РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 622
гр.Пловдив, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, девети състав, в
публично заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г.
Като разгледа
докладваното АД № 1800 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по оспорване на
областен управител на област с административен център гр. Пловдив, обективирано
в Заповед №АК-04-7 от 18.06.2019 г., на Решение № 62 на Общински съвет - Стамболийски,
взето с Протокол № 7 от заседание, проведено на 20.05.2019 г., с правно
основание чл.
21, ал.1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/
и чл. 21, ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и със следното
съдържание: Открива
процедура за принудително отчуждаване на следния поземлен имот: ПИ-3231, кв. 157, с площ от 197 кв. м, включен в улица
тупик по РП на гр. Стамболийски, одобрен със заповеди № 413/18.07.1996 г. и №
280/24.07.2018 г. Поземленият имот е собственост на И.Д.А. по силата на
нотариален акт № 102, т.9, дело 4925 от 10.04.1995г. Оценката на подлежащия за
отчуждавания имот е 1400 лв. без ДДС. Общият размер на средствата необходими за
обезщетяване на собствениците е 1400,00 лв., разпределен както следва: Б.И.А. -
собственик на 1/2 идеална част - 700,00лв.; М.П.А. - собственик на 1/4 идеална
част - 350,00лв.; И.Д.А. - собственик на 1/4 идеална част - 350,00 лв. Върху
определеното парично обезщетение,
по процедурата за
принудително отчуждаване на гореописания имот, не се начислява ДДС,
съгласно чл. 33 от ЗОС.
Възлага на Кмета на Община Стамболийски да
изпълни задълженията си да уведоми заинтересованите лица, съгласно чл. 25, ал.
2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), както и за последващи действия,
предвидени в закона.
В заповедта, с която е оспорено
цитираното решение на Общински съвет – Стамболийски, се навеждат доводи за
неговата незаконосъобразност като прието в нарушение на материалния закон.
Областен управител на област с
административен център -гр. Пловдив не изразява становище.
Ответникът Общински съвет-Стамболийски,
редовно уведомен, не изразява становище по оспорването.
Оспорването е допустимо, тъй като в
срока на административен контрол Решение № 62/20.05.19г., постъпило в
деловодството на Областна администрация-Пловдив на 21.05.2019г., е върнато на
ОбС – Стамболийски с писмо от 28.05.2019г, което е получено в община Стамболийски
на 28.05.2019г в 15:12:35 часа, регистрирано с вх. №2438/28.05.2019г / л.33 по
делото/. Срокът за преразглеждане на Решението от ОбС –Стамболийски е изтекъл
на 11.06.2019г като в този срок ОбС не се произнесъл с нов административен акт.
При това положение и на основание чл.
45, ал.8 от ЗМСМА, в срок е оспорено Решение № 62/20.05.19г на ОбС-Стамболийски
с процесната заповед №АК-04-7 от
18.06.2019 г..
Административен съд - Пловдив, като взе предвид доводите на страните,
съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното: Решение № 62, обективирано в Протокол №7/20.05.2019г. на ОБС
–Стамболийски е взето във връзка с откриване на производство по отчуждаване на
недвижим имот ПИ-3231, кв. 157, с площ от 1791 кв.м, включен в улица тупик по
РП на гр. Стамболийски, предназначен
за трайно задоволяване на обществените нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин.
На основание чл. 21, ал. 1 от ЗОС и
чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА е взето решение за откриване на процедура за
принудително отчуждаване на следния поземлен имот: частта от ПИ -3231, кв. 157, с площ от 1791 кв. м, включен в
улица тупик по РП на гр. Стамболийски, одобрен със заповеди № 413/18.07.1996 г.
и № 280/24.07.2018 г. Поземленият имот е собственост на И.Д.А. по силата на
нотариален акт № 102, т.9, дело 4925 от 10.04.1995г. Оценката на подлежащия за
отчуждавания имот е 1400 лв. без ДДС. Общият размер на средствата необходими за
обезщетяване на собствениците е 1400,00 лв., разпределен както следва: Б.И.А. -
собственик на 1/2 идеална част - 700,00лв.; М.П.А. - собственик на 1/4 идеална
част - 350,00лв.; И.Д.А. - собственик на 1/4 идеална част - 350,00 лв.
Върху определеното
парично обезщетение, по
процедурата за принудително отчуждаване на гореописания
имот, не се начислява ДДС, съгласно чл. 33 от ЗОС.
ОбС – Стамболийски възлага на Кмета
на Община Стамболийски да изпълни задълженията си да уведоми заинтересованите
лица, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОС, както и за последващи действия, предвидени
в закона.
Решението е взето с 13 гласа „за“ от общо присъствали 14 общински
съветника и един „въздържал се“.
С решението е открита процедура за
принудително отчуждаване на ПИ, явно включен в регулация, тъй като е посочено,
че ПИ №3231, кв.157,с площ от 197кв.м, е включен в улица-тупик по РП на гр.
Стамболийски, одобрен със Заповед № 280/24.07.2018г. Това се установява и
от Скица № 199 от 08.05.2018г. /л. 14/ С диспозитива е определена оценката на
подлежащия за отчуждаване имот на 1400.00лв. Тоест прието е, че са налице основанията за
отчуждаване на имота, като следва кметът да предприеме действия по уведомяване
на заинтересованите лица.
В чл. 25, ал. 1 от ЗОС е регламентирано, че
кметът на общината публикува обявление в два централни и един местен
ежедневник, с което уведомява собствениците на имотите за предстоящото
отчуждаване и изпраща копие от него до кметовете на райони или кметства или до
кметските наместници, на чиято територия се намират имотите или части от
имотите-частна собственост, предмет на отчуждаване. Обявлението се публикува и
на интернет страницата на общината. Определят се задължителните реквизити на
обявлението.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОС Кметът на
общината издава заповед за отчуждаване, която заповед се издава не по-рано от
един месец след публикуване на обявлението по ал. 1.
Посочените по-горе текстове ясно и
недвусмислено регламентират, че началото на процедурата по отчуждаване се
поставя от кмета на общината, чрез публикуване на обявление по чл. 25, ал. 1 от ЗОС. Той започва процедура по отчуждаване, като преценява дали са налице
условията по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗОС, които са необходимите
предпоставки за започване на процедура по отчуждаване. Изцяло в правомощието на
Кмета на общината е да издаде заповед за отчуждаване, при установяване
наличието на условията по чл. 21, ал. 1 от ЗОС.
Съдът намира, че провеждането на цялата процедурата
по отчуждаване на недвижим имот - частна собственост за обществени мероприятия,
предвидени по действащ регулационен план на гр. Стамболийски, е от
компетентността на кмета на общината, като кметът на общината следва да
публикува обявление по ЗОС, като прецени дали са налице условията по чл. 21,
ал. 1 от ЗОС, явяващи се необходими предпоставки за стартиране на
отчуждителната процедура, както и да издаде заповед за отчуждаване, съгласно
чл. 25, ал.2 от ЗОС, в която да определи равностойното обезщетение за
отчуждения имот.
За да реализира това правомощие, кметът не се
нуждае от санкцията на общинския съвет. Органът на местно самоуправление не
следва да задължава кмета да извършва отчуждаване чрез одобряване започването
на процедура по отчуждаване. Кметът притежава оперативна самостоятелност да
прецени дали да осъществи правомощията си по Глава трета от ЗОС, в кой момент
да го направи и каква част от отредените за обществени мероприятия имоти да
отчужди с нарочна заповед.
В случая с оспореното решение се ограничава
оперативната самостоятелност на кмета по отношение имота на наследниците на И.Д.А..
Решението на Общински съвет-Стамболийски
обективира волеизявление, което законът изрично предвижда, че се формира и
обективира от кмета на общината, а не от Общинския съвет.
Действително процедурата по
отчуждаване, определена в чл. 205-208 от ЗУТ и глава Трета от ЗОС, съставлява сложен фактически състав, но хипотезите, в
които началото на процедурата по отчуждаване се поставя с решение на общинския
съвет, което предхожда заповедта на кмета по чл. 25, ал. 2 от ЗОС, са строго
регламентирани с нормата на чл. 23 от ЗОС, като конкретният случай не попада
сред тези хипотези.
В глава Трета на Закона за
общинската собственост са разписани две хипотези, в които заповедта на кмета по
чл.25, ал.2 от ЗОС за принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за
общински нужди се предхожда от решение на общинския съвет или самото
отчуждаване не се провежда и не се стига до акт по чл.25, ал.5 от ЗОС за
принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за общински нужди.
В първата хипотеза (чл. 21, 22 и 23 ЗОС) имоти - собственост на физически или на юридически лица се отчуждават
принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин въз основа на влязъл в сила ПУП, предвиждащ
изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен
устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение -
публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на
предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със
закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.
Отчуждаването се извършва със заповед на кмета на общината, в която се посочват
основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението,
размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно
обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и
стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното
обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската
банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и
началната дата, от която ще започне изплащането му (чл. 25, ал. 2 ЗОС). Кметът
е възложител на оценката, определяща равностойното парично обезщетение за имотите,
като обезщетението се определя съобразно конкретното предназначение на имотите,
отпреди влизането в сила, респ. одобряването на ПУП и въз основа на пазарните
цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания
имот, определени по метода на чл. 22, ал. 12 ЗОС или на § 1, т. 2 от ДР на ЗОС.
Когато с план по чл. 21, ал. 1
се предвижда отчуждаване на неурегулирани поземлени имоти извън урбанизираните
територии, които са незастроени земеделски земи или горски територии,
обезщетението може да се извърши със земеделски земи от общинския поземлен
фонд, съответно - с горски територии, общинска собственост, еднакви по произход
и функции с отчуждавания имот, ако в землището, в което попадат предвидените за
отчуждаване имоти, има равностойни свободни общински имоти от същия вид за
обезщетяване на всички собственици на имоти, засегнати от плана, след решение
на общинския съвет по предложение на кмета на общината (чл. 23). С
предложението кметът на общината внася проект на план за обезщетение, с който
се определят имотите, подлежащи на отчуждаване - по вид, местонахождение,
размер, начин на трайно ползване и стойност на всеки имот, и равностойните
имоти - общинска собственост, които се предлагат за обезщетение - по вид, местонахождение,
размер, начин на трайно ползване и стойност на имота, при съобразяване с
местоположението на имота, подлежащ на отчуждаване, в местността на съответното
землище (ал. 2). Въз основа на решението на общинския съвет кметът на общината
издава заповед по чл. 25, ал. 2 за отчуждаване на съответните имоти при
спазване на изискванията на чл. 25, ал. 1 (ал. 4), а имотът се смята за
отчужден от датата на влизане в сила на заповедта на кмета (ал. 5 вр. ал. 4). След влизане в сила на заповедта за отчуждаване
се съставя акт за общинска собственост на отчуждения имот, който се вписва в
имотния регистър (ал. 6).
Във втората хипотеза (чл. 21, ал.
4 и ал. 5 ЗОС) имотите, собственост на физически или на юридически лица,
необходими за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, не се отчуждават, ако преди издаването на заповедта
по чл. 25, ал. 2 общината ги придобие в собственост чрез покупка, чрез замяна с
равностоен общински имот или собствениците им учредят на общината ограничени
вещни права. В тези случаи е необходимо предварителното съгласие на
собствениците за сключването на сделка за придобиване собствеността на
съответните имоти или за учредяване на ограничени вещни права върху тях, след
постигането на което кметът на общината внася предложение в общинския съвет за
одобряване на това съгласие.
Възмездното придобиване на право на
собственост и ограничени вещни права от общината чрез правна сделка, по давност
или по друг начин, определен в закон, е предмет на уреждане от глава четвърта
на ЗОС - чл. 34 и сл. и действително става след решение на общинския съвет, въз
основа на което се сключва договор от кмета на общината. Именно в тази
процедура е налице сложен фактически състав, съставен от два компонента -
решение на общинския съвет, представляващо административен акт, в който са
уговорени параметрите на сделката, и договор, в който кметът на общината
действа като страна - равноправен субект.
Ясна е разликата, визирана от
законодателя в двете законови хипотези - за принудителното отчуждаване на
частни имоти за належаща общинска нужда не е необходимо съгласие на
собствениците им, а заповед на кмета на общината, докато придобиването на право
на собственост и ограничени вещни права от общината става чрез правна сделка и
договор, т. е. при постигнато съгласие на двете равнопоставени договарящи
страни.
В конкретния случай в решението на
ОбС - Стамболийски недопустимо са смесени две различни процедури . По делото не
е налице нито хипотезата на чл.23, ал.1 от ЗОС, нито хипотезата на чл.21, ал.4
и 5 от ЗОС, тъй като не е налице предварително писмено съгласие на
собствениците на подлежащия на отчуждаване имот да прехвърлят същия в
собственост на общината чрез гражданскоправна сделка и да избегнат
отчуждаването. Касае се за откриване на производство по отчуждаване на имот в
регулация –собственост на физически лица, за обществени мероприятия по влязъл в
сила РП, в който случай единственият компетентен орган е кметът на общината. Процесното
решение на ОбС - Стамболийски представлява недопустимо изземване на
компетентност от друг административен орган, което е в противоречие с основен
принцип в административния процес – принципът на самостоятелност, прогласен в
чл.10, ал.1 от АПК, съгласно който, по-горестоящ, а
още по-малко орган на местно самоуправление, не може да изземе за решаване
въпрос от компетентността на по-долустоящ
административен орган.
В случая в решението си общинският съвет
обективира волеизявление за одобряване началото на процедура по отчуждаване,
без Законът за общинската собственост да му предоставя това.
Предвид изложеното настоящата
съдебна инстанция намира оспореното решение на Общински съвет - Стамболийски за
нищожно, като издадено извън правомощията му по ЗОС.
С оглед изхода на делото и
направеното своевременно искане от
оспорващия, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати направените
по делото разноски в размер на 100лв. /, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред.
ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ
/ЗПП/ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХV състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 62 на Общински съвет-Стамболийски,
взето с Протокол № 7 от заседание, проведено на 20.05.2019г., с правно
основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация и чл. 21, ал. 1 от Закона за общинската собственост.
ОСЪЖДА
Общински съвет - Стамболийски да заплати в полза на Областна администрация на
област с административен център – гр. Пловдив сумата в размер на 100 лв. /сто
лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Административен съдия: /п/