение“, съгласно приложение № 9 от горепосочената Наредба
№ 1-45 от 24.03.2000г, който се залепва на предното стъкло на автомобила.
При липса на знание у жалбоподателя, че управляваният от него автомобил е
спрян от движение, то деянието не е извършено виновно и наказателното
5
постановление следва да се отмени. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че жалбоподателят не е бил собственик на автомобила, още
по-малко да е знаел, че автомобилът е бил служебно дерегистриран. Т.е. в
конкретния случай, жалбоподателят не е съзнавал, предиждал, или целял да
управлява автомобил, който е с прекратена регистрация. Съставът на
административното нарушение не е извършен, тъй като липсва субективното
отношение на жалбоподателя, към извършеното деяние, а няма никакви
доказателства, че собственикът или жалбоподателят е уведомен за
служебната дерегистрация.
Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в размер на 300.00 лева, предвид
основателното възражение за прекомерност.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22- 1030-002393 от
19.04.2022г. издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-
Пловдив, с което на С.Е.С., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, да заплати на С.Е.С., ЕГН:
**********, адрес: ***, сумата от 300.00 лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6