№ 70
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000347 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260032 от 25.02.2021 г.,постановено по т.д.№125/2020 г.
по описа на Окръжен съд-Пазарджик,е осъден ответника ЗАД „О.-З“АД-
гр.С.,с ЕИК ... да заплати на ищеца А. Ф. Ф. сумата от 10 000
лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и
страдания,като иска за сумата над размера от 10 000 лв. до претендирания
размер от 35 000 лв.,представляващ частичен иск от 90 000 лв.,е отхвърлен
като неоснователен.С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1297,02 лв.,представляващи
медицински разходи,във връзка с настъпило ПТП с лек автомобил марка
„Ф.“,модел „Ф.“ с рег.№...,управляван от Д. С. В.,при което ищецът като
1
велосипедист е пострадал на 23.05.2018 г. около 17:20 часа,по път ПАЗ 1061
/свързващ гр.В. и с.Д./,ведно със законната лихва върху двете
главници,считано от депозиране на исковата молба-16.10.2019г.,до
окончателното изплащане.С горното решение ответното застрахователно
дружество е осъдено още да заплати на ищеца А.Ф. разноски по компенсация
в размер на 904,07 лв.
Срещу решението са подадени въззивни жалби и от ищеца,и от
ответника в първоинстанционното производство,с които се атакуват различни
части от това решение.
Ищецът АХМ. Ф. Ф. обжалва решението на ОС-Пазарджик в частта,с
която е отхвърлен иска му по чл.432 от КЗ за неимуществени вреди за
разликата над 10 000 лв.-след отчитане на установеното по делото
съпричиняване и извършеното от ответника плащане,до размера от 35 000
лв.,предявен като частичен иск от 90 000 лв.,ведно със законната лихва върху
тази сума.Жалбоподателят Ф. счита първоинстанционното решение за
неправилно и необосновано в обжалваната му част.Сочи,че решаващият съд е
достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото
доказателства изводи,относно осъществяването на фактическия състав на
чл.432 КЗ-наличието на генералния деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД и
валидно застрахователно правоотношение,при които отговорност следва да се
носи именно от ответника-застраховател.Но намира,че въпреки изтъкнатите
по-горе правилни и обосновани изводи по съществото на
спора,първоинстанционният съд неправилно е приложил установения в чл.52
принцип за справедливост и като последица е определил обезщетение,което
не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и
не съответства на степента на търсените от ищеца неимуществени
вреди.Поддържа доводите,че неправилно първоинстанционният съд е
определил занижен размер на присъденото в полза на пострадалия
застрахователно обезщетение,че не е обсъдил всички събрани доказателства-
поотделно и в тяхната съвкупност,а напротив-избирателно е сформирал
убеждението си само върху част от тях,като е налице несъответствие между
приетите по делото доказателства и направените от съда изводи в
решението.Поради тези причини счита,че първоинстанционният съд
неоснователно е отхвърлил исковата претенция за част от общо
2
претендираната сума.Поддържа,че в конкретния случай определеното от ОС-
Пазарджик обезщетение от 30 000 лв. /преди приспадане на
съпричинителната квота на пострадалото лице за реализиране на
вредоносните последици в размер на 50 % и преди отчитане на извършеното
от застрахователя плащане на сумата в размер на 5000 лв. за претърпените
неимуществени вреди/ е крайно недостатъчно да обезщети прежевените от
пострадалия болки,страдания и битови неудобства.В тази връзка
жалбоподателят Ф. счита,че справедливото обезщетение следва да се
определи на сумата в размер на 75 000 лв.,а не както е приел съда-30 000
лв.Развива в жалбата си подробни съображения за това,че при определяне на
размера на обезщетението съдът не е преценил правилно в тяхната
съвкупност тежестта на претърпените от него-ищеца телесни увреждания,че
не е съобразено обстоятелството,че ищецът не се е възстановил напълно и
към настоящия момент,което обстоятелство се е отразило и на начина му на
живот,като неговото бъдеще оттук нататък ще бъде белязано с
горчивина,страдания,неудобства и здравословни проблеми.Излага и довода,че
макар формално да се е позовал в обжалваното решение на икономическата
конюнктюра в страната,съдът в действителност не се е съобразил със същата
конюнктюра.Позовава се и на това,че определеното от първоинстанционния
съд обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено и с константно
присъжданите нива на обезщетения при сходни правни казуси,като сочи и
конкретна съдебна практика в тази насока,обективирана в изброените във
въззивната жалба съдебни решения.
И с оглед на всички изложени в жалбата съображения,жалбоподателят
А.Ф. моли да бъде отменено решение №260032 от 25.02.2021 г.,постановено
по т.д.№125/2020 г. по описа на ОС-Пазарджик,в частта,в която е отхвърлен
иска по чл.432 КЗ за разликата над 10 000 лв. до размера от 35 000
лв.,предявен като частичен от 90 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и
вместо това да бъде уважен иска за същата разлика.Моли да му се присъдят
сторените пред двете инстанции съдебни разноски съобразно с уважената
част от предявения иск.
От ЗАД „О.-З“АД с ЕИК ...-ответник по процесните искове,е подаден в
законния срок писмен отговор на жалбата,изходяща от ищеца АХМ. Ф. Ф..В
3
същият отговор изразява становището,че макар да счита
първоинстанционното решение за неправилно,необосновано и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон,то счита че подадената от
ищеца въззивна жалба е бланкетна и изцяло неоснователна.Подробни
аргументи в тази насока развива в отговора си и моли въз основа на тях
подадената от Ф. въззивна жалба да бъде оставена без уважение,доколкото
същата е изцяло неоснователна.
От своя страна ответникът по исковете- ЗАД „О.-З“АД с ЕИК ...е подал
въззивна жалба,с която обжалва решението на ОС-Пазарджик от 25.02.2021 г.
в частта,с която исковете са уважени.Счита,че в тази част решението е
неправилно и необосновано по съображения,изложени във въззивната му
жалба.Развива доводи за това,че съдът неправилно е определил равен принос
на водача В. и на ищеца в причиняването на вредоносния резултат,както и че
неправилно е приел наличието на нарушение от страна на посочения водач на
разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗдвП,а също и че опасността е била предвидима.
Намира,че определяне степента на съпричиняване първоинстанционният съд
не е оценил правилно тежестта на нарушението на ищеца и респ. не е
разпределена правилно отговорността.Според дружеството-жалбоподател
поведението на водача на лекия автомобил „Ф. Ф.“,макар и вредоносно,не е
противоправно,поради което гражданската му отговорност за обезщетяване
на вредите от произшествието не може да бъде ангажирана в определения с
решението размер.Липсата на допуснати от посочения водач нарушения на
правилата на ЗДвП,изключват според жалбоподателя възможността за
ангажиране на деликтната отговорност на този водач в съотношение 50:50 за
обезщетяване на причинените на ищеца вреди.Същевременно дружеството-
жалбоподател излага в жалбата си и аргументи за обосноваване на позицията
си,че приносът на ищеца Ф. за настъпване на вредоносния резултат е много
по-голям от този на водача В. и следва да бъде определен поне на 80 %.Наред
с това поддържа и довода,че първоинстанционният съд неправилно е
определил размера на застрахователното обезщетение от 30 000 лв.,като
счита,че с оглед на действително причинените на ищеца неимуществени
вреди,този размер е прекомерен.Посочва,че при определяне на дължимото
обезщетение не е взето предвид обстоятелството,че не е била проведена пълна
рехабилитация от страна на ищеца за възстановяване на всички функции на
4
ръката му,както и че общото му заболяване-диабет не е в причинно
следствена връзка с процесното ПТП.Поддържа още,че така определеният
размер не е съобразен с всички критерии за справедливост,както и със
съдебната практика по аналогични случаи.Относно претенцията на ищеца за
заплащане на имуществени вреди-разходи за лечение,дружеството-
жалбоподател заявява,че тя е неоснователна.Поддържа още в тази връзка,че
при определяне на размера на имуществените вреди също следва да се
приложи процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца.
И въз основа на изложените в жалбата му доводи,дружеството-
застраховател моли да бъде постановено от настоящата инстанция решение,с
което да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната от
дружеството част и да бъдат отхвърлени предявените искове.Евентуално
моли да бъде изменено първоинстанционното решение,като бъде намален
размера на присъдените обезщетения и се приеме,че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца в по-голям размер.Моли да бъде
отхвърлена претенцията на ищеца за лихви и разноски.Претендира разноски
за двете инстанции,вкл. юрисконсултско възнаграждение.
От АХМ. Ф. Ф.-ищец по процесните искове,е подаден в законния срок
писмен отговор на въззивната жалба,изходяща от ЗАД „О.-З“АД.В същия
отговор е изразено становището,че въззивната жалба на дружеството-
застраховател е изцяло неоснователна и необоснована.Намира,че наведените
от ответника оплаквания са лишени от правно основание,както и че са
недоказани,с оглед събрания по делото доказателствен материал.От друга
страна намира,че първоинстанционният съд в решението си е достигнал до
правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи
относно осъществяването на фактическия състав на чл.432 КЗ-наличието на
генералния деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД и валидно застрахователно
правоотношение,при което отговорност следва да се носи именно от
ответника-застраховател.Оспорва всяко едно от изложените в жалбата на
дружеството-ответник оплаквания срещу първоинстанционното решение и
подробни доводи в тази връзка развива в подадения писмен отговор. Моли,с
оглед на всички изложени в отговора аргументи,да бъде оставена без
уважение подадената от дружеството въззивна жалба срещу горното решение
5
на ОС-Пазарджик.Моли да му се присъдят направените по настоящото дело
разноски.
Не са направени доказателствени искания в двете въззивни
жалби,както и в подадените насрещни отговори на същите жалби.Не са
представени и писмени доказателства с тях.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими,тъй като са подадени от
лица,имащи правен интерес да обжалват първоинстанционното решение и
при подаването им е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо
и двете жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд
намира,че решението се явява процесуално допустимо и в частност-че съдът
се е произнесъл именно по исковете,с които е сезиран по конкретното
първоинстанционно дело,а самите искове счита за допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбите.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в двете въззивни жалби,както и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
Исковете,по които ОС-Пазарджик се е произнесъл с обжалваното
6
решение,са предявени от АХМ. Ф. Ф. против ЗАД „О.-З“АД с ЕИК ... и с тях
ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 35 000
лв.-частичен иск от 90 000 лв.,представляващи застрахователно обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП,настъпило на
23.05.2018 г. на път ПА 31061,свързващ гр.В. и с.Д.,както да му заплати и
сумата от 1297,02 лв. застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди от същото ПТП,настъпило на датата 23.05.2018 г.,ведно
със законната лихва върху тези суми,считано от датата на депозиране на
исковата молба-16.10.2019 г. до окончателното плащане.
Исковете са основани на твърдения за настъпване на описаното в
исковата молба ПТП от 23.05.2018 г.,за виновното причиняване на същото от
лицето Д. С. В. като водач на лек автомобил марка „Ф.“,модел „Ф.“ с рег.
№....,за причиняването на ищеца вследствие на това ПТП на посочените в ИМ
телесни увреждания,за претърпените от него и описани в ИМ неимуществени
и имуществени вреди в резултат на същото ПТП и за наличието на валидна и
действаща към момента на процесното ПТП застраховка „Гражданска
отговорност“ по сключена с ответника застрахователна полица относно лекия
автомобил,с който произшествието е било причинено.Изложени са и
твърдения за предявена от ищеца пред ответника-застраховател претенция от
30.09.2019 г. за заплащане обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди,явяващи се последица от процесното ПТП,както и за предложено от
ответника обезщетение,но в недостатъчен размер,което мотивирало ищеца да
откаже сключването на споразумение със застрахователя.Твърди се,че към
момента на подаване на ИМ застрахователят не е заплащал никакви суми по
претенциите на ищеца като пострадало лице.
Ответникът е подал в законния срок отговор на исковата молба,с който
е заявил,че не оспорва твърдените от ищеца дата и място на пътния
инцидент,както и че моторното превозно средство л.а. „Ф. Ф.“ с ДК №.... към
23.05.2019 г. е било застраховано по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ответното дружество.Оспорил е обаче твърденията,че
вина за произшествието има само водача на посочения лек автомобил,че
ответникът не е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение,че
настъпилото ПТП се е отразило значително на психиката на ищеца и че
възстановителния период е продължил до началото на м. юни 2019
7
г.Предявеният иск за неимуществени вреди ответникът е оспорил изцяло-по
основани и размер,излагайки съображенията си за това в подадения писмен
отговор.Позовал се е на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца,твърдейки че последният има вина за настъпване на
произшествието,тъй като в качеството му на управляващ велосипед по време
на пътния инцидент е нарушил разпоредбите на чл.25,ал.1 и ал.2 и чл.37 от
ЗДвП и при излизане от крайпътна територия не се е убедил,че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението и не се е съобразил с
тяхното положение,посока и скорост на движение.Ответникът счита,че
ищецът при излизане от крайпътна територия,предприятие и др. подобни е
длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства,които се
движат по този път.Намира,че приносът на ищеца за настъпване на
процесното ПТП и респективно за причинените му неимуществени и
имуществени вреди е много по-голям от приноса на водача В..Оспорил е и
твърдението,че всички посочени от ищеца увреждания са в резултат на
процесното ПТП.Оспорил е предявения иск за неимуществени вреди и по
размер.А искът за имуществени вреди ответникът е оспорил
частично,твърдейки че разходите за закупуване на лекарствата „Д. МЛ“ и
„С.“,за които е представена фактура №********** от 04.06.2018 г. на
стойност 11,34 лв. са антидиабетни лекарства и се използват за лечение на
диабет.Изложил е в отговора си и твърдението,че е изплатил на ищеца на
датата 04.11.2019 г. застрахователно обезщетение в размер на 6308,64 лв. по
банковата сметка на упълномощия адвокат Д..
В допълнителната си искова молба ищецът е заявил,че оспорва изцяло
твърденията на ответника,инкорпорирани в отговора на исковата молба,като
подробни доводи в тази насока е изложил в същата молба.
В допълнителния отговор на ИМ ответникът е заявил,че поддържа
изцяло отговора на ИМ и в частност-възражението си,че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в съотношение
80:20,както и твърденията си,че ищеца е страдал от предходни и
придружаващи заболявания,които са допринесли за по-дългия период на
възстановяване.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,че е
8
доказан фактическия състав на чл.432,ал.1 от КЗ,че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца в съотношение 50:50 с приноса на водача
на горния лек автомобил-Д. В.,както и че съобразно приетите за установени
обстоятелства,изброени в съдебното решение и относими към критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД,обезщетението за неимуществени
вреди,дължимо на ищеца,следва да бъде определено в размер на 30 000
лв.Като краен резултат,първоинстанционният съд е приел,че при отчитане
съпричиняването на вредоносния резултат от ищеца в размер на 50
%,обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено от 30 000
лв. на 15 000 лв.,а при отчитане и на извършеното след завеждане на делото
плащане от ответника на сумата от 5000 лв. и при приспадане на тази сума от
сумата 15 000 лв.,дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на сумата от 10 000 лв. и именно до този размер иска за
обезщетяването на тези вреди е уважен,а за разликата до претендирания
размер от 35 000 лв.-частичен иск от 90 000 лв.,претенцията за
неимуществени вреди е отхвърлена като неоснователна.Относно претенцията
за имуществени вреди от 1297,02 лв.-разходи за
лечение,първоинстанционният съд е приел,че същата е основателна в пълния
й предявен размер и я е уважил изцяло.А претенцията за законна лихва върху
двете главници е също уважена,като е прието,че законната лихва следва да
бъде начислена така,както е поискано от ищеца-от датата на депозиране на
исковата молба-16.10.2019 г. /на която дата исковата молба е изпратена по
пощата до РС-В.,където първоначално е образувано делото,а впоследствие е
изпратено по подсъдност на ОС-Пазарджик/.
Настоящата апелативна инстанция счита,че фактическата обстановка,
относима към предмета на процесните искове и касаеща настъпването на
твърдяния от ищеца деликт,причиняването му от водача на горния лек
автомобил-Д. В. и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца,механизма на процесното ПТП,причинно-следствената връзка на
произшествието с причинените на ищеца телесни увреждания и самото
причиняване на уврежданията,а също и наличието на валидна и действаща
към момента на произшествието застраховка „Гражданска
отговорност“,ангажираща отговорността на ответника-застраховател по
предявените на основание чл.432,ал.1 от ТЗ процесни искове,е изяснена
9
правилно,пълно и съобразно събраните по първоинстанционното дело
доказателства.Имайки предвид оплакванията,поддържани в жалбите,спорни
пред настоящата инстанция остават въпросите за степента и
продължителността на търпените от ищеца неимуществени вреди в резултат
на причинените му телесни увреждания и като цяло-за размера на дължимото
на ищеца обезщетение за тези вреди от гледна точка на залегналия в нормата
на чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,както и въпроса за степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и съотношението
му с приноса на водача на лекия автомобил.По тези именно въпроси
въззивният съд дължи преценка с настоящото решение и в тази връзка приема
следното:
Както по-горе се посочи,първоинстанционният съд е приел,че ищецът
и водача на л.а. марка „Ф.“,модел „Ф.“ с рег.№....-Д. В.,имат равен принос за
настъпване на процесното ПТП,респ. За причинените на ищеца телесни
увреждания вследствие на същото ПТП.Самият ищец,макар в
първоинстанционното производство да е оспорил възражението на ответника
за съпричиняване,във въззивната си жалба не излага никакви оплаквания
срещу извода на съда за наличието на такова съпричиняване,нито пък излага
оплаквания срещу приетия от съда процент на съпричиняване.Оплаквания в
тази насока и по-точно срещу приетия от първоинстанционния съд равен
принос на ищеца и на водача В. за настъпване на вредоносния резултат,се
съдържат във въззивната жалба на ответника-застраховател.Последният
намира,че приноса на ищеца е много по-голям и равняващ се поне на 80 % в
съотношение с приноса на водача на лекия автомобил.Това възражение на
дружеството-жалбоподател е неоснователно.От фактическа страна,по повод
на настъпването на процесния пътен инцидент и поведението на участвалите
в него лица се установяват следните обстоятелства,изложени и в
първоинстанционното решение,а именно:
От заключенията на първоначалната и повторна автотехнически
експертизи,изготвени и приети в първоинстанционното производство,се
установява механизъм на процесното произшествие,според който на датата
23.05.2018 г. около 17 ч. и 17 мин. на път PAZ 1061 /ПАЗ 1061 В.-Д./,от входа
оранжериите на фирма „Д.“ на пътното платно е излязъл велосипедистът
АХМ. Ф. Ф. /т.е. ищеца по делото/,управлявайки велосипеда си в
10
непрекъснато движение и излизайки на платното в посока с.Д.,като
траекторията на движението му е била косо под ъгъл на ляво,през западната
пътна лента на движение в посока гр.В. към източната лента за движение към
с.Д..Мястото на излизане на велосипедиста Ф. е било на 174 метра южно от
пътна табела „Край на населено място с.Д.“,т.е. извън рамкие на населено
място и в кривата на лек ляв завой за ППС идващи от В. към Д..Пътният
участък е бил без налична хоризонтална и вертикална маркировка и
скоростта,с която се е движел велосипедиста в момента на напускане линията
на входа та оранжерията е била 12,7 км/ч.По същото време по главния път се
е движел лекия автомобил „Ф. Ф.“ с рег.№....,управляван от Д. В.,който на 300
метра преди оранжериите бил изпреварил л.а. „О.“,управляван от лицето М.
С.,като двата автомобила се движели в дясната лента в посока с. Д. при
дистанция от около 100 метра.Скоростта на автомобила,управляван от С. е
била 70 км/ч,а скоростта на лекия автомобил „Ф. Ф.“,управляван от Д. В.,е
била около 90 км/ч.Велосипедистът Ф. в непрекъснато движение с велосипеда
е напяснал портала на фирмата,като за времето от 2 секунди е достигнал под
ъгъл лявата лента за автомобила и излязъл на нея.В момента,в който бил
изминал 3,6 метра от линията на портала,бил възприет като опасност за
движението от водача на автомобила „Ф. Ф.“,който в този момент бил на
дистанция 69,4 метра от мястото на удара в момента на възприемане на
опасността или на 59 м. от мястото на навлизане на велосипедиста в пътното
платно.Велосипедистът в този момент отстоял на 14 метра от мястото на
удара.Водачът на лекия автомобил „Ф. Ф.“ реагирал аварийно спиране,като
насочил предварително автомобила леко надясно.При установената скорост
от 90 км/ч на автомобила е бил необходим пълен спирачен път т.н. опасна
зона от порядъка на 82 метра,за да се избегне удара с велосипедиста.След
време от още 3 сек. велосипедиста навлиза в лентата за движение на
автомобила,увеличавайки скоростта си до 13,9 км/ч и 3,71 секунди след
реакцията за аварийно спиране на водача,в лентата му за движение настъпва
удар в задната част на велосипеда и велосипедиста от предната лява част на
автомобила.Скоростта на автомобила в момента на удара е била 36-37 км/ч,а
на велосипеда 13,9 км/ч.Велосипедистът бил подхвърлен и качен върху
капака над двигателя на автомобила,където с тяло се ударил в челното
стъкло,носен около 8-9 метра от автомобила и когато последният
спрял,паднал на пътното платно в дясно пред автомобила.
11
При горните обстоятелства,първоинстанционният съд правилно е
приел и настоящият съд споделя извода му,че ищецът има принос за
настъпване на процесното ПТП,тъй като в нарушение на правилата за
движение на велосипедистите-чл.25,ал.1 и чл.37,ал.3 от ЗдвП,не се е огледал в
двете посоки и е пресякъл косо платното за движение,а и още внезапно е
навлязъл в пътното платно,както сочат вещите лица.По този начин ищецът е
улеснил настъпването на произшествието и сам е изложил живота си на голям
риск.Същият е можел да предотврати настъпването на ПТП,ако преди
навлизане в пътното платно се е огледал в двете посоки и се е убедил,че
приближават превозни средства,но това не е било сторено от него.От друга
страна,водачът на лекия автомобил-Д. В. също е действал виновно,като е
нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗдвП,съгласно която е бил длъжен при
избиране на скоростта на движението да се съобрази с конкретните условия
на видимост,за да бъде в състояние да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре,когато възникне опасност за движението.Същият
обаче,макар да се е движел по път с предимство и то в рамките на позволена
скорост до 90 км,не се е съобразил с конкретната пътна обстановка,като се
има предвид,че движението на автомобила непосредствено преди
настъпването на удара се е осъществявало в район след отбивка,при
наличието на ляв завой и ограничена видимост,в близост до населено
място,която е била такава,че не му е позволила да предотврати удара с
велосипедиста.Както сочи изготвилото повторната автотехническа експертиза
вещо лице В. Ф. в устните си разяснения,дадени в съдебното заседание на
26.01.2021 г.,ако водачът на лекия автомобил „Ф. Ф.“ се е движел със скорост
от 75 км/ч,то пътнотранспортното произшествие е било
предотвратимо.Фактически обаче,както по-горе се посочи и е прието в
същата експертиза,водачът на автомобила преди настъпване на инцидента,се
е движел със скорост около 90 км/ч.Предвид изложеното,настоящият съд
намира,че първоинстанционния е преценил правилно приноса на ищеца и
този на водача на лекия автомобил като равен,т.е. в съотношение 50:50
процента.Затова поддържаните от дружеството-жалбоподател оплаквания,че
първоинстанционният съд неправилно е определил процента на
съпричиняване на ищеца и че неговия принос за настъпване на вредоносния
резултат е много по-голям от този на водача на лекия автомобил,участвал в
произшествието,е неоснователно и не се споделя от настоящата инстанция.
12
На следващо място,предвид оплакването на жалбоподателя Ф. за
занижен размер на определеното от съда обезщетение за неимуществени
вреди,както и противоположното оплакване на дружеството-жалбоподател за
завишен размер на същото обезщетение,въззивният съд следва да извърши
самостоятелна преценка относно дължимия размер на обезщетението за тези
вреди и съответно-за правилността на преценката на първоинстанционния съд
по отношение определяне размера на това обезщетение /извън извършеното
намаляване по чл.51,ал.2 ЗЗД/.И след самостоятелна преценка на събрания
доказателствен материал във връзка с горните оплаквания на
жалбоподателите,въззивната инстанция приема следното:
Както е установено в първоинстанционното производство и дори е
безспорно между страните,вследствие на процесното ПТП ищецът е получил
телесни увреждания,изразяващи се в счупване на външен глезен на десен
крак,счупване на горния край на ляв хумерус и разкъсно-контузна рана в
областта на главата.Поради фрактурата на глезена е било проведено
оперативно лечение на ищеца,като е била извършена на датата 24.05.2018
г.,т.е. на следващия ден след настъпване на пътния инцидент,открита
репозиция с вътрешна фиксация на тибия и фибула,а заедно с това е било
назначено на ищеца и медикаментозно лечие с антикоагуланти,антибиотици и
обезболяващи средства.Впоследствие,на датата 31.05.2019 г. е била
извършена още една оперативна интервенция,изразяваща се в репозиция и
вътрешна фиксация с интрамедуларен пирон по повод счупването на лявата
раменна кост.След операцията ищецът е бил изписан с препоръки за
проследяване на състоянието в извънболнични лечебни заведения.По
отношение на възстановителния период на ищеца,е отговорено в
заключението на СМЕ-за,изготвено от в.л.д-р П. М. /съдебен лекар/,че
глезенната фрактура води до невъзможност да се натоварва десния долен
крайник за период от около два месеца,като след това започва поетапно
раздвижване и ходене с помощни средства.Оздравителният период,според
вещото лице,продължава около 4,5-5 месеца от момента на настъпването на
инцидента,а по отношение на счупването на раменната кост на лявата ръка
този период продължава около четири месеца.От посоченото заключение се
установява още,че в резултат на проведените медицински интервенции при
счупванията на крайниците,са останали следоперативни ръбци,а движенията
13
на раменната става не са възстановени в пълен обем и е необходимо
продължаване на рехабилитационните процедури.Вещото лице М. сочи,че е
възможна появата на болка,оток,изстръпване в областта на фрактурите при
физическо натоварване,лоши метеорологични условия и др.През м. Май 2019
г.,както се сочи в заключението на СМЕ-за,ищецът е постъпил в болница за
премахване на остеосинтезните средства,а възстановяването след проведената
интервенция продължава около 15-20 дни,като в първите 7-8 дни болките са
интензивни и налагат приемането на болкоуспокояващи средства.
От показанията на св. Д. Ф.а-съпруга на ищеца,става ясно,че по време
на болничния престой непосредствено след инцидента,ищецът е бил
неподвижен на легло и се е нуждаел от чужда помощ,каквато по това време
извършвала съпругата му,т.е. разпитаната свидетелка.Тя,както заявява,е била
в болницата като придружител на ищеца и е трябвало да му слага подлога,да
го храни през първите дни.След като се прибрали в дома от болницата след
около 2 седмици,ищецът продължил за известно време да се нуждае от чужда
помощ и се оплаквал от болки в увредените крак и ръка,вземал е
обезболяващи около един месец.В началото след прибирането му вкъщи
ищецът не можел да се движи сам,както сочи св. Ф.а,не можел да стъпва
изобщо и затрудненията му в това отношение продължили около шест
месеца.След третия-четвъртия месец ищецът започнал да ходи с патерици,а
към този момент все още не можел да се ползва от увредената си ръка,поради
което се придържал с другата,а неговата съпруга му помагала.За да излезе
навън,ищецът трябвало да полза количка и се налагало в тази връзка да се
ползва помощта и на други хора /двама-трима души/,за да може да го качат на
количката.Свидетелката заявява,че след изваждането на имплантите,ищецът
се възстановявал една година,още не можел да се движи пълноценно и да
вдига ръката си,като в тази връзка правел много упражнения и започналото
преди това раздвижване продължило.Свидетелката сочи,че и понастоящем
/т.е. към момента на разпита й/,като се натовари малко,крака на ищеца отича
и се подува,а увредената ръка не може да я вдига догоре и не може да
извършва физически труд.Същата свидетелка дава още и показания,че
инцидента се е отразил зле на психиката на ищеца,като нощно време същият
започнал да трепери сякаш вижда кошмари и това му състояние
продължавало и към момента на разпита на свидетелката.Ищецът й казвал,че
14
сънувал как се явявала кола да го удари.В съдебното заседание на 21.05.2020
г. вещото лице М.,изготвило СМЕ,дава обяснения,че ищецът може да
използва ръката си,но свиването,разгъването,отвеждане и въртене на ръката
му са затруднени в крайните й степени на движение.Относно травмата на
глезенната става на ищеца вещото лице М. сочи,че по отношение на нея
нещата стоят добре,но при всяко натоварване на крайника и при лоши
атмосферни условия ще има болка в глезенната става.
На база горните обстоятелства,като отчита характера и вида на
причинените на ищеца телесни увреждания вследствие на процесния пътен
инцидент,степента и продължителността на търпените от ищеца физически
болки и създадените затруднения в придвижването му,както и
продължителността на тези затруднения,а също и създадените му затруднения
вследствие травмата на ръката,претърпените от ищеца психически страдания
в резултат на телесните увреждания и пътния инцидент,времето на
възстановителния период,проведеното лечение на
уврежданията,продължаващата ограничена възможност на движение на
пострадалата ръка и продължаващите отоци в пострадалия крак при
натоварването му или лоши атмосферни условия,а и като взема предвид
възрастта на ищеца към момента на настъпване на произшествието и
социално-икономическите условия в страната към релевантния момент на
увреждането,т.е. към момента на пътното произшествие,въззивният съд
намира,че справедливият размер на обезщетението за търпените от ищеца
неимуществени вреди вследствие на произшествието следва да бъде
определен на сумата от 60 000 лв.Този размер следва да бъде намален на
основание чл.51,ал.2 от ЗЗД на сумата от 30 000 лв. поради приетото
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в обем на 50 %,при което
положение и след като от последната сума се приспадне платената от
ответника след завеждане на делото сума от 5000 лв. /което не е
спорно/,дължимият на ищеца размер на обезщетението се равнява на сумата
от 25 000 лв.До този размер иска за неимуществени вреди е основателен и
подлежи на уважаване.Предвид изложеното,въззивната жалба на ищеца Ф. е
частично основателна и първоинстанционното решение следва да се отмени
като неправилно в частта,с която посоченият иск е отхвърлен за разликата над
присъдените 10 000 лв. до размера от 25 000 лв. и вместо това следва с
15
настоящото решение ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца още 15
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва
върху същата сума,считано от датата 16.10.2019 г. /датата на депозиране на
ИМ пред съда,както е поискано от ищеца,макар поначало началният момент
на начисляване на законната лихва да е по-ранен/ до окончателното плащане
на сумата.В останалата обжалвана от ищеца част,с която предявеният
частичен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен над сумата от 25 000 лв. до претендираните 35 000 лв.
/претендирани като част от сума в пълен размер от 90 000
лв./,първоинстанционното решение е правилно,тъй като иска за тази разлика е
неоснователен,и затова в същата част решението следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба на ответното застрахователно дружество,насочена
срещу осъдителната част на първоинстанционното решение,с която
дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв.
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната
лихва от 16.10.2019 г. до окончателното плащане,е неоснователна предвид
изложените в настоящото решение съображения .С оглед на това в тази й част
жалбата не подлежи на уважаване,а първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено като правилно в частта,с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца посочената сума от 10 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху нея,считано от
горната дата до окончателното й изплащане.
Ответникът,както е видно от въззивната му жалба,атакува
първоинстанционното решение и в частта,с която е уважен изцяло предявения
иск за имуществени вреди в размер на 1297,02 лв.В тази връзка единственото
съдържащо се в жалбата на ответника оплакване е,че при определяне на
дължимия размер на обезщетението за имуществени вреди също следва да се
приложи процента на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.Това
оплакване е основателно.Когато бъде установено съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия,както е в процесния случай,следва на
основание чл.51,ал.2 от ЗЗД да се намали съобразно процента на
съпричиняването както определеното обезщетение за неимуществени
вреди,така и обезщетението за имуществени вреди.Посочената разпоредба
предвижда възможност за намаляването на обезщетението,ако увреденият е
16
допринесъл за настъпване на предите,без занодателят да прави разлика дали
се касае за обезщетение за неимуществени или имуществени вреди.Затова се
налага извода,че подлежи на намаляване при наличие хипотезата на чл.51,ал.2
от ЗЗД и обезщетението за имуществени вреди.Този извод се подкрепя и от
систематичното място на посочената разпоредба,като се има предвид,че
алинея първа на чл.51-ви от ЗЗД предвижда дължимост на обезщетението
/при непозволено увреждане/ за всички вреди,които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.В случая обаче
първоинстанционният съд не се е съобразил с изложеното и е присъдил
обезщетението за имуществени вреди,без то да бъде намалено съобразно
процента на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,а тъй като
съпричиняването е определено на 50 %,то установеното обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1297,02 лв. е следвало да се намали
наполовина,т.е. до сумата от 648,51 лв.,до който размер като краен резултат
иска за имуществени вреди се явява основателен при съобразяване горните
аргументи.Затова първоинстанционното решение се явява неправилно в
частта,с която иска за имуществени вреди е уважен за разликата над сумата
от 648,51 лв. до присъдения размер от 1297,02 лв. и в тази част ще следва да
се отмени,като вместо това с настоящото решение иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди ще се отхвърли за разликата над сумата
от 648,51 лв. до претендирания от ищеца /и присъден с първоинстанционното
решение/ размер от 1297,02 лв.,ведно със законната лихва върху
сумата,формираща посочената разлика,считано от датата 16.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.А до размера на сумата от 648,51 лв.
осъдителният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
правилно е уважен и с оглед на това първоинстанционното решение ще се
потвърди в частта,с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди до посочения размер от 648,51 лв.,ведно
със законната лихва върху тази сума,считано от 16.10.2018 г. до
окончателното плащане.
Първоинстанционното решение не подлежи на отмяна,а на
потвърждаване в частта,с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
съдебни разноски в размер на 904,07 лв.,въпреки частичната основателност на
жалбата на дружеството-застраховател /относно частта на решението,с която
17
е присъдено обезщетение за имуществени вреди над сумата от 648,51
лв./,защото макар да се прие,че част от присъденото обезщетение за
имуществени вреди не е недължимо,то от друга страна се прие от настоящия
съд,че е по-голям дължимия размер на обезщетението за неимуществени
вреди от размера,който е присъдил първоинстанционният съд.
По разноските за въззивната инстанция:
Съобразно на уважената част от жалбата на ищеца Ф. и на основание
чл.78,ал.1 във вр. С чл.81 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца-жалбоподател съдебни разноски за настоящата инстанция в
размер на 570 лв. /включваща платена ДТ по жалбата и платен адвокатски
хонорар за защита по същата жалба,редуцирани съобразно уважената част от
жалбата/.Наред с това ответникът следва да бъде осъден да заплати и
направените от ищеца разноски за защита по подадената от ответника
въззивна жалба съобразно на отхвърлената част от тази жалба.Такива
разноски ищецът е направил в размер на 1280 лв.,представляващи платен
адвокатски хонорар за изготвяне отговор на подадената от дружеството-
застраховател въззивна жалба.А при съобразяване на отхвърлената част от
жалбата /т.е. частта,за която въззивният съд прие,че същата жалба е
неоснователна/,дължимият от ответника на ищеца размер на разноските за
осъществена защита на ищеца по посочената жалба се равнява на сумата от
1206,52 лв.Като краен резултат,ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски за производството пред въззивната инстанция в общ
размер от 1776,52 лв.
А съобразно на уважената част от подадената от ответника-
застроховател въззивна жалба,ищецът Ф. следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество разноски за въззивното производство в размер на 12,97
лв.,представляващи платена ДТ /в редуциран размер съобразно уважената
част от жалбата на дружеството-застраховател/.А на основание чл.78,ал.8 от
ГПК,тъй като дружеството-жалбоподател е представлявано пред настоящата
инстанция от юрисконсулт и като се има предвид,че подадената от него
жалба бе приета за частично основателна,насрещната страна,т.е. ищеца
следва да бъде осъден да заплати на дружеството юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.,определено като размер съобразно
18
разпоредбата на чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260032 от 25.02.2021 г.,постановено по т.д.
№125/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,в частта,с която
предявеният от ищеца АХМ. Ф. Ф. с ЕГН ********** против ответника ЗАД
„О.-З“АД-гр.С. с ЕИК ... иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане обезщетение
за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдения размер от
10 000 лв. до размера от 25 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази
разлика,считано от датата 16.10.2019 г. до окончателното плащане,като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З“АД-гр.С. с ЕИК ... да заплати на АХМ. Ф. Ф. с
ЕГН ********** с адрес:с.Д.,община В.,ул.“О.“№23,още 15 000 лв. /още
петнадесет хиляди лева/,освен присъдените с първоинстанционното решение
10 000 лв.,обезщетение зе причинените на ищеца неимуществени вреди в
резултат на пътнотранспортното произшествие,настъпило на датата
23.05.2018 г. около 17:20 часа о път ПАЗ 1061,свързващ гр.В. и с.Д.,ведно със
законната лихва върху сумата от 15 000 лв.,считано от 16.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №260032 от 25.02.2021 г.,постановено по т.д.
№125/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,и в частта,с която
ответникът ЗАД „О.-З“АД-гр.С. с ЕИК ... е осъден да заплати на АХМ. Ф. Ф.
с ЕГН ********** обезщетение за имуществени вреди за разликата над
сумата от 648,51 лв. до присъдения и претендиран размер от 1297,02
лв.,ведно със законната лихва върху тази разлика,считано от 16.10.2019 г. до
окончателното плащане,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на АХМ. Ф. Ф. с ЕГН
********** против ЗАД „О.-З“АД-гр.С. с ЕИК ... за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди-разходи за лечение,явяващи се пряка
последица от настъпилото на 23.05.2018 г. ПТП,за разликата над сумата от
19
648,51 лв. до претендирания размер от 1297,02 лв.,ведно със законната лихва
върху тази разлика,считано от 16.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260032 от 25.02.2021 г.,постановено по
т.д.№125/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,в частта,с която
ответникът ЗАД „О.-З“АД-гр.С. с ЕИК ... е осъден да заплати на АХМ. Ф. Ф.
с ЕГН ********** обезщетение от 10 000 лв. за неимуществените
вреди,претърпени вследствие на ПТП от 23.05.2018 г.,ведно със законната
лихва върху тази сума,считано от датата 16.10.2019 г. до окончателното й
изплащане,както и в частта,с която е осъден ответника да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди-разходи за лечение,явяващи се резултат
от същото ПТП,до размер на сумата от 648,51 лв.,ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от 16.10.2019 г. до окончателното й изплащане,а
също и в частта,с която е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски по
компенсация в азмер на 904,07 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З“АД-гр.С. с ЕИК ... да заплати на АХМ. Ф. Ф. с
ЕГН ********** и с адрес:с.Д.,община В.,ул.“О.“№23 сумата от 1776,52 лв.
/хиляда седемстотин седемдесет и шест лева и 52 стотинки/ съдебни разноски
за въззивното производство по т.д.№347/2021 г. по описа на АС-Пловдив.
ОСЪЖДА АХМ. Ф. Ф. с ЕГН ********** и с адрес:с.Д., община
В.,ул.“О.“№23 да заплати на ЗАД „О.-З“АД-гр.С. с ЕИК ... сумата от 12,97
лв. /дванадесет лева и 97 стотинки/ разноски за въззивното производство по
т.д.№347/2021 г. по описа на АС-Пловдив,както да заплати и сумата от 100 лв.
/сто лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от
ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
20
Членове:
1._______________________
2._______________________
21