Решение по дело №1504/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 420
Дата: 25 ноември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20203630201504
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Шумен , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ в публично заседание на
десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
Секретар:Ц. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20203630201504 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20 – 0869 – 002129/08.07.2020год. на
Началник група сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя П. Д. М. , ЕГН ********** от гр.Шумен е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение
на чл.94 ал.3 от
ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата моли съда да отмени наказателното постановление като
излага доводите си затова в жалбата и в съдебно заседание. В съдебно заседание, редовно
призован се явява лично.
Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като
неоснователна. В придружителното писмо прави е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което
е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
1
На 21.04.2020г. свидетелите Е. С. Б. и Н. А. Н. – мл. автоконтрольори в сектор ПП
при ОДМВР- Шумен работили в екип. Около 21.40 часа били изпратени от ОДЧ на ОДМВР
– Шумен на ул. «Цар Иван Александър» №116 в гр.Шумен, във връзка с постъпил сигнал за
неправилно паркиран лек автомобил. На място свидетелите установили лек автомобил
«Мерцедес» с рег. № Н 2289 ВТ, паркиран от лявата страна на пътя по посока на
движението. След извършване на справка в АИС и установяване на собственика на
автомобила, а именно жалбоподателя П. Д. М. , на същия бил съставен фиш GT
№337424/21.04.2020г. в негово отсъствие за неправилно паркиране, изразяващо се в това, че
не е съобразил поведението си с пътни знаци „В27“ или „В28“, на основание чл.186 ал.3 от
ЗДвП и към МПС било закрепено уведомление. Във връзка с подадено на 22.04.2020г. от
жалбоподателя на електронната поща на ОДМВР - Шумен възражение срещу съставения
фиш, същият бил анулиран. На 24.04.2020г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН
серия GT №128663, в негово присъствие, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП за това, че на
21.04.2020г. в 21.41 часа в гр.Шумен, на ул. „Цар Иван Александър до №116 паркирал
собствения си лек автомобил «Мерцедес 250D» с рег. № Н 2289 ВТ в зоната на действие на
пътен знак «В27». В законоустановения срок жалб. М. депозирал възражение срещу
съставения акт, към което приложил епикриза и издадена му карта за паркиране на хора с
трайни увреждания. Основният довод на жалбоподателят бил, че съгласно чл.50 ал.2 т.3 от
ППЗДвП въведените забрани с пътни знаци «В27» и «В28» не се отнасят за ППС,
обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност. По повод депозираното
възражение, св. И. Г. извършил проверка, за което изготвил докладна записка. Изложеният
от жалбоподателят довод бил приет за основателен, поради което на основание чл.54 от
ЗАНН образуваното административнонаказателно производство, във връзка със съставения
АУАН серия GT №128663/24.04.2020г. за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП било прекратено.
На 21.05.2020г. св.Е. С. Б. съставил срещу жалбоподателя процесния АУАН №2129
за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, в негово присъствие за нарушение на чл.94 ал.3 от
ЗДвП за това, че на 21.04.2020г. около 21.41 часа в гр.Шумен, на ул. «Цар Иван
Александър» до №116, в посока ул. «Петър Делян»,паркирал собствения си л.а. «Мерцедес
250D» с рег. № Н 2289 ВТ, от лявата страна по посока на движението при създадена
постоянна организация на движение на двулентов път с еднопосочно движение. При
предявяване на акта М. отразил възражения, че улицата не била еднопосочна. В
законоустановения срок е депозирал писмени възражения, в които е изложил доводи
свързани съз законността на въведената еднопосочност на ул. «Цар Иван Александър» и
местата, на които били поставени знаци указващи това. Изложен и довод касаещ чл.40 ал.1 и
чл.42 т.7 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като
е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.183 ал.2 т.1 от
ЗДвП на жалбоподателя П. Д. М. , ЕГН ********** от гр.Шумен е наложено
2
административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл.94
ал.3 от ЗДвП. Наказателното постановление му е връчено лично на 10.08.2020г.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Е. С. Б. и Н. А. Н. , тъй
като показанията им са конкретни, ясни и последователни. Същите са очевидци на
извършеното нарушение и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетото от нея действие на жалбоподателя, кореспондират с приобщените писмени
доказателства. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив
да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Показанията на св. И. Г. касая
установените от него обстоятелства, във връзка с депозираните възражения - кога и какви
документи са били съставени, по какъв повод, кои са били анулирани и на какво основание.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Направените от жалбоподателя възражения в тоази насока са неоснователни.
Процесния АУАН №2129/21.05.2020г. е съставен съобразно изискванията на чл.40 ал.1 от
ЗАНН. Обстоятелството, че не е посочено ЕГН и точен адрес на свидетелите присъствали
при съставяне на акта не опорочава производството, тъй като същите са служители в сектор
ПП при ОДМВР – Шумен,което е посочено в АУАН и могат да бъдат индивидуализирани.
Нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато , би могло да се стигне и до
друго решение на въпроса или когато е довело до ограничаване на правата на страните, в
която и да е фаза на процеса. Съдът намира, че в конкретният случай правото на
нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу
това твърдение, не е нарушено. Вмененото на нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП. Съгласно чл. 94 ал.3
от ЗДвП в населените места пътните превозни средства се спират за престой и паркиране
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на
оста на пътя.
В конкретния случай жалбоподателят не оспорва, а и се установява от
доказателствата по делото, че на посочената в АУАН и НП дата и час е паркирал собствения
3
си л.а. «Мерцедес 250D» с рег. № Н 2289 ВТ гр.Шумен, на ул. «Цар Иван Александър» до
№116, в участъка между кръстовището с ул. «Лайош Кошут» и кръстовището с ул. «Цар
Асен I“, успоредно на оста на пътя, но от лявата страна на ул. «Цар Иван Александър» като
предната част на автомобила била по посока кръстовището с ул. «Цар Асен I“.
В обстоятелствената част на акта и в НП е прието, че в посоченият пътен участък е
създадена постоянна организация на движение на двулентов път с еднопосочно движение и
жалбоподателят е паркирал от лявата страна по посока на движението. Въз основа
приобщените доказателства - справка от Община Шумен и схема на пътния участък, по
безспорен начин се установява, че по ул. «Цар Иван Александър» е въведено еднопосочно
движение от 03.10.2016г., в отсечката от ул. «Лайош Кошут» до ул. «Панайот Волов», което
е сигнализирано с вертикална маркировка /пътни знаци/. Посоката на движение е от ул.
«Лайош Кошут» към ул. «Панайот Волов».
Основните възражения на жалбоподателя са свързани със законността на въведената
еднопосочност на ул. «Цар Иван Александър» и местата, на които били поставени знаци
указващи това. Излага доводи, че движейки се по ул. «Лайош Кошут» /навлизайки от ул.
«Цар Освободител»/, към кръстивището с ул. «Цар Иван Александър», на което завивал на
ляво, нямало поставени знаци, които да указват създадената организация на движение –
дали движението е еднопосочтно или двупосочно. От приложената схема безспорно се
установява, че на посоченото кръстовище няма поставен знак «Д», но това обстоятелство е
ирелевантно, предвид нарушението, за което е санкциониран и не се отразява на неговата
съставомерност, нито от обективна, нито от субективна страна.
Съгласно чл. 94 ал.3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя. Независимо дали улицата е еднопосочна или
двупосочна, МПС следва да бъде спряно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението. В конкретният случай при въведено еднопосочно движение, автомобилът е бил
спрян по посока на движението, но в лявата част на платното за движение. Дори
движението да беше двупосочно, автомобилът също е бил спрян неправилно, предвид на
това, че предната му част е била насочена в посока кръстовището с ул. „Цар Асен I“, което
при двупосочно движение, се явява спиране в дясно на платното за движение, но не по
посока на движението, а в обратна.
Разпоредбата на чл.94 ал.4 от ЗДвП допуска единствено престой и от лявата страна
по посока на движението на път с еднопосочно движение, ако това не пречи на движението
на пътните превозни средства. Доколкото в конкретният случай безспорно не се касае за
ППС в престой, а за паркирано такова, не е налице хипотезата визирана в чл.94 ал.4 от
ЗДвП.
Съдът намира, че нарушението е извършено, както от обективна, така и от
субективна страна. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа
4
обстановка. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за
реализирането на адмнистративно – наказателната й отговорност. По делото не съществува
спор относно личността на административно – наказателно отговорното лице. В хода на
административнонаказателното производство и в съдебното производство, жалбоподателят
не оспорва обстоятелството, че той е паркирал автомобила, поради което се явява субект на
административнонаказателна отговорност. Административно – наказващият орган
правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя съобразно разпоредбата на чл.183
ал.2 т.1 от ЗДвП, предвиждаща налагане на глоба в размер на 20 на водач, който е паркирал
неправилно. Размерът на наложеното наказание е строго фиксиран и не подлежи на ревизия.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание от Ив. С. – гл.
юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът
на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящия
случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство
в едно открито съдебно заседание, поради което съдът намира, че следва да бъде определено
и присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20 – 0869 – 002129/08.07.2020год. на
Началник група сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя П. Д. М. , ЕГН ********** от гр.Шумен е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение
на чл.94 ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П. Д. М. , ЕГН ********** да заплати на ОДМВР гр.Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6