№ 2427
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110217517 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. П. С. с ЕГН – ********** с адрес /адрес/
срещу Наказателно постановление № 42- 0002721 от 01.11.2021 г., издадено
от Директора на РД „АА” - гр.София, с което на жалбоподателя, на
основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 1000 ,00 лв. /хиляда лева/ за нарушение
на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 10, 00 лв. /десет лева/ за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
постановление, поради което моли същото да бъде изцяло отменено. Същият
оспорва фактическите констатации в акта за установяване на
административно нарушение, като твърди, че товарът на управляваното от
него ППС е бил под 40 т. В тази връзка жалбоподателят акцентира на
1
обстоятелството, че в издадената кантарна бележка е отразено измерване на
шест оси, докато в действителност същият е осъществявал превоза със
съчленено ППС като влекачът е бил с две оси, а полуремаркето с три оси,
което правилно е посочено в акта и наказателното постановление.
Въззиваемата страна -Директора на РД „АА” - гр.София, редовно
призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е
изпратена административно-наказателната преписка в съда се релевира
становище за неоснователност на жалбата.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия
А – 2021 бл.№ 297192 от 23.09.2021 г., съставен от ст.инспектор към РД
„АА“ – София е установено, че на 23.09.2021 г., около 13.30 часа, в района на
гр.София на Главен път Е-871 в посока гр.Пловдив, жалб. С. П. С. с ЕГН –
********** управлявал съчленено ППС с влекач „ДАФ ТЕ95“ с рег. №
/ххххх/ от кат.№ 3 и полуремарке „ШМИТЦ“ с рег.№ /хххх/ от кат.О4,
собственост на ЕТ И-И.М. –/адрес/ като извършвал обществен автомобилен
превоз на товари /камък/ на територията на Р.България по маршрут от Долни
Богров за кв.Горубляне, гр.София, видно от пътен лист № 562635/23.09.2021
г. и товарителница № 884734/22.09.2021 г. със заверено копие към лиценз на
Общността с № *********/16.02.2021 г., като при извършената му проверка е
констатирано следното: Водачът извършва превоза със съчленено ППС като
влекачът е с две оси и полуремарке с три оси. При измерване с мобилна
електронна везна „ELICOM“ модел „ELIAUTO EX100“ е установено, че
масата на товара е над допустимата от 40 тона за съчлененото ППС, като
показанията на везната са 41 780 кг. Установено е също така, че водачът е без
контролен талон /КТ/ към свидетелството за управление на МПС /СУМПС/.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл.139, ал.1, т.2,
пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
2
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното Наказателно
постановление № 42- 0002721 от 01.11.2021 г. на Директора на РД „АА” -
гр.София, с което на жалбоподателя, на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на
1000 ,00 лв. /хиляда лева/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във
вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10, 00 лв.
/десет лева/ за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели Б. Б. И., А. Г. П. и В.С.Д., както и от приложените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени административни
наказания, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация, като същата е
подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
По първото нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с
чл.6, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съдът намира за
установено следното:
Съгласно обстоятелствената част на атакуваното наказателно
постановление жалбоподателят е санкциониран за това, че извършва превоза
със съчленено ППС като влекачът е с две оси и полуремарке с три оси, като
при измерване с мобилна електронна везна „ELICOM“ модел „ELIAUTO
EX100“ е установено, че масата на товара е над допустимата от 40 тона за
съчлененото ППС, като показанията на везната са 41 780 кг. Така описаното
нарушение е подведено под разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП
във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. По
делото е представена кантарна бележка, в която е отразено общо тегло на
шест оси – 41 780 кг.
3
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване
на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението. Доколкото нормата е
бланкетна, то същата следва да бъде запълнена с конкретно съдържание, а
именно това на разпоредбите на НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. - ДВ, бр.
67 от 2007 г.).
В конкретния случай в АУАН и в НП е посочено, че е извършено
нарушение на чл. 6, ал. 1, т.3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ,
съгласно който допустимата максимална маса на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, е за съчленени ППС с пет, шест
и повече оси, както следва моторно превозно средство с три и повече оси с
полуремарке с две, три и повече оси - 40 t.
При така даденото фактическо описание на управление на съчленено
ППС - влекач с две оси и полуремарке с три оси, не става ясно защо е
предпочетена буква „б“ на чл. 6, ал. 1, т.3/отнасяща се до моторно превозно
средство с три и повече оси с полуремарке с две, три и повече оси/, вместо
буква „а“ на същата разпоредба /която се отнася до моторно превозно
средство с две оси с полуремарке с три и повече оси. Още по-голяма неяснота
поражда посоченото в акта и наказателното постановление, че масата на
товара е над допустимата от 40 тона за съчлененото ППС, както и отразеното
в кантарната бележка измерване на шест оси, което не кореспондира на
отразеното в акта и наказателното постановление.
На следващо място налице е несъответствие между посочената за
нарушена разпоредба на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП в акта и наказателното
постановление – в акта същата е посочена като чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от
ЗДвП, а в наказателното постановление - чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП.
Както е посочено по-горе разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП
предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с
товари, които не представляват опасност за участниците в движението.
4
Горното внася допълнително неяснота относно нарушението, за което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Приложената от административнонаказващия орган санкционна
разпоредба не внася нужната яснота, за да се приеме, че несъответствието
между фактическо и правно обвинение е отстранено.
Съдът от своя страна също не би могъл да извърши преценка на
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, доколкото
не е ясна волята на АНО за какво именно нарушение е санкционирал
жалбоподателя. Констатираните пороци са от категорията на съществените
нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за
отмяна на атакувания санкционен акт на формално основание, без
разглеждане на спора по същество.
Относно второто нарушение, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, съдът намира за установено следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП всеки водач на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него.
На фона на лаконичното описание на това нарушение в акта и
наказателното постановление „без КТ към СУМПС“, съдът намира, че от
показанията на свидетелите Б. И. и А. П., които не си спомнят нищо за
конкретния случай, както и от приложените по делото писмени доказателства,
безспорно не се установява жалбоподателят да е извършил нарушение на
разпоредбата чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП, а именно, че същият не е носил
контролен талон към СУМПС, когато е имал такова законово предвидено
задължение. Ето защо съдът намира, че незаконосъобразно административно
– наказващия орган е ангажирал административно - наказателната
отговорност на жалбоподателя за осъществено от него нарушение на чл. 100,
ал.1, т. 1 от ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
5
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В ал.2 е предвидено, че ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е
заплатил в брой сумата от 200.00 лв.. /двеста лева/, за процесуално
представителство и защита от адвокат Миленка Иванова М. от АК – Монтана.
С оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 от от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ 64 от
23.07.2004 г., приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2014 г./,
според която ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция, и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението, то направеното искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в случая следва да
бъде уважено.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42- 0002721 от 01.11.2021 г.,
издадено от Директора на РД „АА” - гр.София, с което на жалбоподателя С.
П. С. с ЕГН – ********** с адрес /адрес/, на основание чл.177, ал.3, т.1,
предл.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в
размер на 1000 ,00 лв. /хиляда лева/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от
ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и
на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10, 00 лв.
/десет лева/ за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
6
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –
София, да заплати на жалбоподателя С. П. С. с ЕГН – ********** с адрес
/адрес/, сумата от 200.00 лв.. /двеста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита в настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7